Лия Петрова с шуменската Симфониета. Снимка Валентина Минчева

От 16 декември 2019 до 17 декември 2020 г. светът отбелязва 250-годишнината от кръщението на Бетовен, тъй като точната му дата на раждане е неизвества. Федералното правителство на Германия отделя 27 милиона евро за тържествата. Директорът на Бетовеновия фестивал Нике Вагнер /внучката на Вагнер/ казва, че това е „национална отговорност“. Очакват се необикновени музикални събития.

Шуменската Симфониета организира първата проява в новия музикален сезон, включвайки в програмата си концерт на Бетовен.  Разбираме немците. Та нали миналата година Шумен отбеляза 120-годишнината от рождението на най-големия български композитор Панчо Владигеров.

Лудвиг ван Бетовен има само един Концерт за цигулка и оркестър, чиято премиера се е състояла във Виена през 1806 г., но без особен успех. По-късно творбата заема достойно място в репертоара на големите виртуози. В Шумен тя беше изпълнена от нашите симфоници под диригентството на Калина Василева. Солистка беше цигуларката Лия Петрова, учила в музикалните колежи на Брюксел, Лозана, Берлин. Печели награди в международни фестивали и конкурси, свири с прочути оркестри в Европа и Япония. Цигулката на Лия е специална. Създадена е от кремонския лютиер Карло Бергонзи през 1737 г., предоставена й е от Хавиер и Жозефина Морено. Е, малко по-късно се ражда Бетовен – 1770 г. в Бон, но пък произведенията му звучат неповторимо на този старинен инструмент.

Днес претенции към биографията на великия композитор имат Германия, Австрия и … Фландрия, от където е семейството му. Казват, че „ван Бетховен“ се превежда като „градината на цвеклото“.

Той прави революция в музиката. Бетховен е последният класик и първият романтик в музикалното изкуство. Най-големият изследовател на Бетовен е Ромен Ролан. Но не по-малко заслуги има Едуард Ерио – френски политик и държавник, починал на 85 години през 1957 г., удостоен с Международната награда за мир. Той ни описва как Виена ознаменува 100-годишнината от смъртта на композитора на 26 март 1927 г. Организира се научен конгрес и се представят томове с изследвания на музиковедите.  Сега не е по-различно. „И всички спорят под чие влияние е написал произведенията си младият органист от Бон“ – пише Ерио.

Лудвиг е на 4 години, когато сяда на клавесина. На 8 години баща му /църковен капелмайстор/ го кара да свири в салона на Музикалната академия в Кьолн. На 13 години момчето служи две години без заплата в отсъствието на капелмайстора, а атестацията му гласяла: „млад, с тихо поведение и беден“. Но на Лудвиг в Бон му е душно в немската провинция и на 17 години се качва на дилижанса и заминава за Виена – столицата на Моцарт. А там самият Амадеус след едно прослушване казва за новопристигналия младеж: „Запомнете го! Той ще застави всички да говорят за него!“  Старият Хайдн също съветва Бетовен да остане в Австрия.

Във Виена Бетовен се установява през 1792 г. Тук пише музика за поемата „Ода на радостта“ от Шилер, която днес е Химн на Обединена Европа. Така композиторът обезсмъртява творбата му, издадена през 1785 г. Интересен е поводът за написването на одата. Шилер бил при свой приятел в село Голис до Лайпциг. На брега на Розентал забелязал беден дрипав младеж-богослов, който се молел, преди да се хвърли в реката. Шилер го утешил, а след това написал своя химн с хор. Бетовен никога не е преставал да чете поета, който мислел да става пастор. И така се ражда музиката към стиховете за „светлия олтар, където братя стават всички люде“. Днес ние ставаме прави слушаме този химн на ЕС.

Бетовен се интересува активно от политика и бленува за Европа от времето на Първата френска република. Градът на театрите и музиката привличат галантни дами и господа. Но сред тях се срещат екзотичните носии на поляци, босняци, турци. Чуват се и цигански напеви, които идват от различни краища на Османската империя, част от която са и българските земи… Можем ли да си представим, че в тая Виена са дишали един въздух, напоен с музика, Глук, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт?…

 

Бетовен е изключително продуктивен. Посвещава творби на графове и графини, на приятели и любими жени, дори сонати за принцеса Лихтенщайн и на император Александър I /внук на Екатерина Велика/. Третата си симфония пише за Наполеон Бонапарт, на когото е голям почитател. Квартети са посветени на граф Разумовски и княз Николай Галицин.

