Как е изготвена Националната здравна карта за територията на област Шумен и ще застраши ли плащанията към областната болница – това беше актуалният въпрос, който народният представител от Шумен Иван Иванов зададе в петък по време на парламентарния контрол към здравния министър Кирил Ананиев. Ето пълната стенограма от разговора:
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Очевидно темата за националната здравна карта ще ни занимава още дълго време, внесено е вече искане и за дебат по тази тема. В случая въпросът ми е концентриран върху област Шумен.
Само да припомня, тук е и доктор Джафер, с която заедно бяхме на заседание на Областния съвет по здравеопазване, където беше дискутирана тази тема, и в разговорите с представителите на медицинските среди и на общините беше констатиран недостиг в общия брой легла и брой легла по нива на компетентност за някои специалности, изводът от което е, че ще доведе до пренасочване на поток от пациенти към болници от други области, листата на чакащите или дезорганизация дейността на отделенията, финансови и кадрови проблеми в лечебните заведения.
Изслушах внимателно и предходния Ваш отговор, в който казахте, че Националната здравна карта няма да се отрази върху плащанията, върху болниците и така нататък, което до голяма степен ме изненадва и в отговора, който очаквам от Вас, може би ще научим подробности.
В тази връзка моля да ми отговорите и на следния въпрос: какви са критериите, по които е изготвен проектът за Национална здравна карта на територията на област Шумен? С каква методология е определено нивото на компетентност на различните отделения в лечебните заведения и съответно броят легла в тях? Броят на легла в проекта за Национална здравна карта ще се отрази ли на плащанията от НЗОК към лечебните заведения, което е най-важният въпрос? Всички си го задаваме и е много важно лекарите от тук нататък каква информация ще получат от Вас. Знаете, най-малко, че областната болница е вече на ръба на фалита. Въпреки че сменихте ръководството, аз не съм голям оптимист, че ако тази здравна карта се отрази по някакъв начин на работата на това лечебно заведение, то няма до края на годината да изпадне във фактически фалит и на практика да обречете новото ръководство на болницата пред свършен факт – да поеме едно фалирало заведение, което ще обрече и пациентите на гибел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Иванов. Заповядайте за отговор, уважаеми министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! Въз основа на данните от областните здравни карти, данните от районните здравни инспекции и Националната здравноосигурителна каса за използваемостта на болничните легла по видове медицински дейности и по клинични пътеки, както и данните за обръщаемостта на населението към медицински услуги в извънболничната помощ, заплащани от НЗОК, Националната комисия изготви Национална здравна карта.
При планиране на потребностите в извънболничната медицинска помощ са приложени параметри за средна осигуреност за страната от един общопрактикуващ лекар на 1500 души и един лекар по дентална медицина на 1000 души население.
Потребностите на лекари в специализираната извънболнична медицинска помощ са съобразени с данните за брой прегледи, заплатени от Националната здравноосигурителна каса по специалности за периода 2015 – 2017 г., както и с показатели за осигуреност на населението със съответните специалисти на 100 хиляди души.
В Националната здравна карта са планирани и потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, определени на база унифициран национален показател за осигуреност на населението за всяка област: 180 на 100 хиляди души и съотношение едно към едно лекари – медицински сестри, по отношение на планирания брой лекари и лекари по дентална медицина.
С приложения подход на планиране се постига пълно задоволяване на потребностите от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната медицинска помощ. Направен е анализ на състоянието на болничната помощ и са определени конкретните потребности от ресурси за осъществяване на медицинските дейности по нива на компетентност.
И сега да минем към Шумен. Това са общите неща, на базата на които извънболничната медицинска помощ за Шумен е осигурила лечението на хората на 100%. Там няма проблеми.
Съгласно данните от Областната здравна карта за област Шумен, към момента общият брой на съществуващите болнични легла за активно лечение в областта е 569 с използваемост 82%, което представлява 467 фактически използвани легла при 100% използваемост.
В Националната здравна карта са определени потребности от 446 болнични легла за активно лечение при използваемост от 75%. При така приложения подход е определен недостиг от 77 легла за активно лечение, които е предвидено да се осигурят допълнително с Националната здравна карта, тоест този дефицит ние ще го преодолеем.
Бих желал да обърна внимание, че Националната здравна карта определя конкретните потребности от общ брой легла за болнично лечение и медицински дейности по нива на компетентност за съответната област, а не конкретният брой легла по структури на лечебните заведения. Така например, съгласно Областната зднравна карта в МБАЛ Шумен има Отделение по нервни болести с трето ниво на компетентност с 35 легла. Следва да се има предвид, че в отделение с трето ниво на компетентност се извършват дейности и от по-ниски нива от компетентност – второ и първо. В МБАЛ Велики Преслав са разкрити още 19 легла в Отделение по нервни болести с първо ниво на компетентност. Тоест в областта има разкрити общо 54 легла за медицински дейности по нервни болести.
За област Шумен са определени 61 легло – със 7 легла повече от наличните, за медицински дейности по нервни болести, от които 42 са за дейности с първо ниво на компетентност, 18 за дейности от второ на компетентност и 1 за дейности от трето ниво на компетентност. По тези причини определените в Националната здравна карта легла не би следвало да се отразят негативно на плащанията от НЗОК. Ое повече, че за област Шумен има недостиг от общо 77 легла за активно лечение, които се предвижда да бъдат разкрити допълнително с Националната здравна карта за област Шумен.
