Истински късмет за българския преход е Даниел Вълчев, депутат от 40-то Велико народно събрание при управлението на НДСВ. Фин, взискателен и независим, какъв да е този авторитет, ако не от зодия Лъв. Царски човек от царска зодия!… И докато се трудил Вълчев като юрист, взел, че прописал белетристика. Затова и бившите му шуменски съпартийци го поканиха да представи първата си книга с разкази, след като тя е имала вече премиера в София, Пловдив, Варна. За да сме коректни към аудиторията, която присъства на срещата в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, трябва да споменем и други факти от биографията му.
Даниел Вълчев е бил юридически съветник на президента Жельо Желев, специализирал е в Института по международна администрация в Париж през 1991 г., по-късно – във Военния колеж на НАТО в Рим. Има политическа интуиция, но е отдаден на университетската си кариера. И съвсем скоро защитава докторат на тема: „Държавна власт и народен суверенитет“! Така се пуска по пистата на юридическото поприще в средата, докато стане професор. Пак от визитката му става ясно, че е бил във връзки с известни началници от разузнаването, банкери и крупни бизнесмени в демократичния преход. Няма нищо случайно, че е министър на образованието в периода 2005-2009 г. по времето на Кобургга. Такава е увертюрата към биографията му на юрист, политик, писател, небрежно суетен, безспорно обаятелен, щастливец на съдбата. И си го признава, защото не е изпуснал „птиченцето на съдбата“, когато е кацнало на мъжкото му рамо…
Едва когато видиш на живо Даниел Вълчев и го почувстваш литературно, можеш да разсъждаваш обстоятелствено за автора. Затова се погрижиха издателство „Сиела“ и бившата му съпартийка Даниела Русева. Няма как да не говорим за „царското време“, защото в ефир Даниел Вълчев някога призна, че с втората му съпруга го запознава царят, т.е. политиката, когато и тя е също в парламента в листата на НДСВ. Творчески вдъхновен за правото и литературата, той със страст по-късно се гмурка в австралийските заливи, в домашната кулинария или за трети път става родител, защото му си живее интересно и за мига.
Издателите на книгата с разкази на Даниел Вълчев предупреждават читателите с откровението му: „Осмият ден от седмицата е въпрос на усещане. За мен осмият ден от седмицата е символ на нуждата, а и на способността на човек да се откъсне от ритъма и от рамката на календара и да остане сам със своите си мисли и преживявания. Всеки от тези осем нови разказа е заченат и износен през осмите дни от моите седмици. Това лято разказите сами се родиха“. Във втората част от този сборник ще откриете (без никакви корекции) вече публикувания веднъж първи цикъл разкази, наречен „Осем и половина“.
На срещата с юриста в Шумен разбрахме, че сърцето на Вълчев трепва, когато се раждат „човешки произведения“. И колегата му Борис Велчев ни прочете от екрана едно хайку на Даниел Вълчев, видяхме, че мечтите се противопоставят на суровата действителност. Може би с разказите си авторът осъществява от друга позиция някои текстове от Наказателния кодекс, без са бъде ултимативен. От екрана Борис Велчев – професор по наказателно право, понастоящем председател на Конституционния съд, сподели впечатленията си от своя даровит колега.
Уводът на книгата „Разкази“ магистратът коментира, обръщайки се директно към автора: „Не можеш да не определиш Даниел Вълчев като човек, който страда от липсата на самочувствие. Ти си живо отрицание на идеята за равенство. Нямам предвид равенството по достойнства и права или равенството пред закона. Там е ясно. За друго равенство иде реч. Студентите ти идват двайсет минути преди твоята лекция в университета и те чакат. По-мъдър човек от Даниел Вълчев не съм виждал. Има, но не съм виждал. Дали защото с времето студентите станаха непретенциозни, но те те харесват. Политическата ти кариера беше повече от прилична. Не предвиждам продължението й. Политическият елит малко се промени и като че ли почна да мисли, че умът пречи на волята. Няма да си в твои води вече, но докато беше, остави следа. Макар и във водата. Достатъчно, за да те намразят. Но те дори и това не умеят… Като прибавим факта, че не си оплешивял, имаш основание за самочувствие. Съгласен съм, че не бива да се срамуваш и за тридневната си брада. За да изградиш до край писателския си образ, върни се към лулата. И ако се постараеш, повече няма да ти гасне непрекъснато, но да пушиш лула се изисква учител. Някой ден мога да те науча. Май за нищо твое не мога да възразя. И правописни грешки нямаш! Само едно се притеснявам – за това твое пристрастие към осмия ден на седмицата, никога няма да можеш да станеш адвентист. Нищо в книгата ти не противоречи на Наказателния кодекс! Знам, че не би го допуснал. Не и с разказите си“.
