Коронавирусът направи актуални белодробните болести. В началото COVID-19 най-често се коментираше от вирусолози, епидемиолози, инфекционисти, анестезиолози, микробиолози. Здравните шефове обаче напомнят за безценния опит на пулмолозите и фтизиатрите при диагностиката и лечението на болестта – медиците, които 20 години работят по най-евтините клинични пътеки и остават неоценени за риска, който носят. Самият проф. Коста Костов – председател на новосъздадения Медицински експертен съвет, е специалист по белодробни болести. А да не забравяме, че при първите смъртни случаи в Китай коронавирусът беше наречен „мистериозната белодробна болест“.
Пандемията наложи анализ на ресурса от лечебни заведения и работещите в тях медици. Здравният министър Кирил Ананиев определи болниците, в които ще се лекуват пациентите с коронавирус. За нашата област са определени 16 легла за интензивно лечение в МБАЛ-Шумен, а за неотложните пациенти: 20 легла в МБАЛ-Велики Преслав и 145 легла в МБАЛ-Шумен, от които 65 в първо вътрешно отделение, 60 във второ вътрешно отделение, 20 легла в инфекциозното отделение.
Преди 10 години имахме най-новата Белодробна болница в страната
Шуменци не са забравили, че преди десет години имаха най-новата Белодробна болница в България, която можеше да поеме при нужда точно пациентите с коронавирус, коментират медиците. Тя работеше по стандартите на университетските клиники, но беше закрита. Как и защо стана това? Беше ли част от сбърканата здравна реформа? Кой какви интереси преследваше от ликвидирането й? Кой как кадрува в здравеопазването? Какви са последиците от целенасоченото закриване на общинските лечебни заведения, особено когато те са специализирани и развити като структура в национален мащаб?
На тези въпроси управляващите не отговарят. Сменят се министри, кметове, депутати, шефове на здравни инспекции и болници, но остават пациентите, които търсят най-достъпното лечебно заведение в своя регион. Те не искат да пътуват до Варна и София за лечение, да плащат хотели, квартири, таксита. А хиляди даже отказват да се лекуват при тия обстоятелства, защото са бедни или стари, за да издържат на целия ад от ходене от клиника в клиника.
Шумен е рекордьор по закриване на общински лечебни заведения
От 2000 г. досега в града са закрити Работническата болница, Кожният и Белодробният диспансер, Военната болница. В тези лечебни заведения бяха инвестирани много пари за апаратура и ремонти, енергията и ентусиазма на стотици специалисти, решили да правят модерно здравеопазване. Разочарованието остава за няколко поколения, положили Хипократовата клетва. С факти и документи ще припомним трагичния край на Белодробната болница в Шумен, от която със сигурност ще имаме нужда в условия на пандемия за COVID-19. Това е част от новата история на шуменското здравеопазване, в което участваме всички като граждани и здравноосигуряващи се лица. Защото това са нашите пари от нашите данъци и здравни осигуровки, а не разпределени финансови потоци от бюджета на държавата и ЕС!
Началото на идеята за белодробен диспансер
През октомври 2000 г. отделенията за пневмологични и фтизиатрични заболявания се отделиха от Обединения районен болничен комплекс , днес МБАЛ-Шумен, и се регистрираха като търговско дружество „Областен диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар“ ЕООД. Управител стана д-р Венцислав Вълчанов. Така окончателно рухна една грандоманска идея от 1990 г. бившите диспансери да са под шапката на ОРБК.
Колективът на ОДПФЗ работеше в две отделения със стара апаратура за диагностика и една раздрънкана „Волга“. Паропреносната мрежа беше от 1967 г. Постепенно апаратурата започна да се подновява и да се привличат специалисти. През 2004 г. управителят отчете печалба 200 000 лв. и собствени приходи в размер на 70 000 лв. на лечебното заведение. Общината осигури 30 000 лв. за ремонт на водопровода и за пациентите в болничните стаи беше осигурена вода. През следващата година общинското лечебно заведение си закупи най-модерната апаратура за изследване на туберкулозата на стойност 35 900 лв. – „ Bast/ALERT3 D-60“, френско производство, с която работеха само в университетските клиники.
