Още един любимец на публиката зарадва шуменци. „Книгомания“ доведе Георги Мамалев в Шумен. След като Георги Тошев представи книгата си за Невена Коканова заедно с авторски филм в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, сега се срещнахме с популярния актьор. Той представи автобиографичната си книга „Усмихни се, човече!“. И ни усмихна от първия до последния миг в продължение на час и половина.
В препълнената зала влетя с усмивка и разцепи жегата в редиците. Аплодисментите на шуменци заглушиха бурния смях на Мамалев, който каза: „Вчера бях в Преслав и там от сърце се раздадох. Тази вечер съм дошъл за вас. Моля ви, не ми ръкопляскайте много, защото ще ме разглезите в началото на кариерата. Срещата ни ще бъде художествено-музикална, ще ви изпълня монолози, освен случките, които ще ви разказвам. Аз много исках това нещо да бъде смешно и забавно в тази книга. То /текстът – б. р./ е уникално, защото ще е първото и последно за живота ми. Второто, е че в
в книгата няма нито един ред, написан от мен
Аз съм разказвал историите си на писателя Весел Цанков, сценарист на клуб „НЛО“, работи в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР. Когато се запознах с него, беше световно неизвестно момче, ненужно висок човек! Знаете, че високите хора пречат на опазването на околната среда. Където хвърляш сянка – трева не расте. Да сте виждали висок човек да е умен? Аз му разказвах живота си на диктофон, той редактира текстовете, четохме ги заедно, поправяхме ги. Не съм тръгнал към това с някакво огромно желание, но историите ставаха все повече, а в тях имаше много известни актьори, режисьори, сценаристи… Аз ще акцентирам на двама души. На моя голям приятел, който много ми е помагал – вашият съгражданин Тодор Колев. В нашата професия не винаги от сърце помагаш. Знаете конкуренция, завист… Затова после се случи така, че аз помогнах на човек от професията… Ще ви разкажа случки, които ги няма в книгата, защото са по-пикантни… Книгата започва с детството ми в село Мамарчево, после в Ямбол, казармата, филмите, ВИТИЗ, та до ден днешен“.
Георги Мамалев отбеляза единственото нещо, написано от него: посвещението. То завършва с „Щастлив съм!“ и подпис. Актьорът прикани публиката за откровение. Разреши да бъде целуван, но не и от мъже! Позволи да му се носят подаръци, дошъл с колата – багажникът му бил празен. За по-щедрите беше готов да предостави и банковата си сметка! Така вече бяхме настроени за чувството му за хумор, заигравката между сценични и житейски роли, които вървят в синхрон в 66-годишното му битие.
Актьорът призна: „Аз съм човек, който има голям късмет в живота! Още като дете, когато играех в пиеси в моето село Мамарчево. Годишно се правеха по две пиеси – за Коледа и за училищния празник 24 май. Играех непрекъснато. Бях палав и за да ме накажат, веднъж учителите не ме разпределиха в пиесата, подготвена за 24 май. Знаеха къде най-много ще ме заболи. Много тежко го преживях, но тогава забелязах, че моята братовчедка Митра играеше много естествено. По-късно във ВИТИЗ ни учеха, че трябва да играем точно така – органично. Да не е фалшиво, а нормално. И най-вече да изведеш идеята на ролята, което е по-трудно.

Единствената ми мечта е била да съм артист
Ето аз стоя пред вас – от една година пенсионер! Млад човек, нали? И знам, че съм реализирал своята мечта. Това ме прави много щастлив. Но определено съм имал много голям късмет. На мен са ми помагали хора, които аз не съм подозирал, че съществуват…“
Георги Мамалев разказва, че в Ямбол малката художествена самодейност забелязва нещо артистично у него. Местните читалищни ръководители го подтикват да кандидатства във ВИТИЗ. Приятелите му от провинциалната сцена се страхуват да кандидатстват във Висшия институт за театрално изкуство. Дори му казват: „Недей да кандидатстваш. Много си нисък. Няма да те приемат“. След него стават студенти хора като Кирякос Аргиропулос /син на гръцки емигрант, днес директор на Столичния куклен театър, съпруг на актрисата Пламена Гетова – б. р./ Също като Мамалев той е ученик в механотехникума в Ямбол, но по-горен клас. По-късно е приет в специалността куклено актьорско майсторство. А точно скечовете, които Мамалев е правил с Кирякос, „за да гледат хората култура“, са повод нашият гост да каже: „Това беше шансът на моя живот!“
И съвсем откровено си призна пред шуменци: „С моя селски инат, с моето селско безстрашие, а може би
с нахалство успях в изкуството
Не се притеснявах, колкото другите самодейни актьори се притесняваха в Ямбол. Аз продължавах напред като някакво малко тракторче. Може да е бавно, но вървиш и вървиш…“
После актьорът подробно ни разказа сагата с крайното класиране при първото кандидатстване във ВИТИЗ, когато го няма в списъка на приетите, които знаели, че вече са издържали изпитите. Дори самият Георги Мамалев бил уверен, че е одобрен. Готвил го за изпитите актьорът Стоян Гъдев, далечен братовчед на майка му, който му казал: „Смешен си, мога да те подготвя, но върви при Йордан Саръиванов – бащата на днешния спортен журналист Витомир Саръиванов, тогава режисьор през 1971 г. За жалост загина млад /30-годишен/ нелепо при катастрофа по пътя за летище Шереметиево в Москва, тръгвайки да лети за България за снимките на филма „Сватбите на цар Иван Александър“. Но дай боже, да съм изпълнил заръките на Йордан Саръиванов и сега да се радва отгоре на небето!… Та той ми смени материалите за изпитите“.
