Този понеделник Шумен мина под знака на Десетата муза. Преживяхме една носталгична вечер в памет на двама велики творци – Невена Коканова и Вили Казасян. Културните мениджъри на десетия град в България едва ли са се договаряли тематично за юнския афиш, но маратонът беше преодолян, защото двете сгради бяха в съседство. В регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ журналистът Георги Тошев ни представи книга и филм за първата дама на българското кино, а в Младежкия дом Хилда Казасян, Васил Петров и Русенската филхармония ни поканиха да послушаме кино. От срещата на литературата и киното се ражда вечната любов, но това седмо изкуство не би съществувало без музиката вече 124 години на екран.
След дълги изследвания Георги Тошев е реализирал един от големите си проекти: документалния филм „Невена Коканова. Пътуването“ и биографичната книга „Невена Коканова. Години на Любов“. Заглавието кореспондира с първия важен филм за актрисата „Години за любов“. С тях той е гостувал в 65 града на страната и ще посети още 50 до края на годината.

Тази година е юбилейна за актрисата – 80 години от рождението й. Пред препълнената зала гостът каза: „Тук съм да говорим за Невена, защото
Невена Коканова е любов
Българите я помнят. Когато преди десет години написах първата си книга и направих първия си филм за нея, много млади хора я преоткриха. Освен че е изключителна актриса, Невена е жена, която отнесе със себе си тайни“.
А как се е запознал Георги Тошев с нея? Съвсем банално. През 80-те години на миналия век начинаещият журналист имал шанса да направи интервю с някои от своите кумири. Гунди е загинал в катастрофа. Интересът тръгва към киноактрисата. Влюбил се в лицето й, но то не е достатъчно. В някои случаи като този „просто се раждаш Невена“ – обобщава той. С много връзки /ходатайства/ журналистът се отзовал в гримьорната на Сатиричния театър. Защо тя е сред смешните артисти на България? Какво прави там? Отговорът й е: „Аз винаги исках да опитвам нещо различно“. Остава вярна на Сатиричния до края на дните си.
Не е приета във ВИТИЗ, но директорът в Ямболския театър й дава първата главна роля на Шекспировата Жулиета и тръгва мълвата за босоногата Жулиета. След това играе кратко в театрите на Габрово и Русе.
Георги Тошев се сеща за най-клишираните и тъпи въпроси, които е задал в гримьорната при първото си интервю. От притеснение дава букета „по никое време“, но получил един от големите уроци в професията. Днес си спомня: „Тогава Невена Коканова ми даде цялото си доверие и търпение. А когато си млад и някой те допусне до себе си, не се забравя никога. Тогава тя вече не беше първа младост, не снимаше така активно и се беше завърнала в театъра. Някои я бяха пренебрегвали, но тя беше готова да даде интервю на абсолютно начинаещ журналист със своеобразна нежност, която носеше през всичките тези години. Невена беше много топъл, мил човек, но който държеше на дистанция. По-късно разбрах, че допускането в нейния свят е много голям шанс. След време станах много близък с дъщеря й Теодора Шарланджиева, която за 80-годишнината на майка си направи нещо изключително. Едва 18 години след смъртта й отвори
тайния архив на Невена в селската й къща
Преди кончината си тя гореше снимки и писма. За мен това беше чудовищно необясним акт! Когато се осмелих да я попитам защо го прави, отговори: „Защото в живота има неща, от които се интересува само човекът, чиято собственост са“. Аз наруших нейното право, както направиха всички нейни близки. Това, което остана от Невена, са великолепни фотографии, писма, кинокритика. След първата книга, която написах за нея „Коя съм“, тази книга „Години любов“ е различна, защото се срещнах с много повече хора – допуснати до актрисата. А те са не само партньори от театъра и киното, а и обикновени хора. Такъв е съседът й в балканското село Дикран Балабанян, професор-археолог от любимата й махала Чомаковци. Ние всяко лято продължаваме да се събираме в неговата съща, където под звездите Невена е играла „Прекрасната от Амхърст“ – моноспектакъл по стихове на Емили Дикинсън“.
Когато прави втория си филм, Георги Тошев осъзнава, че героинята му не е жива и се заравя в архивите на българската памет, за да види какво е останало за най-сниманото българско лице на екрана. Защото Невена Коканова е най-сниманата българска актриса. Както винаги последователен, журналистът се рови в архива на БНТ и студио „Екран“ на филмотеката, установява, че кинокадрите-документ са унищожени. За актрисата почти нищо не е останало. Или е унищожено поради лошо съхранение през годините на прехода… Все пак щедри българи се отзовали, за да бъдат откупени останалите стари ленти, за да имаме актрисата за бъдещите поколения от най-силните й творчески години, а не болна и самоизолирана на село.
Филмът „Пътуване“ в Шумен ни показа
неизлъчвани документални кадри
Пъзелът е подреден за зрителите, много преди да почине на 61 години /3 юни 2000 г./ Журналист попитал Георги Тошев: „Ако беше жива сега, какво щеше да играе Невена?“ Авторът му отговорил: „Сигурно баби – мъдри, щедри, одухотворени. На нея й беше чужда суетата, която на късна възраст може да те направи смешен“.
За книгата дъщеря й Теодора прави два големи подаръка: пише предговора и предоставя много лични, интимни фотографии на актрисата, която умеела да опазва собственото си пространство. В първия филм на Георги Тошев питат Филип Трифонов: как започва филмовата му кариера. Той отговаря с крилатата фраза: „Да бъдеш целунат от Невена Коканова“.

