Светът преминава от криза в криза, както ние преживяваме поредната си депресия. Но докато е живо човечеството, интимността между половете ще гарантира неговото продължение и проблемите на секса ще са вечни. За това ни напомни при гостуването си в Шумен един от водещите български сексолози доц. д-р Румен Бостанджиев, който миналата седмица събра многобройна публика от ученици, студенти от медицинския колеж, педагози, лекари, родители в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“.
Д-р Бостанджиев е завършил медицина и е защитил специалността „Психиатрия”. Баща му проф. Тодор Бостанджиев е създал специалността „Сексология“ в Медицинската академия в София. Синът му го надминава. Участва в две международни квалификационни програми по психотерапия – за личностно центриран подход към Американската психологична асоциация и за психодрама към Морено – институтът в Германия. Специализира сексология и сексуално здраве в Холандия и Белгия, завършва и първата Международна академия по сексуална медицина, организирана от Европейската асоциация по сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим. Д-р Бостанджиев е член на европейските федерации по сексология и по сексуална медицина; на българските асоциации по психотерапия, по сексуална медицина, по фамилна терапия, за тренинг и развитие и за семейно планиране и сексуално здраве, както и на Дружество на психолозите в България. В момента осъществява терапевтична и консултативна практика в основания от него Сексологичен институт „Интеракт“ в София. Освен това е преподавател в Бургаския свободен университет, Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, Медицинския факултет на Тракийския университет, Медицинския колеж в Стара Загора. Изнася лекции в Нов български университет и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Автор е на пет монографии, десетки научни и стотици научно-популярни статии.
В Шумен доц. Бостанджиев говори на тема „Креативната сексуалност“, като изтъкна, че това е начин да направим личния си живот по-добър – да се стимулира творческата активност на хората, които търсят помощ за по-добър интимен живот. Доц. Бостанджиев припомни, че пълноценната сексуална връзка удължава живота с десет години.
Сексът лекува сто болести според китайците
Любовта ще ни спаси от грип, мигрена, нервност, а сродната душа ще ни избави от стрес, който е важен фактор за материалното ни благополучие. Защо сексът лекува, беше един от въпросите на публиката. Отговорът е на съвременната междуличностна невропсихология. Благополучието се определя от три основни фактора: тяло, дух, човешки взаимоотношения. Казано с езика на IT-технологиите, това са хардуерът, софтуерът, интерфейсът.
Психиатърът анализира какво става с нашия хардуер при сексуална връзка. Основният символ от древността до днес е фалосът – трансмисия на репродуктивните функции. В някои епохи се е акцентирало на женската плодовитост и затова са изобразявани жени с пищни форми. Доц. Бостанджиев ни върна към рекламния девиз „Бъди мъж“ от ТВ-екрана за профилактика на простата, която за днешния мъж е толкова важна, колкото – автомобилът. Затова от фалоса се очаква да работи като машината добре. Но когато има засечка в леглото, мъжът си мисли дали някой механизъм в хардуера не се е развалил. Рядко се сеща, че проблемът е в софтуера. А може да има и проблем в интерфейса – социалните му контакти.
Хелън Фишер, авторката на книгата „Анатомия на любовта“, анализира трите програми за успешен секс: сексуалното желание към обект; романтичната фаза – влюбеност, която трае от 2 месеца до 2 години; интимната трайна свързаност на партньорите за години, която изисква изключително сложни умения за оцеляване в името на семейството и децата. Всяка програма е свързана с функциите на мозъка и стимулирането на определени хормони. Целта на сексуалния акт е не толкова обмяна на генетичен материал, колкото да се създадат предпоставки за свързаност на родителите, за да останат заедно в името на потомството. А това не винаги лесно се случват. На място дойде новият български сериал „Денят на бащата“ по БНТ, рядко сполучлив киносценарий, изключително актуален за българските семейства.
