Фурор, блясък и талант! Така можем да определим концерта на Викторио Ангелов в зала Арена – Шумен под наслов „У дома“. Да, тук и стените помагат, както казва поговорката. Преди това Викторио е завоювал признание в чужбина. Шуменецът е единственият българин, участвал и спечелил журито на „Х Фактор – Финландия“. Така става любимият изпълнител на хиляди хора в далечната северна страна.
Малки и големи дойдоха да аплодират шуменския глас, който има смелостта да направи грандиозен музикален спектакъл. В основата на проекта е маестро Славил Димитров – диригент на националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ и председател на Българския хоров съюз от миналата година. Два часа той беше начело на музикалния спектакъл на Викторио с участието на хоровете „Симеонис“ и „Бодра песен“, шуменската „Симфониета“, приятелите на младия певец и специалното участие на Стефан Илчев. Така по синкретичен начин бяха обединени различни стилове в музиката. А ние се уверихме какво голямо богатство са школуваните детски гласове и опита на възрастните вокали, когато се съчетаят с прецизната музика на шуменската „Симфониета“ в името на един млад талант – Викторио!
Светлинните и звукови ефекти направиха програмата още по-въздействаща. Не остана зрител, който да не се просълзи от красотата на музикалното шоу, което може да конкурира всяка европейска сцена. То започна с кадри от детството на малкия талант в Шумен, проследихме ги на видеостените. Заедно с майка си и сестра си певецът живее във Финландия. Там разбира, че „сцената е магия, публиката е семейство, а музиката е начин на живот“. Но най-ценните му уроци не са свързани с музиката, а с любовта, която е движеща сила. Да, това е поколението на ХХI век, което руши стени и сбъдва мечти в дигиталния век! Защото компютрите правят чудеса, но чистият младежки порив да се докажеш като артист на музикалната сцена е далеч от клавиатурите…
„Когато обичам себе си, съм готов да раздавам любов на другите. Научих се да вярвам в мечтите си и да ги прогнозирам така, че да се сбъдват“ – споделя певецът от екрана. Остава копнежът му да направи мащабен концерт в Шумен и затова го именува „У дома“. Шуменци го обичат и затова станаха неговото музикално семейство – за подкрепа на живо по пътя към върха. Той дойде да сподели успеха си и да разкаже за своето музикално „камино“. Защото в музиката се свещеносвидетелства – бавно и упорито, като истински пилигрим по нотната стълбица, за да покажеш глас и да изградиш стил.
Най-после след презентацията нашият герой излиза на сцената, а публиката бурно го аплодира. След първата песен Викторио споделя с шуменци: „Няма да успеете, ми казваха, когато стартирах. Шумен не обича култура! Къде сте тръгнали? Че теб никой не те познава. Къде си тръгнал бе, момче? Доказваме в момента, че с много любов и много вяра няма, ама няма невъзможни неща! /Нестихващи аплодисменти/ Благодаря ви, че сбъднахте моята мечта да бъда с вас. Искам да благодаря специално на всички наши партньори и специално на община Шумен, които повярваха в моята леко налудничава артистична идея да подаря това събитие на Шумен. Благодаря ви от сърце! Няма да ви бавя. Когато искате, ставайте, пейте, танцувайте с нас. Сигурно има песни, които знаете. Вечерта е наша!“
И още с първата песен Викторио ни казва „мечтите ми горят“. За следващото парче на сцената излезе Антоана Димитрова – финалистка от българския „Х фактор“. Нашето момче се раздаде на макс от първата до последната песен на концерта. Още в началото взе кърпа да избърше потното си чело и добави: „Сега разбирам какво му е на Веселин Маринов на сцената. Най-вълнуващата част в този концерт е, че аз имам авторска музика, която ще споделя с вас. Досега никой не е чувал композициите, освен мама и кака в колата. Ще чуете песента, която написах след една раздяла и не исках да сваля розовите очила. Затова я озаглавих „Пинк“ /розово/. Много се вълнувам да я споделя с вас“.
Идва ред на красивата балада на Ед Шийрън „Перфектната симфония“. Слушайте тази песен – тя лекува и ни дава кураж в най-трудните минути на интимния ни свят. Толкова е красива, че могат да й завидят дори класиците! Викторио се похвали: „Мога да ви кажа, че съм гледал Ед Шийрън на живо преди няколко месеца на концерта му в Хелзинки. Беше много важен концерт за мен. Той излезе с китарата си пред 50 000 души. Имах чувството, че пее само на мен. Тогава си казах, че аз искам, когато изляза на сцената, да знам, че моята публика се чувства като у дома си. Посвещавам я на моята приятелка“.
Все пак да кажем за ЕД Шийрън, че това рижаво момче, родено в Западен Йоркшир – Англия, е беден и отхвърлян по много причини. Родителите му едва събират пари да му купят китара, а вкъщи дори нямат телевизор. През 2008 г. се мести в Лондон, спи в метрото и по пейките в парка, мие тоалетни, свири в различни банди да се издържа. Но е забелязан и открит за шоубизнеса. Успехите идват. Дори печели Ордена на британската империя! Днес той е един от най-богатите музикални изпълнители в света и може да си позволи да живее навсякъде, но се връща в родното си село в Англия. Разказваме тази музикална приказка, за да докажем, че талантът изисква много работа, лишения и всеотдайност. Доказа ни го и Викторио Ангелов – българският пример за амбиция в името на кариерата. А тя се прави с дисциплина и безсъние! Това е перфектната симфония – в любовта и в изкуството.