А към днешна дата авторът е категоричен: „В журналистиката съм благословен да вляза благодарение на личността, харизмата, доверието, което ми гласува тогава Невена. Още приживе тя ми каза, че не е готова за биографична книга, защото знам, че искам само истината. Но нека видим истинската, живата Невена Коканова“.
Филмът „Пътуването“ започна с пътя на актрисата към входа на Сатиричния театър. От екрана тя казва, че това е нейния рай. След това камерата ни води в дома й, където тя показва графични рисунки и признава: „Освен киното и театъра, обичам да рисувам. Това е моето хоби – киното и театъра. Много обичам театъра, където направих първите си творчески стъпки, както и киното заради неговата специфика и масовост. Обичам много да спя през свободното си време. Но най-много моите приятели и колеги от театъра“.
До нея сяда Григор Вачков и говори за своя добър партньор Венчето от пиесата „Ромео, Жулиета и петрола“. После сме в тясната кухня, където е съпругът Любомир Шарланджиев. Той призовава за „чувствителна благодарност към актьорите – за професионалните им и граждански качества, да бъдат портрети на хората, неделими от мислите и чувствата на българската нация“.
Ред е на Гриша Островски. Говори за първите плахи стъпки на Коканова в театъра. Момичето, което тича от театъра за снимки в киното. Всички смятат, че много й върви, а режисьорът добавя: „Сякаш не искахме да разберем, че
зад това фотогенично лице стои значима актриса
Когато започнахме работа във филма „Отклонение“, открихме у нея умен и съсредоточен човек. Зад нейната мълчаливост, някак непукист, стои много амбициозен и всеотдаен човек. Тя има богат филмов и сценичен живот“.
Операторът Тодор Стоянов говори за сложния й образ в „Отклонение“, където създава две възрасти на героинята Неда за два снимачни месеца.
За взаимната любов и творческа дружба говорят кадрите с режисьора Въло Радев, който снима актрисата в три филма. Венчето имала голямо желание да играе ролята на Лиза в „Крадецът на праскови“. Той също бил убеден, че тя може да го реализира, но от Сатиричния театър решително се противопоставят на кандидатурата й, защото ще отсъства. На прием в югославското посолство /1964 г./ той обсъжда с Коканова, че може да се тръгне към рискована крачка, за да се реализира тази мечта. Без съгласието на театъра и киноцентъра с една кола
режисьорът и актрисата бягат във Велико Търново
и снимат 500 полезни метра кинолента. По тази причина тя тръгва за снимки в 23 ч., след представление в София. Сутрин рано я гримират, снимат до 12 часа на обед, качват я на самолет, за да се върне в столицата. Когато шофьорите заспивали на път и колите излизат извън очертанията на шосето, Венчето поемала кормилото, за да пристигне навреме. Доказателство за любовта на актрисата към този образ. Определя отношението й към ролите като „интуитивна отзивчивост“. Без много обяснения режисьорът казва изискванията си, а тя „като камбанка отвръща на чувствата“. Затова Гриша Островски я определя като най-истинските, най-органичните артисти в българското кино.
И ето едно непознато интервю, което Невена Коканова прави с писателя Емилиян Станев. Кой и защо го е поръчал, никой не знае, но то е факт! Пред нея той казва: „Голяма част от героите ми има прототипове. За мен документацията са факти, но те не са художествени елементи. Въпросът е кой използва тия факти – документи. Моите теми не са исторически. Има само исторически сюжети“.
Ще добавим, че съпругът Шарланджиев и Гришата Вачков умират по време на филма „Трите смъртни гряха“ и Коканова го завършва като режисьор – за първи и единствен път в живота си.
Документалните свидетелства за Невена развълнуваха публиката, особено нейните връстници.