На шуменци Даниел Вълчев прочете „Приказка за принцесата с червената шапчица“, за да си припомни бащината максима, че „животът не е спринт, а маратон“, особено когато е с 4-годишния си син и му разказва тази класика в съвременен вариант. Призна, че повечето от написаното са тъжни случки от ежедневието и ни запозна с текста на разказа „Идиот“. Герой като Стойчо Пумпала има всеки литературен класик. В историята са персонажи като прокурор, кмет, арестуван човек, който след време започнал да вие и да се върти в кръг, полудял в своето свирепо време. Като дервишите, които търсят връзка с Бога – б. р. Щото то знанието е много високо… След тази случка с убития вълк, Стойчо изчезва от селото. Но ето, че Даниел Вълчев признава в края на повествованието: „Има дни, когато не мога да понесе света около себе си. Тогава се прибирам вкъщи, затварям се в спалнята, разтварям ръце и започвам да се въртя като идиот. И ми се иска да вия, но се страхувам, че децата и жена ми ще ме чуят“. Бурни ръкопляскания в залата. Че на кого от нас не му си е искало да направи това?…
Актрисата Стефани Лечева прочете любимия си разказ „Сърцето й трепна“. В него баба Верка не е смазана от болестите на човешките тела, а от цивилизационния избор на своите деца и внуци. Идва миг, в който се успокоява, че всички от роднините й у нас и в чужбина са добре, дори и магарето й в двора, кляка пред кандилото да се помоли. Когато за трети път изрежда имената на всичките си близки, се сеща какво е забравила. Сърцето й за последен път трепва, поколебава се и спира. „Светлината я обгърна“, пише Даниел Вълчев. Към тази светлина пътуваме всички по пътя за истината за себе си и за света…
А защо разказите му са тъжни? Даниел Вълчев напомни, че „песен без тъга е крясък“, както е казал един поет. Призна, че по принцип е много голям оптимист. И за прекъсне „всенародното четене в залата“, даде старт на въпросите. Съобщи, че ще пише роман, но не със заглавието „Идиот“, защото заглавието вече е заето в световната литература… Аудиторията се развесели, както винаги се е случвало с този ерудиран събеседник, на който не можеш да се разсърдиш, дори когато беше просветен министър и заедно с Орешарски подканваше да се развали „седянката“ с просветните синдикати. А учителите в залата на библиотеката бяха много и повечето бивши и настоящи началници, освен юридическото присъствие на хората от институциите в града. И в добавка към литературните си намерения, Даниел Вълчев добави: „Светът стана много малък и вече се гледаме къде какво има! А и би било много нахално от моя страна да взема и поставя заглавието на такъв велик човек /Достоевски – б. р./ за роман“.
Дали на Даниел Вълчев му липсват времената от периода 2005-2009 г., попита проф. Добромир Добрев. Отговаряйки за “шумовете, които са ставали“ по това „царско време“, гостът уточни: „Аз не съм от децата, които са писали от малки“. След като се дипломирал в специалността право, подготвил дисертация за възгледите на народния суверенитет от времето на Жак Жан Русо. След това публикувал няколко фейлетона. А попадането му в НДСВ станало случайно. В сборника с есета „Да обичаш на инат“ той се представил вече като неформален автор. Пуснал брада, облякъл пуловер и за ужас на дамската компания на майка си се явил неглиже на екрана – нали вече не е министър!
„Нямам период от живота си, за който да страдам по специален начин – младостта, политиката, университета…“ – уточни юристът. И разказа как случайно, като едно щракване с пръсти /елегантно демонстрирано пред нас/, се вклинил във властта, която му е дала опитност и емоции. Е, и Господ се беше погрижил за младите политици на царя, защото „имаше интересни хора – с характер, биография и визия за телевизионна кариера“.
Даниел Вълчев добави: „Бяхме много различни, а пък имаше какво да се направи. Бяхме с амбиции. Аз лично не съжалявам, че не съм в сегашното управление. Защото това е много тежка система и днес се чудя на акъла си, как съм се съгласил тогава да стана министър. И понеже много искам да напиша роман, запазил съм си заглавие в интернет, да ви призная. А и ще го направя заради баща ми, който е много сериозен човек /бивш капитан от морския флот/. Когато веднъж като млад асистент в Юридическия факултет на Софийския университет се прибрах вкъщи, той ме попита: „Ти какво точно право преподаваш?“ Отговорих му: „Преподавам обща теория на правото“. Той ме гледа, гледа и каза: „Че ти от нищо конкретно ли не разбираш?“ /бурен смях в залата/. Та да се чудиш – защо сега пиша втора част…“.
И ето въпрос, свързан с телевизионния сериал „Връзки“ по бТВ: „Диалозите Вие ли ги писахте, след като сте продуцент на филма?“ Даниел Вълчев обясни, че продуцентът е бил негов приятел, а той се включил по-късно с предложения за сюжета. Космополит като Даниел Вълчев няма как да не се изкуши и от киното. Логично е, че този толкова талантлив и респектиращ мъж от „партията на любовта и разводите“ /НДСВ/ ще сподели житейските си наблюдения и в телевизионния бизнес. Та нали на върха на своята преподавателска и партийна кариера по това време стрелите на Амур го улучиха и създаде новата си „връзка“, преминала в щастлив брак.
После ни разсмя с историята за своя непокорен и скандален чичо, станал повод за разказа му „Войната на Димитър Градев“. Истинският прототип на героя следял медиите и вдигал скандали за големи грешки в радиопредаванията, транспорта и т.н. И писателят препоръча на читателите разказа си „Крокодил“ – идеологически важен, но не в партиен смисъл, а като философия за личната ни позиция в живота.
Даниел Вълчев смята, че във всеки от нас се крият по няколко човека. Не е скучал нито в науката, нито в любовта. Дори и други да са авторите на диалозите в сериала, можем да се досетим за любовната интрига на модерния човек в неговите „Връзки“ – интелигент, разкрепостен, изкушен от красивото в живота. Сборникът разкази на Даниел Вълчев е за хората, които искат да обичат осем дни в седмица. Той признава, че ги пише на един дъх, но има привилегията на осмия ден, когато остава сам със себе си, за да разбере кой е и накъде отива…
Валентина МИНЧЕВА
