Хайгашот Агасян гостува в Шумен и отново събра любимата си публика. Първата среща в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ беше с децата от „най-сладката възраст“, както той казва – от първи до четвърти клас. Защото след това учениците са в пубертета, слушат различна музика от неговата, недоверчиви са и критични. На малките шуменчета той представи новия си диск с музика за деца със заглавие „Гледай със сърцето си“.
С възрастните музикалния маратон следваше житейската му хронология, а за въпросите на зрителите Хайго предупреди: „Радио „Ереван“ е насреща! Питайте – ще ви отговоря“. Като малък започнал да свири на цигулка. Малко преди да завърши музикалната гимназия, директорът Трендафил Миланов /баща на известната цигуларка Стойка Миланова/ го привикал като съсед в квартала и му казал: „Виж, моето момче, цигулари много. Но добрите виолисти са малко. Мини на виола, защото ще ти бъде по-лек животът“. Извика баща ми и двамата взеха решението. Не съжалявам. Дори има поговорка:
Цигулар къща не храни, докато виолист не стане
С нея дразнехме цигуларите“.
Малко от нас знаят, че първите си стъпки на композитор той прави на възраст 6 години с цигулкови пиески, още съхранявани в семейния архив. Завършва Музикалната академия, специализира камерна музика във Франция и Унгария. Предполагал, че ще замине за чужбина, подобно на колегите си и ще прави кариера. По това време за висшистите беше задължително разпределението за работа в провинцията. Но Хайго имал баба, майка и леля, „три жени, които живееха заради мен“, както признава. Явява се на конкурс за оркестъра в Младежкия театър в София, приемат го и това променя съдбата му. Освен музикант, той става и артист – предимно в комични роли. „За мен театърът е това островче, към което съм се стремял много години. Там се запознах с Недялко Йорданов, Искра Радева, Борис Арабов… Бях на една сцена с големи актьори. И много съм щастлив от това. Там започнах да пиша музика за театър“.
Първата му сценична роля е на градски музикант в „Укротяване на опърничевата“ от Шекспир. Партнира му Йорданка Кузманова. Той е с китара, готов да прави серенада, а зад кулисите се чува: „Утре има избори. Утре има избори…“ Времето е 1981 година! Кой и защо ще повтаря това десетки пъти? Едва след спектакъла актьорът Стефан Мавродиев му съобщава в гримьорната, че това е сигнална реплика да се бърза – когато има избори, заведенията затварят в 22 ч. и няма време да се пие. Сладурска работа. Това ми е първото кръщение в театъра!“
Второто му театрално кръщение е, когато Хайго е в ролята на абитуриент, а Искра Радева е класната ръководителка. Оправдал небръснатото си лице с поява на лишеи. И публиката повярвала…
Авторският спектакъл на Хайгашот Агасян започна с песента „Искаш със теб да останем добри познати“, някога изпълнявана от дуета Мариана и Тодор Трайчеви. С нея получава
първата си награда като композитор
Бил на 26 години, работил в театъра, но не се чувствал удовлетворен, не го оценявали. В една „Всяка неделя“ по БНТ музикантът видял Стоянка Мутафова, която казва, че водолеите се реализират след 30-тата си годишнина. А той е роден на 28 януари 1953-та. И тъкмо тогава Хайго получава наградата за дебют на младежкия конкурс за песен. Стиховете са на голямата поетеса Блага Димитрова.
През август 1983 г. младият и още неизвестен творец бил в почивна станция край Варна, където отдъхвал Недялко Йорданов със съпругата си. Поетът вече е написал стихотворението „Не остарявай, любов“ за рождения й ден на своята Ивана – 18 юли. Хайго поискал разрешение да го препише. Вдъхновява се и композира популярната песен, която свързва двамата творци завинаги. А „тази нерешителна битка за невъзможното щастие“ винаги вълнува публиката, особено от третата възраст. Така се случи и в Шумен. Песента е носител на наградата за най-добра романтична песен на фестивала „Сребърен Ерос“ в София през 1995 г.
Другото творческо партньорство на Хайгашот Агасян започва през 1986 г. с Михаил Белчев. Братски се ценят и обичат. „От много, много отдалеч“ е стихотворението, което става песен. На младежкия конкурс в Студентския дом в София тя е отличена с втора награда, но и до ден днешен е в репертоара на двамата творци. Хайго е категоричен, че за младите творци наградите са „крила“ – полет за творчество. Няма защо да им ги връчват на преклонна възраст.
В бърз дискотечен ритъм той направи ново творческо намигване на шуменската публика с песента „Остарявахме бавно“ – контрапункт на популярната „Не остарявай, любов“, защото
тялото остарява, но духът – не ще
„Така е!“ – потвърждава третата възраст в залата и ръкопляска в дискотечния ритъм.
Хайго е имал честта да бъде приятел и с поета Дамян Дамянов и съпругата му Надежда Захариева. Изпя ни песента си „Ноктюрно“ по негови стихове. Композиторът ни напомни и за друг голям творец – Радой Ралин, който освен сатирик е и голям лирик. Хотелските му приключения от 1995 г. с него разсмяха публиката. Чешитите в литературата и изкуството остават на многоя лета… Остават цветни и незабравими. Не можеш да им се сърдиш, дори при денонощен тормоз.
През 1987 г. конкурсът за нови български песни през пролетта по Българското национално радио е под егидата на ООН и носи заглавието „За една обновена България“. Наградата тогава печели „Тинейджърската песен“ на Хайгашот Агасян по стихове на Недялко Йорданов, която някога беше в репертоара Стефка Оникян. Той ни я изпя и развесели от сърце.
