Общинските болници една по една фалират. Темата за тяхната съдба е тема за общинското здравеопазване на България. Въведените през 2010 г. лимити, недофинансираните клинични пътеки и кризата за специалисти лишават хората в малките населени места от достъпна медицинска помощ. Поканихме за интервю доц. д-р Белчо Белчев, който преди две години беше началник на хирургичното отделение в МБАЛ „Д-р Добри Беров” в Нови пазар, вече обединена с МБАЛ-Шумен. Сега работи в кабинета за еднодневна хирургия в бившата общинска болница. Професионалното му израстване е интересно, а цял късмет е за жителите на общините Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево и Каолиново, че могат да имат такъв специалист.
-Д-р Белчев, Вие сте роден на Петковден – празникът на Нови пазар. Сега преживявате болезнено съдбата на общинската болница в този град.
-Не случайно съдбата ме е изпратила в този град. Аз съм роден на 14 октомври 1944 г. в Добрич, когато българската армия влиза в Ниш. Завърших гимназия и се записах да уча в техникума по ветеринарна медицина. След това една година работих като ветеринарен техник в едно елитно ТКЗС на село. Реших да уча медицина. Първата година не ме приеха. Напуснах работа и цяла година се готвих за кандидат-студентски изпити. Приеха ме ветеринарна и хуманна медицина. Избрах Медицинския университет във Варна.
-В семейството Ви имаше ли медици?
-Майка ми беше домакиня, а баща ми Николай Белчев беше професионален фотограф. Останал инвалид от футбола, имаше частно ателие. На дипломата за фотограф от 1942 г. пишеше, че е издадена в град Варна, област Шуменска. Представяте ли си – Варна е била околия в област Шумен!
-Как избрахте специалността хирургия?
-Като студент знаех, че ще стана хирург. Още на 20 години, когато бях ветеринарен техник, направих цезарово сечение на овца. Учех се от т. нар. тогава хигиенисти във фермите, които с 40-дневен курс постъпваха на работа. Нямаше ветеринарни специалисти. Правеха шевове на прасета, овце и др. Хирургията е занаят в ръката. По това време гледах филма „Легендата за Сан Микеле”, който разказваше за шведския медик Аксел Мунде, един от най-известните лекари в Рим в началото на миналия век. Това окончателно ме вдъхнови за медицината!
-Къде Ви разпределиха след дипломирането?
-В „Бърза помощ” в Добрич. Не исках това. Но пък там се запознах със сръбския скулптор Георги Сава Радивоевич – Джоко. Работеше най-голямата статуя на Аспарух за нашия град Толбухин. Беше политически емигрант, защото е бил участник в партизанското движение, но после става опозиция на Тито в Югославия. Получава политическо убежище от Вълко Червенков. Познаваше се с Людмила Живкова и Александър Лилов. Много красив, като младия Фидел Кастро! А д-р Мустафа Хорозов, съквартирант на Джоко от студентството, работеше в нашия град като хирург. Сръбските тайни служби търсеха скулптора, който искаше някой да се грижи за децата му. Д-р Хорозов му каза: „Ей, туй момче Белчо ще ти лекува децата!” През есента на 1972 г. Джоко отива в Окръжния народен съвет на Толбухин при Теменуга Янкова, която завеждаше здравеопазването. Иска от нея да ме назначат за хирург. Тя обяснява, че няма вакантно място. А Джоко настоява: „Но Белчо има мерак! Такъв човек не трябва да го спирате!” Началник на хирургичното отделение беше проф. Енчо Калчев. Нареждат му да ме вземе. Изпратиха ме като травматолог в работническа поликлиника, като давах дежурства в болницата.
-Кога станахте уролог?
-През 1975 г. в болницата на града имаше само един уролог. Искаха да ме профилират в уролог. Но аз искам да съм хирург! Урологията е хирургия на пикочно-половата система. Това е фина хирургия. Изпратиха ме на 3-месечен курс по урология в София. Като взех специалност хирургия, бях щастлив и си купих кола „Мерцедес” с дясно кормило от един арменец в Пловдив, който го купил от Венелин Коцев, посланик в Англия по това време. Тогава в Добрич ме набедиха, че съм „прозападно ориентиран”. А аз говорех английски език.
-Кога го учихте?
-Бях студент в трети курс през 1969 г. Изпратиха ме на стаж във Варшава. В Краков видях по време на служба Йоан Павел Втори – тогава епископ. В Полша гледах филм за американските астронавти, когато стъпват на Луната. Японски професори по медицина говореха на английски език в Полша. Амбицирах се и като студент започнах да ходя на частни уроци по английски език при учителката на контраадмирал Добрев във Варна.
-Много са важни учителите в медицината.
