Няма нищо случайно, че след като сме гледали откъси от български филми с Невена Коканова, идва ред същата вечер на Вили Казасян, писал музиката за някои от нейните филми. Музикалното турне е по идея на неговата дъщеря Хилда Казасян. Миналата година тя ни покани „Да послушаме кино“, а сега е кратка: „С музиката на Вили“. Прави го в негова памет, защото той беше композитор, диригент, джазмен, с трайна следа в естрадната, филмовата и театралната музика през втората половина на ХХ век. Малко хора знаят, че истинското му име е Едмонд Арам Казасян. Своето изкуство той е предал на дъщеря си, която казва: „Джазът е начин на живот, той е светоусещане и едно специално отношение към всичко, което ни заобикаля. Имам много специално отношение към филмовата музика“.
Хилда Казасян даде старт на концерта в Младежкия дом, претъпкан от няколко поколения шуменци, някои правостоящи, други седнали почти на пода. Преди това чухме оная знакова пиеса-сигнал, с който някога се откриваше фестивалът „Златният Орфей“, а Вили Казасян дирижираше оркестъра в летния театър на „Слънчев бряг“. Какви времена, какво изкуство! Сега всичко е митове и легенди…
Певицата едва прекъсна първите аплодисменти и сподели: „Ако знаех, че има такъв голям интерес към нас, щяхме да направим два концерта в Шумен. Разбрах, че билетите били разпродадени преди две седмици. Преди две години и половина направихме този концерт с най-хубавата филмова музика на моя баща. Аранжиментите са на биг-бенда, баща ми беше диригент на БНР. Досега сме направили 19 концерта в страната благодарение на Русенската филхармония с диригент Борислав Йоцов. Аранжиментите за нашата програма са на изключителния Христо Йоцов. Това са племеници на баща ми. Другите важни хора, които не са мои родственици, са композиторът Живко Петров и инструменталистът /контрабас/ Димитър Карамфилов, вече композитор с албум „Екология“.
На сцената Хилда Казасян пя дуети с Васил Петров, с който я запознава баща й преди години. Определил стилът му като „събитие за българската музика, най-добрият певец в България“. Оттогава двамата джазмени са приятели.
И за тази проява на помощ идват архивите на БНР, които пазят филмова музика с невероятно качество на композитора Вили Казасян. Голяма част от нея дъщеря му не познавала. Произведенията ни бяха представени в две сюити: „Романтична“ и „Криминална“. Музика за любовни филми и за криминалета, в които се гонят трабантчета и вартбурги по времето на соца.
Ръкопляскахме в ритъм на популярната песен „Малки и големи“, някога изпълнена от 8-годишната Хилда Казасян и Тодор Колев. Ролята на нашия съгражданин пое Васил Петров. Шуменският актьор случайно бил на гости в семейство Казасян, а малката Хилда разучавала песента зад едно перде. Тодор Колев казал: „Искам аз да я запиша“. Така се родил диалогът „какво е любовта“.
Хилда ни разказа за своята леля Леа Иванова и ни припомни нейната френска песен „Шушу-мушу“, вечна като всички шансони по света. Тя ни показа, че добра владее и ударните инструменти – специалност от музикалното училище.
С двамата джазмени пяхме заедно „Детство мое“ – друга популярна песен на Вили Казасян.
Няколко биса върнаха изпълнителите на сцената. А за финал дойде песента на Христо Йоцов със заглавие „На Вили“. И както Хилда пее, „сол-ключът ни завъртя“ в нежния свят на нейния баща. Тази музикална ретроспекция едва ли ще е последната в негова чест, а ние отново очакваме прекрасните музиканти на шуменска сцена.
Валентина МИНЧЕВА