Производствената база на фирмата в Каспичан

„Плантабул” в момента е най-голямата фирма са събиране на билки в суров вид в България и с най-голямата база. На пазара на билките „Плантабул” ООД е от 1997 г. – правоприемник на фирма „Плантарион”, основана през 1992 г.  Най-голям принос за създаването й има Димитър Андреев, който е с 50-годишен опит в заготовката и експорта на билките, а половината от трудовия му стаж е в ОКС-Шумен.  Фирмата е една от малкото, която реализира процеса от събирането на билките до техния експорт. Още преди 10 години тя сертифицира почвата и горите в Каспичанското и Провадийското плато със съдействието на Горското стопанство в Нови пазар. Така гарантира екологично чиста продукция по европейски стандарти.

Д-р Ивелина Коцовска е в „Плантабул” от 13 години и пое бизнеса от баща си Димитър Андреев.  Позната е на шуменци като специалист по вътрешни болести и семеен лекар. От 5 години е управител на фирмата, която вече има две бази.  В Шумен е фабриката за билков чай, а в село Каспичан е базата за изкупуване и билки и орехови ядки. В сезона на липовия цвят, преди Еньовден – празникът на билкарите, разговаряме с д-р Коцовска за проблемите на бранша, който храни хиляди социално слаби семейства.

-Д-р Коцовска, превърнахте бившите краварници в село Каспичан в модерна база, в която са внедрени машини за преработка, сушене, складиране, транспорт.

-През последните 7 години с два европроекта модернизирахме базата в село Каспичан. Първият 3-годишен проект завърши през 2014 г. – реновиране на сградния фонд и закупуване на малки машини за преработка на билките. Направихме производствени площадки и нови складове. Преди две години стартира вторият ни европроект  – производствена  линия  за обработване на орехови ядки, от цял орех до орехова ядка. Вторият етап на проекта е фотоволтаична система за сушене на билките, с която целим по-ниска себестойност на преработването – първична и вторична заготовка на билките. До края на годината той ще бъде завършен.

Д-р Ивелина Коцовска

-За какво друго оборудване си мечтаете?

-Осигурили сме 90 % от необходимото за обработката на суровината дрога – рязане, обезпрашаване, почистване, пакетиране. Не може да се закупят всички машини наведнъж. Освен това технологиите се развиват много бързо.  Когато става въпрос за преработка на билката като хранителна добавка,  научно обоснована със съдържание на активна съставка, се изискват много модерни компютъризирани технологии. Ние сме бедна държава и сме предимно суровинен източник.  Технологиите са в държави като Холандия, Германия, Франция. Всичко е свързано с държавната стратегия  за усвояването на суровините.

-Вие сте доставчик на суровини за тези държави. Посетихте ли на място партньорите си?

-Скоро бяхме в Германия. Там билката се преработва в базата на фармацевтична компания, която има научен институт, финансиран от държавата. А към научния институт е създаден малък университет.  Комплексно се развива бизнесът с науката. България изостава в това отношение, освен че младите ни специалисти емигрират. Нашият сектор изостава поради липса на държавна политика за развитието му.

-Нека да изясним какво означава „дрога” във вашия бизнес?

-Дрога наричаме суровината на лечебните растения за медицински цели в най-първичен вид. Т.е. растението е току-що откъснато или изсушено. Да не е преработено!

-Колко вида билки вашата фирма изкупува и преработва?

-Над 100 вида билки, от които 15 вида са с икономическо значение. Останалите рядко се търсят и в малки количества, затова не са от значение за бизнеса. Икономически значими билки са коприва, шипка, липов цвят, бял равнец, мащерка, листа от малина, листа от къпина. Имаше години, когато сме изнасяли до 2000 тона билки след преработване, изсушаване и т. н. Но когато имаше работна ръка! Сега работниците ни рязко намаляха. Нашите берачи заминаха за Западна Европа.

-В кои държави най-често емигрират ромите, на които от години давате препитание в региона?

