Утре в Шумен официално се открива Международният фестивал „Друмеви театрални празници. Нова българска драма“. 27-то издание на феста е посветено на 185 години от рождението и 140 години от смъртта на Добри Войников.
В селекцията на театралните празници са включени десет постановки, като тази година всички заглавия са на български автори. Селекционерът на фестивала Зорница Каменова е изгледала над 30 спектакъла и е успяла да подбере разнообразен афиш, който очертава тенденциите в съвременния български театър, подчерта директорът на ДКТ „Васил Друмев“ Димитър Димитров. Днес той представи пред журналисти фестивалната програма заедно с проф. Пламен Марков, постановчик на премиерното заглавие „Началото на криворазбирането“ и Катерина Георгиева, селекционер в направление „Авторски прочит“.

По време на фестивала зрителите ще видят „Нирвана“ на ДКТ „В. Друмев“, „Приятно ми е, Ива“ и „Чамкория“ на Театър 199, „Една торба барут“ на ДТ – Сливен, „Ана от другата страна“ на ДТ – Търговище, „Великденско вино“ на театър Възраждане, „Нестинари“ на ДТ – Разград, „Цветът на дълбоките води“ на Народен театър „Иван Вазов“, „Щастливеца“ на Сатиричен театър „Алеко Константинов“; „САМ И“ на Театър Реплика.
В журито на фестивала влизат театроведът проф. Камелия Николова, сценографът доц. Мира Каланова, режисьорите Неда Соколовска и Недялко Делчев и актьорът Ириней Константинов.
Още в първата фестивална вечер е премиерата на „Началото на криворазбирането“. Спектакълът проследява първите театрални опити на българите в Шумен върху работен вариант на пиесата „Райна княгиня“ на Добри Войников. Група ентусиасти, сред които и ученикът Добри Попвасилев – бъдещият драматург Добри Войников, подготвят представление по текстове от романа на Александър Велтман „Райна княгиня българска“, превърнал се в последствие в основа за Войниковата драма. Те играят пред европейци, останали по нашите земи в периода на Кримската война. Срещата между плахите българи, които правят театър така, както те си го представят и реакцията на западните емигранти, които се опитват да си обяснят странните, понякога комични решения на българската трупа по отношение на историческата драма, са в основата на спектакъла.
Става дума за гледната точка на българите, които още не са измислили театъра и за чужденците, които наблюдават този процес с различни реакции, обясни постановчикът проф. Марков. Той обясни, че много харесва българите от този предвъзрожденски период, защото това са хора, които са се създали сами от своя собствен идеал.
Надяваме се, че с тазгодишното издание на фестивала ще представим различните тенденции в българската драматургия и ще дадем възможност на публиката да , коментира директорът на шуменския театър Димитър Димитров.