В Коледния културен календар на Шумен има много изяви, които ще съберат почитателите на музикалните жанрове. В един от рок-клубовете на града на 21 декември ще гостува Никола Симеонов – наше момче, което е по-известно в софийските младежки сцени. Роден е в Шумен през 1993 г., завършил е математическата гимназия „Нанчо Попович“ през 2012 г. Син е на лекар и счетоводителка, но изкуството е белязало Никола и сестра му Марина от деца. Тя се дипломира в специалността „Анимационна режисура“ в НАТФИЗ, а той – „Книгоиздаване“ във факултета по журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 2016 г.
За първите си стъпки в литературата и изкуството Никола разказва: „Това, което си спомням сега, са литературните конкурси на Българското национално радио. Тогава получих награда за пътепис, с който разказах пътуването си до Индия през 2006 г. Като малък исках да стана палеонтолог (да откривам скелети на динозаври). Първият ми досег с музиката е от ранна възраст. Семейството ми има много добра музикална култура и от малък съм слушал качествена музика. Вкусът към рокендрола е благодарение на майка ми и баща ми, а вкусът към алтернативната музика е приемственост от сестра ми. Във всички етапи от живота си съм слушал интензивно различни стилове. Повлиявали са ми най-различни изпълнители – от Боб Марли и калифорнийската група „Sublime“, през тежкият рок на сиатълската музикална революция от началото на 90-те в лицето на „Nirvana“, „Pearl Jam“, „Alice in Chains“, „Soundgarden“ до фънки музиката на „Red Hot Chili Pepper“, български групи като „Wickeda“ и „БГз и много много други… Първото ми преживяване с музикален инструмент беше на възраст 8 години – уроците по пиано. На 14 години развих интерес към електронната музика и разучих програма за продуциране и звукообработка, с която творя и до сега. Любовта към китарата и вокала се появи постепенно. Дължа я основно на мои добри приятели Иван Гатев и Георги Маринов, които като тийнейджър ме хипнотизираха със своите китарни и вокални изпълнения. За кратък период имах желание да стана барабанист и да се занимавам с рапмузика. Бях на 15 години, когато намерих на старата китара на баща ми на тавана. От тогава тя стана неотделна част от живота ми. Уменията си съм развил главно чрез самообучение (много свирене). Голяма част от развитието си като музикант дължа на „концертите“ си по шуменските пейки в добра компания и силни приятелства. Искам да благодаря на приятелите ми за търпението и се надявам, че ушите им са добре“.
Започва да композира още като първолак – пародия на известна по това време българска песен. Първата си електрическа китара Никола получава от вуйчо си за 18-я си рожден ден, а първият му концерт е на училищно тържество през 2009 г. Когато е в гимназията хип-хопът (рапирането) е неразделна част от творческите му опити, а тематиката от хумористична става сериозно ангажирана. Сега музиката му е разноообразна – в нея има фънк, хип-гоп, реге, рок, блус и други стилове.
За най-популярните си песни Никола споделя: „Field („Поле“) е една от първите ми. Написах я, когато бях на 16 години. Парчето е съчетание от реге с хип-хоп ритмика и рок елементи. Нарекох го така, защото текстът се роди пред гледката на поле през есента. Първоначално тръгна като любовна песен, но с времето думите придобиха и по-философски дух – за пространството и ума. „На Близкия Изток от рая“ е едно от авторските ми парчета, на които треперя, докато изпълнявам. Към него заснех и първият си музикален клип. /Клипът „На Близкия Изток от рая“ можете да гледате в YouTube, където песента вече има над 2300 показвания, б.р./. В него пея за опасностите, надвиснали над нашата свободна цивилизация поради тежката религиозна идеология на политическият ислям и нейната обвързаност с мигрантската вълна от Близкия изток и Африка. Броят на атентатите в Западна Европа нараства, напрежението в обществото се усилва, а мирът и спокойният живот залязват. Има цели квартали в европейски градове, където полицията и институциите вече нямат сила. Всеки опит за посочване корена на проблема бива определен като нацизъм, фашизъм, расизъм и др. Цензурата е огромна. По този начин губим свободата на словото, която е основаната на просперитетът, на който сега се наслаждаваме. Ако не направим нещо, съвсем скоро нещата ще са необратими и свободна Европа ще бъде минало. Песента „Молец“ е пример за това, как песен се ражда от самосебе си. Текстът и мелодията и се появиха едновременно…под душа. Това е една от песните, която много бързо грабва хората и доста често ги виждам да си я тананикат, когато я чуят за първи път, още преди да съм приключил да я свиря. Просто една весела песен. Общо до сега имам около 12 готови авторски парчета, както и много други, които очакват своето моделиране в готова песен“.
Никола сам си е мениджър. Заедно с новата си група „Cool Den“ се опитва със собствени усилия да достигне до публиката. Музикантите се финансират сами. Това са невероятно талантливите Ивайло Петров на китара (също вокали), Явор Цветанов на барабани и Васил Андреев на баскитара. Никола има дуети с Анна-Мария Въртовска, с която свири кавъри, както и нейни красиви авторски песни.
За публиката казва: „Не пея пред много голяма публика. Често хора по време на участията ми стават приятели. Понякога свиря и на улицата за удоволствие – много ми харесва този спонтанен и динамичен контакт с хората. Какво ме вълнува? Вълнуват ме хората. Надявам се музиката ми да им носи радост и смисъл. Да ги кара да танцуват и скачат. Да им показва нови хоризонти. Чрез нея да виждат красотата на живота, но и да се замислят за важните въпроси на деня. Не бих казал, че имам грандиозни цели в живота. Надявам се да живея пълноценно и смислено и да съм полезен. В чисто музикален план ми се иска с моята група да запишем албум и да свирим на по-големи сцени. По време на участие съм имал съм най-различни ситуации. Това, което винаги ме запалва истински е, че дори да има само трима слушатели, щом се появява усмивка на лицата им, щом очите им светват, щом танцуват се – разбирам, че твоята музика им носи вдъхновение. Няма по-силно преживяване от това!“
Една от любимите песни на Никола Симеонов е ‘What a Wonderful World’ /“Какъв прекрасен свят“/ на Луис Амстронг. В предишно интервю той казва, че улицата е „музикална казарма“ – едни хора ти се радват, други ти създават проблеми. Но е убеден, че книгите и музиката ще спасят света. Дано повече са талантливите хора като него, които казват истината с музика и текст.
Валентина МИНЧЕВА