-Например, наши роми са в лагер за емигранти край Офенбах в Германия. Разказаха ми, че са се регистрирали като бежанци от Сирия и получават на ден по 22 евро издръжка, без да работят, като им осигуряват допълнително храна и отопление. Имат дневно по 4 часа свободен режим извън лагера. Това са работниците ми, които събираха корени. Те отдавна са ми пратили „много поздрави”, за да ми кажат, че няма да се приберат да берат билки за фирмата.

-Къде се търсят най-много българските билки?

-Ние си оставаме една от водещите страни на глава от население за събиране и експорт на билки в света. Но билки се берат в бедните държави. Покачването на минималната работна заплата много пречи на нашия бранш. Освен това нямаме никакви преференции. Нашият бранш  има изключително социална функция – наемаме неграмотни неквалифицирани хора, за да заработят някакви пари за препитание. А нямаме защита от държавата. В Германия и Швейцария има програми за обучение на неграмотни за бизнеса.

-Нямате субсидии като земеделските производители.

-Не само, че нямаме субсидии, но плащаме много данъци – горска такса, плосък данък, данък печалба… Когато имаше необлагаем минимум, това беше закрила за най-бедните хора. Ако изкупуваме килограм билка на цена 30 стотинки /свежа маса/, още 40 стотинки са начислените  данъци и такси за него.

-На колко души осигурявате работа в двете бази?

-Постоянно назначени са 50 души. За сезонната работа наемаме до 1000 души, както е сега в кампанията за бране на липов цвят. Става въпрос за горска липа. Има технология за високите дървета. Катерач със специални обувки „котки” се качва на дървото и с ножица реже клонки с дебелина с диаметър до 1,5 см. Дебелите клони се пазят. Доказано е, че рязането на малките клонки е полезно за дървото. Работниците събират падналите клонки. Изкупуват се и цветът, и листата.

Много социално слаби хора от региона оцеляват със сезонна работа във фирмата

-Кога започва сезонът на билкарите?

-Още през февруари се вадят корени от коприва, репей, черен оман… Следва събирането на цвят от глог с листа, цвят от бъз. Около Еньовден берем над 50 процента от билките, характерни за Шуменския регион. Растат наведнъж мащерка, риган, бял равнец, листата на черния оман, липовият цвят, жълтият и червеният кантарион… Активно бране цял месец. Билка като копривата се бере цяло лято – от върхарите й през месец май до първата слана през октомври!

-Защо е толкова голям интересът към копривата в цял свят?

-Тя е много богата на хлорофил. Има и други ценни съставки. Освен като чай, тя е суровина за фармацевтичната и козметичната индустрия.

-Каква е ситуацията с изкупуването на ореховите ядки?

-Много се промени пазарът. По-рано имахме конкуренция за изкупуването на орехи от турски фирми. Сега еврото поскъпна и няма много желаещи държави извън ЕС, които да купуват суровина от България. Загубихме партньори при износа.  Фирма „Плантабул” изнася 99 процента от продукцията си – орехи и билки. Така балансираме сезонността на производството си.

-Голяма част от оборудването е механизирано обработване на орехи.

– Тази година ще изкупим и преработим 2000 тона орехи. Имаме машина, която прави от черупките пелети – биопродукти, които се използват  за гориво.

-Редовно присъствате с щандове на световни изложения.

-Последно участвахме в „Зелената седмица” в Берлин. Всяка година имаме щанд в Панаира за органични храни „БиоФах” в Нюрнберг, най-голямото изложение в Европа. Също в търговски изложения за хранителни продукти в Атина, Милано и др. През октомври ще участваме в Специализираното международно изложение за храни и напитки  SIAL в Париж. След като приключим европроекта си в края на тази година, вероятно ще посетим САЩ. Получихме покана за изложение от веригата „БиоФах” в Чикаго. Тя прави изложение и в Шанхай.