Поставиха я в лабораторията по микробиология на шуменската болница, защото диспансерът нямаше такава. За клиничната лаборатория на диспансера беше доставен американски апарат „Изиблодгаз“ с възможно най-много параметри за изследване спрямо сродните лаборатории в Шуменска област.
На 1 февруари 2004 г. д-р Вълчанов заяви пред общинския съвет в Шумен, че след като се направи нова сграда за онкодиспансера, трябва да се помисли и за базата на пневмофтизиатричния диспансер. Условията не отговаряха на изискванията на ХЕИ, а мизерията отблъскваше персонала и пациентите още от входа. Мрак, задух, пропукани стени. Поликлиниката и отделенията не бяха разделени, каквито са изискванията на Световната здравна организация. Арх. Дарий Аврамов изготви проект за преструктуриране на лечебното заведение, който да бъде одобрен от Министерството на здравеопазването. Той включваше ново строителство към прилежащата част на съществуващия сграден фонд.
Продължи подновяването на медицинското оборудване. Идваше помощ и от Глобалния фонд на СЗО за профилактика и лечение на туберкулозата. В навечерието на 7 април 2006 г. пристигна първият респиратор за обдишване на интубирани тежкоболни с изострена хронична дихателна недостатъчност в интензивния сектор на областния диспансер, който масово шуменци наричаха „гръдното“.
Проектът за новата сграда стартира, а за по Закона за обществените поръчки за изпълнител беше избрана фирма „Билдинг строй експрес“. Само план-сметката за сградата беше на стойност 40 000 лв. Прогнозната цена за реализиране на проекта първоначално беше за около 3-4 милиона лева за 3 етажа с 1500 кв. м застроена площ.
През 2006 г. пневмофтизиатричният диспансер имаше 219 063 лв. печалба, закупи медицинско оборудване за 60 337 лв., а в резерва си натрупа 1 милион лева – собствени приходи за периода 2000-2006 година. Летящ старт за ново строителство! При акредитацията МЗ даде 4 „звезди“ на лечебното заведение, а „пет звезди“ за лабораториите. Каузата беше Шумен да стане един от 12-те областни града у нас с пневмофтизиатричен диспансер, който да работи по европейски стандарти.
Когато се наливаха основите
На 12 октомври 2007 г. здравният министър Радослав Гайдарски и управителят д-р Венцислав Вълчанов направиха първа копка за проекта на белодробния диспансер. Тогава шефът на здравното заведение обяви, че се надява общината да осигури пари от фонд „Приватизация“ при актуализация на бюджета си през юли 2008 г., защото наличните към този момент 1,3 милиона лева – собствени средства, ще свършат за строителството. На 20 юни 2008 г. пристигна Евгений Желев, още пресен на поста здравен министър. С каска на главата той влезе да инспектира новия корпус на белодробния диспансер. Строителството на „червената къща“, както я наричаха шуменци заради пурпурната фасада, напредваше.
На 6 март 2009 г. министър Желев беше на втора визита в Шумен. Първата причина беше да представи новия прокурист на шуменската болница д-р Валентин Семков, а втората – договорът за белодробния диспансер. Община Шумен предложи на МЗ придобиване на 51% от акциите на общинското дружество, срещу което министерството се задължава да направи инвестиция от 5 милиона лева за довършване на новата сграда, реконструкция на старата част и снабдяване с медицинска апаратура. В същия ден на медиите беше съобщено, че договорът е подписан и до два месеца парите ще бъдат преведени.
Как диспансерът стана държавен?
