Д-р Нели Николова започва лекарската си кариера в Държавната психиатрична болница /ДПБ/ в шуменското село Царев брод през 1983 г., а по-късно придобива специалността психиатрия. През 2006 г. става директор на ДПБ. Разговаряме с нея в навечерието на Световния ден за психично здраве, който от 1992 г. се отбелязва на 10 октомври.
-Д-р Николова, вече започнаха дебатите по двата модела, предложени за здравна реформа. Къде е мястото на психиатричната помощ в тях?
-Не съм наясно и не знам дали ще сме наясно ние, психиатрите.
-Предстои национална конференция на вашата асоциация на тема: „Българската психиатрия пред нови предизвикателства и нови перспективи“. Дали там няма да ви информират за реформата?
-На нея основно ще се говори за новите терапевтични методи в психиатрията.
-През 2013 г. имаше опит психиатричните болници, които се финансират от здравното министерство, да преминат под шапката на здравната каса във връзка с диспансеризацията на психоболните.
-Тогава получих писмо от директора на Националната здравноосигурителна каса, в което се казваше, че нашето лечебно заведение не е търговско дружество и по тази причина не може да сключи договор с РЗОК-Шумен. Някои държавни психиатрични болници като нашата успяха да сключат договор за диспансеризация, но това не просъществува дълго. Същите пациенти се обслужват от психиатрите – договорни партньори на здравната каса.
-Кои медикаменти касата заплаща и за кои диагнози?
-Има лекарства за лечение на психоболните, които се реимбурсират /плащат/ на 100 процента, за други касата плаща по-малко. Става въпрос за диагнозите: шизофрения, биполярното афективно разстройство, рекурентно /възвръщащо/ афективно разстройство. Определени заболявания се диагностицират като тези три, за да могат болните да получават някакви финансови облекчения, като в същото време те нямат такива заболявания. А това изцяло изкривява статистиката на болестност и заболеваемост от психични разстройства в България. Например, пациент има паническо разстройство, но няма право да получава медикаменти с намаление от позитивния лекарствен списък на здравната каса. Затова голяма част от пациентите с психози, които се развиват при наркомании, получават диагноза шизофрения, за да имат финансиране на лечението си.
-Тази година Министерството на здравеопазването увеличи издръжката ви. С колко процента?
-Увеличението беше за заплатите на лекарите с около 12-13 процента, което е далеч от това, което психиатрите заслужават. Фактът, че те работят и в други лечебни заведения, показва, че едва ли са удовлетворени от заплатите си в ДПБ-Царев брод. Друг размер увеличение получиха и останалите служители – медицински и немедицински персонал. Интересът към психиатрията е нулев, особено в Шумен.

-Отново се появи нова методика за финансиране на болниците.
-То се отнася за центровете за психично здраве и психиатричните отделения в многопрофилните болници. Такова отделение има в МБАЛ-Велики Преслав. Там основен критерий е нивото на компетентност, като за всеки пациент се полага определена сума за издръжка, когато е настанен за лечение за максимум време от 20 дни. Акцентирам, че в нашата психиатрична болница нямаме увеличение на бюджета за издръжка!
-Преди няколко месеца имахте проверка от омбудсмана.
-Аз получих част от доклада. В него са дадени препоръки да се направят ремонти в болничните стаи, да се намали броят на пациентите в тях, да се променят рехабилитационните програми. А това е свързано с промяна на бюджета ни. От години няма средства за капиталови разходи с тази цел. Въпреки всичко, аз не съм съгласна с констатациите в доклада, защото през последните години правихме сериозни ремонти на структурите на ДПБ-Царев брод. Стаите ни са с по пет легла, в остро женско отделение има стаи с осем легла.

-Кога е последният ви ремонт?
-Текущо непрекъснато се правят ремонти. Имаме четири отделения в Царев брод и едно отделение в двора на шуменската болница, където през лятото ремонтирахме сестринската стая, манипулационната, офиса. Те получиха съвременен облик. Поетапно навсякъде сменихме дограмата, леглата, постелъчния инвентар, осигурени са климатици в голяма част от помещенията. В отделенията в Царев брод се отопляваме с газ-метан, а в шуменското отделение се отопляваме с ток, защото през 2010 г. бяхме лишени от парното на болницата.
