„Франция, моя любов“ е авторският спектакъл, с който Мира Радева гостува в края на седмицата в малката зала на читалище „Добри Войников“ в Шумен. Защо социоложката пропя? Защото тя е артист по душа и винаги е пяла – със своите родители, съпрузи, деца, приятели, колеги. Ранната й кариера е на възраст от 4 до 16 години, когато е играла на оперната сцена в родния си град Варна. Не е учила в езикова гимназия, но говори четири езика, освен майчиния. На немски език пише дисертацията си като социолог още на 26 години. Усъвършенства френския, когато две години е на специализация в Париж. Английския език практикува, когато е в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Ползва свободно руски език. На общо седем езика заедно с двата диалекта на иврит тя пее 300 песни. Първата й дамска вокална група школува при преподавателката Вили Оникян.
Музиката е орисала и децата й. Дъщеря й Анна Янова със съпруга си Джанет Катур ще направят Мира баба през септември. Анна временно е спряла кариерата си, но в Лос Анжелис стана носител на най-голямата награда на класа по пеене Outѕtкndіng аrtіѕt – приз за изключителен музикант и артист. Михаил – синът на Мира, завърши специалността музикално-аудио производство в Лондон и работи като инженер по звука с музикални групи. Това са децата от втория й съпруг Михаил Янов, родом от Шумен, инженер и музикант. Негови роднини и приятели дойдоха на спектакъла, като специално място имаха бившите кумове арх. Валери Колев и неговата съпруга. Сега социоложката е щастливо омъжена за бизнесмена Ивайло Станчев, бивш спортист.Тя е доцент в Пловдивския университет и мисли за професура.
В живота си е имала много предизвикателства. Участвала е във фестивал на рилския зелник в с. Бели Искър /под връх Мусала/, където има къща. Наема помещение и прави пицария в селото. Изкачва е високите върхове в Непал и прави филм за тази далечна страна в Хималаите. Участва във „ВИП Брадър“ с половинката си Иво и съвсем компетентно обяви, че „хората в къщата са професионална извадка на българското общество, липсата на любов и комплекси мъчат всички“.
Може би този неукротим дух носят хората от нейната зодия Близнаци, от която напоследък имаме президенти и премиери. Независими и креативни, авантюристи и любовчии, те не се страхуват да се заявят публично. А както припомня Мира Радева, „аз съм родена в един ден с царя“. Ей, това е жена с биография! Но любовта обича смелите и който не е минал през нейните пожари, няма как да разбере как страдат сърцата на великите певци, дори да е голям талант.
Мира Радева признава, че е франкофон, който е взел ценностите и политическото мислене от Франция. Изискаността и френският вкус към живота са също част от стила, който й помага да изпее шансоните от края на Втората световна война до края на ХХ век. В тях има глад, мизерия, жажда за приключения и много тъга… Това е също социология!
Когато маестро Александър Кипров чул Мира да пее френските шансони, предложил й да правят концерт. Мира Радева подходила плахо, но написала текста /либретото/ на авторския си спектакъл, предназначен за пиано-бар, където интимно с чаша в ръка можеш да провокираш публиката, да включиш зрител в дует, да го поканиш на танц, да му върнеш спомените за нещо отминало и красиво.

Спектакълът стартира на 27 февруари 2017 г. в Студио 5 в НДК /собственост на Хилда Казасян/. Изискано място със сцена и бар, където акустиката и осветлението създават чувствена и романтична атмосфера, а любовната приказка на френските шансони звучи много лично. В Шумен беше 36-тото издание на „Франция, моя любов“.
Маестро Александър Кипров дойде с болежки в крака, но свири и пя всеотдайно. На пулта беше неговият син Александър младши. Стотина почитатели на френския шансон дойдоха за концерта. С първите акорди на пианиста започна музикалното ни пътешествие, а съвсем по френски, със своята малка черна рокля Мира Радева ни поведе в света на любимите й шансони от следвоенната епоха на Франция от ХХ век. И кой друг, ако не Едит Пиаф ще бъде началото на тази френска вечер. Красивото улично момиче стои на ъгъла и чака своята клиентела, а вечер отива да помечтае в един бар на предградието. Нейният мъж никога няма да се върне от войната. Драмата на Пиаф е смелият й порив за живот в мизерната действителност. Тя става популярна в цял свят и създава цяло поколение певци, които носят естетиката на следвоенната епоха – Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жилбер Беко и др. Пиаф е уникален талант, чиято консерватория е улицата. Чувствените песни са емблемата на френската музика, с които живеят поколения в Европа. Тази малка жена Пиаф /“врабчето“/ е безспорната кралица на френския шансон, а по-късно – символът на Франция.
На ход са ония песни за Париж – столицата на любовта, на които ние пригласяхме или просто ръкопляскахме в ритъм в залата, докато към гласа на Мира се прибавяха вокалните импровизации и на маестро Кипров. Както казва Едит Пиаф: „Колко е хубав животът в дните, когато публиката е талантлива!“
Мира Радева ни представи другата френска звезда Далида, която идва от Египет, дете на италианка и евреин, с перфектно тяло на модел, говори и пее на седем езика, но шансонът й пасва най-добре. Любовните й драми са разтърсващи. Когато един от любимите й мъже се самоубива, Далида преживява кратка авантюра с два пъти по-млад мъж. И ако в песните си е смела, в живота си е отчаяна и плаха. Тя забременява от младежа /за първи път и последен път в живота си/, но решава, че не може да се покаже с неговото дете. „Каква глупост, ще кажем днес, защото да си с по-млад мъж е само повод за гордост!“ – обобщава Мира Радева. А такива примери социоложката има и в личния си живот. С 14 години по-голяма от мъжа си е била нейната „студентска“ свекърва при първия й брак. С 14 години по-млад от Мира е Иво – настоящият й трети съпруг. Хората не се влюбват по възраст, а по чувства! Когато Далида отваря сърцето си за публиката, любовната й история с младежа става изключителна песен. Шансонът е №1 и носи наградата на Френската академия през 1975 г. С драматизъм Мира Радева ни изпя тази лятна любовна история. Трагични са любовните романи на Далида. Двама от любимите й мъже се самоубиват, а на края и тя слага край на живота си.