Десантът на правителственият екип в Шуменска област приключи на 7 март, събота, с участието на депутатът Димитър Дъбов, областния управител Тодор Тодоров, шуменският кмет Красимир Костов. След 18 срещи с граждани в областта, на Евгений Желев се падна най-приятното задължение. В присъствието на нотариус Ася Асенова, адвокат Валентина Велева /юридически съветник и консултант на диспансера/ и журналисти, здравният министър и кметът положиха надлежно подписите си в договора, с който пневмофтизиатричният диспансер става държавен! След това адвокат Велева уточни: „Договорите са два – дружествен договор и договор за прехвърляне на дялове. Участието на държавата е с 51 процента, като тя не дължи плащане за стойността на дела на общината, която е собственик, но срещу тези 51 дяла тя се задължава да инвестира 5 милиона лева в диспансера, които могат да се изразходват само целево за реализиране на проекта. Няма друг такъв случай в страната. Това беше шансът новата сграда на диспансера да бъде завършена. Общината няма пари за разлика от МЗ. Но има една точка от Закона за лечебните заведения, която казва, че всеки от съдружниците от лечебното заведение инвестира в него съобразно дела си. Т. е. за да инвестира държавата тези 5 милиона лева, трябваше да има дял, който да съответства на участието й. От тези 5 милиона лева, 2 милиона лева ще са за довършване на сградата, а 3 милиона лева – за оборудване. Отделно 1,5 милиона лева собствени средства е инвестирал диспансерът!“
Всички бяха категорични, че това е прецедент в българското здравеопазване, защото от общо 36 общински диспансера по това време у нас /белодробни, онкологични и кожни/, шуменският белодробен единствено стана държавна собственост. Но само година по-късно представителят на държавата започна да прави „неприлични предложения“ за увеличаване на дяловете срещу инвестициите. Мераците на МЗ през 2010 г. бяха да се чувства пълен господар на модерната Белодробна болница.
Парите бяха преведени за 1 май, а МЗ съобщи, че на 29 май 2009 г. премиерът Сергей Станишев ще пристигне в Шумен за откриване на сградата, като окончателното завършване ще бъде през септември. В началото на юли същата година по време на парламентарните избори предизборно гръмна шампанското за новата сграда на „Областния диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар“ ООД. Бяха готови стаите на двете отделения с общо 80 легла. След 5-годишни административни битки и 7 милиона лева инвестиции, в Шумен беше построена най-модерната Белодробна болница на България.
Историята на Тубдиспансера преди комерсиалните интереси
През същата 2009 г. специалистите в колектива припомниха историята на тубдиспансера. Старият корпус е построен през 1935 г., а е доизграден през 1967 г. През 1949 г. е създаден тубдиспансерът като стационар, т. нар. „гръдно отделение“ към Окръжната болница в Шумен. През октомври 2009 г. се навършваха 60 години от създаването му. Ръководството реши да отложи юбилея, за да бъде окончателно завършен проектът и сградата ще бъде в целия си блясък. Достойно събитие за десетия град.
Белодробният диспансер имаше вече своя микробиологична лаборатория, аптека, модерно газово отопление и беше първото лечебно заведение с охрана и видеонаблюдение в Шумен. Най-голямата екстра за специалистите беше рентгеновият апарат за специализирана белодробна диагностика, единственият в страната – „Siemens Axiom luminous Drf“ на стойност 1 милион лева. Сега е в ДКЦ /поликлиниката/.
Тайната за визитата на Анна-Мария Борисова
Кратка беше радостта на специалистите по белодробни болести. И техните пациенти, разбира се. Други били плановете на управляващите. През 2010 г. проф. Анна-Мария Борисова оглави МЗ и стана първият здравен министър на ГЕРБ. На 30 юни беше проведено Общо събрание на съдружниците на „Областния диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар“ ООД. Одобрен беше годишният финансов отчет за предходната година, обявена беше печалба от 13 000 лв., решено беше да бъде подписан нов договор за управление на лечебното заведение между здравния министър и управителя на диспансера. Дойде първият конфликт. Общото събрание не прие предложението на държавата за промени в дружествения договор – с 5 милиона лева да се увеличи основният капитал т.е. да стане 5 061 000 лв. Представителят на община Шумен Симона Паносян гласува „въздържал се“, т.е. против.
