Баки Хюсеинов

Баки Хюсеинов е заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/.  Доктор по икономика, доцент и преподавател в УНСС и Европейското училище по икономика и мениджмънт, изследовател в Института за икономически изследвания към БАН.  Беше заместник-министър на труда и социалната политика /2006-2009 г./. Преди това четири мандата беше кмет на село Църквица и два мандата общински съветник в Никола Козлево.

Има научни публикации в областта на социалната политика, бедността, равните права и възможности и интеграция на малцинствените общности и дискриминацията.

С Баки Хюсеинов разговаряме за хората, застрашени от дискриминация, за най-масовите проявления на неравно третиране и за ролята на КЗД в ограничаване на дискриминацията.  

-Г-н Хюсеинов, вече втори мандат сте заместник-председател на КЗД и имате добър поглед върху процесите в тази чувствителна сфера, каквато е защитата на основните човешки права. Променят ли се формите на дискриминация през изминалите години? Какви са най-масовите жалби, които хората подават в КЗД, от какво най-много се оплакват?

-В Комисията за защита от дискриминация постъпват множество жалби и сигнали и всяка година се забелязва разширяване на предметния обхват. Актовете на дискриминация са изключително разнообразни, но все пак имат определена специфика според отделните сфери, в които се извършват.

Водещи в КЗД са оплакванията от дискриминация в сферата на трудовата заетост и социалното подпомагане, тази тенденция се запазва.

В последно време в оплакванията има твърдения за дискриминационен характер на нормативна и поднормативна уредба, засягаща неравностойно третиране спрямо осиновителите и техните деца от 2 до 5 и над 5-годишна възраст, прием на първокласници, предоставяне на асистентски услуги за хора с увреждания, недостъпна среда, здравно осигуряване, пенсионно осигурителни права на военнослужещи, трудови права на лица с увреждания, закрила на деца с изявени дарби, размери на местни такси, като таксата за битови отпадъци и др.

Други оплаквания бяха свързани с дискриминационна практика на държавни органи, която засяга откази за отпускане на социална помощ. Има оплаквания с твърдяна дискриминация при предоставяне на услуги, касаещи финансово кредитиране и застраховане на лица с увреждания; при упражняване правото на труд, което засяга атестирането на държавни служители въпреки здравословното им състояние. Редица постановени решения на Комисията по такива жалби предизвикаха значим обществен интерес и наложиха нормативни промени.

От гледна точна на защитените признаци, през последните години в оплакванията до КЗД преобладава признакът „увреждане“.  След него са защитените признаци лично положение, възраст, обществено положение, етническа принадлежност, пол и др.

-Има ли регионални проявления във формите на дискриминация, съществуват ли региони, където масово се потъпкват нормите?  Кои са областите с най-малко жалби?

-Логично оплакванията от големите градове и регионите около тях са преобладаващи в КЗД, но имаме доста жалби и от жители на градчета и села с неголям брой население. Мотивите и причините за оплакванията до КЗД са различни и не могат да се свържат с конкретен регион.  Дори в жалбите от смесените региони, където се очаква да преобладават жалби по етническа принадлежност, всъщност има оплаквания по различни защитени признаци – образование, религия, лично положение, произход, убеждение, имуществено състояние, увреждане, семейно положение, дискриминация при упражняване право на труд и др.

За Шумен, например, оплакванията за дискриминация са по защитените признаци образование, тормоз при упражняване правото на труд, лично положение, обществено положение, етническа принадлежност, пол, политическа принадлежност, упражняване на синдикална дейност, увреждане, възраст, произход, вяра и т.н.

Комисията има свои регионални представители в голяма част от областните градове в страната, като тяхното присъствие несъмнено е от значение за по-голяма информираност на хората от региона за дейността и компетенциите на КЗД.  За да подобрим тази информираност на населението от всички региони на страната, ние не спираме да работим, като стремежът ни е да обхванем с мрежата си от регионални представители всички областни градовe.  Това е цел, която доразвиваме като реализация, необходими са и финанси.  Европейската комисия за равенство и недискриминация също настоява за това.

-Кои групи са по-потърпевши от дискриминация – жените, мъжете, хората с различно образование, хората от различни етноси?

