Д-р Стефан Стоянов на нощно дежурство в шуменската болница

Д-р Стефан Стоянов е роден на 10 декември 1960 г. в Шумен.  Завършва Втора гимназия „Н. Й. Вапцаров” и се дипломира в Медицинския университет във Варна. Отива по разпределение в село Развигорово за една година, а след това още три години е селски лекар в Хитрино. После специализира и днес е един от двамата неврохирурзи в шуменската болница.  Новата здравна карта е повод за интервюто ни, но то е отражение и на трудния път на професионално развитие на хирурзите, на които се пречи да реализират постигнатата квалификация.

-Д-р Стоянов, започвате работа на село. Това ли е най-романтичният период в кариерата Ви?

-Аз постъпих в селското здравеопазване през 1987 г. и разбрах колко е важен лекарят за хората в едно отдалечено населено място. След една година дойдох в шуменската болница в трета хирургия със завеждащ д-р Николова. Но след като селата останаха без лекари, отново ме върнаха в селската здравна служба за три години, като ми пазеха мястото в МБАЛ-Шумен. Започнах да специализирам обща хирургия. Имаше място за неврохирург и започнах да специализирам неврохирургия в София. Работил съм в Медицинска академия, в университетската болница „Света Ана” – Варна, в Института по спешна помощ „Пирогов” при доц. Александър Табаков.

– След пенсионирането си той беше на работа в шуменската болница.

-Да, в годините 2005-2006 г. с него направихме доста сериозни неврохирургични операции тук. Много научих от доцента.

-Всички лекари са ревниви към специалността си. Но хирургията е мъжка специалност и малко са жените, които могат да издържат на 8-10 часово натоварване в операционните. А неврохирургията е нещо много сериозно, защото става въпрос за мозъчно-черепни интервенции, гръбначен мозък, периферна нервна система. Кога се ориентирахте към тази специалност?

-Към хирургията се ориентирах още когато работех на село. Когато дойдох в шуменската болница, д-р Мирчо Мирчев беше неврохирург с голям опит. Той ме запали за неврохирургията. Тогава се работеше само невротравматология. Ръководството на болницата ме изпрати да специализирам в София.

-Според новата Национална здравна карта легла за неврохирургия в шуменската болница не са планирани. При днешния поток на пациенти двама неврохирурзи достатъчни ли са за МБАЛ-Шумен?

– На този етап са достатъчни да се покрива спешността. По договор със здравната каса ние можем да работим само спешни случаи в неврохирургията. От няколко години планови операции не правим в МБАЛ-Шумен.  Д-р Чавдар Кръстев – вторият неврохирург, вече е пенсионер, но работи.  Годишно около 50 са неврологичните операции, които правим.  Но влизаме на операции и за коремна хирургия.

-Кои пациенти ще трябва да пътуват за Варна, ако ви отнемат правото да работите неврохирургия, според новата здравна карта?

-Всички случаи на невротравматизъм – счупване на черепа, на прешлените /шийни, гръдни, поясни/. Но по-важен е въпросът дали във Варна ще ги поемат. Защото от моите дежурства в спешното отделение знам, че във варненските болници не приемат пациенти, натоварени на линейките и транспортирани за тях. Трябва да има предварителна уговорка. Това е големият проблем! Варненските болници не искат да приемат всички спешни случаи. Така е и за другите специалности. За съдовата хирургия не можеш да настаниш болен във Варна. Много малко хора знаят това.

-Дайте пример.

-Идва болен при нас, транспортиран с линейка по спешност в МБАЛ-Шумен от селата. Ние преценяваме, че нямаме клинична пътека, по която да го лекуваме, трябва да го изпратим в болница, където се извършват такива интервенции по договор със здравната каса.  Но ние не можем да транспортираме веднага с линейката и той да тръгне за Варна, ако нямаме предварителна уговорка с екипа на болницата там. А се случва да отказват.

-Ако УМБАЛ „Света Марина” във Варна сега откаже да лекува този пациент, какво става с него?