На 3 юли 2010 г. проф. Анна-Мария Борисова пристигна в Шумен и събра здравните шефове на областта в МБАЛ-Шумен. При заключени врати се проведе работна среща в заседателната зала на стария терапевтичен блок, а ние, медиите, с часове чакахме пред врати и под прозорци „благата вест“. На засекретеното съвещание не бяха допуснати нито кметове на общини, нито общински съветници. Те даже не бяха информирани за визитата в съботния ден. Бесен от скандалната ситуация, кметът Красимир Костов избухна на следващия ден: „Недопустимо е министър да разсъждава по проблемите на здравеопазването „под ключ“. Искаме да знаем какво се мъти, как и по какъв начин ще слагаме кръст на Тубдиспансера и Кожния диспансер“. Д-р Емилия Станчева, тогава заместник-областен управител, поясни, че поканата за тази среща е била на здравния министър Анна-Мария Борисова с конкретно посочени участници.
Визитата на министърката относно новата Областна здравна карта създаде напрежение в лечебните заведения. На срещата тя беше заявила, че няма нужда от отделение по фтизиатрия в белодробния диспансер, защото там са само хронично болни. Ще остане само пневмологичното отделение в новата сграда, но под управлението на МБАЛ-Шумен! По този повод д-р Вълчанов веднага уточни: „В отделението по фтизиатрия са само активно болни, опасни за обществото, които се лекуват по DOTS-системата /Директно контролирано наблюдавано лечение на туберкулозата в съкратени срокове/. Получаваме пари от Световната здравна организация. Преминаването ни към областната болница означава затриване на диспансера и неговата инвестиция. На срещата казах на министър Борисова, че това е груба грешка! Белодробният и онкологичният диспансер бяха съсипани, когато бяха структури на МБАЛ-Шумен. Всички сме стресирани, защото специалистите по белодробни болести са тук при нас. Закриването на нашия диспансер означава затриване на цялата национална мрежа и помощ /регистър, диспансеризация и др./ Заявявам го най-отговорно! Това не е мое лично мнение, а на всички колеги от България, водещите ни специалисти. При нас се лекуват социално значими заболявания“.
Смяна на управителя и нова политика
На 14 юни 2011 г. беше свикано Общото събрание на „СБПФЗС“ ООД. Здравен министър е вече Стефан Константинов, който упорито иска оставката на управителя д-р Вълчанов. На Общото събрание на дружеството управителят отчита за предходната година счетоводна печалба от 30 000 лв., приемът на болни е увеличен със 150 души, въпреки че издръжката на общината е била намалена с 300 000 лв., а от здравната каса идват 100 000 лв. по-малко средства. Болницата работеше според лимита на касата, но за лекуваните над него пациенти не се плащаше. Здравната политика на МЗ към диспансерите беше унищожителна. В резултат към 31 май 2011 г. Белодробната болница вече имаше 300 000 лв. загуба, а просрочените задължения бяха 50 000 лв. Прогнозите на Седат Кадир, заместник-кмет по здравеопазване, бяха: „Белодробната болница ще трупа задължения, държавата ще ги разплати и ще си увеличи капитала“. На 15 юни беше оповестено решението на Общото събрание на съдружниците: МЗ предлага смяна на управителя д-р Венцислав Вълчанов. Предложено беше мястото му да заеме д-р Иванка Матеева – началник на пневмологичното отделение.
На 17 септември в шуменската болница дойде министър Стефан Константинов, за да открие ремонтираните отделения по очни болести и урология. Коментарът му стресна шуменци: „Кожните диспансери нямат абсолютно никакво бъдеще, тубдиспансерите ще преминат към областните болници“.
