Млад българин ще измине с велосипед пътя от Германия до историческия връх Шипка по повод националния празник 3 март, съобщи сайтът „60-тият град“. Ентусиастът е 26-годишният Тодор Андреев от Каспичан, който от 4 години живее и работи в Германия. Младият мъж ще стартира пътешествието си от Берлин на 21 февруари, като целта му е да достигне крайната си точка – връх Шипка, на 3 март.
„Аз не съм професионалист в тази област, колоезденето и искам да изпробвам възможностите си, да се боря и да стигна навреме за честването на националния ни празник, за да почета паметта на загиналите за Освобождението. Духът, който са имали предците ни, ме кара да направя този преход на две гуми“, казва Тодор Андреев. Младият българин ще участва във велопохода сам и кани и други ентусиасти да се присъединят към инициативата му.
Засега плановете са пътешествието да стартира на 21 февруари около 9 ч. сутринта в Берлин. Тодор трябва да измине с велосипеда си над 2000 км и предвижда дневни преходи от около 200-300 км, като паузите за храна и нощувка ще бъдат по шест часа. Обяснява, че ще пътува сам, защото така и не намерил достатъчно „луда глава“, която да му стане спътник през зимата. Ентусиастът обаче ще разчита на симпатизанти , които ще го следят в Интернет и при нужда ще му оказват съдействие. Уговорил се е с познат масажист да го чака на Шипка, за да не изпадне в ступор на финала.
Тодор Андреев е завършил през 2012 г. художествената гимназия „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък, но съдбата го отвежда в чужбина. Обяснява, че близо две години се опитвал да се реализира по специалността си в България, но след като не успял, поел за Германия, където е сменил множество професии, дори известно време е бил общ работник в чистотата. Не е женен, а семейството му също е извън България – майка му от 8 години работи в Италия, едната му сестра е в чужбина, само другата е останала в родината.
Тодор не възприема предстоящото си велопътешествие като нещо извънредно. Казва, че просто му се е приискало да докаже на себе си, че може , макар и за кратко, да изпробва дали в него има нещо от мъжеството на опълченците и руските воини, отбранявали прохода Шипка с цената на живота си през зимата на 1877 г. „Ще ми се хората в България да разберат, че ние, отишлите да си търсим късмета по чужбина, не сме се откъснали от Родината, че тя е жива в душите ни! Много пъти съм се качвал на връх Шипка, но никога пеша или с велосипед“, обяснява младият българин.
За да се подготви за пътешествието, съвсем наскоро той се е сдобил с професионален велосипед – втора ръка и почти всеки ден навърта с педалите между 40 и 50 км, а през почивните дни е стигал до преходи от по 400-500 км. Няколко десетки негови приятели в социалната мрежа са го подкрепили до момента.
Тодор се надява, ако всичко в тази авантюра завърши благоприятно, да се завърне обратно в България поне за две години, през които възнамерява да реализира свой проект под наслов „Изкуство, спорт, наука и образование“, за който споделя, че е насочен към младите хора. Признава, че напоследък почти е спрял да рисува, но смята, че под родното небе отново ще се завърне към палитрата и платната.