Доц. Бостанджиев каза: „Много важно е каква е нашата идентичност и как да се подпомагаме при израстването си като личности. Сексологът Дейвид Снанч сказва, че най-мощният инструмент в личностното ни израстване е нашият интимен партньор. Чрез него ние откриваме себе си. Познавате ли модела на любовта, представен от Стънберг? Не? Една фолкзвезда пее: „Не омраза, нашето любов е“. В нея се уточнява кой на кого ръцете ще извие, кой на кого кръвта ще изпие… Един тийнейджър много ще се обърка, ако чуе такива послания. А Робърт Стънберг е написал труд по педагогическа психология, който показва колко е сложна структурата на любовните отношения. Меракът, тръпката са също биологично зададени. Някой или те харесва или не те харесва! Интимността граничи с приятелството, защото разкриваме тайнствата на личния си душевен живот. И идва онзи зрял момент, когато разбираме, че човек, колкото и добре да живее, трябва да се ожени – да стане семеен. Т. е. ние съзнателно се свързваме с човека, който обичаме. Според Стънберг има
Няколко вида любовни връзки
Необвързаната връзка е за една нощ или срещи само за секс в определени дни. Емоционална връзка е приятелство, което може и без секс. Пълноценната любов може да е между млади влюбени хора, дори необвързани, или да е пенсионерска връзка без много страст. Най-страшната любов е, когато има силни страсти и чувство за принадлежност. Тогава има ревност, следене на партньора. Доц. Бояджиев е категоричен, че най-добрият вариант е, когато имаме трите: страст, интимност, пълноценна любов. Ако успеем да изпълним тази мисия, природата е гарантирала чудесен коктейл в нашия мозък – ендорфини /хормоните на щастието/, серотонин, допамин, окситоцин.
Психиатърът Джон Банкрофт коментира контрола на сексуалните функциите на форум в Оксфорд преди години, на който е присъствал доц. Бостанджиев. По този повод лекторът каза: „Ние мислим само за възбудата като за автомобил с включен двигател. Пропускаме, че в някакъв момент трябва да има и спирачна система, за да спрем колата там, където искаме да слезем. Природата е създала така нашата сексуалност, че нашият мозък оперира със съвсем различни хормонални агенти. Те осигуряват стартирането на системата /сексуалните действия/ и блокирането, която мисията е изпълнена. За съжаление обаче медицината малко обръща внимание на втората част. Затова много често се злоупотребява с понятие като еректрилна дисфункция. В научната литература тя е определена като възможността мъжът да вдигне члена си и да го държи в това състояние. А всъщност това, което прекратява ерекцията, е тревогата на мъжа, че може да се провали. Ако използваме аналогията с автомобила, това е „газ-спирачки“. Джон Банкрофт е разработил тестове, които анализират кое отключва емоционалните реакции и кое ги потиска. Сексуалните ни реакции са психофизиологични, свързани с нашите преживявания.
Дали можем да контролираме сексуалния процес зависи от това как боравим със системата „газ-спирачки“. Много често при пациентите, които търсят помощ, се оказва, че с двата крака са стъпили на двата педала. Хем натискат газта, хем натискат спирачките. Голям мерак има, но и голям страх как ще се представим в леглото! Сякаш сме пред жури и ще ни оценяват! Жената е фактор, защото може да формира комплекси у мъжа при несполучливи моменти. Ако каже: „Аз май не ти харесвам? Имаш си друга. Може би си станал джендър?…“
А какво може да направим, за да подобрим нашия софтуер /съзнанието/? Доц. Бояджиев анализира: „Когато идват при мен пациенти, учудвам се, че не намират връзка между случващото се с половите им органи и техните проблеми. Все по-често се оказвам в ролята на ветеринарен лекар, при който идва мъж и води непослушния си едноок любимец за диагностика и лечение. „Тоя тук не ме слуша какво му казвам. Като падне, не мога да го вдигна“. Сякаш аз, сексологът, съм дресьор на едноокия! /Смях в залата/. Поведението на половия ни орган е индикатор какво става в душата ни. А много пациенти не се интересуват от това. Второ, много е важно да имаме реалистични очаквания и да не тръгваме с изискването, че жив или мъртъв трябва да активирам този орган! А проблемът не е резултат от тежки кардиологични или ендокринни проблеми. Истината е съвсем друга. Често отиваме към леглото като към тепих – да видим кой кого? Сякаш мъжът се явява пред учителката, която ни проверява дали сме си научили урока. Дали ще бъдем ефективни, зависи от това дали ще се настроим еротично. Първата стъпка е умението за релакс. Това не е лесно, когато се връщаш у дома стресиран. Още по-важно е как настройваме душата си за еротичната среща. Как използва въображението си, за да проектираме това, което очакваме да се случи? Трябва да активираме това, което ни създава настроение и желание за секс. Важно е умението за успокоение и пренасочване на вниманието при неприятни изненади. Проучванията показват, че 70 процента от сексуалните контакти на хората са „достатъчно добри“. Причините за несполуките може да са, че са имали други очаквания от партньора, че двамата нямат достатъчно битов комфорт и са притеснени от деца, роднини… Но както казва един приятел,
Спонтанен секс няма!