И тук идва историята със стихотворението на Веселин Ханчев „Стихче с флагче“, която кара комисията начело с проф. Боян Дановски „да се ококори“. Но напетото селско момче от ямболското село Мамарчево лъже, хитрува и приема атаките на маститите преподаватели. Защото, както признава в книгата си, „за мен би важно да вляза във ВИТИЗ, за да завърша успешно и да стана актьор“. Не го приемат поради влизането в казармата.
В тая сложна изпитна ситуация младият Георги Мамалев е спрян на стълбите на ВИТИЗ от мъж и жена – непознатите за него режисьори Христо Писков и Ирина Акташева, които го канят за пробни снимки на филма „Като песен“ през 1971 г. Напереният провинциалист отговорил, че това не го интересува. Той е дошъл в София, за да кандидатства и да става артист! Пробните снимки се осъществяват в Киноцентъра, когато Мамалев е в казармата, разпределен в школата за младши сержанти в Пловдив. Като се разбрало, че ще играе в киното, преместили войничето от Мамарчево в Дома на народната армия /ДНА/ в Пловдив. Обикновено това ставало с големи връзки и ходатайства. Но Мамалев наистина е роден с късмет! Попада в артистичната бохема, макар и под пагон, където няма войнишки режим, а представления, пътувания, репетиции… Сред войниците на ДНА-Пловдив били бъдещите известни актьори Мариус Донкин, Явор Милушев, Емил Джамджишев…
Уволнява се. При второто кандидатстване председател на комисията във ВИТИЗ е Апостол Карамитев. На третия кръг той е вбесен от самочувствието на кандидат-актьора. Започнал да му крещи: „Къде се намираш ти? Напусни веднага! Вън! Ще се явиш последен“. Няма да разказваме за всичките му преживявания, но това нисичко и напористо момче завършва ВИТИЗ в класа на Енчо Халачев. В трети курс проф. Гриша Островски го взема в телевизионния театър „Кралят елен“ на Карло Гоци. След дипломирането очаква разпределение за провинцията, а попада в Народния театър „Иван Вазов“ с други млади колеги, които трябва да сменят пенсионерите, разпределени за пиесата „Хъшове“. И през смях той си спомни пред нас: „Ма какви хъшове ще са петдесетгодишни актьори като Асен Миланов! Моля ви се…“
Целунат от Бога, но и решителен да се възползва от съдбата си, през целия си живот препуска със самочувствие и неподправена селска упоритост, както сам признава. Такъв го видяхме и на живо в Шумен. Като истински представител на зодия Лъв,
Георги Мамалев иска винаги да е център на внимание
– независим, смел, оптимистичен, дори самовлюбен. От първия миг успя да аранжира шуменската публика по свой начин, за да се чувства комфортно, да води събитието с размах, да концентрира погледите към себе си. Още в първите минути каза: „Тези две дечица от първия ред да седнат назад. Не им е интересно, движат се. Хайде отивайте отзад при лели, чичковци… Аз искам да си говоря с възрастните. Нали така?…“ Половин час по-късно изкомандва оператора на общинската телевизия: „Стига толкова снимане. Достатъчно!“. Подразни се от разхождането на хора в залата.
Все пак публиката е непредвидима, но е дошла за него! Георги Мамалев ни разказа подробности за филми и постановки. Сподели интересни истории с Тодор Колев „на ухо“. Първата е, когато известния шуменец кани Мамалев за участие в „нещо смешно“ – участие в оркестър „Иръпшъните“. Тук идва ред на още един шуменец – музикантът Опито. Свирел с парченце слюда, изрязано и закрепено между зъбите. Този почти невидим инструмент трябвало да замени кларинета, но ето че веднъж Опито си глътнал слюдичката… А за да имитират негърските прически на Прешъс Уилсън, в косите на българските актьори гримьорите вплели реотани от някогашните котлони – изолатори от реотан, за да имитират нейната прическа с мъниста в косите.