Стигаме и до незабравимия Шарл Азнавур, който миналата година беше в България, но на 1 октомври напусна този свят на 93 години. Жена от публиката си пожела песента „Бохеми“. Мира Радева я изпя на български, както през 1969 години я пееше Сашо Димитров. В залата беше онова поколение, което в училище е учило предимно френски език и разбираше повечето от френските текстове.
Най-тъжната песен може би беше на Лара Фабиан, която разказва за нощния живот на един травестит в бар, който денем помага в домакинството на своята майка, но вечер играе на пилон, за да оцелява…
„Mistral gaguant“ – марка френски бонбони, е заглавието на много нежна и човешка песен. В нея авторът признава: „Трябва да се обича живота, който отнася от нас смеха на децата“.
С песен на Джони Холидей Мира Радева поздрави своя кум Валери Колев и всички мъже в публиката. Рефренът е: „Колко те обичам, колко те обичам…“ А българската връзка в шансона е съпругата му Силви Вартан.
Няма как да не разпознаем песента „Не ме напускай“ на Жак Брел. Както се казва, и мъжете плачат. За мнозина шансонът на белгиеца „Ne me quitte pas“ е най-великата френска песен.
С бурни аплодисменти шуменци благодариха на Мира Радева за преживяването. Подариха й цветя, а една от дамите шал – рисувана коприна. На края Александър Кипров и Мира Радева ни представиха авторската си песен „Синьо“, класирана за годишните награди на БГ Радио. Нежната мелодия много ни напомни на морските шлагери на Мими Николова от миналия век. Всеки почитател на творческия тандем Радева-Кипров може да гласува за тяхната песен по определения ред, оповестен в сайта.

След спектакъла Мира Радева сподели с нас: „В Шумен публиката е страхотна, но нямаше тази интимност, която искахме да постигнем с музика и светлина. Нямахме предварителна представа за залата. Тук бяха по-възрастни зрители. Гостуваме на франкофонски фестивали, пиано-барове, музикални клубове, където идват предимно млади хора. Имаме много покани, защото спектакълът носи невероятна емоция.Тръгнах за Шумен с четири рокли, за да имам избор според обстановката. Но и в червено веднъж съм била.За мен музиката е продължение на любовта. Моят род е музикален, такъв беше и родът на шуменеца Михаил Янов, вторият ми съпруг. Но едно е да пееш на маса, а друго – пред публика… Дързостта на дъщеря ми много ме вдъхнови. Тя направи четвърти албум в САЩ. А както казва моя кум Валери Колев: „От толкова много крякане във вашето семейство, какво друго да излезе…“ Шуменци са топли хора. Изненада ме шала, който получих от дамата в публиката. На „Франкофоли“ в Благоевград – международният фестивал за франкофонска музика, една жена, много развълнувана от френските ми шансони, си свали гривната от ръката и ми я подари. Група млади французи – туристи, дойдоха и ми благодариха за произношението, почуствали се като в Париж“.
За стойността на спектакъла говори един факт. Когато на премиерата в НДК Мира Радева започнала да пее, още на третия шансон Михаил Белчев станал, за да й целуне ръка. Поет, композитор, режисьор, оценил новото творческо амплоа на социоложката.
Подготвяният нов спектакъл на Мира Радева и Александър Кипров ще бъде музикално-театрален. В него ще участва шуменецът Николай Сотиров. Заглавието е „Дяволът близо до мен“. Той е за любовната история на Едит Пиаф и Ив Монтан. Мира Радева ще има шанса да играе и да пее на сцената с българския Джеръми Айрънс. Но за това вече ще трябва голяма зала, а не пиано-бар. А ние сме в очакване на новото творческо предизвикателство с френски адрес.
Валентина МИНЧЕВА