Проф. Румен Ваташки е завършил Духовната академия в София и специалност „Библиотекознание и научна информация“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1992 – 1997 г. е специализирал в Папския институт за Изтока в Рим, със защита на докторска дисертация. През 2000 г. е избран за редовен доцент, а по-късно става и професор в шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2005 г. е областен координатор на Атака – Перник.
Преди година, когато беше закрита катедрата по теология в Шуменския университет, професорът възрази изключително остро срещу решението на ректорското ръководство. През последния месец проф. Ваташки отново фокусира общественото внимание върху шуменския вуз. В няколко интервюта в различни национални медии, включително в най-големите новинарски сайтове, той поставя въпроса за закритата катедра по теология и обвинява ръководството на университета, че умишлено саботира нейното възстановяване. Какво се случва с катедрата по теология, какви са отношенията на преподавателите от катедрата с ректорското ръководство, има ли в университета прокурорска проверка, за която медиите бяха информирани от човек от вуза? –вижте позицията на проф. Ваташки по тези въпроси.
-Проф. Ваташки, от известно време настоявате да се възстанови катедрата по теология в шуменския университет, която беше закрита преди година. С каква акредитация е катедрата в момента? Има ли някакви обективни пречки за нейното възстановяване?
-С решение от 13. 12. 2017 г. Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА даде програмна акредитация на професионално направление 2.4. „Религия и теология“ на ШУ „Епископ К. Преславски“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър” – специалност „Теология”, редовна форма на обучение, на основание обща оценка 7.7. Срокът на валидността на акредитацията е пет години. Специалността ни е приоритетна и високата ни оценка задължава ректорското ръководство да възстанови катедра „Теология”.
От чисто законова гледна точка катедрата по теология трябва да бъде възстановена. Няма причина това да не стане от гледна точка на Закона за висшето образование. Формалната причина за закриването й беше обстоятелството, че преподавателският състав е паднал под 7 души. От есента на 2017 г. сме 8 човека и тази причина отпадна.
Въпреки всичко катедрата не е възстановена. Убеден съм, че това се прави тенденциозно, за да се преследват неакадемични цели. В момента решенията, които касаят богословието, се взимат от историци и археолози, които са мнозинство.
– Защо изобщо беше закрита катедрата? Покрай закриването й се вдигна голям шум, но вероятно не сме научили всичко.
– Истинската причина за закриването на катедрата по теология е, че двамата с доц. Стефан Стефанов се противопоставихме на нагласен конкурс, спуснат отгоре за д-р Теодор Стойчев, който се занимава с библеистика (Нов Завет). От Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) имахме препоръка да обявим конкурс за хабилитиран преподавател по „библеистика”, т.е. без скоби и ние искахме да спазим препоръката, тъй като имаше двама потенциални кандидати.
Първото катедрено заседание на катедрата по история и археология, към която сме причислени, се проведе през април 2017 г., но тогава имаше и прокурорска проверка по случая. Още на второто заседание, което се проведе през месец май 2017 г., обявиха конкурс за гл. асистент по библеистика (Нов Завет), за да се елиминира другия кандидат.
Какво излиза на практика? Ние искаме да провеждаме политиката на държавата, защото НАОА е държавен орган. Тя ни дава препоръки, но ректорското ръководство не ни позволява. Нещо повече, за да нагласи конкурс, дори закрива катедрата по теология, която има 25-годишна история. ШУ е държавен университет, държавата дава парите, но проф. Георги Колев в качеството си на ректор не зачита ничие мнение и действа авторитарно.
Хората, които участваха най-активно при разтурването на катедрата по теология, получиха като награда от ректора на ШУ назначения за работа на техни близки. Така например, двама доценти, ръководители на катедри, получиха щатни места за своите близки – единият за жена си, която беше назначена в катедрата по методика, а другият за сина си, който също е назначен на щат в университета. Не е ли това търговия с влияние, конфликт на интереси и форма на корупция?
Шуменският университет все повече се превръща в семеен университет. Така се създават кланове, които се поддържат помежду си и всяват страх и несигурност сред останалите служители и преподаватели. Всичко това е за сметка на академизма, елементарната етика и демокрация. Проф. Г. Колев назначи и брат си, който работи като охрана през деня, въпреки че е пенсионер. Шуменският университет не е благотворително заведение, а образователен и културен институт. Винаги съм смятал, че върху университетите трябва да се упражнява обществен контрол чрез медиите и прокуратурата, тъй като те реално са затворени общества.
– В няколко интервюта заявявате, че сте бил подложен на репресия. Обяснете в какво се изразява тази репресия, от какво е предизвикана?
-Заради публично изразена академична позиция от мен и доц. Стефанов през 2017 г. ръководството на Шуменския университет осъществи репресия срещу нас. На 10.05.2017 г. се проведе заседание на Катедрата по история и археология, към която се числи и нашата специалност. От заседанието стана ясно, че на 2 май 2017 г. гл. асистенти Илонка Стоянова и Галя Йорданова депозират доклад до доц. Тодоров, ръководител на катедрата и до декана на Факултета по хуманитарни науки проф. Панайотов, че ние с доц. Стефанов не сме си свършили работата по доклад за самооценка за програмна акредитация в направление 2.4 Религия и теология. Двете асистентки стоят много по-ниско в академичната йерархия от нас и не би трябвало да оценяват нашата работа. Вероятно са принудени да го направят или им е обещано бързо и лесно кариерно израстване.