– Екип на ЕК неотдавна посети България. По последни данни, у нас има 12 държавни психиатрични болници, 13 дома за възрастни хора с психични разстройства, 12 центъра за психично здраве, 16 психиатрични отделения в многопрофилните болници и 7 университетски клиники. Психиатрите в страната са 550. Какъв е капацитетът на ДПБ в Царев брод?
-Персоналът ни е 180 души. Лекарите със специалност психиатрия са 7 от общо 13 медици. Един психиатър работи само в доболничната помощ, който не е на щат в болница /д-р Стефанов, б. р./ Разполагаме със 180 легла в пет отделения. Използваемостта на леглата е между 80-85 процента през последните две години. Тя е висока, защото обслужваме пациенти от областите Бургас, Добрич, Разград, Търговище, Шумен. Летният период беше изключително напрегнат за работа. В един момент нямаше свободни легла. Сега е по-спокойно.
-През 2008 г. открихте защитено жилище в село Царев брод, финансирано със 187 000 евро по програма ФАР. Осем ли са пак настанените психоболни в него?
-Да, пак са толкова. На 8 ноември ще честваме 10-годишнина от откриването му. Създадохме го с много голямо желание. След това то премина към община Шумен. Не сме прекъснали връзките си с него, пациентите му продължават да посещават дневния център на ДПБ-Царев брод. След проекта щяха да обявяват конкурс за държавно делигирани дейности, но той вече не е към нас…

-Диспансеризирането на болните с психични разстройства е доброволно, включително и за диспансерно наблюдение. От 1987 г. няма национален регистър за тях, но отново се настоява за такъв.
-Към момента при нас диспансеризираните психоболни са около 1100. През 2016 г. имахме 1900 регистрирани болни с психични разстройства в Шуменска област, от които 465 само в Шумен.
-Много хора се опасяват, че с такъв регистър някой може да злоупотреби, защото до него ще имат достъп полицаи, съдии, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, работодатели…
-Мненията са на двата полюса! Има колеги, които смятат, че изобщо не трябва да съществува такъв регистър, защото е нужно много сериозно да се прецизира кой как ще има достъп до него. В работна група преди три години обсъждахме да има национална информационна система за психоболните, която да е за статистически цели. Защото, за да се прави програма за психично здраве, ние трябва да стъпим на някаква реална статистика – боледуващи, новозаболели, диагнози. По-голяма част от психиатрите смятаме, че трябва да има регистър с пациентите, лекувани задължително по Закона за здравето, както и принудително по Наказателния кодекс, като се включат и поставените под запрещение психоболни.
-Обществото иска да получи защита срещу трагични инциденти.
-Да, за тези психоболни, които биха създали някакви рискове. Идеята за регистъра е по-скоро превантивна.
-Всичко това бързо би се решило с електронното здравеопазване. Т.е. всеки да има електронна карта /досие/ за болестите, от които е боледувал.
-Да, това би спестило пари, но в Закона за здравето е посочено, че трябва да има такъв регистър.
-На 1 март 2016 г. открихте консултативното отделение в Шумен с безвъзмездната помощ от 130 000 лева от японското посолство. То оправда ли очакванията ви?
– Отделението обслужва спешността на Шумен и областта. Т. е. пациентите, които се нуждаят от спешна намеса на психиатър. Всички медицински документи за притежаване на оръжие и за постъпване на работа се изготвят тук. Също и документите за лекарско-консултативните комисии /ЛКК/ за ресурсно подпомагане на децата. Идеята ни беше да се разкрие дневен център в Шумен, защото е голяма потребност за пациентите с психични разстройства в града. Не можахме да извоюваме средства за транспорт за дневния център в ДПБ-Царев брод за хора, които не са настанени в стационара на болницата, а ще трябва да пътуват от Шумен до селото, където се намира. Финансирането на транспорта би трябвало да е от социалното министерство. Там психолози и социални работници учат хората как да отидат на лекар, как да се справят в бита, да организират живота си.

-Имахте изготвен проект за дневен център в шуменското отделение.
