Ана-Мария Гюзелева е специална жена. Орисана да бъде красива, талантлива, спътница на едно от най-големите оперни величия на ХХ век – Никола Гюзелев. Родена е в Лом, но от ранно детство учи във Враца. Родителите й се посвещават на професионалното й бъдеще и се местят в София, където завършва държавното хореографско училище. На 15 години започва да снима в киното, а на 18-годишна възраст е вече Неда в историческия сериал „Пътят към София” /1979 г./. Завършва задочно балетна педагогика в Българската държавна консерватория и Театралния департамент в Нов български университет.
Съдбата я среща с великия бас Никола Гюзелев, но не остава в неговата сянка. Снима се в над 50 филма, сериали, коопродукции в България, Италия, Германия, Франция, САЩ. Ана-Мария Гюзелева беше хореограф на класически и джаз балет в Италия и България. От 1997 г. е кино и телевизионен продуцент в тези държави.
Малко, но верни приятели на литературата и изкуството я посрещнаха в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен, за да представи стихосбирката си „Душата знае”. Идеята е на Николай Калев, който беше водещ и на вечерта. Ана-Мария Гюзелева е провела десетки срещи в страната като поетеса и представител на дамския литературен кръжок „Евгения Марс”. Тя знае как да общува с ревностните ценители на литературата – книжната! Откровеността и финесът са възпитани в дългото й общуване с „големите” на сцената и в живота. Ана-Мария Гюзелева е член на Италианския национален орден на журналистите и на Съюза на журналистите у нас; на журито на Италианската филмова академия; президент е на асоциация „Артемидия” и т. н.
С бурни аплодисменти и букет рози гостенката беше посрещната от шуменци. За нейната поезия пространно и аналитично говори Николай Калев, рецитирайки наизуст много от стихотворенията й. Но може ли такава среща без титаничния талант на Гюзелев! Чухме го в ролята на Дон Базилио от „Севилския бръснар” на Росини. Макар и с 23 години възрастова разлика,
двамата изживяват невероятна любов,
на която нито артистичните среди, нито обществената интрига не прощава. Затова стихът й признава, че е „ранена и наивна, аз единствена само, твоя само…, на живота обречени”.
Стихотворението, посветено на майка й, ни просълзи. На екрана видяхме Свобода от Враца, усмихната и силна, която не е между живите. „Мама – въздух, живот, моя памет навеки… Няма го и тоя пристан, в открито море съм”. И безпощадна към себе си и към другите, поетесата е категорична, че за всичко си е разплатила „с дълг неизплатен – животът ми”.
Ана-Мария Гюзелева благодари за представянето: „Много се радвам, че съм във вашия град. Тук се развълнувах за съдбата на България – нашата съдба. Ще ви прочета от стихосбирката стихотворението си за родината, което съм публикувала до портрета на Христо Ботев, рисуван от Никола Гюзелев”.
След прочита, тя сподели: „Аз имах щастието и съдба да срещна такъв човек, признат в цял свят като певец и художник. Но той беше и специален човек. Разбира се, никой от нас не е перфектен. И той имаше своите недостатъци, и аз – също. Аз съм му благодарна за много вдъхновения, за това че съумяхме да живеем тридесет години. Можехме да продължим, но той си отиде… Някои смятат, че съм взела фамилията му, за да успея.
Аз не дължа кариерата си на фамилията на Никола
Преди 40 години дебютирах във филма „Пътят към София” с фамилията Петрова. Извън България също бях Петрова, а не Гюзелева. В един клюкарски вестник у нас се заядоха, че аз съм се отказала от фамилията на съпруга си. В профила във фейсбук съм също Петрова, защото четвърт век работя с тази фамилия в Италия. Силно съм огорчена от факта, че след като мъжът ми почина, декларациите на много институции, че ще работим заедно в подкрепа на изкуството, пропаднаха. Аз, дъщеря ми и съмишленици основахме фондация „Никола Гюзелев” една година след кончината му. Основахме награда на неговото име. Приключваме нов документален филм за него с режисьор Олег Ковачев в БНТ. Накрая се оказа, че Италия помага повече отколкото България. А за родината си той е дал много повече. Но моят оптимизъм не е победен”.
