Алипинистът Атанас Скатов представи втората си книга „Манаслу – душата на планината”. Първата беше със заглавие „Богинята Майка във вселената” /Чумоглубма/ – върхът, който той е изкачил два пъти. Срещата беше по инициатива на Даниела Русева, а за разговора със Скатов в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” пристигнаха планинари, спортисти, лекари, привърженици на здравословното хранене, будисти, хора с нестандартно мислене и уважаващи предизвикателствата на природата.
„Много алпинисти са изкачвали върхове-осемхилядници, но много малко са усетили душата на планината. А Наско е от алпинистите, докоснали се до нейната душа. Той казва: „Както всяко живо същество
и планината има душа
Нейната душа е най-чиста. Затова обичам да ходя сам в планината. Да мога да разговарям с нея, да й признавам какво ме вълнува, да търся съветите и помощта й”. Така Даниела Русева направи преход към автора-алпинист, с който пътешествахме по снежните върхове, следвайки филмираните му постижения.
Атанас Скатов е на 40 години, роден е в Сливен, дипломиран агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Завършва докторантура в Хумболтовия университет в Берлин. Преподавал е в Техническия университет в София. Бил е мениджър в частния сектор у нас и в Германия. Със спорт не се е занимавал до 2012 г., но е играл български народни танци като ученик. През 2010 г. сбъдва мечтата си да премине по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Преходът прави с баща си, който също никога не е бил турист. „Това преобърна целия ми живот, направих първият си смислен контакт с планината. Тези незабравими 16 дни ме накараха през следващата година да повторя този преход. Завърнах се в Сливен и реших да започна
на 34 години да тренирам планински спортове
Всеки ден правих изкачвания” – започна разказа си гостът. Хранителният му режим се променя драстично. През 2008 г. спира да яде месо, на следващата година се отказва и от рибата. През есента на 2011 г. експериментира да изключи от менюто си яйцата и млечните продукти. Става веган и планира да изкачи 7-те континентални първенци /на всеки континент най-високия връх/ без консумация на храна от животински произход. Дори не знаел дали някой го е правил до тогава. При психическа издържливост следващата цел за Атанас Скатов били 14-те осемхилядника.
От 2012 г. се подготвя без треньори и планински водачи. След 2 години започва изкачванията си с тежка раница. Купува си колело за планинско и шосейно колоездене. Освен скалното катерене и бягането, прибавя и заниманията с йога. Явява се на първото състезание по планинско колоездене – 24-часов маратон без почивка. Успехите му го каляват и всяка седмица се включва в спортно състезание в планински маршрути.
Първият му проект за 7-те континентални първенци стартира с връх Ухуру /5892 м/ в Килиманджаро /Танзания/ – януари 2013 г. Покорява връх Елбрус /5642 м/ в Кавказ, най-високият в Европа. Без да се завръща у нас, тръгва за връх Ленин /7134 м/ в Памир, Централна Азия. Там за първи път спи в палатка на снега. През януари 2014 г. Атанас Скатов вече е на Аконкагуа /6962 м/ в Аржентина, най-високия връх на Южна Америка, като го покорява съвсем сам. До този момент половината от парите за експедициите си осигурява сам. Само за месец и половина по-късно успява да намери средства за новия алпинистки маршрут и тръгва за Хималаите. На 24 май 2014 г. изкачва за първи път връх Еверест по северната страна в Тибет. През същата година има шанса да покори още два континентални първенци: Карстенс пирамид /4884 м/, най-високият връх на Австралия и Океания /остров Нова Гвинея/ и връх Винсън масив в Антарктида /4892 м/.
През 2015 г. Атанас Скатов стартира втория си проект за изкачване на осем от 14-те осемхилядника на нашата планета
без да яде храна от животински произход
На 1 октомври е на връх Манаслу с височина 8163 м. През 2016 г. прави нещо, което и до момента не е постигнато от алпинист – изкачва 7 осемхилядника за една година!