И пак да повторя: на базата на леглата ние не финансираме лечебните заведения. Ние финансираме на базата на извършена медицинска дейност.
Това, което притесняваше повечето от областните комисии, те смятаха, че важното при финансирането на болниците е нивото на компетентност на леглата. Не – важно е нивото на компетентност на медицинската дейност, която се извършва. Мисля, че това успокои голяма част от лекарското съсловие ,включително и ръководството на Българския лекарски съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, за съжаление това, което Вие казахте, до голяма степен се разминава с вижданията на лекарите в областта, защото и това, което казахте и това, което беше изразено на тази среща и от представители на Здравната каса, и от областното ръководство на област Шумен, не показа някаква загриженост за лечебните заведения.
Господин Министър, здравната карта би трябвало да отразява потребностите на населението от здравни грижи по специалности, а не по използваемостта на дадена структура за минал период. Това е изключително грешен подход с тази използваемост. Знаете, че при наличните здравно-демографски дадености на областта, примерно Шуменска област, и увеличаване на заболеваемостта на инфекциозни болести, дихателна, сърдечно-съдова и така нататък, намаляването на броя легла и с тези нива на компетентност ще доведе до отлив на специалисти. Аз съм получил информация до какво ще доведе тази промяна в броя на леглата. Показателят „използваемост“ не е съобразен със сезонността на някои заболявания, както и с липсата на сключен договор за определени клинични пътеки.
Вашето разсъждение е, че намаляването на леглата не се отразява на дейността, но Вие сам знаете, че броят на леглата означава брой пациенти и видове дейности, каквито ще бъдат извършени, съответно заплатени от Здравната каса. Мисля, че в това не бъркам.
Знаете, че пациентът има право на достъпна и квалифицирана медицинска помощ. Намаляването на брой нива по нива на компетентност обезсмисля усилията, положени за постигането на съответната акредитационна оценка на съответната болница. Само един пример да дам: заложено е в Онкодиспансера или Комплексния онкологичен център да бъде закрит ПЕТ-скенерът. Знаете колко пари са дадени, а в тази здравна карта е заложено да го няма. Ако изчезне какво правим от тук нататък? Тези пари, които са вложени, как ще се възвърнат, господин Министър?
Моят въпрос е и апел към Вас да се преразгледа този вариант и да се намери начин да остане да работи, леглата, които са били досега и начините на плащане да не бъдат променяни и да не се намаляват.
Примерно за Хирургично отделение какво са дали хората, до какво ще доведе намаляването броя на леглата и нивата на компетентност. Проблемите ще бъдат: конфликт с пациентите, напрежение работата на персонала, ограничаване на дейността на приходите, трудно запазване на кадрите, настаняване на пациентите на допълнителни легла, вероятно отчитане на свръх дейност и така нататък. Начините, по които са определени за област Шумен броят легла и дейностите, които ще се извършват, нива на компетентност не отговарят на необходимостта и това, от което пациентите се нуждаят.
Това, което Ви казвам, е един вид апел от страна на лекарите към Министерството на здравеопазването да подходи адекватно към ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Господин Министър, заповядайте да допълните отговора си и да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Отново ще повторя: има непознаване на Националната здравна карта, която беше одобрена от Министерския съвет. Вие споменахте отново „намаляване на легла“. Ние не намаляваме легла. Споменахте някакво закриване на ПЕТ скенер. Къде видяхте в Националната здравна карта да закриваме ПЕТ-скенера на областната болница в Шумен?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не в болницата, а в Комплексния онкологичен център. Там е записано: един в Североизточна България.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добре, Комплекса. Моля Ви се!
Вие се противопоставяте срещу това да не използваме аналитичната информация за периода 2015 – 2017 г. Нали точно това ни е необходимо, за да хванем тенденцията в заболеваемостта, за да можем да предвидим реално необходимостта от медицинска помощ през следващата година, през 2018 г. Няма как да не стъпим на тази информация.
Да, картата ни помага и за бъдещите инвестиции, но Вие знаете, че една бъдеща инвестиция, за да може да бъде осъществена, не може да бъде направена за месец, два или три и да започне веднага да функционира. Това ще бъде свързано с новия Национален рамков договор, който ще бъде за 2019 г. Но вече инвеститорите ще могат да знаят, когато иска да прави една болница, например Сърдечно-съдова или някаква друга, и иска да бъде в София, ще дойде, ще види и ще каже: В София имаме прекалено голямо предлагане на тази дейност, ако искате открийте такава болница, но в Родопите или в Северозападна България. Тоест инвестициите вече ще бъдат насочени действително към областите и регионите, където няма добра задоволяемост на българските пациенти, а не просто да се направи една инвестиция и да се вкарат едни пари.
Аз не възразявам, ако трябва ще се срещна с областната комисия на Шумен, ще ги запознаем конкретно с нашия подход при формиране на Националната здравна карта, за да разберат, че ние обратно – помогнали сме и сме подобрили онова, което се е случвало през миналата година, а не сме го влошили. Благодаря.
Благодаря и аз 😋