Клер Бразо и Макс Ешкенази на шуменска сцена. Снимки Валентина Минчева

Декемврийският студ не спря любителите на класическата музика. При минус 6 градуса за концерта на шуменската Симфониета се отправиха десетки почитатели. Преди да се отвори залата, филхармониците почетоха с минута мълчание Здравка Спирова, починала ден по-рано на 98 години. След 1956 г. тя е била концерт-майстор на симфоничния оркестър в продължение на 31 години.

Коледната украса на сцената ни върна празничното настроение. Пъргаво пред публиката излезе обичаният Макс Ешкенази, под чието диригентство беше изпълнено първото произведение от програмата на вечерта. Както винаги, той приветства публиката и представи репертоара: „Здравейте! Аз съм Максим Ешкенази, а това е държавният симфоничен оркестър на Шумен! /Бурни аплодисменти/. Чухме прекрасната увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. А сега отиваме към концерт на Моцарт, написан за флейта. Ще свири прекрасната американска обоистка Клер Бразо. Защо обоист ще свири? Защото Моцарт не е писал концерт за обой и обоистите си присвояват някои от неговите концерти за флейта. Този концерт е написан в ре мажор, а ние ще го изпълним в до мажор. Моцарт е написал произведението за няколко дни, след като са му го поръчали, като после го е поправил. Концертът има три версии с различна орнаментация. По това време солистите са си пишели сами каденсите. Каденсата е моментът, когато оркестърът спре и солистът остане сам. Тогава свири нещо много бравурно /ефектно – б. р./ или много красиво. Солистката, която сме поканили, сама си е написала каденсите. А сега аз отивам да взема Клер Бразо“.

Обоистката е утвърден солист в камерния оркестър на Лос Анжелис. Участва в много събития като музикант, педагог и куратор, активно се занимава със звукозапис на саундтраковете за филми и телевизионни програми. Има успешни участия във фестивали в САЩ и Европа.

Тази визитка подсказва, че Клер Бразо е осъществила професионалните си контакти с Макс Ешкенази в Лос Анжелис, където нашият музикант има завидна кариера на диригент и директор на камерни и младежки симфонични оркестри. Музикалната фамилия Ешкенази е пробивна в България и по света. Макс започва да свири на цигулка на 5-годишна възраст. След като завършва Държавната музикална консерватория „Панчо Владиеров“, отива да специализира цигулка и оркестрово дирижиране в Университета на Южна Калифорния. Той е гост-диригент на най-големите оркестри в България. Пак в такъв студ в края на миналата година диригентът гостува в Шумен с други млади дарования от САЩ – цигулар и композитор.

Макс Ешкенази открива концерта в Шумен

С нестандартно поведение и сценични антракти, Макс Ешкенази показа и този път своя темперамент. Той сам представя произведенията, които дирижира, общува директно с публиката, пуска артистични шегички, но винаги е образователно насочен към присъстващите – малки и големи почитатели на класиката. Истинско „фортисимо“ на партитурата!

В програмата идва ред на Симфония №5 на Франц Шуберт. Макс Ешкенази ни подготви: „Първата премиера на тази симфония е изпълнена за публиката на концерт 20 години след като композиторът е умрял. Всъщност, Шуберт не я е чул…“

Шепот от оркестъра подсказва на диригента нещо. И той възкликва: „О, да! Имаме рожденичка днес и тя се казва Жулиета Михайлова“. Аплодисменти заглушиха гласа му. Цигуларката стана права и благодари. А Макс Ешкенази продължи: „Ако много ви харесва симфонията, моля аплодирайте бурно. Знаете ли какво ми прави впечатление? Когато съм на концерт в Азия, там много пищят и много ръкопляскат. Доста повече отколкото в България. Хайде да видим след Петата симфония на Шуберт дали ще успеете да сте като във Азия“.

Жулиета Михайлова

Шуменската публика не пищя на финала, но се отблагодари достойно на музикантите. Диригентът получи букет, който веднага връчи на Жулиета Михайлова. Лично мина и поздрави всички от оркестъра, вдигна ги за поклон, раздаде целувки, а с лъчезарната си усмивка стопли още веднъж шуменци. Благодарен за подкрепата, Макс Ешкенази обяви: „Сега с нашата гостенка Клер Бразо ще представим следващото произведение за бис“. Отиде и взе цигулката на Жулиета Михайлова, а американската обоистка обяви на български език произведението: „Дует на цветята“.

Дуетът е от операта „Лакме“ на Делиб.  Любим е на големите диви на оперната сцена – примадоните на оперното изкуство. Романтична и драматична, тази музика за невъзможната любов на младата жрица Лакме в Индия, вълнува и днес, макар операта да е написана през далечната 1883 г.

След музикалната изненада реакциите на шуменци бяха повече от възторжени. Чухме десетки пъти „браво“ за гостите и за шуменската Симфониета. Много поклони на сцената. С въздушни целувки Макс Ешкенази се раздели с публиката. От сцената си тръгна с цветя и Клер Бразо. Все пак не сме Азия, но балканската ни сърдечност няма как да не остави следи в гастрола на американката.

За нас остана удоволствието от музикалната вечер на филхармониците и жестът, който те правят към своите колеги. Жулиета Михайлова свири повече от 30 години с тях. Дано дойде младо поколение в нашата Симфониета, за да съхрани музикалните традиции на Шумен. Два века след кончината на Шуберт произведенията му звучат в цял свят. „Животът е кратък, изкуството – вечно“, казва Хипократ. Музикалното изкуство не е вече така нетрайно, защото имаме интернет, където можем да слушаме всичко. Но само живата музика се преживява истински и буди сетивата ни за красота.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име