Марлена Стояновска

Днес е Еньовден – денят, в който почитаме билките, слънцето и водата. Той се е празнувал по нашите земи от XIII век.  Християнската църква го посвещава на Йоан Предтеча /Йоан Кръстител/, най-близкият светец до Исус Христос в каноническата йерархия. Традицията се погубва, преследвана и анатемосвана от църквата. Най-силно се е запазила в Източна България и Родопите. Постоянна кралица на билките си остава липата, която се бере най-много около Еньовден. Българският липов цвят няма конкурент в Европа и в света.

В навечерието на Еньовден – празникът на българските фармацевти, разговаряме с  Марлена Стояновска, която от пет години е председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите, обединяваща най-големия брой производители, заготвители и износители на билки. Тя  е завършила френската езикова гимназия в София, а след това специалност „Външно-търговски отношения“ във ВИИ „Карл Маркс”.  Владее четири езика, работила е в чужбина. От 1993 г. е управител на „Планта Фрукт Експорт” ЕООД, където разполага с квалифициран екип специалисти от билковия бранш, партнира си с най-големите фирми-купувачи на ароматни и лечебни растения от ЕС.

-Госпожо Стояновска, Вие представяте един много сериозен бранш в българската икономика, за който говорим кампанийно.

-Българската асоциация на билкарите и гъбарите обединява най-големия брой производители, заготвители и износители на билки. България има Закон за билкарството още през 1941 г., а сега разполагаме с около 400 000 декара култивирани лечебни растения. У нас растат над 700 вида билки, но със стопанско значение са 300, като се изнасят 100 вида всяка година.

-Колко са вашите членове?

-Нашите членове са предимно берачи на билки, които не членуват индивидуално. Преди години знаехме, че общо 250 000 души работят в бранша, но голяма част от тях емигрираха и работят в селското стопанство на Европа.

-Кога регистрирахте асоциацията?

-Регистрирахме я през 2000 г., когато имахме голям проблем с горските такси, които ни се налагаха некомпетентно и доведоха до спиране износа на билки. Ние не сме единствената асоциация. Има също Съюз на билкарите, но смятаме, че най-важните фирми членуват при нас.

-Партнирате ли си с Министерството на земеделието и храните при създаването на нови наредби, които трябва да изпълнявате?

-Тук има едно основно противоречие. Билкарският бранш е под шапката на Министерството на околната среда и водите, което изработи основния Закон за лечебните растения. То контролира и нашата дейност. Екоминистерството трябва да опазва природата, свързана с нашата дейност, но то няма никаква грижа за бизнеса на билкарите. По тази причина настъпва траен катаклизъм с лоши последствия за нашата дейност. Екоминистерството има контролни функции, но не провежда никаква политика за стимулиране на дейността ни.

-Има ли разминаване между българското и европейското законодателство, което билкарите трябва да спазват?

-България е една от малкото страни в Европа, която има Закон за лечебните растения. Повечето държави не регулират пряко тази дейност. Не че нямат мероприятия по опазване на околната среда. Но в другите държави не се заплащат такси за билките, което прави нашият бранш по-неконкурентноспособен.

-Това практически възпрепятства бизнеса на билкарите у нас.

-Бюрократичните препятствие в България са по-големи и струват скъпо. Пресен пример е в момента кампанията за бране на липов цвят.  Скоро при бране на липов цвят в Кубрат са извършени нарушения. Контролните органи трябва да вземат превантивни мерки за несъвестните граждани. Когато горско стопанство или общинска служба дава разрешение да се бере липов цвят, задължително е не само да събира такси, но и да назначи свои служители да контролират брането. Вместо това при констатирането на нарушения спират тотално изкупуването на липовия цвят, като анулират дадените вече разрешителни на фирмите. Това е абсолютно грешен ход, защото означава, че малкото работна ръка ще се евакуира да работи в чужбина.

-Осигурена ли е охрана все пак там?

-Да, но охрана, която да не допуска берачите на липов цвят! Къде беше тази охрана, за да наблюдава как се бере. Нали има районни инспекции по опазване на околната среда, горски стопанства, общински служби за контрол за билкарството и дърводобива.

-Къде е билкарят в регистъра на професиите?

-Ето тук е една от нашите инициативи пред екоминистерството. Искаме да организираме съвместно курсове за ограмотяване на билкарите. Но от ведомството ни отказаха съдействие дори на база логистика – да предоставят помещения и лектори. Отговориха, че това е грижа на асоциацията на билкарите. Ние искаме да си партнираме и да има стимулираща функция за нашия бранш. Не получихме разбиране и продължаваме да се борим. Някога в кооперативния съюз имаше курсове за обучение на билкарите.

-Може би екоминистреството има предвид, че работата на билкарите е сезонна.

-Тя е специфична, има нови изисквания към тях. Билкарите започват работа през февруари, когато вадят корени, и така продължават до октомври, когато се събират последните плодове като шипка, кестен и т.н. А през зимата същите билкари чупят орехи, сортират ядки.

-Може ли един безработен, едно семейство да се изхранва от билкарство?

-Може. Аз работя 32 години в тоя бранш и познавам семейни фирми, започнали със скромни финанси, а сега имат добър бизнес. Иска се много работа и разумно инвестиране на спечелените пари. Ако капиталът се инвестира за създаването на добра база – ще успеят. Ако се изхарчи за коли и екскурзии в чужбина, ще загубят.

Липата е кралицата на българските билки

-Достатъчно ли се стимулират билкарите с евросредства?

-Стимул има, защото се възстановяват половината от инвестираните средства по европроекти. Има лоша обществена оценка за прозрачността при одобряването на европроектите от определени институции.  Субсидират се култивираните билки, но не диворастящите. Средствата са за закупуване на техника, за преработката на билките, но хората нямат първоначалния капитал, за да го вложат в проект. А и такъв европроект не е по силите на един билкозаготвител. Когато потърси специализирана фирма, трябва да плаща.

-В коя част на България е най-силно развито билкарството като поминък?

-Това е Северна България, в регионите с ромско население, което е не само бедно, но и неграмотно. Ромите са нашата работна ръка. Билкарството е развито и в региони, където има големи горски масиви. Също където няма конкуренция на други продукти. В Южна България има голямо производство на плодове и зеленчуци. Там е Розовата долина. Когато започне брането на розите, не може да се намери работна ръка за никаква друга сезонна работа. Важни са и традициите. В община Каспичан берачите са обучавани с години.

-Кой е хитът в тазгодишните билки, като най-търсено за износ растение?

-Билки като шипка, мента, маточина, лайка, липов цвят присъстват трайно в рецептурните листи. Тази година безспорен хит е липовият цвят поради недостига на суровината през миналата година. Много се търси от години в чужбина. Наричаме липата кралицата на българските билки. Изнасяме билки за Германия, Италия, Франция, Полша, Чехия, САЩ, Латинска Америка. Но ето, че вече има интерес към българските билки от страна на Китай. Те правят много екстракти от билки. Сега се интересуват сериозно от копривата. Тя е богата на хлорофил и фармацевтичната индустрия я използва активно.

-Какъв е оборотът на българските фирми, които изнасят билки за чужбина?

-Страната ни изнася 15 000 тона сухи билки всяка година, защото няма как нашият пазар да реализира тази продукция.  В зависимост от реколтата и изкупните цени, годишно това е продукция за 35-40 милиона евро. По данни на Министерството на околната среда и водите у нас има 800 пункта за изкупуване на билки.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име