Ана-Мария разказа, че преди да почине, съпругът й се е затворил в себе си.
Гюзелев бил огорчен от културните среди
Подобно на Борис Христов. За това във филма остават думите: „Аз пея за моята публика в България!” Държал е да пее на сцената на Софийската опера, въпреки пречките, които са му правени.
За Ана-Мария поезията е спасение след смъртта на великия бас: „Поезията ме спаси в най-тежките моменти. Запазих се психически и физически. Изливам душата си, но и призовавам да бъдем оптимисти всички у нас. Минаха 30 години от промените в България. Не знам какво се оправи, но много се развали… Не запазихме много хубави неща от преди. Не създадохме нищо особено ново. Много вярвахме в промените, а какво стана?… Много разчитам на младите, че ще бъдат по-освободени, да не са обременени от явления, от които ние страдахме. И да са по-смели! Виждам го и у дъщеря си. Искам децата и младежите да четат повече книги, но не само в интернет! И да не общуват само по електронен път. Назад остана безценното в човешките отношения – живият контакт се губи. Трябва да запазим топлотата на истинските отношения, а не на крачки един от друг хората да си пишат съобщения по телефоните. Днес благодаря на Бог и на родителите, които последваха желанията ми и че срещнах такъв безспорен талант и човек като Никола. Напусна ни сравнително рано…”
Чрез възпитаниците на Никола Гюзелев съпругата му поддържа спомена и следата, която българският оперен певец остави в изкуството.
Юлия Миланова – бивша учителка, разказа за познанството си с Никола Гюзелев, когато са били студенти. Тогава той учи в Художествената академия. Заедно са пеели в академичния хор. Отличавал се с красив глас. Понякога не идвал на репетиции. Маестро Ангел Манолов му направил забележка, а Гюзелев отвърнал: „И Гяуров не е идвал на репетиции”. Хористите коментирали: „Той смята, че ще стане голям певец!” Но Никола Гюзелев наистина започнал кариера на голям оперен певец със световно признание.
Тази година Ана-Мария Гюзелева ще отбележи 40 години от дебюта си в киното, а догодина ще чества своята 60-годишнина. Тогава ще издаде нова поетична книга.
По желание на Йорданка Савова, шуменска дарителка и приятел на поезията, гостенката прочете две стихотворения. Една от най-ранните й поетични творби „Неспокойна лястовица”, когато е разсъждавала по-смело и по-философски. Весело и поривисто е написала:
„Все пак е хубаво да се живее. Това го казвам пак в деня,
Когато вън капчукът пее в душата ми в едно в захлас”.
Тя и сега е
Неспокойната лястовица, готова за полет
Ана-Мария Гюзелева разказа за биеналето „Артемия”, което прави за българското изкуство в Рим заедно с приятели. Провежда се през година. Там се разменят творчески идеи и се показват нови спектакли, картини, картини, музика, балет. Началото е поставила преди десет години. Помагат дипломатите, но финансирането се осигурява от спонсори.
Николай Калев разказа, че когато миналата есен се срещнал с Ана-Мария в София, на врата си носела копие на розетата от старопрестолна Плиска. Отначало той си помислил, че това е естравагантност на дамата, но когато прочел стихосбирката й, разбрал колко много я вълнува родината. Той й подари глинено гърне с пръст от старите столици. В него има пръст от Голямата базилика в Плиска, от подножието на Мадарския конник, от църквата във Велики Преслав, от Шуменската крепост. Оставил е място тя да добави пръст от родното си място Лом и от хайдушкия балкан на Враца, където е учила. Домакините са обещали разходка на гостенката в Шуменския край.
По цвете от Николай Калев получиха всички дами – приятели на литературата, преподаватели от Шуменския университет, бивши учителки в гимназията, методисти в просветния инспекторат. На чаша вино гостите размениха автографи и впечатления с Ана-Мария Гюзелева. Шуменци трогнаха гостенката, която пожела отново да им гостува.
Валентина МИНЧЕВА