Георги Тошев разказа, че около 1970 г. Коканова получава покана от най-голямата филмова агенция в Западна Германия. Това става след като италианската режисьорка Лина Вертмюлер снима филма „Галилео Галилей“, където тя играе Марина – любовницата. Осигурени са дом, обучение, преводачи и … да започне животът си наново. Младата българска актриса има само една седмица, за да реши да направи тази крачка.
Отказва кариера в Западна Европа
Преди края на живота си признава на Георги Тошев: „Не можех да го причиня на близките си“. Цял живот Коканова е белязана от сянката на баща си – царски офицер. Има негласна репресия срещу семейството. Затова тя никога не завършва театралната академия, отхвърлена от професорите – до един. Но документите са унищожени. И тук е мястото на директора на театъра в Ямбол – знак на съдбата. Вижда я отчаяна пред ВИТИЗ и я кани. След една нощ мислене тя си събира багажа и отива да прави театър в провинцията.
През 80-те години на ХХ век тя се връща в Сатиричния театър. Иван Добчев я иска за пиесата „Одисей пътува за Итака“. Художественият съвет на Сатирата решава, че Коканова не става за тази роля. Това са комплексите на българските режисьори за нейното дарование, според журналиста. Дубльорка за ролята е Катя Паскалева, но публиката отказва да си купи билети за нея. Тогава Невена прави моноспектакъла „Прекрасната от Амхърст“.

Първата дама на българското кино не е била пощадена от удари на гилдията. Георги Тошев разказа още по-тъжен епизод: „Когато тя беше болна и ние знаехме, аз работех в екипа на Емма Москова – министър на културата. Търсехме театър, в който да се направи нейния 60-годишен юбилей. По това време тя се лекуваше в Париж с помощта на приятели.
Нито един български театър не си даде сцената за юбилея
на болната Невена Коканова! Какъв по-голям шамар за българската култура! Тогава тя играеше в „Колко е важно да бъдеш желана“ в общинския театър „Възраждане“ – колкото вашата библиотека тук, и там беше организиран юбилея. Около 600 души останаха навън. Приятелите й успяха да й подарят този последен рожден ден през януари 2000 г., месец след рождението й на 12 декември“.
За да диша книгата, в луксозното издание са отпечатани много снимки за живота на актрисата. Младите българи ще четат и с очите си от тази публична, обичана и незабравима личност. В Лондон журналистът е научил от своя професор, че книгите трябва да бъдат разказвани чрез фотографиите. Успехът на книгата на Георги Тошев се потвърждава от факта, че тя вече има четвърти тираж.

Шуменци споделиха лични истории от срещи с Невена Коканова. Но истинският щастливец в случая е журналистът, допуснат в нейния приятелски кръг. Той не се е отказал да издирва нови факти за актрисата и призова всички да правят това в нейна памет.
Валентина МИНЧЕВА