-Остава в Шумен. Ние може да нямаме договор със здравната каса за неговата неврохирургична диагноза, но няма да откажем лечение.  То ще бъде за сметка на бюджета на болницата, която няма да получи пари от здравната каса и ще трупа дългове.

-За колко клинични пътеки в неврохирургия имате договор със здравната каса в МБАЛ-Шумен?

-Общо пет клинични пътеки. Най-скъпата за черепно-мозъчна травма е на цена около 3500 лева. В плановата неврохирургия на университетските болници същите клинични пътеки са много по-скъпи.

-Какво е нивото на компетентност на неврохирургията в шуменската болница?

-Ние нямаме ниво за неврохирургия, нашата работа е в рамките на хирургичното отделение. При всички случаи имаме второ ниво на хирургия, което изисква минимум трима неврохирурзи. Затова нямаме обособен сектор неврохирургия в хирургичното отделение на МБАЛ-Шумен.

-Кой е най-малкият ви пациент в неврохирургията?

-Оперирали сме деца на възраст една година, бебета. Става въпрос за случаи на деца с кръвоизлив в мозъка, компресьорни счупвания на черепа, травматизъм от спешен характер. Имали сме случаи на деца, пострадали при катастрофи.

-В новата здравна карта са премахнати леглата за детска хирургия в шуменската болница.

-Странното е, че неврохирургията не фигурира дори в доболничната помощ за Шуменска област!

-Да разбираме, че щом не са планирани неврохирурзи в болничната помощ, няма да има такива с плащане от здравната каса и в доболничната помощ – кабинети в поликлиниката?

-Така излиза на практика.

-При експлозията на влаковата композиция в Хитрино преди година бяхте под голямо напрежение.

-Повечето от пострадалите, които пристигнаха при нас, бяха с черепно-мозъчни травми. Случи се точно на рождения ми ден – 10 декември сутринта. Обадиха ми се. Оперирах двама от тях. Няколко от пострадалите бяха транспортирани във Варна. Но първата спешна помощ беше в шуменската болница.

-Ако нямаше неврохирурзи в този момент, какъв беше рискът за пациентите от инцидента в Хитрино?

-Можеше да починат по пътя за Варна. Говорим за пострадали, които освен всичко друго, са преживели голям стрес! Винаги настаняваме в шуменската болница пациента с черепно-мозъчна травма. Той не може ей така да тръгне с линейката за Варна, защото често те не са транспортабилни. Все пак сме лекари! Да оставим здравните карти, клиничните пътеки, плащанията за тях…

-За здравната каса вие сте пътеки, легла, цени.

-В Спешно приемното отделение мен не ме викат като счетоводител. Мен ме викат като лекар. Мен не ме интересува кой ще плати за лечението. Опитват се да вкарат лекарите в графата на търговците. Когато болницата спре да ми плаща заплата, в един определен момент ще кажа „чао”.

-Но „чао” може много скоро да кажат колегите ви офталмолози, когато закрият очното отделение, както предвижда новата Национална здравна карта.

-Аз веднага ще ви кажа какво ще стане, ако нямаме очно отделение в болницата. При една черепно-мозъчна травма при липса на очен лекар ние не можем да обслужваме комплексно пациента за операция. Аз дори перфектно да си свърша работата, без компетентността на очния лекар – какво правим? Медицината е колективен спорт. Особено травматизмът! За нея са необходими ортопеди, хирурзи, реаниматори, очни и ушни лекари, неврохирурзи, съдови хирурзи, интернисти /специалисти по вътрешни болести/. Трябва да има от всички специалности в болницата, защото не можем да планираме утре какъв пациент с каква диагноза ще дойде в шуменската болница.

-Както не очаквахте инцидента в Хитрино.

-Преди години катастрофира автобус с руски туристи в сблъсък с цистерна на пътя до „Алумина” – сега „Алкомет” АД. Масова катастрофа с 15 пострадали с много тежки травми – счупени черепи, ръце, крака… Имаше и жертви.

-Вие сте били като лекари по време на война.

-Страшно беше, дано не се повтаря. Но кой гарантира!