Ако вие стоите и чакате от някъде да ви дойде един секс, няма как да стане! Човек трябва да предприеме някаква инициатива“.
Относно интерфейса, лекторът даде няколко примера. Основният извод е, че всяка тревожност блокира нашите сексуални реакции. Алтернативата е да погледнем на секса като възможност за споделяне. И двамата партньори да инвестират във връзката.
Много е важна темата за властта и господството в една връзка. Доц. Бостанджиев се сети за думите на Георги Димитров: „Ако не искаш да си наковалня, трябва да си чук!“ Или казано на груб език, ако не искате да ви чукат, вие трябва да чукате. Но тогава ние влизаме в битка, в която няма победител. Често се опитваме да манипулираме партньора, да го подчиним, да го изтискаме като лимон и да го хвърлим. Сексологът каза: „Трябва да приемем нашия партньор като равноправен. Модерните представи днес са модели на противопоставяне и битки. Много често партнирането започва между двама души като красив танц, но после се превръща в кеч. Традиционната представа е, че за да има хармония във връзката, двамата партньори трябва много да си приличат. Нищо подобно! Колкото по-различни са, толкова повече се обогатяват и се интегрират. Но и тогава в критични ситуации нещата могат да излязат от контрол. Това се случва в живота на всяка двойка. Тогава трябва да се потърси професионална помощ, за да се види какво стои зад този конфликт. Решение винаги съществува, ако хората в такъв момент потърсят медиация. В миналото това са го правили кумовете, например. Компетентният човек трябва да е неутрален! Това да е експерт, който да разграничи чисто медицинските от психичните проблеми. Да има опит като психотерапевт. Първата задача е да се намали напрежението между двамата. След това да видят противоречията си и да си подадат ръка. При мен идват двойки много късно, когато вече така са се наритали и наранили, че повече не могат да се гледат. Въпросът е кога българинът е готов да търси специалист за терапевтичните си проблеми? Истината е, че двойки без проблеми няма!“
Доц. Бостанджиев отговоря на десетки въпроси на шуменци в продължение на два часа. Има ли трети пол? Не, защото думата „пол“ означава разполовявам – разделям на две. Дори да има отклонения, те не са трети пол! Според сексолога се спекулира с джендър идеологията. Джендър означава полово специфични роли във всяка култура за мъжете и за жените. Проф. Калин Янакиев – теолог, пояснява, че джендър идва от жанр т.е. жанра, в който се очаква мъжът и жената да функционират в обществото. Частен случай в правото е, когато някой може да смени гражданските си документи и да получат име, което съответства на неговия психичен пол. Доц. Бояджиев призна, че е бил вещо лице на няколко такива съдебни процеса, с които хора са си сменили пола. И добави: „Ако от Светия синод разберат това, вероятно биха ме анатемосали и отлъчили от църквата. Такива хора има и в миналото те се самоубиваха, защото конфликтът между психичен и телесен пол е жесток и поставя ги в изключително тежка изолация. Но това са 10-20 души в България… Ние сме патриархално общество и това е нашето предимство“.

Относно насилието в семейството, психиатърът каза: „Насилието има много различни форми. То не е само физическо и не е свързано само с изнасилването. Във филма „Денят на бащата“ виждаме как една съпруга упражнява насилие над мъжа си, лишавайки го да се вижда с тяхното дете. В много законодателства това е обявено за престъпление, за което може да се лежи в затвора! Травмира се детето. В САЩ има споделено попечителство, но за съжаление в българското законодателство има друга норма и се нарушават правата на детето. Ако жената пусне жалба у нас, че бащата е блудствал с детето, съдът действа с презумпцията за вина, без тя да е доказана. Човек е невинен до доказване на вина“.
