За шести път България отбелязва на 17 ноември – Световният ден на недоносените деца. В Европа преждевременно родените са 500 000, а в света – 15 милиона. Над 6750 е броят на недоносените бебета в България всяка година. От тях 30 процента са с тежки увреждания, а над 50 процента с по-леки дългосрочни проблеми, които с адекватна ранна превенция са преодолими. Към ранна грижа и подкрепа е насочена тазгодишната кампания на фондация „Нашите недоносени деца“. За България статистиката е най-тревожна за градовете Пловдив, Варна, Враца и Сливен, където преждевременните раждания са над средните за страната – около 20 процента.
Лекарите определят възрастта за жизнеспособност на бебето около 24 гестационна седмица. В много болници по света тя е гранична точка за това, кога те да използват медицинска намеса, за да опитат да спасят живота на преждевременно родено бебе. Тогава се налага дълъг престой на новороденото в отделение по неонатология, като вероятността от усложнения е много вероятна. В такъв момент идва моралният въпрос: кога е удачно лекарите да се намесят и каква ще бъде цената? Дори бебето да оцелее, твърде вероятно е то да бъде с тежки увреждания.
От 2009 г. в България са въведени европейските стандарти по неонатология, според които всяко дете, родено над тегло 600 грама и с проявени признаци на живот, се регистрира като живородено и се полагат медицински грижи за спасяването му. Преди това стандартът беше друг – новородените с тегло под 1000 грама трябваше да преживеят 7 дни, за да се регистрират като живородени.
Какви са последствията за тях? Едно от 10 недоносени бебета ще развие трайно увреждане като заболяване на белия дроб, церебрална парализа, слепота или глухота. Половината от бебетата, родени преди 26-тата гестационна седмица на бременността са с увреждания, 25 процента имат по-сериозна инвалидизация. При 241 от оживелите деца на 6-годишна възраст има завишени нива на увреждания, като много от тях не могат да ходят, имат умствени увреждания, кривогледство и др. По-тежка е инвалидността при момчетата, което подкрепя теорията, че мъжкият фактор е много рисков фактор.
Световният ден на недоносените деца беше повод да разговаряме с д-р Лиляна Куздова – началник на отделението по неонатология в шуменската болница. Тя има специалностите детски болести и неонатология. След дипломирането си като лекар през 1996 г. започва работа в Центъра за спешна медицинска помощ. За тоя период си спомня: „Това е голяма школа за медицината. Тогава започна реформата в спешната помощ. Бяхме много лекари, които сега сме в шуменската болница“. От 2001 г. д-р Куздова е в отделението за недоносени бебета, завеждащ е на структурата от началото на 2018 г. Член е на Съвета на директорите на „МБАЛ-Шумен“ АД от 2015 г.

В България все още няма национална програма за превенция на недоносените деца, а те са 10 процента от всички бебета! По повод Световния ден на недоносените деца д-р Куздова каза: „Спасяваме новородени в много тежко състояние. Имаме необходимата апаратура и специалисти. Засега. Екипът е от пет лекари, 14 медицински сестри, 1 акушерка, обучени на тази отговорна и специфична работа в неонатологията. През последните години ражданията намаляват. Приз миналата година са родени 1096 бебета в шуменското родилно отделение. От началото на 2018 г. досега са 930. Тризнаци нямаме, но доста са близнаците. Една двойка новородени изписахме в сряда. Друго семейство си взе едно от децата-близнаци, второто остана при нас. В отделението са и двете момченца-близнаци на родилката от Нови пазар, родени в 32-ра гестационна седмица. Всяко с тегло 1850 грама. Те са в стабилно състояние“.
Отделението по неонатология в МБАЛ-Шумен е с второ ниво на компетентност. Най-необходимото оборудване, за което неонатолозите настояват, е електрокардиограф. От началото на годината досега в отделението са лекувани 30 бебета от други региони на Североизточна България. То има договор с МБАЛ-Разград, където неонатологичното отделение е с първо ниво на компетентност. Когато недоносените бебета в разградската болница се нуждаят от по-специални грижи – апаратна вентилация и продължително лечение, се настаняват в МБАЛ-Шумен.
Д-р Куздова коментира причините за недоносените бебета: „Една част от майките не посещават женска консултация, не следят бременността си, по време на която често имат заболявания. Друг фактор е късната бременност на жените. Патологията е голяма… Високорискови са ражданията след забременяване по метода ин витро. При повечето случаи има проблеми. Не можем да отминем и факта, че често деца раждат деца. Неграмотността, ниската здравна култура сред ромското население са причина при нас да идват родилки на възраст 15-16 години. Преди години имахме 12-годишна родилка. Трябва повече работа на институциите с определени социални групи от населението“.
В Шуменска област има здравни медиатори, които работят с ромската общност, но проблемите с майчиното и детското здравеопазване остават. Борбата за живот на недоносените бебета и техните майки имат икономическо измерение, освен здравословният риск, който носят самите тях. Днес десетки семейства изказват благодарност на неонатолозите, които 24 часа в денонощието се борят за живота на недоносените деца в МБАЛ-Шумен.

