Чикаго в обектива на д-р Стоян Тодоров

В Чикаго се проведе годишната среща на Американския колеж по ревматология /American College of Rheumatology/, който е най-големият форум на ревматолозите в света.  Основан през 1934 г., ACR обединява над 9500 лекари, здравни професионалисти и научни работници от цял свят. Организацията подкрепя своите членове чрез осигуряване на значимо обучение, научни изследвания, защита и практическа подкрепа. Подразделението на ACR – Асоциация на здравните професионалисти в ревматологията, служи на всички здравни професионалисти, които не са лекари: медицински сестри, специалисти по медицина на труда, физиотерапевти, психолози, социални работници, епидемиолози, асистенти на лекари, изследователи, координатори по клинични проучвания и други служители.

На годишната среща присъства и д-р Стоян Тодоров от областната болница в Шумен. Той завършва медицина през 1990 г. и постъпва на работа в отделението за хемодиализа на МБАЛ-Шумен. След година се мести в първо вътрешно отделение, когато то е база за обучение на специалисти. Там завежда бъбречния сектор. Д-р Стоян Тодоров придобива специалностите: вътрешни болести, здравен мениджмънт, ревматология. През 2011 г. в шуменската болница беше разкрито отделение по ревматология с 15 легла, на което беше началник. От 1 януари 2018 г. то се обедини с първо вътрешно отделение и отново той е завеждащ. Д-р Стоян Тодоров е женен за д-р Албена Маринова, семеен лекар. Има две дъщери и син, който тази година го дари с внук. След завръщането си от САЩ ревматологът даде първото си интервю за нашата медия.

-Д-р Тодоров, разкажете повече за форума, на който бяхте.

-Това е мое първо посещение на този световен форум, както и в САЩ.  Мащабите на събитието отговарят на мащабите на тази държава, на мащабното мислене в американската медицина.  Присъстваха над 16 000 здравни специалиста oт над 100 страни. Имаше над 450 сесии, участниците на срещата дискутираха последните резултати от клинични изследвания, получиха теоретични и практични знания и умения под ръководството на водещи медицински специалисти  по различни теми и области в  ревматологията.

-Каква беше групата български ревматолози, които бяхте на форума в Чикаго?

-Бяхме 35 ревматолози от Шумен, Варна, Бургас, Плевен, Пловдив – специалисти от университетски и областни болници, които работят задълбочено от години в специалността, имат голям опит, изнасят цялата ревматология като поток пациенти и иновативни практики у нас. Това е причината те да бъдат канени на събития от световен мащаб.

Част от българските ревматолози на форума

-С колко светлинни години колегите в САЩ са напред от българската ревматология?

-На теория те много не са ни изпреварили, защото нещата в медицинската наука вървят към унифициране. Тя се движи синхронно. Няма „студена война“ между САЩ и Европа в ревматологията. Обменът на информация е много голям. Има свободно придвижване на специалистите на конгреси, в клиники, сайтове…

-А в реалната ревматология?

-Шумен, областната болница, стои много добре сред градовете, които са разкрили легла за ревматология. Медикаментите, с които лекуват в САЩ, ги има и в Европа и в България. У нас трябва да се урегулират нещата. Американците строго се движат по правилата. Още като стъпиш на летището в Чикаго срещаш адвокат, който се занимава със здравни дела. Докато в Европа повече се разсъждава по определен случай. Ако в ЕС 80 процента от критериите са изпълнени, имаме конкретно ревматологично заболяване на пациента.  А това означава, че от 100 изследвани пациенти на 80 да поставим точната диагноза. При 20 болни ще има грешка. При съдебната система на САЩ няма да ни осъдят за тези 20 болни, защото сме се движили по правилата и с писалката сме отмятали изследванията по алгоритъма. В Европа практиката е друга – дават възможност на ревматолога да обмисли нещата, да не изпусне останалите 20 процента, повече хора да са диагностицирани.

-Значи ли, че европейската система е по-хуманна?

-В САЩ се прилагат железни закони. Гониш определени показатели и до тук. Това е и хубаво, и лошо. В Европа по-„меки“ правила, повече варианти се търсят.

-Били сте на много европейски конгреси в Европа. С какво атмосферата на форума в Чикаго беше по-различна?

-Тази световна среща на ревматолозите е много по-уважавана от европейските форуми. Така беше в Европа преди десет години. Икономическият напредък на страните от Азия се отрази на медицинските научни срещи там, които в някаква степен изпреварват европейските. Много съм впечатлен от работното време на срещата в Чикаго, която започваше в 6,30 ч. сутринта и свършваше в 21,30 ч. вечерта! Това беше пет дни по ред. Бяхме в огромен център, но с невероятна организация на присъстващите ревматолози. Само брошурата за провеждането на събитията по часове и дни в конгресния център е дебела като роман – том с указания! Сутринта стартират 7-8 лекции едновременно в 6,30 ч. и ти си избираш къде да отидеш. Залите са огромни с много видеостени. Има по-малки зали за работни срещи. Има платени лекции /120 долара/, на които връзката с лектора е по-пряка. Става въпрос за иновации. Вечерните лекции се провеждат с блок-маса с храна. Т.е. работна вечеря, за да се пести времето.