-Имаше периоди в минали години, в които жалбите от жени преобладаваха в КЗД.  Напоследък като че ли е налице едно равновесие в оплакванията за дискриминация от мъже и жени. Логично е, дискриминацията е явление, което не дели потърпевшите от нея по пол и никой не е застрахован, че днес или утре няма да бъде обект на неравно третиране – на улицата, в магазина, в различни институции, при ползването на комунални, здравни и други услуги. За да обобщим, можем да кажем, че неравно третиране може да възникне във всички сфери на обществения живот и докато адресат на неравното третиране може да бъде само физическо лице, то допускащ дискриминационно поведение може да е всеки субект на правото.

Ще добавя още, че освен традиционните групи, уязвими от дискриминационно третиране – хора с увреждания, представители на различни етноси и др., национално представително изследване на КЗД по европейски проект сочи нови уязвими групи, силно застрашени от дискриминация или подложени на дискриминация. Това са:  гражданите с ниски доходи, хората на възраст над 55 години, здравно неосигурените лица,  безработните лица, особено от малко населено място, лицата без образование, принадлежащи към етнос, различен от българския.

Известно е, че очакванията към КЗД са големи, но в каква част от случаите комисията може директно да реши проблемите? Вероятно има и случаи, в които срещате съпротива – мълчалива или явна?

-Искам да подчертая, че нормативно правомощията на комисията не са малки.  В нейните права е да установява нарушения на Закона за защита от дискриминация  или други закони, уреждащи равенство в третирането. Тя може да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение. В своите решения налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда, дава задължителни предписания с оглед спазването на законите, уреждащи равенство в третирането.  Глобите за този, който извърши дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация или не изпълни задължение по него, могат да бъдат от 250 до 20 000 лв.

Още нещо искам да посоча – много наши решения са били причина за нормативни промени. Тази година, например, такава законодателна промяна касае осиновителите на дете до 5-годишна възраст, които вече имат право на 365 дни отпуск, който ще може да се ползва от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Досега такова право имаха само осиновителите на деца от 2 до 5 години. Могат да бъдат посочени и други подобни примери, като това е доказателство, че законотворците се съобразяват с постановеното в решенията на КЗД.

-Проблемите на хората с увреждания вече са широко известни и дискутирани, но все още не намират решение. Какво още може да направи КЗД по въпроса?

-Искам пак да подчертая, че в производството пред комисията преобладават оплакванията от хора с увреждания – факт, показателен за бариерите пред тях както на улицата, заради недостъпност на средата, така и на работното място заради недобросъвестното и дискриминационно отношение на работодатели, в социалното подпомагане, в здравеопазването, в предоставянето на услуги и др. Много от решенията на КЗД са в полза на хората с увреждания, а съобразяването с тях води до намаляване на проблемите. Ако предписанията в решенията не бъдат добросъвестно изпълнени, идват последващ контрол и санкции.

В края на 2017 г. започна безсрочната кампания „Достъпна България“ на Комисията за защита от дискриминация. Ние, като независим орган по равнопоставеност, имаме правомощия да работим по проблемите с недостъпността, правили сме го, правим го и ще продължим да го правим. Въпреки това обаче сме наясно, че проблем, който не е решен в продължение на десетилетия, не може да се реши единствено и само с действия на тази или онази институция, колкото и оправомощена и целенасочена в действията си да е тя. Необходимо е национално усилие.

Преди дни на пресконференция беше представен междинен доклад за работата на КЗД по кампанията „Достъпна България“.  В периода от април до септември (включително) от КЗД са проверени общо 538 обекта.  От тях 60 са достъпни и ще бъдат включени в списъка на обекти, за които предстои сертифициране за достъпност.  При останалите 478 проверени обекти е констатирано наличие на недостъпна среда, извършени са самосезирания по реда на Закона за защита от дискриминация и са образувани производства. Структурата на образуваните преписки по тип обект е както следва: 165 срещу банки и застрахователни дружества, 149 преписки са образувани срещу обекти на държавни и общински институции, 89 срещу мобилни оператори и 75 срещу други търговски обекти – основно аптеки, пощенски станции и други.