-Да, но искат регистрация на лечебното заведение, за да може да предоставя социална услуга, като се гласува от общинския съвет. Проектът ни е при заместник-кмета по здравеопазване в община Шумен. В началото ще трябва някаква малка инвестиция от общината, но после социалното министерство поема услугите. Направили сме предложение на изпълнителния директор на МБАЛ-Шумен, където има празни помещения, например в съседство на ТЕЛК.
-Европейската психиатрична асоциация, която инспектира психиатричната помощ у нас, поиска реформа, за която обаче трябват много пари и много време – десетина години.
– Тя препоръча да се намаляват държавните психиатрични болници и да се разкривят легла в многопрофилните болници. Но ако финансирането на тези структури в МБАЛ продължи по начина, по който става сега, рискът е, че истински болните с психиатрични разстройства няма да получат помощта, от която се нуждаят. Не можеш да ограничиш един пациент да бъде лекуван 20 дни в многопрофилна болница, само защото за толкова ще се плати от здравната каса. При нас психоболните лежат с месеци, дори с години, когато са с регистрирани опасни деяния.
-Факт е, че психоболните нямат организация, няма кой да им защити интересите, както е при онкоболните, например.
-Който е работил с такива пациенти, знае истинската ситуация за тях.
-Тази година Световният ден за психично здраве е с мотото: „Младите хора и психичното здраве в един променящ се свят“.
-От тази година разполагаме с детски психиатър, който идва веднъж седмично от Варна. Имаме идеята да разкрием няколко детски легла на функционален принцип за диагностично уточняване с кратък престой.
-След Втората световна война всяко трето дете в САЩ е заеквало и държавата отделила 350 милиарда долара, за да отстрани дефекта им и да работи за психичното им здраве. Изследване в България показа, че много са децата с психични разстройства.
-Детското психично здраве не трябва да е акцент на психиатрите, а на родителите, учителите, училищните психолози, на всички хора с отношение към детското здраве. Психиатрите се включват, когато има болест. Идеята е да не се стигне до психично заболяване! А за превенцията трябва комплексно отношение.

-В училищата се регистрират прояви на жестокост, наркотици, газови пистолети…
-Явленията в обществото се отразяват и в училището. Трябва превенция на детското психично здраве още в ранна възраст. Тук има много работа…
-През 2013 г. започна кампания за превенция на самоубийствата. У нас всяка година се самоубиват около 3200 души, като пада възрастта на суицидните намерения.
-Тогава здравното министерство сериозно се зае с проблема на ниво джипита, учители, психолози, психиатри. Психичното здраве не е само работа на психиатрите. Ангажиментът на психиатрите са психичните болести!
-Световната здравна организация твърди, че всеки пети жител на планетата в определен етап от живота си отключва психична болест. Може ли да променим тази статистика?
-Може, ако променим икономическите условия на живот, защото основна причина за всички заболявания /психични, неврологични, сърдечни/ е стресът. Ние живеем непрекъснато в стрес. Социалните фактори у нас го доказват. Проблемите на хората с психични разстройства са социални – нямат работа, жилище, пари за лечение и т. н.
-Шизофренията ли е най-скъпата болест и най-трудно лечимата?
-Зависи как лекуващият лекар и пациентът ще се разберат да се води лечението. Сега има нови ефективни медикаменти за шизофрения. Например, една ампула медикамент се инжектира веднъж на три месеца вместо постоянно приемане на лекарства. Но това е изключително скъпо лечение. Между 3-4 хиляди лева струва такава ампула, финансирането е от здравната каса в доболничната помощ. Психичните разстройства не са най-скъпите за лечение заболявания. Ние прилагаме много добри медикаменти в практиката си, но за съжаление те не са достатъчни. Те са базата за поддържащото лечение, като се задоволят всички останали потребности като рехабилитация в психосоциални центрове.
-Като че ли от социализма остана подходът на психиатрията да се гледа като на медицина и полиция.
-Ако има адекватна психологическа грижа, голяма част от болните могат да са извън психиатричните болници. Пак стигаме до дневните центрове за психоболните.
-Да изясним връзката марихуана – шизофрения.
-При пушещите марихуана и употребяващите амфетамини има много по-голям риск да развият психотично разстройство, което за съжаление може да протича като шизофренна психоза.
-В нашата психиатрична болница лекувате ли наркозависими?