-Д-р Стоянов, още ли ходите да работите в МБАЛ „Уни хоспитал” в Панагюрище? Казват, че там има уникална медицинска техника.

-Да, това е болницата на „Асарел-Медет”. Ходя за две седмици всеки месец.

-На 400 километра разстояние от Шумен! Какво ви мотивира?

-След забраната да се извършва планова неврохирургична дейност в шуменската болница през 2009 г. започнах да усещам, че ще загубя натрупаната квалификация. Това стана, когато здравната каса въведе нива на компетентност. За да поддържам опита си, първо започнах да оперирам планова неврохирургия във Военноморската болница във Варна. В УМБАЛ „Свита Марина” едва от четири години има планова неврохирургия. От 2016 г. започнах да оперирам в болницата на Панагюрище.

-Какво е професионалното предизвикателство?

-Много от колегите там работят в чужбина. Хубаво е човек да си сверява часовника. След старта на здравното осигуряване професионалната квалификация, приемствеността се загуби в медицината. Има и финансово удовлетворение, но то не е водещо. Защото когато работя само случаи по спешност в шуменската болница, аз се деквалифицирам. А от това ще започне да ми страда и спешната неврохирургия. Кой не иска да има висок клас апаратура, да обмени опит с новите технологии в медицината.

-Какви операции правите там, които никога в шуменската болница няма да имате като случаи?

-Оперирам мозъчни тумори, мозъчни метастази, мозъчни тумори на изключително трудни места, стабилизации на гръбначните прешлени с импланти. Само микроскопът в неврохирургията там е последната дума на медицинската техника. Не мога да си представя колко струва – стотици хиляди лева… Операционната е с компютърно оборудване с тъчсистема – с един пръст насочваш апаратурата към операционното поле.

-В професионален план не се ли чувствате жертва на прехода? Вместо да мислите за квалификацията си, вие постоянно сте стресирани от някакви наредби, нормативни документи.

-От тази гледна точка е така. Няма постоянна визия за здравеопазването. Медицината трудно се помества в пазарните принципи. Същото е с образованието, армията и полицията. Парите следват пациента, но с лимити… Нормативната база не само, че не е постоянна, но е с рестриктивни функции – ограничава ни да работим това, което можем, в нашата болница. Областните болници трябва да са гръбнакът на здравеопазването. Но на практика не е така с новата здравна карта.

-Кои са необичайните случаи във вашата практика?

-Бях оперирал мъж, който като карал колело по асфалт с дупки, получил кръвоизлив в мозъка. Веднъж пътувам по пътя до село Звегор, община Хитрино, виждам катастрофа. Спирам да помогна, гледам жена с черепно-мозъчна травма, после дойдох заедно с линейката, за да я оперирам. Оживя. Имал съм пациент, ударен с брадва в главата при конфликт. Преди двайсет години оперирах човек, паднал от седмия етаж в асансьорна шахта. Повече са пострадали в катастрофи.

-Кой е най-дългият ви работен ден в болницата?

– Имах случай, когато три денонощия не бях се прибирал у дома. Беше лято. От единия тежък случай влизаш за другия в операционната. После оставам за дежурство. Тъкмо ще си тръгвам, отново ме викат за операция на спешен пациент. Така 72 часа в отделението…

МБАЛ – Шумен осигурява 24 часа лечение за хората от региона

-Коя е най-странната благодарност на пациент?

-Това беше свързано с катастрофата с руските туристи, за която говорих. Една от пациентките с черепно-мозъчна травма, която оперирах, беше от Беларус. Помня, че лицето й беше обезобразено. След четири години ми казват, че някаква жена ме търси в отделението. Не можах да я позная. Същата пациентка дошла на почивка на „Слънчев бряг” и отделила един ден, за да пътува до шуменската болница и да ми благодари. Тази Екатерина ми донесе бутилка водка, която още не съм отворил, защото ми е скъп спомен.

-Благодарност по руски.

-Да, но бях много впечатлен, че ме намери. А тя е оценила нашия труд, защото в тая катастрофа загинаха хора. Българският пациент е по своему благодарен. Всеки човек индивидуално изживява драмата си.