Георги Мамалев продължи: „Тогава дойдоха участията в шоубизнеса. Започнах да получавам хонорари. Малки бяха, но за млад артист – голяма работа! Както казваше бате Гошо Парцалев: „Адашко, от киното пари не остават! Всяка вечер след снимки а насам, а натам. Хонорарът отива по ресторанти… А естрадата е друга работа. Долар на вечер. Слагаш в джобчето, после с колата в София и в джоба ти топло…На една Нова година в хотел на бяхме с програма три дни. Дадоха ни една кофа с жетони да играем безплатно в казиното“. В един момент не могли да открият Тодор Колев. Намират го в стаята му да спи сред куп откъснати от дръжките карамфили. Явно е имал гости. Или много специална гостенка…

Това е времето, когато няма мобилни телефони, а Георги Мамалев имал много хубава квартира на „Патриарха“ в София, вече актьор в Народния театър „Иван Вазов“.
Давал ключа от квартирата си на Тодор Колев
за ползване срещу шише уиски за всяка нелегална визита. Събрали се доста бутилки. Кой ли е обектът на тайните желание, се питал Мамалев. А срещу квартирата му живеел художникът Румен Петков. Отишъл в дома му, за да наблюдава кой влиза с Тодор Колев на негов терен. Така разкрил, че „иръпшънът“ водил своя колежка. Тази история не е отразена в книгата, но името на красивата актриса Мамалев запази в тайна, намигайки закачливо на публиката в Шумен. Мъжка солидарност. Е, такива тайни любови са ставали и по времето на социализма, и на капитализма, още от първобитно-общинния строй…
Мамалев е участвал в два филма с големия актьор от Шумен: „Господин за един ден“ и „Двойникът“. Голяма драма е било снимането на първия филм в село Кости край Мичурин, сега Царево. В хоремага на селската кръчма в Странджа двамата влизат и откриват кашон марково уиски, непознато за кръчмаря по това време питие, складирано от години до бутилките с ликьор „Роза“. Даже не познавал вкуса му. Всичко било изпито в базата на филмовата продукция в Мичурин от творческия екип. На плажа на морето Мамалев ражда оригинална идея за мотора, който трябва да оре вместо избягалото магаре. Историята е описана в книгата, но на живо комичната ситуация, разказана за шуменци, предизвика бурен смях. Дълбоката оран разранила краката на Тодор Колев и го почти скарала с колегата му Мамалев…
Йосиф Сърчаджиев измислил името на група „НЛО“, която стартира през 1987 г. по време на закриването на Световното първенство по художествена гимнастика във Варна. Гостът пя песни от репертоара на формацията. Представи ни скечове, вицове, театрално монолози. Голяма част от тях бяха
сатира, посветена на здравеопазването
– спешна помощ, джипита, хирурзи… Оказа се, че в залата има шуменски медици. Преди края на сценичните изяви на Мамалев, д-р Стойка Владимирова стана, благодари на актьора и съобщи, че напуска, защото отива на работа в спешното отделение на шуменската болница. По-късно за автографи се наредиха десетки шуменци, сред които беше кардиологът Огнян Илиев, съпругата му – семеен лекар, медицински сестри.
Георги Мамалев има във визитката си 43 театрални роли, 4 участия в телевизионния театър, 37 в игрални филми и в 4 шоупродукции. Този малък човек с голяма усмивка и уникален талант за живота и сцената едва ли ще спре да радва публиката. Вродената му дързост със здравия корен, големият му опит няма да го спрат за нови изяви. Шило в торба не стои! Той ще създаде още истории, дори да ни обеща, че втора книга няма да има за него. Книгата на живота диктува друг и самият актьор не знае колко още роли му предстоят в личен и професионален план.
На раздяла актьорът каза: „Благодаря ви, шуменци! Бъдете здрави! Благодаря ви много…“ А огромната усмивка на малкия човек сякаш прегърна цялата публика. Тя го изпрати с бурни аплодисменти.

Това беше последната творческа среща в регионалната библиотека за сезона. Какви ще са първите гости през есента, предстои да разберем. Очаква се активност и от шуменци – предложения за автори и герои на книги. Може би ще видим Явор Милушев с мемоарната му книга „Апокриф за една овца от стадото на пастира“, Орлин Горанов и неговата автобиография „Да започнем отначало“, Венелин Митев с книгата „Българи, за които говори светът“, Михаил Вешим и неговите хумористични разкази „От Алеко до Алек“… Четири месеца ваканция с предизборно темпо са достатъчни за организаторите в регионалната библиотека, за да ни осигурят поне един от тях. Така ще си отдъхнем от политическата жега след местния вот и да се приземим към истинските ценности в живота…
Валентина МИНЧЕВА