-При нас напоследък идват много зависими пациенти, които са отключили психотични състояния. Голяма част от тях поради рисковото си обществено опасно поведение се приведени за лечение по Закона за здравето и Наказателния кодекс. Има и употребяващи наркотици. Те се лекуват в отделението за зависимости, където не са само алкохолици.
-Казват, че за алкохолизма няма лек. Твърди се, че алкохолно зависимите са 5 процента от всички българи, а злоупотребяващи с алкохола са 40 процента от населението в България. Има ли ръст на алкохолиците при вас?
-Няма ръст. Преди години според Закона за народното здраве пациентите с алкохолизъм се лекуваха задължително. По закона за здравето днес алкохолизмът трябва да е свързан с промяна на личността, да има алкохолна психоза. Пациентът не подлежи на задължително лечение. Лечението при нас е доброволно.
-Всяка година в България 2000 семейства се разпадат заради пиянство на член на фамилията.
– Стараем се да убедим страдащият, че му е необходима такава помощ. Но алкохолизмът е едно, а алкохолната болест е друго! Първото е, когато хората системно злоупотребяват с алкохол. Дали са зависими, можем да докажем, ако след спиране употребата на алкохол те имат абстинентен синдром /общо неразположение/. Другият случай е на битовите пияници, които цял живот си пийват и всички до един смятат, че „пият нормално“. Колко е нормалното, питаме. Отговорът често е: „Една-две ракии вечер“. Обаче за един ракията е 100 грама, за друг е 300 грама. Факт е, че битът на българина позволява алкохола.
-Статистиката е, че 70-90 процента от българите страдат от депресия. По-лудички ли сме от хората в другите държави, или това е нормално за народ в криза?
-Няма голяма разлика с останалите държави. Пак припомням, че статистиката за психиатричните заболявания не отговаря на реалната болестност. Има категория, в която влизат тревожните разстройства. Има психиатрични състояния, които са в резултат на житейско събитие. И те влизат в рубриката на депресиите, а по-късно депресиите отзвучават. Никой не е застрахован, но не значи, че това психично разстройство е до живот!
-Синдромът на прегарянето – бърнаут, стана много актуален за българските лекари. Твърди се, че най-много са случаите при хирурзите и анестезиолозите, а напоследък зачестяват при джипитата. Как е при психиатрите?
-Това е в резултат не само на натовареността на лекарите, но и отговорността, която носят за здравето на пациента. През последните години много се промениха изискванията за диагностика и лечение, за отношението към пациента. Напрежението се отразява и на психиатрите в системата.
-Тук на място идва вицът за двамата психиатри. Единият казва: „Ти си добре. Аз как съм?“
-Никой не е застрахован. Живеем в динамично време, а професията ни изисква време и търпение, индивидуален подход.
-Невротиците си строят замъци в небето, лудите живеят в тях, а психиатрите събират наема. Според тази максима, доста наеми ще събирате.
-Да. Работата ни е много! От десет години не е постъпвал млад психиатър в ДПБ-Царев брод. След години може да няма кой да работи в болницата там. Имаме двама психиатри-пенсионери, предстои пенсиониране на други…
-Значи и с регистър и без регистър, лечението на психоболните не е гарантирано по отношение на кадрите.
-Трябва да се мотивират млади лекари за специалността психиатрия. Трябва да се помисли за бъдещето й. Кризата за лекари в страната е тотална, но тя засяга и психиатрията, за която по-рядко се говори.
-От всички зависимости, които изредихме, най-опасна си остава зависимостта от телефоните, компютрите, нуждата от камери на обществени места. Как усещате новото интернет-поколение?
-Новото поколение е некомуникативно, младите загубват способността да общуват очи в очи. Липсва емоционалното общуване. Децата стоят едно до друго, а вместо да си говорят, си пишат есемеси.
-Играта „Биг Брадър“ е взаимствана от психиатрията. Поставяне на хората в гранични състояния, за да се изкарат на повърхността всичките им демони и да се преборят с тях. Но по-страшното е, че не можем да избягаме от реалния „Биг Брадър“ – мрежата, в която ежедневно сме манипулирани.
-Имам голяма съпротива към всичките тези реалити програми. За съжаление ситуацията в живота напомня все повече романа „1984 година“ на Оруел. И това не е само мое мнение…
Разговора води Валентина МИНЧЕВА