Сред тях е най-сложният връх Анапурна, на който са се качвали само 230 души в света, а по пътя към него са загинали 75 от алпинистите, двама от които са българи, останали завинаги през 1989 г. на това място в Хималаите. През 2017 г. българинът изкачва Еверест, този път по южната страна, а след това Лхотце, който е последното българско постижение на Христо Проданов през 1981 г . Завръща се в родината за 6 дни и тръгва за Денале, най-високият връх Северна Америка в Аляска. Изкачва се абсолютно сам, с което финализира първия си проект.
Във визитката му за последните пет години са 15 експедиции и 12 завоювани върха. Признава, че три от върховете не му се отдават. Заедно с Атанас Скатов шуменската публика катери връх след връх в авторските му филми. Първият от трите е през 2014 г. Реализирал е 50 презентации на постиженията си у нас и в чужбина.
В ръцете на десетки шуменци беше книгата книга „Манаслу – душата на планината”. А като знаем, че тя е „дневникът на един веган”, още повече осъзнаваме героизма на българския алпинист. Тръгваме от Катманду – столицата на Непал, следим престоя в пет базови лагера. С три атаки върхът е изкачен и той е на височина 8156 м. От 38 дни изкачване една 5 са престой в базов лагер. Признава, че
експедициите са изключително комерсиални
и печелят основно фирми от САЩ, Австралия, Нова Зеландия. За всеки връх издават разрешително. Ако тръгнеш от Тибет, се изисква тибетска виза. Можеш да си купиш храна и екипировка, но Атанас Скатов се доверява само на предварително изпробвано оборудване. Там са най-калените войници на света, които издържат с тежък багаж от минус 50 до плюс 50 градуса! С наемане на як и шерп всеки алпинист си гарантира експедицията. На височина 3550 м красивата планина е отлично място за трекинг – пешеходен туризъм. Добър бизнес за местното население, което очаква туристите. Преди първия базов лагер се провежда
будистката церемония Пуджа
– свещен тантрически ритуал за почит и молитва. Ламата раздава храна, алпинистите се мажат с брашно и трици. Чужденците вече са готови за престой във височинните лагери.
Маршрутът започва по камъни и скали, а след това – по ледници. Много са цепнатините, над които са опънати алуминиеви парапети и стълби. Грейне ли слънце, ледът се топи и стълбата се люлее. Атанас Скатов е на поредния отвесен ледник. Но най-страшното за всички са лавините! През 2012 година върху палатки през нощта пада снежна маса и 16 алпинисти загиват под нея.
Опасни са и ледените висулки. Смъртоносни са отворите с размер 30-40 см, под които има огромни пещери. Покрие ли сняг дупката, може да не я видиш и падаш в нея. Пред българина се свлича японец, задържа се на ръба на ледената цепнатина и уплашен си тръгва обратно. От екрана плющи силният вятър на височина 6800 м. Повечето от алпинистите дишат изкуствен кислород. Атанас Скатов изкачва Манаслу без изкуствен кислород. Както винаги на гърдите му е надписът: „Обичам те, Васко!” Неговият син. Мястото на върха е много малко – колкото да стъпиш с два крака, но от там с камерата си, поставена на каската, Атанас Скатов снима в 6,35 часа сутринта.
„Ако няма вятър е приятно. При силно слънце е опасно алпинистите да не изгорят. Всички си мажат лицето с защитни кремове с 50 фактор, носим очила със защитен 4-ти фактор. За 10-15 минути
можеш да ослепееш без очила
Няколко пъти съм виждал колеги, които губят зрението си и ги водим обратно към базовия лагер. Колкото е по-високо, толкова е по-красиво!” – възкликва пред екрана Атанас Скатов. Този човек наистина е влюбен в „снежните шапки” на света.
