Днес разговаряме с кандидата за кмет на Община Шумен Добромир Драев
– Г-н Драев, Вие сте кандидат за кмет, издигнат от Местна коалиция ДБГ /БНД, ЕНП, ССД, Глас народен, НДСВ/. Вашата предизборна кампания е много различна от тази на останалите кандидати. Прави впечатление, че Вие и кандидатите за общински съветници от вашата листа се опитвате да бъдете максимално близо до хората. Виждаме Ви на всевъзможни места в града в непринудени разговори с обикновените хора – в междублоковите пространства, в Градската градина, по кварталните градинки, около читалищата… От видеа в социалните мрежи става ясно, че на тези срещи гражданите споделят с Вас за нерешавани с години проблеми, които, когато се намесите Вие, се решават в рамките на ден-два. За всички е видно, че Вие сте „различният” кандидат за кмет, така както бяхте „камъчето в обувката“ на кметската администрация през четирите години на предишния Ви мандат в Общински съвет Шумен. Кажете, какво Ви прави най-силно впечатление в тази кампания?
– Кампанията, такава каквато я водим, аз и моите колеги от Местната коалиция, наистина не е типичната предизборна кампания.
Аз работя с хора и за мен няма нищо по-лесно и по-правилно от това да подготвяш „дневния ред” на една община, като се водиш от конкретните казуси, искания и идеи на хората в общността. Думата „община”, както знаете, произлиза от думата „общност”, т.е. първоизточник на формалното образувание „община” са хората. И ако в града голяма част от темите, които вълнуват общността, са ми сравнително познати от работата ми като общински съветник, най-емоционални и отрезвяващи за мен се оказват срещите ми в селата. Аз съм „градско чедо” и досега не съм се сблъсквал толкова отблизо с проблемите на малките населени места. Най-силно впечатление ми направи това, че навсякъде проблемите са едни и същи. Какво точно имам предвид? Всичко, за което говорим с жителите на селата, в общи линии, се свежда до едно – до липсата на финансиране от страна на Община Шумен. В резултат на това проблемите, които трябва да бъдат решени и не са от някакво сериозно естество, за жителите на селата се оказват непреодолими. С години се борят за съвсем елементарни „придобивки”, до които не могат да стигнат. Това са все неща, които дори не мога да ги нарека „проблеми”, като дупка на пътя, която от години стои неасфалтирана, липса на средства за ремонт на покрива на читалището, липса на пешеходна пътека, тук отварям една скоба – не липса на осветена пешеходна пътека, а просто на разчертана – такива „проблеми” с години остават нерешени.

В този смисъл шуменските села са забравени от общинската администрация – по-скоро ингнорирани, и даже не мога да кажа, че това е за сметка на града. Кметските наместници и кметовете по селата пишат докладни до кмета на Община Шумен и в крайна сметка не получават отговор. Не разбирам защо са забравени и защо Общината не полага грижи за тях. Какво означава едно село да бъде „зарязано” от общинска администрация? Колко е бюджетът на едно село? Нула лева на практика. Община Шумен не предоставя собствени бюджети на селата, които те да могат да управляват сами. Общността в селото най-добре знае от какво има нужда то и за какво трябва да бъдат изхрачени средствата. Тя обаче не разполага с такива и поради тази причина трябва непрекъснато да се моли на общинска администрация.
Считам, че в следващия си мандат общинският съвет трябва да вземе едно много важно решение, с което бюджетът на Община Шумен да бъде променен, така че всички села да имат собствени бюджети, които селските кметове да могат да управляват сами. Не е нормално и не е естествено за всяко дребно нещо, което е свързано с пари, кметовете по селата да пътуват до Шумен, да пишат докладни, които след това с месеци да се прехвърлят между различни нива в общинската администрация – експерти, старши, младши, главни, и в крайна сметка, никой да не отговаря на исканията на хората от селата.