На същото заседание катедрата реши ФС на ФХН да предложи на ректора на ШУ съгласно чл. 187 (1), т. 3, т. 10, чл. 188 и чл. 192 от Кодекса на труда да ни бъде наложено дисциплинарно наказание за нарушаване на трудовата дисциплина. Заповедта, от която е видно, че сме определени за членове на комисията, получихме на електронните си адреси чак на 12 май, т.е. 2 дни след решението да бъдем наказани. Независимо от това на 29 май 2017 г. получихме покани за даване на писмени обяснения. Практически срещу нас беше започнато дисциплинарно производство.
По отношение на мен и доц. Стефан Стефанов ръководството на ФХН продължава да си служи с шантаж и заплахи, а на катедреното заседание на 11 април 2018 г. проф. В. Панайотов с писмо от 15 март 2018 г. отново изискваше от доц. Тодоров да бъдем наказвани. Това е във връзка с публично изразената от нас академична позиция на 14 март 2018 г. относно ново нагласяване на конкурс. Подложени сме на голям психически тормоз.
За какво става въпрос? На 1 март в Катедрата по история и археология беше депозирана книгата на д-р Теодор Стойчев Богословие на Новия Завет. Актуални проблеми, С., 2014 за обявяване на конкурс за „доцент”. За съжаление, той не покрива критериите за заемане на академичната длъжност „доцент” в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Книгата не отговаря на определението за монография, което е прието от ФС на ФХН. Цитирам: „Монографията е авторски труд, издаден във вид на книга с обем над 120 стр., съдържащ разработка на актуален научен проблем, осъществена на съвременно теоретично и методологично равнище. Изискват се редактор и двама рецензенти, които са хабилитирани лица с признати компетенции в съответната научна специалност”.
От самото заглавие става ясно, че д-р Стойчев разглежда не актуален научен проблем, а „актуални проблеми”, като История на Новозаветното богословие, Вяра (богословие) и история, Свещеното писание и Свещеното предание, Методи на библейската критика, Историческият Иисус Христос, Образът на месия преди идването на Иисус Христос в плът и Преображение Господне. Всички тези въпроси са базови и нямат връзка помежду си, няма принос и надграждане в науката. Няма нищо оригинално, както и авторска позиция. Липсва и редактор и двама рецензенти, които да са хабилитирани лица с признати компетенции в съответната научна област. Така излиза, че споменатата книга на д-р Стойчев е „Самиздат”.
Заглавието е от общ характер. То е много популярно в богословската литература. С това заглавие има издадени хиляди книги на английски език, на немски, на италиански, на руски език и т.н. Всеки може да провери в интернет. На хилядите книги с това заглавие на д-р Стойчев няма да му стигне един живот, за да направи библиографски анализ на публикуваното по темата, което е задължително.
На 14 март 2018 г. ръководителят на Катедрата по история и археология доц. Тодор Тодоров по насилствен начин обяви конкурс за д-р Стойчев, тъй като той не отговаря на критериите по процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент” в ШУ. В процеса на обсъждането, за да наложи волята си, доц. Тодоров излезе извън контрол и удари с юмрук по масата. Членовете на катедрата и на ФС си затвориха очите и конкурсът е вече факт. С доц. Стефанов изобщо не бяхме допуснати до журито, за да могат спокойно да манипулират конкурса. Това не е законно, тъй като ние сме хабилитирани преподаватели на основен трудов договор в ШУ.
Случаят с тази процедура, допускането й за обсъждане и самото гласуване не е ли форма на корупция? Сега произвеждат доценти и професори като за последно, тъй като вече влезе в сила нов Закон за развитие на академичния състав в България. Изброените от мен длъжностни лица рушат всекидневно престижа на университета, реално работят срещу него и не се съобразяват с академичната етика и общественото мнение.
– Как оценявате ситуацията в шуменския университет? Има ли академичен дух, има ли постижения, с които университетът може да е конкурентен?
-В корпусите на Шуменския университет е пусто и тъжно. Сред преподавателите и служителите се чувства напрежение и страх. В ШУ липсва академизъм. Говори се повече за пари, отколкото за наука. Всичко се решава от ректора по един авторитарен начин. Лошо впечатление прави факта, че за около три години проф. Колев сменя две главни счетоводителки. Това са Силвия Драганова и Марияна Паскова.
В университета се шири шуробаджанащина, толерират се преподаватели с доказани плагиатства. Непрекъснато се назначава административен персонал, от който реално няма нужда. За един университет най-важни са студентите, след това преподавателите и чак тогава административният персонал, за да подпомага работата със студентите и преподавателите. Студентите намаляват прогресивно, а административният персонал се увеличава.
– Медиите бяха информирани, че прокуратурата се е самосезирала и е започнала проверка в шуменския университет. Вие имате ли такава информация, знаете ли за какво става въпрос?
– Прокурорска проверка наистина има, тъй като бях канен на разговор от компетентните органи. Останах с много добри впечатления от разследващите служители. Прокурорска проверка имаше и през миналата година, но тогава с доц. Стефанов не бяхме канени на разговори. Позволих си дам това интервю, защото прокуратурата се е самосезирала въз основа на публикации в медиите.