Следващият филм е за връх Анапурна /в превод Богинята на плодородието/, най-смъртоносният от осемхилядниците в света. И тук най-големият проблем на алпинистите са лавините. Веднъж се чува гръм, до Наско и партньорът му стига само снежен прах. Голям късмет! С пет минути двамата са изпреварили лавината, останала зад тях… На същото място под снега преди няколко години остава експедиция в палатките си под тонове сняг. На всеки 15 минути пада лавина. През същата 2016 година към връх Анапурна не е загинал нито един алпинист! Рядко изключение в историята на Хималаите. И въпреки че наоколо са стени от лед, неговата експедиция чака 16 дни в базовия лагер за атака към върха. Всички следят прогнозите. Трябват 4 дни хубаво време при не повече 50 м скорост на час! Наско си пише дневника, пере дрехите си, разхожда се и гледа как новия сняг се топи на слънце… На 14 април е първата атака. Диша тежко. Ледът бести на отвесната стена и идва магията на синия лед. Наско се изкачва със специални котки на краката с вертикални зъби. На всеки четири крачки спира, вятърът е силен, трудно се забиват в леда. Алпинист до него си изпуска раницата и тя за секунди изчезва. Още двама остават без багажа си. Всичко е
самообладание по вертикалния лед
Дните са документирани и ще станат филм. Там ще е и оная рискова нощувка в лагер 3, когато ледът с височина 50 м всеки момент може да падне върху палатките. И ония цепнатини, когато за да отидеш „в тоалетната”, трябва да се вържеш за парапета! Кореец пада на разстояние 1 м от палатката си в цепнатина, дълбока 8 м. Отървал се само с надут глезен.
„В последния лагер съм много изморен. Две денонощия не съм спал! По-изморен не съм бил в живота си! Имах здравословни проблеми. Към върха остават седем души. А до него няма поставени парапети. Прокарват ги цяла нощ до височина 7600 м. За втората атака се чака 11 дни. Алпинисти си тръгват, защото не могат да издържат психически, макар че някои атакуват върха за четвърти път през живота си. Много рядко някой покорява Анапурна от раз, но Атанас Скатов има късмет! От екрана той казва: „Страшно, страшно…” Рискът е много голям, защото има не само нови, но и стари парапети, които не са издържливи. Изгревът на 8000 м е невероятно красив! Това най-много го възхищава! Но вече на големия траверс, където загиват много алпинисти. Ето го и на самия връх.
На колене държи знамето на своя спонсор
Идват кадрите от базовият лагер, когато победителите от върха са посрещнати с торта в базовия лагер. Цели 55 дни за покоряването на Анапурна 1, най-високият от четирите върха Анапурна!
С Атанас Скатов заедно изкачихме и връх Дхаулагири /8167 м/ в Хималаите. През пет минути студът преминава в жега. Изпотиш ли се – загиваш! Всички са изтощени по ръба на отвесния лед и всеки от 14-те членове на експедицията чака някой друг да опъне парапета. Цяла нощ ги поставят. Вятърът е свиреп и на сутринта. Атанас Скатов изважда ръка от палатката и снима. За секунди тя измръзва, но моментът е документиран. Всички ползват изкуствен кислород. Тотално изморен, Наско постига целта си с бавни крачки и вегетарианска храна – ориз и зеленчуци.
След 80 дни в Хималаите българският алпинист отдъхва две седмици до експедицията си в Пакистан. Шуменци видяха как изкачва Еверест и Лхотце. Само разрешителното за изкачване на Еверест струва 11 000 долара! Допълнително се заплащат още документи, самолетните билети, екипировката, храната… При изкачването на двата върха Атанас Скатов е болен, въпреки че пие антибиотици. Тук е и най-опасният ледопад. Преминава по леден мост, който след седмица пада…
Следват още „приятни” упражнения за адреналин. „Котките” на краката върху заледения алуминий се пързалят. Понякога няма стълби и трябва да се катериш по вертикалния лед. Малко преди Лхотце шерпът го напуска. Българинът се движи сам. От екрана задъхан казва: „Това е най-трудната ми експедиция!” Продължава към Еверест, но се разваля регулаторът на кислородната му бутилка. Не спира на 22 май 2017 г. Атанас Скатов за втори път става
първият българин веган, изкачил Еверест
По пътя умира един от шерпите, замръзнал в безсъзнание. Наско е виждал е много трупове в ледниците, но тежко е когато умира човек до теб…
След Хималаите само пет дни е в България и тръгва за Аляска. Експедициите и там са скъпи, парапети в леда няма. Изкачва се сам на връх Денали, от където казва: „Поздравявам всички българи и алпинисти. На мен се падна честта да завърша проекта си с тази експедиция!”