Докато дава уроци и чака ангажименти от музикалните театри, композиторът обикаля провинцията и разбира, че хубаво вино правят по манастирските земи. Днес се знае кои къщи и пивници е посещавал и къде е писал някои от великите си творби. Представяте ли си какъв туризъм правят те през настоящата година на Бетовен?…

Голямата драма на композитора е неговата глухота. Тя го парализира. Изразява чувствата си, само когато импровизира или твори в уединение. Гьоте казва за него: „Никога не съм виждал художник по-съсредоточен, по-енергичен“. Бетовен се бори с трагичния си недъг. През 1810 г. той пише на своята приятелка Бетина: „За нещастие ушите ми са преграда, която ми пречи да общувам с хората“. В Теплиц, един от най-известните европейски курорти около Прага, свидетели разказват, че глухотата му улеснява неговия необуздан характер. Бетовен не чува нито отделните думи, нито мелодията на езика. В джобовете си редовно носи нотен бележник, слухова тръба, дълъг дюлгерски молив, с който пише на разговорната си тетрадка, за да го разбират. Признава, че ушите му шумят ден и нощ. Мисли за самоубийство. За Бетовен изработват специално пиано. По-късно той има и болест на очите.

Единствената му опера „Фиделио“ няма очаквания успех. Бетовен крещи на барон фон Браун, директор на театъра: „Аз не пиша за тълпата. Аз пиша за образовани хора!“

На Жулиета, Йозефина, Тереза композиторът посвещава най-пламенните си писма и предлага свенливото си тревожно сърце. И до днес се спори коя е безсмъртната любима, за която е казал: „Мой ангел, мое всичко, мое аз“. Никога обаче няма да узнаем с коя жена го е свързвала малката златна халка, която той носел на пръста си. Не му върви в личния живот и затова хвърля цялата си енергия и талант в музиката.

Когато е на върха на своето творчество, австрийското общество отказва да признае този гений на музиката с идеи на републиканец. В същото време Бетовен е дълбоко религиозен. Някои го наричат „Кант в музиката“. Вилхелм Хофман го определя като „чудовищен гений“. Ако не е щедростта на няколко благодетели, композиторът смята да напусне Виена. Стендал се опитва да го защити, Лист му се възхищава.

Някои сравняват Бетовен с Микеладжело. И двамата имат една и съща съдба – живеят в бедност, но са всеотдайни на роднините си и на изкуството.  Бетовен не е допускал да коментират в негово присъствие произведенията му, но в тях има толкова много чувства и стихии, които няма как да не разпалят въображението  на публиката.

По всяка вероятност Бетовен е принадлежал към масонството – ложата „Ориент“ в Бон, за което свидетелства негов приятел-посветен.

През 1823 г. композиторът стига до отчаяние. Унижава се пред  благородници, за да получи творчески ангажименти. Дори Гьоте, на който е посветил две произведения, и вече е екцхерцог на Ваймар, му отказва съдействие. Бетовен трупа дългове, жилището му е в нищета, а хубавото му лондонско пиано е загубило няколко клавиша. Болен и уморен, признава: „Пиша за себе си“. В края на 1825 г. напуска квартирата си и отива да живее в бившия манастир на Черните испанци. Година по-късно признава: „Аз съм добре, само когато съм свободен сред природата“. Бетовен умира от цироза на черния дроб.

Драмите в живота на композитора са свързани с конфликтите на епохата, в която живее. Как се свири тази титанична музика от противоположни чувства, знаят само професионалистите. Концертът за цигулка и оркестър, който Лия Петрова изпълни с шуменската Симфониета, е посветен на Стефан фон Бойнинг и е създаден от Бетовен, когато гостува в имението на приятели.  Биографите пишат, че Allergo-то /първата част/, развито върху две главни теми, е предизвикало протест в музикалните среди поради неочакваната поява на едно „ре диез“, повтаряно няколко пъти, сложено там противно на всякакви догматични правила с някаква тайнствена цел. Бетовен е непреклонен и се бори с каноните. Епохата е консервативна. Втората част на музикалния триптих е пориви и страст, а третата е весел бяг и любовни припеви.  Това изрази лицето на цигуларката. В чужбина Лия Петрова се отличава с „виртуозност с лекота“ и „фразирането с величествен размах“ на музикалната сцена. Енергията си тя предаде и на оркестъра на шуменската Симфониета под диригентството на Калина Василева.

Сигурно ще имаме удоволствието да слушаме и други творби на титаничния гений, защото светът ще чества Бетовен през цялата 2020 г.  Великите хора надживяват епохата си, но музиката на този знаменит композитор не остава само за елита, а преобръща мисленето на композитори и инструменталисти вече 250 години и стига гражданите на Европа с идеала за истинската човечност и свобода.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Loading...

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име