Не започва ли твърде ранно половият живот на днешните млади? Доц. Бостанджиев си спомни, че когато през 1993 г. е бил на специализация в Холандия, разбрал, че там младежите две години по-рано започвали да правят секс в сравнение с българските с ученици. С образователни програми за пет години Холандия успява да стане страната в ЕС с най-малко нежелани бременности. Сексологът напомни, че всеки контакт с дете под 14 години е наказуем. Според статистиката, най-много младежи започват сексуални контакти на 16 години, но дали използват презерватив при всеки от тях? Той каза: „Много родители се страхуват да говорят по тая тема с децата си, които могат да ги провокират с въпроси за тяхната сексуална активност. Когато децата са информирани, те няма да забременяват, да се заразяват с венерически болести и СПИН, няма да станат жертва на сексуално насилие. Разговорите с тях са част от подготовката на учениците за семеен живот, за партньорски отношения. Въпросът е не кога децата ще започнат да правят секс, а да бъдат подготвени. Ако са навършили 16 години и имат любовни отношения, какво лошо има да правят секс подготвени? Ромео и Жулиета са били на 16 и 14 години. Та Жулиета е била на ръба на криминалната връзка!“
Сексологът анализира страховете на родителите за фазата на т. нар. „празно гнездо“, когато децата ще ги напуснат. Много майки и бащи отглеждат децата си до късна възраст. Той разказа как възрастна жена му се обажда по телефона, за да запише час за сина си, който е на 50 години. Какъв е проблемът? Тя отговаря: „Пишленцето му не му става“. За нея той все още е момченцето на мама.
Как двама партньори да продължат живота си, ако единият не иска да имат сексуален живот? На този въпрос доц. Бостанджиев отговори: „Най-вероятно това ще създаде негативни емоции, ескалиращи до агресия. Да се търси вариант, който да устройва и двете страни. Често при двойка с непълноценна връзка, единият остава неудовлетворен, но има някаква друга причина за съжителство с нежелания партньор. Няма жилище, доходи, не е предприемчив да се устрои. Проблемът е дали човек гледа на себе си като на личност, която има право на това, от което се нуждае. Агонизиращата връзка изхабява. Важна е професионалната подкрепа на двойката – медиация. Дали те ще се разделят по цивилизован начин. Фамилната терапия е нещо ценно“.
Който и от партньорите да търси специализирана помощ, става въпрос за секса между мъжа и жената. Сексът е игра за двама, подчерта терапевтът. Трябва и двамата да са готови да влязат в кабинета на сексолога, да изяснят проблема и да искат да го решат.
Каква е преживяемостта на човек в една токсична връзка? Доц. Бостанджиев отговори: „Токсичната връзка за двама партньори е като да са заключен в камера с отровен газ. Неврофизиологията съвсем ясно доказва, че
Постоянните конфликти имат токсичен ефект
Още Авицена /философ, поет, лечител, починал преди хиляда години – б. р./ го е установил, когато е демонстрирал патогенния ефект на стреса. Вързал овца на кол, а срещу нея поставил вълк в клетка. Установил, че овцата умира за три дни от остър сърдечен инфаркт. Умряла от страх, че ще бъде изядена, неосъзнавайки, че той е в клетка. Когато човек не може да избяга от дистресовата ситуация, той е подложен на ежедневен тормоз. Дори да не е физически тормоз! Достатъчно е да има негативни емоции. А те могат да доведат до всякакъв вид психосоматика. Свързана е с дейността на трите основни регулаторни системи. Колко може да се издържи в такава токсична среда? Аз издържах десет години при първия си брак. В началото само за шест месеца развих язва пред перфорация. Вместо да експериментираме колко ще издържим, по-добре е да търсим алтернатива. В токсична среда човек може да има срив на имунната система, да получи злокачествено или инфекциозно заболяване. В медицината 80 процента от патологията е резултат от такива психосоматични процеси. Само че болниците са търговски дружества и медицината се намесва, едва когато хората са изпуснали вече живота си…“
Последният въпрос беше за сексуалната интелигентност на българина – доста спорен въпрос. Докато обсъждаме времена и нрави за сексуалността по света, се сетихме за култа към еректиралия фалос в Япония, Китай, Южна Корея, Тайланд …В град Кавазаки, Япония, в началото на април се провежда традиционният празник Канамара Мацури. В превод на български, това би трябвало да означава Фестивал на якия или еректиралия фалос. Тогава тълпи от хора се отправят към Кавазаки, за да отдадат своята почит към фалоса, който за местните символизира плодородието и не само него. А лекцията на доц. Румен Бостанджиев ни доказа, че сексуалното благополучие на този фалос зависи от креативността и на двамата партньори.
Валентина МИНЧЕВА