-На снимките Ви не видяхме много плакати на форума.

-Те са характерни за европейските конгреси. Американците са практични. Държат на точността, организацията, комфорта. Баджът на врата на лекаря е задължителен. При влизане в залата го сканират! Това е част от сигурността и управлението на форума.

Една от залите на световния форум в Чикаго

-Имахте ли обучения с практична насоченост?

-Да. Анализират се конкретни клинични случаи – диагнози, терапия и т. н. Лекциите са вид диалог. Професорът задава въпрос. Всеки натиска определен бутон, за да посочи верния отговор. Има ipad, който отчита какво мислиш. На края всеки присъстващ ревматолог пише оценка на лектора, попълва формуляр за качеството на залата и персонала, който го е обслужвал по време на научната презентация. Има и зала за презентация на фармацевтични продукти и медицинска апаратура за нови технологии за диагностика, лечение и рехабилитация. Дори можеш да поръчат някакво медицинско оборудване.

-Срещнахте ли български емигранти в Чикаго?

-Да. На една учителка обещах да й осигуря контакт с българска детска градина, обмен на книги и учебници. Емигрантите се интересуват от живота у нас, искат децата и внуците им в САЩ да продължат нашите традиции.

-Американците са затлъстяла нация, нали?

-Направо ми се разби представата за тях! Дебелите бяхме ние, европейците. Имахме един свободен ден и разгледахме града. В Чикаго има прекрасни условия за спорт около езерото Мичиган, невероятни паркове с велоалеи, места за пешеходци. Невероятна чистота! Няма прах въздухът е чист. Храната беше много качествена. Все повече се убеждавам, че няма акселерация /преждевременно физическо развитие – б. р./. При качествена храна без консерванти децата не са нито по-високи, нито по-дебели, нито с по-ускорено хормонално развитие.

-Да се върнем в нашата медицина. Годишно в отделението по ревматология в МАЛ-Шумен преминаваха по 800 пациенти. Колко са сега тези пациенти в първо вътрешно отделение?

-Всеки месец приемаме и лекуваме по 80-90 пациенти. Изключително натоварено, с много тежки случаи.

-Населението на Шуменска област намалява, но остава ли си статистиката, че 18 000 души в нея страдат от остеопороза?

– Тогава ги изчислявахме според броя на изследваните с апарата ДЕКСА /двойно енергийна рентгенова абсорбциометрия/ пациенти. Въпреки, че сега населението намалява, много се увеличава заболеваемостта. Има огромен ръст на заболяванията, при които остеопорозата е вторична и засяга костите и ставите. Това са: хематологичните заболявания /болестите на кръвта/, чернодробните, ендокринните, болестите на половата система, дихателната система, инфекциите като хепатитите В и С.  Вече има медикаменти, с които за три месеца хепатит С може да бъде излекуван. При хепатит В профилактиката е изключително важна! Но да отбележа – хепатит В причинява богата палитра от симптоми.

-Българската ревматология се отдели като самостоятелна специалност преди 27 години.  Защо е трудно да си ревматолог?

-Защото трябва да разбираш от целия спектър на вътрешните болести. Трябва да установиш кое е първичното. Важна е основната диагноза, а след това да сключим т. нар. договор за доверие с пациента за неговото лечение. Най-важното е да му дадем перспектива! План за лечение в близките години. Тогава хората си тръгват от нас доволни и много ни търсят. В шуменската болница идват пациенти от цялата Североизточна България.

-През 2010 г. вие обявихте, че за първи път у нас се събират данни за костната плътност на българите. Какво показва към днешна дата този регистър?

-Има т. нар. Бяла книга за остеопорозата. Ние, лекарите в първо вътрешно отделение, много сме се амбицирали да направим анализ на костната плътност на жителите в Шуменска област. Току-що съм взел разрешение от ръководството на болницата да ползвам данните от паметта  за диагностицираните с апарата ДЕКСА . Така ще анализираме пациентите, преминали от 2011 до 2018 г. Благодарение на това изследване в Шумен все повече хора с остеопорозата се лекуват.

-Как се лекуват?

-Първо се търси причината за нея. След това правим план за лечение на пациента с медикаменти, минерали и витамини. Доказано е, че българинът има много ниско съдържание на минерали и витамини, необходими за функционирането на организма. Преди години бях в група ревматолози,  които изследваха 2000 души – деца и възрастни в градове и села. Оказа се, че витамин Д в българите е в норма само при 35 процента от населението. Промените на климата, живота с климатици, обездвижването на хората, слабо ползване на слънчевите лъчи, некачествената храна – недостатъчно минерали и витамини в кръвта, са причина за остеопорозата. Особено за хората след 40-годишна възраст. Всички се движат с коли и асансьори. Малко ходят и спортуват на открито. Ние не общуваме с природата. Крием се от слънцето.

