15 май 2014 г. Протест на лекарите от МБАЛ - Шумен. Вече 20 години протестите в системата не спират.

Днес е 7 април – Световен ден на здравето. Светът е в пандемия за коронавируса, а България – в извънредно положение. Това е тест за здравната ни система. Романтичният период на младата ни демокрация отдавна отмина.  Нацията остарява, медиците не достигат, пред фалит са общински и областни болници /Видин, Враца, В. Преслав, Белоградчик и др./ Липсата на апаратура и специалисти доказа провала на здравната реформа, на която бабуваха министри, здравни шефове, експерти. Капитализмът дойде в здравеопазването, но истински пазар няма при наличието на един финансов източник  – Националната здравноосигурителна каса, която налага лимити и ограничава дейността на болниците-търговски дружества. Тази „риформа“ не направи „здравето“, както масово наричат тази социална дейност, по-хуманно и по-адекватно на потребностите ни. Недоволни са медици и пациенти. Нормативният хаос и липсата на политически консенсус за реформа продължават до днес. Депресирани и смазани от системата, здравните специалисти са с диагноза „синдром на изпепеляването“.

Извънредното положение показа колко е безпомощна държавата. Неподготвени се оказаха всички здравни институции, които трябва да гарантират националната ни сигурност. Поликлиниките са празни сгради. Драстично падна работата в отделенията на болниците. Зъболекари и лаборатории бездействат. Държавата ще компенсира частично фирмите, но кой ще гарантира доходи на заетите в лечебните заведения за 2-3 месеца? Националната здравноосигурителна каса ще е на печалба, защото ще плаща за по-малко дейност. Но защо Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите не се ангажира с компенсации за неработещите в здравния сектор? Може да се отдели целева субсидия от държавния бюджет? Мина месец и едва вчера финансовият министър Владислав Горанов обяви, че на лекарите ще бъдат изплатени 85 % от очакваните постъпления за неизвършената дейност в условия на извънредно положение.

Сега в резерва на НЗОК има 80 милиона лева, а през първия мандат на ГЕРБ от резерва на касата бяха взети 2 милиарда лева за държавния бюджет по идея на финансовия министър Симеон Дянков. Без решение на парламента, както е по закон! Той се представи като отличник пред ЕС. Представяте ли си каква финансова сигурност щяха да бъдат тези пари в условия на пандемия?

Здравната каса няма информационна система

Д-р Иван Маджаров – председател на Българския лекарски съюз излезе със становище: „Сега е моментът да се даде тласък на всички нови технологии. Софтуерните фирми са готови, и лекарите сме готови, и обществото е готово, но по незнайни причини в спокойното време това все не се случваше. Трябва да покажем предимствата на тази система извън плащаните от НЗОК дейности. Сега е моментът максимално бързо да се въведе пилотно електронна рецепта поне за лекарствата, които не се реимбурсират от НЗОК, поне в няколко града в страната“. Седмица по-късно здравният министър Кирил Ананиев обеща това да стане през септември 2020 г.

От старта на НЗОК през 1999 г. досега всички информационни системи са били свързани със скандал.  Първият управител на касата беше зъболекар – д-р Илко Семерджиев, който след девет месеца стана здравен министър. Името му дълго се свързваше с аферата „Аремисофт“ – сделка за 3,7 милиона долара. А здравни министри от 30 години са лекари, банкери и счетоводители – често чиновници далеч от медицинската практика.

По време на пандемията БЛС и дарители в общините раздадоха предпазни средства на медиците, но те са крайно недостатъчни. Всеки се спасява поединично. От чужбина се завръщат хиляди български емигранти – без здравни осигуровки, болни, безработни. Търсят джипита и специалисти, които са предпазливи и отказват прегледи, защото носят риск за своето здраве и за здравето на своите семейства. Спешната помощ алармира: „Искаме сигурност, искаме да бъдем тествани за коронавируса!“ От десет години ни обещават нов закон за спешната помощ и нищо!…

Както сподели лекар: „Компютърът има антивирусна програма, но аз не“. Друг се шегува през сълзи: „Под домашен арест съм, но за два-три месеца практиката ми ще фалира“.