Д-р Матеева беше вписана като управител вписана в Търговския регистър на 28 декември 2011 г., а дни преди това е отписан д-р Вълчанов, който навърши необходимата възраст и внесе документите си за пенсиониране в НОИ. Тогава той сподели: „Напускам огорчен,
фалираха болницата, за да я закрият
С новата методика белодробните болница бяха оставени без финансиране. В Кърджали, Смолян и Пловдив те преминаха към областните болници. От 2000 до 2007 г. нашият белодробен диспансер беше база за специализация на студенти и за лекари от Разград, Търговище и Добрич. Благодарен съм, че целият персонал работеше с пациенти, докато се строи новата сграда в периода 2008-2010 г. Главната ни медицинска сестра Лиляна Иванова в тоя период беше строител, каналджия, електричар, доставчик… Тя напусна по свое желание на 1 април 2011 г. Аз постъпих на работа тук през 1980 г., през 2000 г. станах управител. Останах неразбран и се получи разделение на колектива. А се борихме заедно да имаме това модерно лечебно заведение…“
При смяната на управителя обаче кадровиците на шуменското здравеопазване бяха пропуснали една много важна подробност за лечебното заведение! Д-р Вълчанов беше единственият бронхолог в Шуменска област, който и днес продължава да работи в областната болница. Д-р Матеева беше много учудена, че той не е останал на работа след освобождаването си като управител, а без бронхолог пада нивото на Белодробната болница. Тогава д-р Димитър Костов – шеф на Регионалната здравна инспекция, потвърди, че е направил предложение д-р Вълчанов да се върне на работа в диспансера. Факт е, че след напускането му започна съкращение на персонал. Бронхологът беше категоричен: „Аз имам достойнство и няма да приема, защото 30 години съм работил в Белодробната болница, а бях така освободен, че да не мога да получа полагащите ми се 6 работни заплати при пенсиониране. Кой на мое място би се върнал да работи при тия обстоятелства?…“
Ликвидация на Белодробната болница
На 6 април 2012 г. с докладна д-р Матеева уведомява МЗ и общината, че Белодробната болница е в несъстоятелност и предстои ликвидация. Специализираната апаратура ще отиде в МБАЛ-Шумен. Д-р Матеева свика Общо събрание на 3 май, на което дяловото участие на държавата се увеличава с 5 милиона лева, както МЗ иска. При срещата си с представители на община Шумен, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова не крие, че политиката на ГЕРБ е към закриване на диспансерите у нас. На представителите на община Шумен тя казва: „Белодробната болница в Шумен не е стратегическа за региона!” Ето, че коронавирусът я опроверга, защото тя беше най-подходящата сграда в условия на пандемия.
И въпреки, че шуменският парламент категорично отказваше да хариже новата Белодробна болница на държавата, на Общо събрание на акционерите на „МБАЛ-Шумен“ АД, проведено 5 май 2012 г., е взето ново решение. С цел оптимизиране се обединяват пневмологичното и фтизиатричното отделение, които са под шапката на областната болница. Изпълнителен директор е д-р Виктор Минчев. По-късно стана ясно, че сметките на Белодробната болница са блокирани заради дългове и тя е във фалит, но преди това нейни дейности бяха предлагани като външни услуги на частна фирма.
По това време започнаха политическите скандали, свързани с икономически интереси към модерната болница. В шуменските медии имаше заглавия: „Депутатска фирма влезе в Белодробната болница“, „Кой иска да се настани в Белодробната болница?“, „Частни интереси доведоха до фалит на Белодробната болница“. Апетитите към новата сграда бяха огромни и нескрити. След като цялата история скандализира медицинското съсловие и обществеността, започна другият сериал – кое отделение на МБАЛ-Шумен да се пребазира в нея. Още повече, че сградата е с пет входа и е удобна за разделяне на потока от пациенти. И по-късно там бяха последователно настанени: кръводарителният център, отделението за рехабилитация и отделението по ревматология /през 2018 г. премина към първо вътрешно отделение/. Тайният замисъл на управляващите беше разкрит. През юли 2012 г. д-р Матеева внесе предложение за Общото събрание на съдружниците на третия етаж да се настани клиника по инвазивна кардиология. То се провали, защото не дойде представител на МЗ.