-Моят учител по урология беше д-р Христо Иванов, дипломиран в Букурещ. Подари ми писалка със златно перо „Монблан”. Беше единственият уролог в Добрич и много искаше да напредна в тази специалност. Методичният ми ръководител по хирургия от Варна проф. Тотю Андреев беше категоричен: „Не можеш да вземеш специалност урология, ако не си защитил специалност обща хирургия”. Това е старата школа! Проф. Янко Добрев, моят ръководител на кандидатската ми дисертация, беше хирург и уролог. Тогава директор на Научния институт по хирургия и анестезиология в Александровска болница. Участвал в Корейската война, но не за долари – за идеи. А войната е най-голямото училище за един медик!
-Познавате се и с професор Радослав Гайдарски.
-През 1977 г. се сближих с професорите Добрев и Гайдарски по време на специализациите си в София. Проф. Добрев изпрати проф. Гайдарски за шест месеца във Франция, за да специализира хирургията, свързана с панкреаса. През 1978-79 г. професор Добрев искаше да изпрати на специализация и мен в град Тур, Франция, но не ме пуснаха, защото „нямало да оправдая доверието на партията”.
-Не станахте ли поне асистент в Медицинския университет-Варна, който имаше филиал в Добрич?
-Назначиха само партийни членове. През 1977 г. започнах веднага да пиша дисертация за ингвиналните хернии. През 1983 г. я защитих блестящо. Станах кандидат на медицинските науки. Веднага стартирах докторска дисертация по същата тема, но с нови методики. Поставих си за цел да направя хирургично-урологична тема. През 1984 г. защитих втора специалност урология. Започнах да правя операции едновременно на хернии и простата, с централен разрез в болницата в Добрич. Въведох преперитонеалната пластика на херниите у нас. Първата така операция я направих през 1984 г. в Тервел, отразена е в списание „Хирургия”. Правил съм операции три в едно, две в едно, постига се икономически ефект. Преди това ходих в един свинарник в село Сенокос, за да намеря прасета с хернии. Оперирах 128 прасета с американско и друго платно, с различни видове конци. Това е експериментална клинична работа!
-Къде Ви завари Десети ноември?
-На 9 ноември 1989 година ми откриха процедура в Александровска болница, за да стана доктор на медицинските науки. Т. нар. „голям доктор в науката”. Пътувах със самолета за София през нощта, а на сутринта научих, че Тодор Живков вече не е на власт. Бях в най-авторитетната хирургия на професор Александър Станишев. На следващата година защитих званието „д.м.н.” Документите ми отидоха във Висшата атестационна комисия /ВАК/. Вече имах четири рационализации и патент за изобретение за антибактериална куха игла за хирургичен шев. Научните ми публикации са общо 111. През 1991 г. си подадох документите за доцент в Медицинския университет във Варна. По това време беше ректор професор Димитър Камбуров с прозвището Майкъл. Независимо, че варненци ме препъваха, в София станах доцент. От 1992 до 1994 година бях завеждащ клиника и преподавах във филиала в Добрич, но после го закриха. Аз продължих да работя в болницата като старши хирург. Не исках да се местя във Варна, защото баща ми казваше: „Един камък много като се търкаля, мъх не хваща”. Ако тогава бях дошъл на работа в Нови пазар, щях да съм по-добре.
-През 1998 г. кандидатствате за преподавател в Медицинския университет в Стара Загора.
-Един професор ме препъна на втория кръг. Но такава ми е съдбата… Продължих да работя в Добрич до 2008 г., когато в болницата ми подариха един часовник, за да ми кажат, че времето ми изтича и трябва да се пенсионирам. Регистрирах практика на уролог и работех в Добрич, Тервел, Шабла. През 2009 г. сключих договор за работа в поликлиниката на квартал „Аспарухово”-Варна за два дни в седмицата.
-Как се появи в биографията ви Нови пазар?
-През 2004 г. дойдох в новопазарската болница. Директор беше д-р Димитър Чакъров. Попитах за работа. Предложиха ми заплата 236 лева, после разбрах, че е без допълнителните приходи по клинични пътеки. Отказах. По това време заработвах към 2000 лева в болницата на Добрич.
-Но ви остана мечтата за Нови пазар.
-Да, и на 9 юли 2009 г. отново пристигнах. Шеф на болницата беше вече д-р Атанасов, като мой студент посещаваше кръжоците по хирургия, оперирахме зайчета… С него се договорихме така: понеделник и вторник съм в квартал „Аспарухово”, сряда и четвъртък в Нови пазар, петък съм в Тервел.
– Разбрали сте романтиката на Делиормана.