-Това са компании, които договарят огромни количества.

– С новото си оборудване фирмата повишава обема на продукцията си. Естествено търсим нови пазари. Вече работим с две фирми в САЩ. Имаме запитвания за износ от Сингапур и Китай. Но лошото е, че производствените ни обеми са малки. Например, фирмата ни може да осигури 3-4 контейнери с орехови ядки т. е. 60 тона.

-Голямо количество!

-И ние така си мислехме, но китайският ни партньор каза, че най-малкият му супермаркет има 32 каси за обслужване на клиенти. Това са други мащаби за търговия… От няколко години успешно изнасяме орехови ядки за Австралия.

-Защо не билки?

-Българските билки са специфични и можем да ги изнасяме само в Европа и САЩ. Всеки континент има характерни билки за конкретния климат и живот. С различна фармакопея.  Нашите билки не са познати на лекарите в Индия, както билките от Латинска Америка /Андите/ не са познати у нас. Затова някога Ванга казваше, че всеки народ трябва да пие своите билки. Земята, билките, хората са една екосистема.

-САЩ ще въвеждат мита за стоките от Европа. Няма ли да се оскъпи износът ви?

-Не, защото САЩ няма откъде да купят нашата продукция. Там няма билкосъбиране. Засега тези мита не ни засягат. Вероятно ще бъдат ощетени фирмите с второ ниво на преработка на суровината, която извлича активната съставка за екстракт, който се изнася за САЩ.

-Напреднахме ли относно търговския вид на българските стоки?

-Не. Следващите поколения берачи на билки ще бъдат още по-неподготвени от сегашните. В момента нашите работници не са обучени. Последният курс за обучение на работници за професионално бране на билки е проведен през 1972 г. Преди половин век! Нашата фирма организира епизодични курсове, които нищо не означават.  Борбата на Българската асоциация  на билкарите и гъбарите е да се опитаме да вкараме в Закона за лечебните растения изисквания за всеки пункт за изкупуване на билки. И още, всеки работещ в него да има сертификат  за компетентност.

-Как е сега?

-Забелязахме лоша тенденция. Улеснено е издаването на документ за билкозаготвителна дейност.  С него хора обявяват пункт за изкупуване на билки, но нямат необходимите знания за събиране на медицински растения. Те както събират, така и унищожават билките. След това ги продават с лошо качество. Не може да се опази природата при бране, не се контролират берачите, които трябва да бъдат инструктирани от специалист. С чиста съвест мога да кажа, че над 90 процента от всички новорегистрираните билкозаготвители нямат знания за тази дейност.

-Пчеларите често се оплакват, че пчелите им умират от третирането на земеделските площи с препарати. Какви са пораженията при билките?

-Много е зле положението.  Цяла България е третирана с химически препарати.  Имаме големи проблеми, защото получаваме рекламации от партньорите си за големи партиди – тонове билки. Почти няма износител от нашия бранш, който да няма върнати камиони със стока. Критериите за чистота на билката скочиха рязко съобразно възможностите на науката за лабораторни изследвания.  Билките започнаха да се анализират за два вида алкалоиди, пепел, никотинова киселина… Оказа се, че в България вече нямаме чиста природа, а западните държави държат на екологичните храни, чайове, билкови екстракти.

Площадката с липов цвят, която трябва да бъде опазена от дъждовете

-Вие не знаете съдържанието, когато изнасяте продукцията си.

-Аз няма как да знам, защото дори да не са третирани площите с препарати в землищата, където берем билки, може да е заразена подпочвената вода. При продължителни валежи, подпочвените води се вдигат, билките поглъщат пестициди, заразяват всички растения. В западните държави има много строга регулация. Скоро Дания обяви, че цялата й страна ще мине на биологично производство – всички площи ще са сертифицирани, всяка храна, всеки продукт на пазара им ще бъде биологично чист. Ще бъдат категорично забранени за употреба препаратите за растителна защита. Минават на биопроизводство.