Актуален е въпросът с липсата на национални регистри за асматици, диабетици, онкоболни и всякакви други хора с хронични заболявания. Така е удобно за управляващите, за да имат по-малко ангажименти за страдащите. Както казва един от тях: „Писна ми да боледувам според лимита на здравната каса!“

В България тотално е изоставена профилактиката за социално значимите болести. Ако не сме болни,  фармацевтичните гиганти ще фалират. А можем да овладеем заболяванията в ранен стадий. Това, че НЗОК има бюджет от 5 милиарда лева за 2020 г., не прави диагностиката и лечението на данъкоплатците по-качествено. Публична тайна е, че няколко частни болнични холдинги усвояват най-големият процент от парите на касата. Само че в тях няма инфекциозни и педиатични отделения, отделения за белодробни, нали? Те работят по скъпите клинични пътеки и трупат милиони печалби за собствениците си.

От началото на прехода досега

Всеки здравен министър пише стратегия

От време на време чиновниците се съветваха със Световната банка. За последните 10 години у нас са открити 150 нови частни клиники /болници/, които разчитат на здравната „каца“, докато общински болници се закриват или са пред фалит.  Те възроптаха срещу политиката на ГЕРБ. През 2016 г. д-р Николай Болтаджиев – председател на Националното сдружение на частните болници заяви: „Цинично е да има милиони лева излишък в бюджета на държавата и той да се харчи за асфалт!“ А излишъкът дори беше в размер на 4 милиарда лева преди година! Истината е, че олигархичните лобита спряха реформата в здравеопазването.

Април 2002 г. Асен Георгиев, Стефан Софиянски и проф. Милан Миланов обясняват светлото бъдеще на здравеопазването

Но нека се приземим на Шуменска територия. Какво се случи със нашето здравеопазване? Кои са играчите на здравния ни пазар? Как се разделихме с работещите лечебни заведения и техните специалисти? В хаоса от безумни решения имаше и придобивки. Затова редуваме събитията в кратка хроника. Защото е 7 април – Денят на нашето здраве!

Българският лекарски съюз е създаден през 1901 г. Възстановен беше през 1990 г. Дано са останали повече очевидци на радостта от съсловната организация, която да защитава интересите им. Помним

ентусиазма на шуменската лекарска колегия

и първите балове в ДНА, например. Вдъхновени от промените, лекарите искаха свобода – частни практики, модерно здравеопазване, достойни доходи за средната класа. Но дойде кризата…

На 7 март 1997 г. пред сградата на община Шумен беше проведен протестен митинг на работещите в Обединения районна болница заради закъснелите заплати на работещите.

В края на 1998 г. на делегатско събрание в хотел „Шумен“ за председател на районната лекарска колегия беше избран д-р Людмил Цонов. Неврологът каза: „Българският лекар е ценен и признат в чужбина, но тук, в България, трябва да бъде неговият рай! Българският лекар е част от интелектуалния ни елит“. Д-р Цонов беше два мандата лидер на лекарското съсловие в Шуменска област и това стана традиция и за следващите председатели след него.

На 1 април 1999 г. за директор на Районната здравноосигурителна каса в Шумен беше назначен д-р Явор Смиленов. На 20 май 2003 г. той си подаде оставката. НЗОК обяви, че ще има конкурси за следващите шефове на нейните 28 поделения, той отказа да се яви. Преди да си тръгне, той каза на събрание на шуменската лекарска колегия: „Парите в касата са малко. Не съм се стремил да бъда началник на РЗОК-Шумен. Имах впечатлението, че правя нещо полезно за страната. Вече не се мисли за лекарите и пациентите. НЗОК не контактува с регионалните каси, а въведе някакви колегиуми…“ Зетят на Михаил Багрянов смени хуманната с ветеринарната медицина и сега е щастливо реализиран в бизнеса на фамилията.