-Мода ли са хранителните добавки?

-Все повече се убеждавам, че без приема на минерали и витамини като хранителни добавки няма как да постигнем допълнителния баланс за организма си. Като прибавим и стресът, който ни атакува, ясно е защо нивото на магнезий в кръвта ни драстично спада.

-Публичен факт е, че жените често спират лечението на остеопорозата си поради невъзможност да доплащат за медикаментите.

-Сега те имат възможност да си доплащат и да се лекуват.  Те имат много по-голяма здравна култура благодарение на кампаниите, които правим в Шумен.

-Как стои проблемът при мъжете?

-Те си чупят костите по-късно, след 70-годишна възраст. Но при тях водеща роля имат жените, които ги водят на лекар, защото са по-страхливи.

На форум през 2014 г. в Шумен водещи специалисти обявиха, че артритът е лечим, но причините за него не са открити.

-Данните бяха, че 70 000 българи страдат от ревматоиден артрит. Има все по-нови медикаменти, много ефективни молекули. Те се прилагат от изследователските центрове в различни държави. Проблемът е, че се нуждаем от добра информационна система за проследяване на страдащите. Например, в САЩ болните с ревматоиден артрит на всеки 6 седмици се явяват на контролен преглед – лабораторен и клиничен.

-Още ли участвате в клинични проучвания на нови медикаменти в ревматологията?

-Аз съм главен изследовател за шуменския ревматологичен сайт, като следя как нов медикамент се прилага за лечение в 20-30 държави и какъв е ефектът от него. Много е силна връзката на ревматолозите в Европа, както и на колегията САЩ-Европа. Имаме добър обмен на данни. Така научаваме за медикаментите, преди още да са внесени в България.

Д-р Стоян Тодоров с пациентка

-Актуални са биологичните лекарства за ревматологичните заболявания. Те са много скъпи. Какъв е пътят на изписването им по здравна каса?

-За да се изпише биологична терапия, трябва да има абсолютно категорични показания за това! Много специалисти участват при вземането на това решение. Шуменската болница е оторизирана да направи първата стъпка за т. нар. процедура №42 – клинични изследвания, досие на пациента, които се извършват за един ден, без да е лежащоболен в отделението ни. С медицинската документация той отива в университетска клиника по ревматология, например в УБАЛ „Света Марина“-Варна. Там се прави преглед в експертна лекарска комисия от водещи ревматорози, които решават дали болният е подходящ за биологична терапия и за кой медикамент точно ще му се изпише. Досието с документи се входира в здравната каса в Шумен и тя окончателно ги комплектова. След това личният лекар изписва биологичните медикаменти. Ако по време на лечението се появят странични ефекти от тях, ревматологът може да ги спре или да ги смени, следвайки целия този път на процедурата от Шумен до Варна. Биологичната терапия е за три диагнози: ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев и псориатичния артрит. Това са възпалителните артропатии!

-А за остеопорозата?

-Пътят за биологично лечение при нея е много по-лесен. Той е: направление за консултация с ревматолог, изследване с ДЕКСА в МБАЛ-Шумен, чрез личния лекар здравната каса издава протокол за съответния медикамент и той се прилага по схемата, която е посочена за него.

-Нека да споменем за употребата на храни като риба, соя, авокадо, бульони от пилешки глави, желета от говеда с цел набавяне на колаген за подобряване на хрущялната тъкан.

-Част от нещата са в здравословното меню, полезни са, но смятам, че е някаква мода да се варят кости. Има сериозни форми на колаген в аптеките, които са по-скъпи, но водят до подобряване на пациентите. Голям е рискът при купуването му по интернет. След втория месец болният сам разбира има ли ефект на хранителната добавка, който употребява.

-Когато закъснеем с прегледа при ревматолог, какво следва?

-Следва посещението при ортопед! В интерес на истината, все по-добре се справят нашите ортопеди с проблеми на ставите. Виждал съм жена, професор по музика, с много тежък ревматоиден артрит, на която са сменени повечето от малките стави на ръцете, а тя перфектно свири на пиано. Много сполучливи са операциите на тазобедрени, коленни и други стави, които се заменят с изкуствени. Вече се ремодулира счупен прешлен, изправят се изкривен гръбнак. Защото при много тежка остеопороза човек даже не може да легне. Но след операцията са необходими много грижи за самата кост! Тя е повредена. Хирургът я ремодулира, а с помощта на ревматолога пациентът трябва да се грижи за нея с лекарства и рехабилитация. Затова ние от рано трябва да се грижим за нашите кости. Преди всичко профилактика.

-Д-р Тодоров, Вие сте началник на отделение, работите и в кабинет в доболнична помощ. Как се възстановявате за следващия работен ден?

-Всеки ден след работа съм при моите гълъби във вилата. Общуването с птиците, природата ме зареждат. Търся по-често поводи да пътувам до красиви места в България. Останахме малко лекари в шуменската болница и затова трябва да щадим психиката си за своето семейство и близките си. А ходенето на открито е най-добрата терапия.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име