Мехмед Юмер, главен редактор на сайта obzornews.bg
Реджеп Тайип Ердоган е герой на своето време и син на обществото, от което произхожда, както и на културната среда, в която е израснал. Той до голяма степен олицетворява не само профила на избирателите, гласуващи за него, но и на онези, които не подкрепят политическите му идеи. Това налага цялостна оценка на фигурата на този политически лидер, който близо четвърт век определя хода на политиката в Турция.
Първо, трябва да се отбележи, че Реджеп Ердоган години наред се ползва с подкрепата на значителна част от турското общество. Колкото и да има съмнения напоследък за манипулация на изборните резултати, особено по време на референдума за конституционни промени (16 април 2017 г.), както и на местните избори през 2014-та, когато министърът на енергетиката обясни изгасването на тока в изборния ден, като заяви, че „котка е влязла в трафопоста”, Ердоган несъмнено се радва на високото доверие на своите избиратели.
„Човекът от народа“
Какъв е профилът на хората, които гласуват за Партията на справедливостта и развитието, чиито лидер е Ердоган? Основното ядро, съставляващо електората на ПСР има комплекс за малоценност и чувство на репресираност спрямо елитите и системата, което е породило у тях силната амбиция за реванш. И когато някакъв популистки лидер като Ердоган им внушава, че същата тази система и елитите или т.нар. „бели турци”, които я управляват, са ги потискали десетилетия наред, че западният империализъм е виновен за всичките им нещастия, тогава те започват да го възприемат като спасител и вярват на обещанията му. Те виждат в негово лице изразител на техните желания и човекът от народа, който отразява националната воля и единство. Ердоган умее да убеждава хората, че както навън, така и вътре в обществото има недоброжелатели, които слугуват на чужди интереси, че именно те пречат на напредъка на страната, че без тях държавата би била много по-високо развита и т.н. Така турският лидер в много опростена и плитка форма рисува реалността само в черно и бяло, без да се интересува от нюансите, достигайки върхът на популизма.
Ердоган е популист ислямист
Той перфектно използва религията за постигане на политическите си цели, а тези идеи имат много солидна почва сред електората му, особено в консервативната периферия на Анадола. Това са онези хора, които системата дълго време е ощетила, като ги е държала в периферията и не ги е допускала в структурите си. Така в тях се е натрупало огромно количество гняв срещу статуквото. А Ердоган умее да се възползва от всички тези обстоятелства. Ердоган залага основно на няколко фактора. Два от тях са субективни – гневът и страхът. За причините на гнева на неговия електорат споменахме по-горе. А що се отнася до втория фактор, това главно е страх от загубването на властта и на всичко постигнато досега при управлението на ПСР. Например, ако попитате някакъв поддръжник на ПСР какво би станало, ако партията падне от власт, той първо ще си помисли за извоюваните привилегии. Повече от ясно е, че няма да иска да се откаже от тях.
Страхът от военните
Другото нещо, от което избирателите на ПСР чувстват страх, е влиянието или намесата на военните в цивилния живот. Достатъчен пример в това отношение е реакцията на военните по време на президентските избори, когато се спрягаше името на Абдуллах Гюл (тогава президентът се излъчваше от меджлиса) през 2007 г. Тогава на сайта на Турските въоръжени сили беше качена предупредителна нота, в която ясно се описваше какъв трябва да бъде профилът на президента: „Той трябва да защитава заветите на Ататюрк, светското начало и принципите на републиканизма не само на думи, но и на дела.” От една страна, това породи допълнителни страхове, а от друга, – гняв сред консервативно-ислямистския електорат. И на изборите за парламент същата година ПСР покачи резултата си. С други думи, една от основополагащите причини за възхода на Ердоган е именно плашилото на превратите в миналото.
Облагите за членовете на ПСР
Третият фактор е свързан с осигуряването на работни места и реални материални придобивки. Например, в регионите където ПСР няма силни позиции безработицата е по-висока в сравнение с местата, в които управляващата партия има подкрепа. Неотдавна кметът на Истанбул, който е от ПСР, заяви: „При изграждането на лъчите на метрото предимство ще имат районите, в които получаваме най-много гласове”, което предизвика остри реакции. Да, поддръжниците на Ердоган се възползваха много от благините на властта, както никога преди това. Поради тази причина по-консервативната час от турското общество, което подкрепя ПСР смята, че ако тази власт си отиде, тя ще загуби всички постигнати досега привилегии.
Историческите причини
Друг съществен фактор се корени в историческите причини. Не случайно турският президент често обича да дава примери от историята. Величаейки миналите периоди, той се легитимира като голям лидер в очите консервативните ислямисти и същевременно това негово поведение напълно съвпада с очакванията на хората от периферията, които дълго време са чакали да дойде месията. С рафинираното си ориенталско лукавство Ердоган много добре умее да обръща в своя полза недостатъците на своите политически опоненти, както и да намира слабите им места. Особено след референдума на 16 април 2017 г. за конституционни промени турският президент се сдоби с еднолична власт. Въведеното след опита за преврат на 15 юли 2016 г. извънредно положение се удължава през три месеца, а ловът на вещици тече с пълна сила вътре и извън страната (пример за това е случаят с връщането при мътни обстоятелства на петима учители и един лекар в Турция от Косово). Но това въобще не предизвиква възмущение сред консервативно-ислямисткия електорат. Защото понятия като демокрация, човешки права, върховенство на закона не им носи никаква печалба, но Ердоган строи пътища, жилища, дава им работа и заплати. От друга страна, те осъзнават мащабите на неправомерните действия, а това още повече ги консолидира и мотивира със зъби и нокти да се борят за запазването на властта.
На предсрочните избори за парламент и президент на 24 юни Ердоган само ще препотвърди властта си. Но колко те ще бъдат демократични в условията на извънредно положение е друг въпрос. Поначало управленските режими като този използват изборите само за легитимност. Иначе избори се провеждат и във Венецуела, Куба и Северна Корея, но никой не твърди, че това са истински демократични избори. Защото демокрацията е съвкупност от независими институции, правова държава, разделение на властите, зачитане на правата на малцинствата, независимо правосъдие, механизми за контрол, върховенство на закона. Изборите са само едно от измеренията на демокрацията. Изборите на 24 юни ще бъдат само формални. Този турски водевил ще продължи още известно време. Разбира се, ако преждевременно страната не бъде притисната от икономическа криза, която да развали масовата социална хипноза. Тогава относителната популярност на Ердоган би се стопила, което би създало условия и предпоставки за появата на нов лидер.
Анализът е написан за Агенция БГНЕС. Публикуваме го със съгласието на автора
