Кризата в българското здравеопазване е факт. Имат ли нашите медици европейско самочувствие, щом най-важните нормативни актове в системата всяка година отпадат с решение на Върховния административен съд? Защо властта не оправда доверието на медицинските специалисти, които продължават да емигрират? На празника на Българския лекарски съюз задаваме въпросите, от чийто отговор зависи здравето на нацията.
В районната лекарска колегия в Шумен членуват 528 медици, а преди 30 години бяха почти 900 в цялата област! Трусовете след старта на здравното осигуряване през 2000 г. се отразиха пагубно на медицинската помощ, която е част от националната сигурност на България. Какво се случва в редиците на Лекарския съюз на техния съсловен празник? Разговаряме с д-р Красимир Симеонов, лидер на шуменската колегия от края на март тази година. Той е роден на 20 юли 1951 г. От 1983 г. е специалист по болестите на ушите, носа и гърлото. Работил е в отделението УНГ в МБАЛ-Шумен, а сега е със самостоятелна специализирана практика. Активист е на БЛС от възстановяването му след 1990 г. в Шумен, носител е на отличието „Лекар на 2012 година“.
-Д-р Симеонов, от месец се провежда обществено обсъждане на двата модела за здравна реформа. Внесохте ли предложенията на шуменската колегия?
-На 28 септември централното ръководство на Лекарския съюз свика национален съвет, на който присъстваха представители на 28-те колегии в страната. Стана ясно, че здравното министерство не се е допитало до нас, изработвайки проектите си. Къде е мястото на Лекарският съюз, попитахме ние. Нас ни нямаше като договорни партньори на здравната каса – единствения финансов източник. Изработени са някакви правила, прогнозират се някакви бюджети, но кой ще работи с тях? След тази констатация здравният министър поиска нашите предложения. Решихме да изберем две работни комисии в София, за да изработим модел за реформа. Част от присъстващите колеги бяха против обсъждането на предложените от правителството два модела, защото има много недомислия в тях. Други смятат, че има смисъл да има обсъждане на предложенията. Защото за пръв път се каза категорично, че парите за здравеопазване не стигат. За пръв път се говори, че неправилно се управлява бюджета на здравната каса. За пръв път чухме, че трябва да има доплащане от пациентите за медицинските услуги. Но нека то да стане официално, а не под масата…
-Кога ще обобщите предложенията на лекарите от страната?
-През декември Лекарският съюз ще проведе извънреден събор. Много са активни колегите от Пловдив. Те изпратиха писмо до парламента, че лекарите не са били поканени на първата кръгла маса, като изказват опасения, че предлаганите реформи ще бъдат „дирижирани от здравната каса и застрахователите“. Те искат индивидуални партиди за гражданите с реални здравни осигуровки, които да бъдат неприкосновени и с натрупване, а застраховането да е еднократен едногодишен акт. Като събраните от осигуровки пари да могат да се унаследяват или преотстъпват на нуждаещи се. Да не забравяме, че един милион българи не си внасят осигуровките за здраве.
-Изпуска се най-важното. Не се остойностява медицинската дейност. Продаваш нещо на здравния пазар, без да си го сметнал като цена.
-Да, защото, ако държавата остойности здравните услуги, някой трябва да ги плати. Сега на практика лекарският труд, медицинският труд изобщо, го няма в здравната услуга! Затова младите лекари отиват на работа в Западна Европа, където трудът на медиците е оценен, а за целта се внасят високи здравни осигуровки от пациентите – от 10 до 16 процента, а у нас 8 процента. Поради финансовата неудовлетвореност лекарите са принудени да работят на много места – болници, поликлиники, спешна помощ. Аз съм един от тях. Пътувам до Разград, Нови пазар и т.н.
-Кризата за кадри е тотална.
-Това коментирахме на националния съвет в София. У нас има много болници, но малко лекари. Който не е пожелал да направи болница, само той не е направил. Нароиха се частни клиники от времето на НДСВ та досега. Първият с частна болница беше депутатът Атанас Щерев. И през тази година продължават регистрациите на нови болници в страната. Сбърка се моделът. Вместо да се развият медицинските дейности в доболничната помощ, сега имаме много скъпи хотели за здравни услуги. Може да се скъси престоят по клинични пътеки за много диагнози. Изследванията да са в медицинските центрове, пак финансирани от здравната каса. Колко лекари могат днес да си позволят да вземат кредити, за да си оборудват с модерна апаратура кабинетите? А знаете ли колко много лекари теглиха заеми, за да напуснат работа и да отидат да специализират 4-5 години в университетските болници, без да получават заплата и да са в отпуск през това време?