Днес родители на недоносени бебета, вече пораснали деца, се срещнаха на празника в лилаво – цветът, който светът избра в подкрепа на тези деца. На тържество в ДКЦ дойдоха семейства, деца и неонатолози, които се срещнаха с кмета Любомир Христов, заместник-кмета по здравеопазване д-р Светлана Маркова, омбудсмана Иван Капралов, Емилия Чапкънова – координатор на фондация „Нашите недоносени деца“, д-р Димитър Костов – директор на шуменската болница. Фондацията е създадена през 2012 г., а съдбата поставя Емилия Чапкънова в редиците на родителите с недоносените деца. Тя има амбицията да се бори не само за здравето на своето момиченце, но и да намери други майки и доброволци в Шумен, които да се обединят за благородната кауза. Кампанията за събиране на пластмасови капачки три години по ред осигурява оборудване на отделението за недоносени деца медицинско оборудване.

След разговор с родители и специалисти на празника, шуменският кмет обеща в отделението по неонатология в МБАЛ-Шумен да се направи семейна стая, в която родителите да се видят в обстановка, близка до домашната, с новородените си деца, които седмици наред остават в кувьозите – далеч от роднините. За майките ще има стол за кърмене и друго оборудване, което ще ги предразполага след преживения стрес. Това е т. нар. кенгуру грижа, наречена „кожа до кожа“. Те ще получават психологическа подкрепа и ще имат контакти с детето си. Кенгуру грижа се използва за първи път в Богота, Колумбия, през 1978 г. Тя подпомага адаптацията на недоносеното бебе. Тогава я наричат „утроба извън тялото“. Двайсет години по-късно специалистите доказват, че тази грижа е най-доброто дори за доносените деца с цел привързаност на родителите към новороденото! Подобно на кенгуруто, което носи в торбичка извън тялото си своето бебе. А там е топло и сигурно за тялото на бебето. На гърдите на своята майка най-сигурно се чувства всяко новородено – доносено или не, отколкото в кувьоз или детско легло. Дори когато бебето е в кувьоз, майката трябва да има възможност да го докосва. Така със своя допир и със своя глас тя преодолява стреса, а бебето се стабилизира по-бързо. Кенгуру грижата се препоръчва от Световната здравна организация. Тя навлиза като метод и в българските болници. Да се надяваме, че скоро ще се реализира и в Шумен.
Да си майка на недоносено дете е голямо предизвикателство, защото много от децата остават с увреждания за цял живот – леки или по-сериозни. Обществената подкрепа е важна за тези родители, които до края на живота си се борят за здравето и социалната реализация на своите деца. Съпричастността на лекарите и общинската власт е от значение за тяхното бъдеще, както и за превенцията на бъдещите родители към този проблем.
Валентина МИНЧЕВА