За два часа доста „намръзнахме” с филмите на Атанас Скатов. Климатикът в залата е спрял, пролетната вечер мирише на зима, а шуменци питат и питат…
„Когато свърши експедицията, тогава разбираш дали си вземал правилни решения” – обобщи гостът. Преди пет години е разговарял с министъра на спорта, но до ден днешен не е получил стотинка финансова подкрепа от българската държава, въпреки рекордите си в световния алпинизъм. Сега се е насочил да завърши втория си проект. Остават 9 от 14 осемхилядници да покори в света. Наясно е с рекордите: „Най-добрите алпинисти в света не са между живите. Планината решава всичко! След броени дни тръгвам за нова експедиция. Искам да изкача шестия по височина връх на нашата планета Чо Ою в Хималаите. Без изкуствен кислород, солово изкачване. След това искам да се кача за трети път на Еверест по северния ръб, но за първи път сам в алпийски стил. Също без шерп и изкуствен кислород”.
Мотивацията на Атанас Скатов са подкрепата на българите и сина му Васко. Личната екипировка тежи 70 кг, от които носи 20-30 кг, а неговото тегло тежи 65 кг! Но силата на духа е важна. И „чистата душа”, както каза една от дамите в залата. Защото планината е чиста и приема само сродни души.
А имал ли е халюцинации при липсата на кислород? Той отговори: „За първи път ми се случи по пътя за връх Анапурна. Чувах разговор на мъж и жена, а наоколо няма никой. При второто атакуване на върха разбрах, че това е нормално. По-интересното беше в експедицията за Макалу в Непал. Жестоко изморен, на височина 7400 метра в базовия лагер стана инцидент. Чувалът ми падна в ледена цепнатина.
Заспал съм, но бях с отворени очи
Виждах си тялото в палатката, даже можех да излизам от палатката. Странно, но силно усещане след 80 дни експедиции до три върха. Само бях чел за такива състояния. Има хора, които ги постигат с практики”.
За пръв път през 2014 г., завръщайки се от Еверест, всеки ден алпинистът кара колело по 150 км. Отчита, че пулсът му е забавен както при изкачването на Хималаите. Този допинг Атанас Скатов запазил две седмици. Остатъчната аклиматизацията остава заедно с умножените червени кръвни телца…
Западните алпинисти са срещу комерческия алпинизъм заради смъртните случаи. Регулация иска и правителството на Непал. Но този бизнес храни хиляди местни хора…
Атанас Скатов уточнява, че не е в конкуренция не е в конкуренция с колегата си Боян Петров, защото всеки има свой проект. Нямат допирни точки, макар да са били заедно на няколко върха.
Върховете се покоряват със спонсори. Без тях нямаше да има филми и книги, нито срещи като тази със шуменци. Много от нас са се раздвоявали между театъра, поезията и рекордите в алпинизма – теми от афиша в тази шуменска вечер в един и същ час. Стоицизмът на Атанас Скатов заслужава поклон пред рекордите в този спорт. Срещата беше за истинските смели момчета, които карат светът да ни уважава. Преживяването си струваше само за това. А със закупуването на книги, дискове и фланелки на Атанас Скатов шуменци подпомогнаха следващата експедиция на невероятния българин.
Валентина МИНЧЕВА