-Проблем са и невнесените здравни осигуровки не само от граждани, но и от държавата.
-Държавата е най-големият длъжник на здравни осигуровки за децата, пенсионерите, затворниците, военните… Здравните осигуровки на магистратите заплащаме всички ние! Това не е ли цинизъм?
-Идеята на правителството е новият здравен модел да влезе в сила от 2020 г. В другите държави здравната реформа се подготвя минимум три години.
-За здравната реформа трябва да има национален консенсус! Досега не са ни питали нас – лекарите. Нека ни кажат какво ще стане с общинските болници, с първичната помощ – джипитата. В общините на Шуменска област работят 80-годишни лекари /Хитрино, Върбица, Шумен/. А възрастният човек винаги може да сгреши от претоварване. А откъде млади колеги? Не всеки уважава здравето си и се грижи за него. Има много неграмотен народ. Само когато пациентите разберат цената и значението на медиците, тогава ще ги уважават.
-„Синдромът на изпепеляването“ е видим за застаряващото лекарско съсловие.
-Има претоварване. Ние, лекарите, също боледуваме. А важен е и демографският проблем на България! Ние сме най-болните, най-бедните, най-неграмотните жители на Европа… Здравеопазването стана един голям цирей, който всяко правителство избягваше, но сега гнои и се пука. Лекарите са изморени, чувства се апатия. Много протести, много подписки правихме през последните години, но никакъв резултат. Сега сме стари, болни, изхабени лекари…
-Лично Вие кога сте се чувствал най-удовлетворен като медик?
-В Деня на Свети Иван Рилски – нашият покровител, аз пак съм удовлетворен, защото работя това, което искам. Вече 40 години съм в професията, от която виждам смисъл. Пожелавам на моите колеги да си запазят човещината в тая трудна ситуация. Ако се запазим като човеци, ще бъдем и добри лекари. В нашата професия има саможертва. Учиш шест години медицина, почти още толкова за специалност. Вземаш диплом и започваш такъв занаят, че да ти се доплаче… До пълно изтощение. Сутрин рано ставаш и отиваш да слушаш оплаквания до вечерта. Правиш го по собствено желание! Цял ден гледаш страданието на хората. А то има цвят, мирис, звук… Никой не се замисля какво търпим в ежедневието си. При нас идват всякакви хора от всякакви социални съсловия, често нелекувани по 20-30 години, бездомни или безработни, депресирани и т. н. И всеки си изкарва гнева на лекарите, недоволен от системата!
-Занаят на болката?
– Никой освен лекар не може да ме разбере. Казвам на жена ми: нищо не искам от теб, освен да вървиш след мен от сутрин до вечер, за да гледаш поток от страдащи пациенти. При това някои от тях с ясното съзнание се съмняват, че може да си го увредил! Питам: кой лекар няма да иска пациентът му да оздравее? Затова не от всеки става лекар. По тия причини някои колеги не издържат. Има много болни лекари, които едва си намират заместник за практиката. Не могат да почиват, да се лекуват, да си видят семействата спокойно. Под дърво и камък се търсят лекари за ЛКК комисии, ТЕЛК, джипита … След десет години и нас няма да ни има. Чужденци ли ще ни лекуват?… Къде е националната стратегия за българското здравеопазване, подписано от всички политически сили за поне 20 години. Много сме лъгани – пациенти и лекари! Това повече не може да продължава!
-А вие сте едно от най-интелигентните съсловия на България.
-Но колко много излъгани надежди има, колко обещания за партньорство и прозрачност. Ако продължава този хаос, ще продължи недоверието в системата. Ще се противопоставят болни на лечители. А това е катастрофа. Народът ни се топи, лекарите – също. Реформата иска не само пари, но и ясни принципи за системата. Реформата не е за един мандат. Трябва визия за здравеопазването, за да има перспектива за цялата система. Загубихме много време…
Разговора води Валентина МИНЧЕВА