-За българи или за чужденци, неврохирурзите ще трябва да работят без финансиране по клинични пътеки в Шумен, според новата здравна карта. Болницата ще плаща операциите и ще трупа дългове.

-Има ли за мен пациент и съм в Шумен, аз ще направя всичко, което е нужно! Но ако по административен начин ми вържат ръцете? Ако по документ нямам право да правя неврохирургична операция? Аз ще откажа – няма да влизам в съда.

-Какво споделят вашите колеги, които работят неврохирургия в чужбина?

-Те работят в система, в която ние работихме до 2000 г.  На Запад може един неврохирург да работи в болницата на малко градче, като при по-сложен случай вика колега от по-голяма болница.  Или транспортират по преценка към по-голям медицински център.  Но никой не му отнема възможността да оперира! Казват ми го колеги от Германия, Австрия, Турция, САЩ.

-Но да си представим, че в МБАЛ-Шумен пристига пациент в тежко състояние, който не може да бъде опериран от вас.

– Той няма да може да бъде транспортиран до Варна. В нашата болница ще стабилизираме показателите. Най ни е лесно да кажем, че не работим по някаква клинична пътека, или че не работим неврохирургия, както ще стане с въвеждането на новата здравна карта. Имаме случаи, когато изпращаме с линейка тежкоболни пациенти, които после няма с какво да се приберат – бедни, безработни, без роднини… Всякакви случаи. Това чиновниците знаят ли го?

-Идва лятото, много тежък сезон за болниците заради пътни инциденти. Но целенасочено българи си идват от чужбина, за да се лекуват у нас.

-Често обиждат лекарите като съсловие, но здравната система все още се крепи на ентусиазма на лекарите и медицинските сестри. Трудно ще се намерят нови за шуменската болница. С тази нова Национална здравна карта, със закриването на отделения и дейности рухва една болница, на която разчита цялата Шуменска област. Вижте какво стана със закриването на Белодробната болница в Шумен. Всички специалисти отидоха в други болници, в други градове. Това ще стане и с МБАЛ-Шумен, ако се ликвидират работещите звена. Здравеопазването е политика, медицината е наука. Цял живот ние се усъвършенстваме, за да лекуваме все по-добре.

-Тази ли политика заслужаваме?

-Аз също се притеснявам от това, което ни очаква, защото и аз съм пациент. Ако ми трябва очен лекар в болницата, а го няма? Даже повече се притеснявам от редовия пациент, защото знам какви могат да бъдат последиците, ако очен лекар не може да ме оперира, консултира и т.н. Добре, ще отида във Варна. Ами от къде да знам къде ще попадна, на какъв специалист? Когато си спешен пациент, никой не ти гарантира помощ на 100 километра във Варна. Знаете ли, че когато изпращаме от МБАЛ-Шумен пациент във Варна, ние предварително проверяваме коя болница там работи по спешност по конкретната специалност – неврохирургия, кардиология, офталмология… Не мога да натоваря болния и да го изпратя ей така за Варна!

-Много административен подход.

-Пълна неизвестност. Прави се нещо без визия за малките градове, обикновените хора. Рушат се традиции. При тая патова ситуация кой млад лекар ще дойде да специализира в шуменската болница? Имаме нов специализант в отделението – д-р Христо Димитров. Как ще стимулираме това момче да се развива? Всички колеги в болницата изпитват липса на сигурност. Това се отразява на дейността им, на пациентите пряко.

-На какво разчитате в този момент?

-На гражданската позиция на шуменци. На всички хора, които са наши пациенти. Защото ние денонощно сме в болницата или в кабинетите си. Защото сме малко и все по-малко ще бъдем. Защото не искаме да сме виновни за грешките на чиновниците, които са далеч от истината в здравеопазването.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА 

Коментари

коментар

1 Коментар

  1. J
    Й,с/лд

    Трябва протест пред областната управа. Областният управител е председател на областната комисия по здравеопазване, която изготви областната здравна карта. Без обществен натиск няма да има ефект. Закриват ни болницата! Дайте идеи и да се организираме.

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име