-Голямо пътуване беше. Зная селата наизуст. След няколко месеца си закрих частната практика в доболничната помощ и останах в МБАЛ „Д-р Добри Беров”. За 7 години в болницата на Нови пазар сме оперирали главно аз и д-р Али Салех Алдиб, колегата-сириец. Взех го от Спешна помощ в града. От 2009 г. до 2017 г., когато закриха хирургичното отделение в Нови пазар, двамата сме направили 3186 операции. Данни от оперативните журнали! Освен тях сме извършили спешни операции, по 200 всяка година – абцеси, рани от трудови злополуки, ухапвания от кучета и кърлежи, травми от сбивания и алкохолизъм. Обработвали сме раните, зашивали сме ги, не сме ги изпращали в шуменската болница. Т. е. още 1400 случаи извън плановите операции с упойка! Така ние създадохме сигурност за населението и болницата се утвърди.
-Има ли сте нестандарти случаи като хирург в Нови пазар?
-Скоро дойде млад зъболекар и ми води пациент. Казва: „Извадих зъб, не мога да спра кръвоизлива!” Уплашен колега – помагам. Посред нощ ме търсят пациенти, които не могат да уринират, слагам катетър. Дежурните фелдшери от първия етаж на Спешна помощ ми звънят и ми ги пращат. От петък следобед до понеделник сутрин, когато отсъствам от Нови пазар, търсят д-р Алдиб. Този град не може без хирургичен кабинет, без медици! Не всеки болен има кола. А като тръгне да търси лекар в Шумен или Варна, може да умре по пътя… После медиите имат новини, а близките казват: „Защо не направихте всичко, за да спасите пациента?”.
-Малка болница, но от голямо значение.
-Да, признавам, че голяма помощ имахме и от д-р Людмила Георгиева – анестезиологът. Десет години от живота си посвети на новопазарци. Когато обединиха двете болници, от Шумен в Нови пазар са ни пращали диабетици в много тежко състояние, на които трябваше да им ампутират краката. Ние сме ги спасявали и същите хора сега имат крака.
-Сигурно помните и куриози.
-Преди година и половина доведоха мъж, ударен с брадва в главата. Превързахме го, хванахме венозните пътища и го транспортираха за Шумен. Имахме 65-годишен пациент от селата, вкарал си тръба от PVC в дупето, за да се самозадоволява. Вместо да сложи една връв, за да не я изпусне, той отървал тръбата. Медицинската сестра писна: „Трябва да отваряме корема!” А бяхме капнали от умора след три планови операции. Взех инструмент, изтеглих тръбата. Пак бяхме честни към здравната каса, защото ако го оперираме, трябва да измислим някаква клинична пътека като перитонит, например. Съхранихме този „инструмент на самозадоволяването”, а санитарката взела, че го изхвърлила.
-Голям е проблемът с операционните сестри, които се пенсионират.
-Така е. Уморяват се, а млади кадри не идват. След закриването на родилното отделение в МБАЛ-Нови пазар от две акушерки направихме операционни сестри. Изкараха курсове. Светлана Ивановна от Тараклия и Христина Генчева. Дълго ги учих, карах се, разревавах ги, но станаха първокласни операционни сестри. Само като си вдигна ръката във въздуха и знаеха кой инструмент да ми подадат. Сега Христина Генчева е преподавателка в Медицинския колеж в Шумен и е признала, че това, което е научила от мен, е от голяма полза за нея.
-За да си мотивиран в хирургията, трябва да си безстрашен.
-Трябва много да знаеш и да имаш голям опит. Пациентът е упоен и всичко е в ръцете ти. Когато болният идва с доверие към теб, това е от значение. Хирургията е нещо, което виждаш, докато специалистът по вътрешни болести пак вижда проблемите, но по друг начин. Но всичко е характер! Характерът на човека е неговата съдба.
-За да си добър хирург, трябвало да имаш очи на орел и сила на лъв.
-И ръка на лейди – нежна дамска ръка. Пипнете моите. Първите години, когато оперирах в Нови пазар, пусках класическа музика в операционната зала. Исках да ги увлека, да им покажа нещо ново. От всички хирургични специалности най-трудна е коремната хирургия, а от нея още по-трудна е жлъчно-панкреасната. Тя е най-динамична, най-коварна, най-рискова. Не е само мое мнение.
-През 2013 г. болницата чества 100 години от създаването си. Бяхте почетен от гражданите.
-Тогава д-р Атанасов ми подари статуетка на титана Атлас. След няколко месеца тя падна и се счупи. Ще поръчам нова. Но най-важното е да се знае, че по моето време като началник на отделението в Нови пазар, се е работила клинична хирургия и урология второ ниво, каквато правят в областните болници! Имахме много малко супурации – нагнояване на раните. Само организмът на една пациентка от село Войвода се опита да отхвърли поставеното платно при голяма пъпна херния, но тя беше диабетичка. Овладяхме ситуацията, раната се затвори. Правил съм и урологични консулти на пациентите, за да се заверят клиничните пътеки.