Нашият шуменец ни завладя. Публиката ръкопляска в такт, включи светлините на телефоните и танцува от място. Децата бяха накуп пред сцената, операторите се ядосваха от безредието в залата, но всички бяхме част от купона. Това е целта – да преживяваме и да се забавляваме от сърце!
Със следващата авторска песен Викторио ни запозна с нещо, което хората не са свикнали да виждат у него – да бъде категоричен, а не само лиричен 20-годишен мъж. След хардмелодията чухме латино ритми. В своя личен свят той ни въведе със следващото изпълнение, за което покани на сцената Христиана. Представи я така: „Тя е всичко. Тя е моята най-голяма опора, най-добрият ми приятел, най-строгият ми критик. Тя е сестра ми“. Дуетът ни припомни песента на Миро: „Вкусна като чаша мартини, с малко лед и много маслини, виждам как минаваш край мен всеки ден…“ Двамата танцуваха и пяха латино, а зрителите ръкопляскаха в ритъм.
Една песен Викторио изпълни без оркестъра. Тъкмо маестро Славил Димитров да си почине. Това е първата композиция, което певецът записва в студио, при това с елементи на български фолклор. Стилизиран, обработен, модерен. Чудил се младежът как да го направи така, че да бъде интересно и интелигентно. Попада на певица, вокал на финландска група за български фолклор. На запис чухме гласа й, макар Викторио да я изпълни на английски език.
На сцената излиза хор „Бодра песен“, в който десет години е пяла някога майката на певеца. Хористите и Викторио ни подариха популярната “Алилуя“, която прави съпричастни на псалма християнските души. В превод от иврит библейският литургичен призив казва: „Сега разбрах, че има скрит акорд, Който Давид изсвири, и зарадва Бог, Но ти не се интересуваш от музика наистина, нали? Така върви Четвъртият, петият, Минорът пада, мажорът се издига, Обърканият крал, композиращ Алилуя“.
В залата настъпи онова коледно настроение, с което си припомняме божественото послание за „бебето, дошло на всички радост да даде“. После чухме „Аве Мария“ – изпълнение, посветено на Стефанка Стойчева, майката на Викторио. Отново специалните аплодисменти за Славил Димитров. Под неговата палка музикантите изпълниха песента на известната английска певица Джеси Джей – идолът на нашия шуменец в музиката. Преди година той е имал щастието да бъде на неин концерт. Тя му дава микрофон, за да говори с нея и да пее. Джеси Джей му казва, че най-важното в музикалния бизнес е да си щастлив, когато пееш. Песента й „Куин“ Викторио представи като „разголено, но истинско послание“. И добави: „Посвещавам песента на най-важните хора в моя живот: мама, баба и кака!“
На сцената излезе Стефан Илчев – „любимецът на народа“, имитаторът на Лили Иванова, победителят в предаването „Като две капки вода“. Той поздрави нашия съгражданин за успехите и призова да го подкрепяме в музикалната му кариера.
Следващият гост беше Невена Викова – студентка по стоматология, скъп приятел на Викторио. Двамата изпълниха в дует за песента „Болката отляво“ на Васил Найденов.
В програмата бяха включени още лирични изповеди на младия певец, макар че не винаги описаните страдания са негови лични драми. Заедно със Симеон и Ивона Йовчеви той пя за мечтите си от детството. И за да е още по-шуменска вечерта, Викторио ни припомни песен на Тодор Колев.
Когато на микрофона покани майка си и сестра си, каза: „Никога нямаше да мога да стоя на тази сцена пред вас, както и на всички сцени изобщо, ако до мен те не бяха постоянно зад гърба ми. Сега ще ви изпеем нашата семейна песен „Ах, морето“, която изпълняваме винаги заедно, откакто сме тримата срещу света, за да успеем…“ Популярният шлагер на Тони Димитрова раздвижи още повече публиката. Викторио ни предложи за раздяла авторската си „Последна песен“, в която разказва как се разделя с миналата любов и продължава напред.
Нестихващите овации го задържаха на сцената. Публиката не го пуска и вика: „Още, още!“ Викторио ни изпя „Purple Rain“ на Принс /“Пурпурен дъжд“/ Най-темпераментните двойки не устояха и излязоха на пътеката за танц. И стана още по-интимно и красиво за сетивата в голямата зала.
Истинският финал на концерта беше дуетът на Викторио със сестра му Христиана. В началото на презентацията от екрана звуча „Я, кажи ми, облаче ле бяло“. Тази песен беше и финал. Красиво и тъжно! Двамата знаят носталгията по отечеството. И ние, шуменската публика, запяхме с тях. Едва ли има българско семейство, което да не е изпратило близки в чужбина.
На раздяла Викторио Ангелов каза: „В Шумен сбъднах мечтата си! Благодаря ви!“ Сега той е на върха на славата след много труд и лишения. Казват, че колкото си по-нависоко, толкова си по-самотен. Младият талант спечели любовта на шуменци, която ще го следва навсякъде по света. А ние ще го очакваме пак в родния му град, защото доказа, че е вече завършен артист и ни прави щастливи с музиката си.
Валентина МИНЧЕВА