Всички знаем песента на Михаил Белчев „Младостта си отива“ по стихове на Недялко Йорданов. Сега Хайго ни представи „Младостта се завръща“ на същия автор, която той подарява на М. Белчев за неговата 70-годишнина.
Творческите терзания са измъчвали не един музикант, когато има пред себе си силни стихове. Музиката не винаги е в синхрон с поетичното чувство. Така се случило и със стихотворение, по което Хайго дълго музицирал, но припевът нещо не вървял… Дни наред с творческото си ухо чувал божествения глас на Ваня Костова. Най-после един ден на разсъмване припевът се звучи в съня му. Станал и написал музикалната изповед на петолинието. Така от 1996 г. досега песента „Молитва“ ни разплаква като разкаяние и зов за прошка. Текстът е на Павлина Стаменова от Разград. Песента е отличена на летния конкурс в Бургас. Гостът ни я изпя и доказа, че тя е от вечните човешки копнежи: „Господи, дай ми знак и върни любовта на земята“.
Хайго не отмина подчертаното присъствие на
арменската общност в Шумен
Той си спомни как в детството му майка му го водила от Варна в Шумен, за да го запознае с роднините му. Един от скъпите му братовчеди бил Коко Зюмюртян, тогава прокурор, вече не е между живите. В залата беше съпругата му Петя. За всички братя по кръв той изпя авторската си песен „Арменски очи“ по текст на поетесата Ваня Петкова. Стиховете й са родени от нейната любов с арменеца Арам Началтян, приятел на Хайго, отдавна емигрирал в Канада.
„Очи арменски – чисти, святи, като съзвездия от други светове,
разпръснати монети златни по земята, върнете се, че майка ви зове“.
Изпя ни и песни от репертоара на група „НЛО“, за която е композирал. Сред най-популярните е драмата на Ваничка. Много актуална от мутренските времена до днес. И истинска провокация, за която ни предупреди Хайго, докато ние му припявахме в ритъм.
Последната песен, която той изпълни, написал за своето „сестриче от сцената“ Тони Димитрова. Със заглавието „Глътка живот“ талантливият арменец ни настрои позитивно за бъдещето. „Защо се плашите, вдигнете чашите, до дъно пийте от този прекрасен живот…“ Стиховете са на Ники Комендвенска – поетеса от Сливен, откритие на Недялко Йорданов. Гостът каза: „Запомнете това име! Стойностен поет“.
С вицове, поезия, песни премина срещата с Хайгашот Агасян. Истинско творческо себераздаване! На раздяла гостът получи от домакините стихосбирката на Иван Пейчев с пожелание да напише песен по негов текст. Хайго напомни, че тази година празнува 40 години приятелство с поета Недялко Йорданов. По този повод са издали диск с 20 избрани песни, които предложи на присъстващите. Много взеха автограф от композитора и лично го поздравиха за мелодичните песни. В залата имаше и медици, които му благодариха за песента „Докторе, кажи“, композирал по стихове на Надежда Захариева – химн на Българския лекарски съюз от 2004 г.
Арменските фамилии се ръкуваха с Хайго, поговориха си на арменски език, а някои почти просълзени се разделиха с думите: „С благодарност, братко! Идвай пак“. От името на арменската общност Гарабед Гарабедян подари букет на госта. В Шумен живеят 190 арменци. Старите напускат този свят, младите – града, с цел по-добра перспектива. Кризата не пощади нито един етнос…
След срещата разговаряхме с Хайгашот Агасян за творчеството му. Той призна, че никога не е броил колко песни е написал, но със сигурност са стотици. У дома има тетрадка, в която е отразил всяка свои композиция. Автор е на песни за деца и възрастни, мюзикъли, цигулкови пиеси… Гастролирал е с концерти три пъти в Армения, където е пял свои песни, написани на арменски език, защото преводните текстове не могат да предадат истинския характер на този народ! При последното си гостуване през 2015 г. е подарил диск с арменски песни на сънародниците си в Ереван.
Родът на Хайгашот е пръснат по цялия свят. Преди два месеца леля му Такухи починала в Ню Йорк на възраст 88 години – последната Агасян от нейното поколение. Той сподели: „Миналата есен я видях за последен път – беше в хоспис. Много я обгрижваха, гледаха я като бебе. През следващата седмица ще я погребват в Пловдив“. Тя му разказвала, че дядото на Андре Агаси през 1948 г. заминал за Иран, а след това емигрирал в САЩ. Дали Хайгашот Агасян е открил родовата си връзка с тенисиста Агаси? Той отговори: „Нямам емоцията, нямам връзка, никога не съм общувал с тенисиста, макар да имам друга жива леля на 98 години в Ню Йорк. Ходил съм много пъти при тях, зная братовчедите си там. Може би синът ми нещо може да открие… Той е трийсетгодишен, занимава се с тонрежисура, свири на пиано. Казва се Азат – означава свободен на арменски език“.
Свободният дух личи в песенното творчество на талантливия арменец. Музиката и поезията го спасяват в днешното бездуховно време. Изпитва творческа радост, когато срещне талантлив творец. Но знае, че и най-талантливият страда, когато всички наоколо са нещастни. Затова иска по-добра съдба за България. Целунат от Бога, Хайгашот Агасян се спасява с вдъхновението да композира красива музика и да я изпълнява с виола, пиано, китара… Доброта му ни напомня за „топлите арменски очи, пълни с обич“, както пише Ваня Петкова. Опазил е душата си, защото гледа на света по детски и това става послание и за публика.
Валентина МИНЧЕВА