-Дайте пример за ваша продукция.

-Миналата година ни върнаха липа, която е изследвана за препарати, при това беше от дървета 15 километра навътре в гората. Но лабораторните анализи показаха следи от хербицида глифозат, което не е нормално. А причината може да са ветрове, въздушни течения, бури… Ето днес получавам писмо от сертификатора, че определено количество липа съдържа непозволени остатъци от пестициди, което не отговаря на европейските стандарти и тя не може да бъде продавана като биологична. Значи, че няма да я изнасям като биолипа, а като конвенционална  липа. И една подробност – все още българските сертификати за билки в Русия не се признават!

-Закрихме много заводи, а природата ни е отровена.

-Да, защото безразборно се третират площи с култивирани  растения. Вярно е, че вече селскостопански самолети не виждаме да ръсят площите в нашите райони. До миналата година ги засичахме. Но когато арендаторите пръскат с препарати площите на ниско ниво, при вятър заразяването е също опасно за билките. Токсичността на препаратите за растителна защита влиза в структурата на всички растения – билки, цветя, дървета.

-Ние купуваме от аптеките пакетирани билки. Нашите баби са си брали сами и са ги познавали.

-Сега много хора си събират билки. Съюзът на билкарите с  председател д-р Емил Елмазов провежда обучение на хора, които събират  билки, но не с бизнес цели. Те се стремят към екологичен начин на живот. Много младежи се ориентираха към биохрани, екоживот, стават често вегатарианци или вегани. Те не искат консерванти, преработени храни, мръсен въздух. Във фирмата са идвали млади хора, които питат как да бъдат полезни за дейността ни.

-А държавата?

-Държавата не направи най-важното: картографирането на билките в България. Това е голям пропуск. Изисква се финансиране. Има опити в някои райони за картографиране на определени зони.  В нашия район са картографирани  насажденията с липа.

-Има ли билки, тотално изчезнали от българската природа?

-Много билки изчезват като находища. Например, глухарчето. България е била един от най-големите износители на глухарче в света! Експортирали сме стотици хиляди тонове за чужбина. Сега нашата фирма не може да събере 10 тона глухарче. Рязко намаляха билки като върбинката.

-Какви са причините?

-Синорите се изораха, за да не пречат на засятите ниви. Не останаха свободни площи. Всички земи се обработват  и третират с препарати. В Германия също нямат синори. Това е добре за култивираните посеви, но се губят билките. Намаляха птиците и други животински видове.  Не можем да съберем 100 килограма метличина. Намаля драстично присъствието на мак в полетата. Полските цветя масово изчезнаха. Билката еньовче напоследък не се среща дори на Еньовден! Хората не виждат много билки в полето и гората, затова не ги познават.

-Какъв пазар са за вас фармацевтичните фирми в България?

-Малък. За да се извлече активната съставка на билките, трябват  технологии, с които да се постигне лечебния ефект. Така се правят лекарствата. Чайовете имат профилактичен ефект.

-Д-р Коцовска, колко дълъг е работния Ви ден сега във фирмата?

-Минимум 12-13 часа. А по време на активна кампания, както е сега, дори 16 часа работя в денонощието.

-Значи не ви липсват разположенията по лекарския график, нощните дежурства, спешността в медицината, която работихте?

-О, много по-тежко е! Тук отговарям за много хора. Не мога да бъда заместена от колега, да си дам почивка.  Работници, транспорт, складове, машини…  Мисля денонощно за тях. Постоянно ме търсят патньори от чужбина, колеги от страната.  Трябва да съм на разположение. Документацията е огромна. Всеки ден следим прогнозата за времето. Иде ли дъжд, прибираме билките от площадките.  До 22 часа вечерта е втората работна смяна.

-С един телефон ли сте все още?

-Да, това е личният ми телефон, когато бях джипи. Знаят, че не съм в поликлиниката, но пак ме търсят за помощ, за консултация.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име