Друг проблем, който се посочва навсякъде и ми направи силно впечатление, е липсата или крайната недостатъчност на обществения транспорт. Това даже вече не е и проблем, защото този транспорт просто не съществува! Където изобщо още има такъв, той е крайно недостатъчен – веднъж дневно или дори веднъж на няколко дни, и несъобразен с работното време на работещите в града хора. На повечето места, в събота и неделя, изобщо липсва обществен транспорт, което налага хората, които работят на сменен режим да ползват таксиметрови услуги или да пътуват със собствените си автомобили до града. Това, в условията на не особено високия стандарт на живот в Община Шумен, много често обезсмисля ходенето на работа на тези хора в града, тъй като голяма част от доходите им покриват единствено разходите за транспорт до работното им място.
Сметосъбирането и сметоизвозването са друг много сериозен казус по селата. Преди известно време малките цилиндрични контейнери, които бяха поставяни пред всеки дом, бяха заменени с т. нар. „бобри”, които са по-големи, ползват се колективно, а сметта се извозва по нов график – 2 пъти месечно!?!?!? Най-вероятно с цел икономии, Община Шумен прави тази промяна отново без да се съобрази с конкретните особености на малките населени места, а именно, че там живеят предимно възрастни и трудноподвижни хора, за които ежедневното изминаване на 200 м до края на улицата, за да изхвърлят отпадъците си, е сериозно физическо изпитание. Да не говорим, че така организирано, сметоизвозването 2 пъти месечно е просто безумно, особено в летните месеци. Хората се оплакват, че през лятото контейнерите се пълнят изключително бързо, като това налага отпадъците да се оставят около тях. За „ароматите”, които се разнасят наоколо дори не искам да говоря – всички се досещаме за какво става въпрос. А къде остава здравето и кой ще понесе отговорността, ако в резултат на нередовното сметоизвозване възникне евентуална зараза? Тук идва и въпросът със зелените отпадъци, т.е. растителните такива. На практика, хората нарушават една наредба и ги изгарят, защото Общинска администрация не им предоставя възможност те да търсят решение. А решението е просто – трябва да се създадат малки компостерни станции. Идеален вариант – първо, за развитие на малък бизнес, който дори може да бъде подкрепен в началото от администрацията, и който, от своя страна, впоследствие ще подпомогне икономически селската общност, като едновременно с това ще реши въпроса със зелени отпадъци.

Друг проблем в селата, а и не само – това вече се оказва съществен проблем и в града, е окосяването и поддръжката на зелените площи. Категорично такава поддръжка липсва. В селата този проблем допълнително кореспондира и с липсата на щатни бройки към кметствата – налага се кметовете сами да чистят и поддържат както зелените площи, така и сградния фонд, а доста често и инфраструктурата в селата. Няма как без хора да се върши цялата подобна работа в селата. По този начин постигаме само едно – постепенно селата затихват и едно по едно изчезват от картата на България. Говорим, че искаме да задържим младите хора и семействата, а в същото време жителите на селата са третирани от общинските власти като четвърторазредни хора.
Следващ въпрос – морално остарялата техническа база и технически средства, които се ползват в читалищата, в кметствата и т.н. – компютри и техника, които вече можем да видим само в музеите, и които допълнително забавят и без това тежкия процес на работа в местните общности. Всичко изглежда така, сякаш времето е спряло някъде в началото на миналия век и не мръдва от там.
По същия начин и хората живеят с усещането, че са забравени и изоставени от Община Шумен някъде там – в миналия век. Лошото е, че са прави – не само, че са забравени – никой в общинска администрация не се интересува от тях и техните проблеми. Липсата на диалог между селските общности и общинска администрация е повсеместна и болезнено очевадна.

Според мен, начинът за справяне в тази ситуация, е администрацията да смени подхода си към малките населени места, да се срещне очи в очи с местните жителите и да започне да работи на място и заедно с общността за решаването на проблемите ѝ. При това бързо! За да може дребните казуси и въпросите, изискващи малък финансов ресурс, като незапълнените дупки по улиците, пешеходните пътеки, осветлението и т.н., да бъдат решавани и отстранявани своевременно.
Аз и кандидатите за общински съветници от моята листа правим нещата по този начин и сега – „на терен” и заедно с хората. Така ще продължаваме да работим и когато бъдем избрани в новия Общински съвет. За да се случи това обаче, на 27 октомври направете правилния избор. Нашият номер в бюлетината е 68.
Ние не обещаваме, ние работим!
Пресцентър Местна коалиция ДБГ /БНД, ЕНП, ССД, Глас народен, НДСВ
Купуването и продаването на гласове е престъпление