През 2013 г. здравен министър беше Таня Андреева. На 7 май на вратата беше залепена обявата на частния съдебен изпълнител за разпродажба на имуществото: „Продава се рентгенов апарат „Сименс”, произведен през 2009 г., на цена 404 250 лв. , а е закупен за 890 400 лв. с ДДС!“ На първия търг не се явиха кандидати.
В жегата на 13 август се проведе извънредно заседание на общинския съвет, на което дойде и областният управител Венцислав Венков. Решено беше сградата на Белодробната болница да се предостави на община Шумен. Безвъзмездно й се прехвърля и рентгеновият апарат. Условието е общината да погаси дълга от 300 000 лв. на закритото лечебно заведение, а медицинското оборудване да се апортира в „ДКЦ I“ ЕООД. И още, общината да прехвърли безвъзмездно на държавата притежаваните дружествени дялове в капитала.
В края на септември 2013 г. Общото събрание на акционерите одобри д-р Вълчанов за управител на „Специализираната болница за пневмофтизатрични заболявания“ ООД. Идеята беше да се възстанови дейността на Белодробната болница. Тогава бронхологът каза: „Управител съм на една сграда. Дружеството почти година нямаше такъв. Функциите ми са чисто административни. Не се определям като жертва! Но се жертвам, защото това дружество съм го създал, развил, оставил работещо. Някой си е позволил да го затвори, заграби… Трудно ще се възстанови дейността – лекарите-специалисти са в доболничната помощ с кабинети или на работа във Варна. Аз отново бих направил болницата, ако има воля. Община Девин как намери пари, за да си възстанови болницата…“
Медицинският колеж взе сградата
На 24 март 2014 г. Седат Кадир съобщи, че Белодробната болница окончателно става общинска и временно там ще бъде настанен Медицинският колеж, който подновява дейността си след 10-годишно прекъсване. През това време ще бъде ремонтирана сградата на бившия дом „Майка и дете“, където учебното заведение ще бъде настанено за постоянно. Днес шуменският филиал на Медицинският университет-Варна е трайно настанен в сградата на бившата Белодробна болница. През 2019 г. се дипломира първият випуск медицински сестри и акушерки.
Днес отделението по фтизиатрия е преместено от стария терапевтичен блок на МБАЛ-Шумен в сградата на бившата общинска болница в Нови пазар, която се обедини с областната болница. То има отделен вход и самостоятелна канализация, каквито са изискванията. Началник е д-р Матеева. Медицинското оборудване на Белодробната болница беше разпределено за три лечебни заведения – ДКЦ, МБАЛ-Шумен, Комплексния онкологичен център.
Това е тъжната хроника на специализираното общинско лечебно заведение за пневмофтизиатрични заболявания в Шумен. Никой не е забравен, нищо не е забравено!
Миналата година щяха да се навършат 70 години от откриването на Тубдиспансера
Той вече не е на Областната здравна карта, но новата му сграда винаги ще се свързва с името на д-р Венцислав Вълчанов и неговия колектив. Жалко, че тези всеотдайни медици си тръгнаха обидени от системата, която продължава да се държи по този пренебрежителен начин към общинските лечебни заведения. Целенасочено ги съсипаха с лимити и недофинансиране, а специалистите избягаха в големите градове и в чужбина.
Сега те са мобилизирани заедно с държавните и частни болници в борбата срещу коронавируса. Кога управляващите се сетиха за малките болници и колко специалисти останаха в тях? Легла за полеви болници ще се намерят, но най-важни са медицинските екипи. „А какво е легло без респиратор, пита с основание лекар. Сега ще ни дадат по хиляда лева за денонощния труд и риска, който носим за здравето си. А после?…“
Пандемията е стрес-тест за здравната ни система, която не само не е реформирана, но се развива хаотично. Важното е не само да не „счупим“ икономиката, но и доверието в родното здравеопазване, защото хиляди българи ще останат без доходи и няма да могат да си плащат здравните осигуровки. Пет милиарда лева за здраве през 2020 г. могат да се стопят, ако не ревизираме разходите за болниците.
А в тях ще се лекуват все по-болни, по-бедни и по-отчаяни хора…
Валентина МИНЧЕВА