Най-много образувани производства има от София – общо 66 на брой за отчетния период. Следва Ловеч с 30, Варна с 26, Бургас с 22 и т.н.  За Шумен образуваните производства на този етап са 18. Трябва да подчертая, че от дейностите по оценка на достъпната среда вече се виждат положителни резултати.  По предварителна информация, която ще бъде оповестена с годишния доклад по изпълнение на кампанията „Достъпна България“, има десетки банки, телекоми и търговски обекти, които са изградили достъпна среда в срока за предварително проучване по преписките, т.е. като са установили, че КЗД ще води производство срещу тях. Това не е окончателната статистика, дейностите по кампанията продължават, проверките също.

Но искам да подчертая по темата достъпност, че недостъпната среда е общонационален проблем, за чието решение са необходими съвместните усилия на всички заинтересовани страни. КЗД е винаги готова да се включи с целия си капацитет, за да се засили още повече процесът по изграждане на достъпна среда.

-Какво смятате, че трябва да се предприеме, за да се ограничат случаите на дискриминация? По-голяма толерантност ли трябва да се възпитава сред хората, или да се провеждат повече обучения на работодатели, да се правят повече кампании, за да знаят хората какви са правата им?

-Дискриминацията е явление, което се среща във всички общества, то не е чуждо и на най-развитите и стари демокрации в света. Нашият свят не е безкористен, отношението към различните не е еднозначно. Тук на преден план навярно излизат предразсъдъците и стереотипите, трупани през годините и издигали бариери в отношението към различния.

Какъв е пътят за превъзмогването им? Дали възпитанието в толерантност не трябва да започне от ранна детска възраст, е също въпрос, върху който трябва да се замислим. Ще посоча обаче, че преди няколко години тогавашният генерален секретар на ООН Бан Ки-мун отбеляза, че България може да служи като пример на Балканите за мирното съжителство на различни култури и религии. Може би все пак традицията е заложила толерантността като светоусещане по нашите ширини! Наши учени от по-ранните години след Освобождението с гордост констатират, че за разлика от съседните ни държави, в страната остават и се заселват нови етнически малцинствени групи именно поради атмосферата на толерантност, на липсата на високомерие и омраза между народностите.  България никога не е делила народите си законодателно или в социалните политики. Ограничаващ фактор са били главно ресурсите, ниските икономически равнища и недостатъците от управленско-организационен характер.

В борбата с дискриминацията трябва усилена работа в областта на превенцията на всички нива. От наша страна мога да посоча нарасналата напоследък превантивната дейност на Комисията за защита от дискриминация, популяризирането на нейната работа с проведените през годините редица обучителни семинари с представители на различни сфери от обществения живот, с увеличаващия се брой открити приемни за граждани по места в страната, осъществявани от представители на КЗД, на които се разясняват работата на Комисията, нейните правомощия, като се информират гражданите за техните права и за начина, по който могат да стигнат със своите оплаквания до Комисията.

По отношение на икономическите субекти, по проект в партньорство с министерството на труда  ще се изготви социологическо проучване за идентифициране на застрашените от дискриминация групи в сферата на упражняване правото на труд по различни признаци за дискриминация, скрита и множествена дискриминация. Изследването ще се фокусира изцяло върху пазара на труда и детайлизира пълния спектър по признаци, в т.ч множествена дискриминация, като отчете резултатите по икономически райони за планиране.  Получената информация ще бъде основа за допълнителен качествен анализ и ще се запознаят работодателите в България, за да не се допуска дискриминация.

Искам да завърша с думи, които сме споменавали, но не е лошо да бъдат повторени. Наблюдава се тенденцията гражданите, след като са поставили своите проблеми пред множество институции и не са получили съдействие и решения по тях, да се обръщат към Комисията пряко или чрез нашите регионални представители.  Затова в КЗД се гледа на всяко оплакване като послание за помощ – хората търсят упование и опора в институцията, много често като последна инстанция на надеждата.

Българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред комисията. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби от държавни такси при завеждането им. Направените разноски в хода на производството са по закон за сметка на бюджета на комисията. Предвид ниския социален статус на повечето засегнати от дискриминационни действия и потърпевши от неравно третиране, в повечето случаи с местонахождение далеч от седалището на комисията, се оказва, че законодателят е процедирал справедливо. Не на последно място е законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация.

Като отчитаме натрупаният опит се налага изводът, че Комисията за защита от дискриминация ще продължи да играе водеща роля за налагане в обществените отношения на толерантност и уважение към различните.

Дияна Желязкова  

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име