-През тия години Ви дадоха стая в болницата да спите от понеделник до петък.
-Да, за да не пращат линейките до квартирата всяка нощ. Икономия за болницата и сигурност за пациентите. Почти всяка нощ са ме викали от Спешна помощ. Безсъние, нерви, напрежение… Сега чувам коментари за заплатата ми. Тогава беше около 2300 лева, като всяка седмица съм работил по 96 часа!
-Корав човек сте. Ген.
-По бащина линия дядо ми беше от Дряново, баба ми – от Трявна. Балканджии! За дядо ми Колчо казваха: „Думата му е документ!” Честен човек. Майка ми беше от Добричко.
-Синът Ви д-р Николай Белчев беше за кратко на работа в болницата на Нови пазар.
-Сега работи като съдов хирург в болница „Пирогов” в София. Дъщеря ми Ирина Белчева – Авджиева е лекар, началник на физиотерапията във Военно-морската болница във Варна.
–Можехте да сте професор Белчев, но съдбата Ви прати в Нови пазар.
-Не съжалявам, защото има нещо магнетично в новопазарската болница. Като изляза от операционната и като видя зелените хълмове, се възраждам. Няма друга болница сред такава природа!
-Мъжка специалност е хирургията, нали?
-Само мъжка! Аз съм на 74 години, но всеки ден правя упражнения с гири и пружини, вечер изпивам чаша червено вино – прочиствам артериите. Работи ми се.
-Много е актуална темата за лекарските грешки. Няма медик, който да е без починал пациент в практиката си.
-Дълги години се обучават лекарите, за да не допуснат диагностични и технически грешки. Важно е процентът на грешките да е по-малък. Когато работиш с договор със здравната каса, нещата са по-трудни. Здравната система не е съвършена.
-Говорим за системните грешки.
-Тази система не оценява реално медицинския труд. Клиничните пътеки са с 2-3 пъти по-ниски цени, които не покриват разходите. Не само хирурзите, анестезиолозите също не са добре платени. Лекарската професия е стресова. Медицината е монета: едната страна е хирургът, другата – анестезиологът. Останалото са сателити… Анестезиологът е пулмолог, кардиолог, интернист, всичко… Друга причина за грешките е, че здравната култура на народа намаля. Има много пациенти без здравни осигуровки.
-Помните ли кога почина първият Ви пациент?
-Преди години пристигна жена с остри болки в корема. Отворихме я веднага в операционната зала. Оказа се, че има аортна аневризма. Това е неспасяемо!
-Лошото е, че лекарите станаха търговци.
-Да, защото мислят за приходите по клинични пътеки, а не за професионалното си самоусъвършенстване. Унизително е. Затова младите медици бягат в чужбина. Човешкото здраве е безценно. Болниците не трябва да са търговски дружества. Здравната каса иска да правим икономии, но благодарение на скъпите антибиотици, ние сме спасявали тежкоболните пациенти в болницата на Нови пазар.
-Кое може да провали един здравен мениджър?
-Ще цитирам мениджър от Израел. Неговият отговор е, че един бизнесмен може да бъде провален от жени, хазарт и ако се занимава със земеделие и медицина. Т.е. земеделието и медицината трябва да се дотират от държавата! А един мой професор казваше: „За война, за пропаганда, за любовница и за медицина ще се харчат толкова пари, колкото трябва”.
-Десета година работите в болницата на Нови пазар. Какво Ви даде като усещане?
-Работил съм за обикновени хора в труден икономически преход. Това е бедно население от четири общини. Много не ходят на лекар от години. Идват в тежко състояние. Закрие ли се веднъж болницата, никога повече няма да има болница градът. А помнете, хиляди емигранти, които са на Запад, един ден ще се завърнат да умрат в родните си места. Те ще имат нужда от лечебното заведение.
-Сигурно имате оферти от други болници.
-Урологичното отделение в Добрич е закрито. Липсват специалисти. А там имахме швейцарска апаратура! Искат ме. Днес идва д-р Славчо Нанов от болницата в Исперих, беше ми колега в Нови пазар. Кани ме. Вече е на 80 години и работи, защото няма лекари. Директорката на болницата в Кубрат ми предлага, но жителите там също намаляват, пациентите не са много, как ще ни направят добри заплати, за да отидем. Като искат Роналдо да играе в отбора, собствениците на отбора плащат милиони. Идва време, когато за лекарите трябва да наддават като за елитните футболисти! В Балчик ми предлагат да работя като хирург в отделение, началникът също е на 80 години. Държавата трябва да има реален ангажимент за малките болници, които населението продължава да търси. Ако Нови пазар загуби тази социална придобивка, младите семейства ще продължават да напускат града.
Разговора води Валентина МИНЧЕВА