Сините лъвчета на здравната реформа: Д-р К. Петров, шеф на РЦЗ, д-р Таракчиев – депутат, Веселин Златев – кмет на Шумен, д-р Явор Смиленов – шеф на РЗОК, д-р М. Цанев – шеф на МБАЛ

На 25 февруари 2000 г. на делегатското събрание в същата зала не дойде лидерът на БЛС д-р Димитър Игнатов, както беше обещал. А д-р Цонов описа българския лекар така: „Обременен психически, недоверчив, защото много е лъган, нерешителен за промени, вечен Дон Кихот – мечтател, който се е наслушал на обещания. Без сигурен имидж за реформата“.

На 13 март 2000 г. в залата на шуменската болница бяха събрани всички лекари, на което присъстваха д-р Емилия Станчева – заместник-кмет по здравеопазване, д-р Маргит Цанев – директор на болницата, д-р Явор Смиленов – директор на Районната здравна каса, д-р Румен Ботев – шеф на Районния център по здравеопазване.

Главният герой беше д-р Христо Таракчиев, депутат от СДС, който години преди това вече беше открил частната си АГ-клиника. Той имаше

Политическо поръчение за джипита

Трябваше да накара медици от болницата да напуснат и да станат фамилни лекари. За тях ще са осигурени  кабинети  – общинска собственост в селата. И допълни: „Какво му трябва на едно джипи? Бюро, кушетка, слушалка, апарат за кръвно налягане“.  Беше забравил гинекологичния стол и микроскопа за профилактичните прегледи – изискване на здравната каса. Агитацията продължи: „Ако имате 2500 пациенти, ще получавате 2500 марки от здравната каса. Купувате си автомобил „Маверик“ и посещавате театър в Шумен или концерт във Варна. Селският доктор може да си купи и яхта“. И напомни, че за него пациентите в селата ще гледат патенца и пиленца. Освен това той ще получава повече пари от  професор в Медицинската академия. Гинекологът продължи: „След 20-30 години се прибирате в замъка си на някой остров. Лекарскага колегия ще ви защитава. И ако в същото село има специалисти от съседни градове, на този отвън съюзът ще му отреже топките, но няма да го остави“. Д-р Таракчиев предупреди, че от 15 гинеколози в АГ-отделението ще останат 5, защото иначе болницата ще фалира. Ако някой излезе в отпуск, то ще е до Канарските острови“. Ултимативният му тон обиди лекарите и се стигна до пререкания.  Тогава той предрече закриването на Общинската /Работническа/ болница и Военната болница в Шумен. А след неговата изява започна съкращаване на лекари в болницата. Някои от тях напуснаха под натиск и откриха кабинети в доболничната помощ. Със сигурност не съжаляват, защото доходите им са в 3-4 пъти по-високи от работещите в болниците.

Как стартира здравният пазар в Шумен?

На 15 февруари 2000 г. болницата се отдели от поликлиниката. Регистрираха се две лечебни заведения – Обединена районна болница и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение. На 1 март това АПЗЗ стана „ДКЦ I“ ЕООД. Първият му управител беше д-р Мима Папазова, която по-късно стана шеф на дирекция „Здравеопазване“ в община Шумен.

Последва предсрочно освобождаване на медицинските специалисти в сферата на училищното и детското здравеопазване със заповед на МЗ от 20 юни 2000 г. Училищните лекари станаха джипита, а училищните зъболекари, също ЕТ, регистрираха частни кабинети. Затова днес няма адекватна профилактика на подрастващите в училищата и българските деца са с най-лошо стоматологично здраве в ЕС.

Протест на работещите в поликлиниката през 2001 г.

Първа перла в короната в шуменското здравеопазване! На 24 януари 2002 г.  беше официално открит ядрено-магнитния резонанс „Филипс“ в поликлиниката на Шумен. Той беше на стойност 2,5 милиона лева, закупен със средства от фонд „Приватизация“ на общината. Наричаха я „сделката на века“. Управител на учреденото за целта дружество беше д-р Злателина Джендова.

През ноември 2002 г.  започна раздаването на компютърна техника безвъзмездно на семейните лекари, при които са записани над 1000 пациенти. Стойността на техниката беше 5,7 млн. долара и 834 000 евро. В Шуменска област имаше 134 джипита с договор с РЗОК, от които 108 получиха оборудване. По-късно се оказа, че то е произведено през 1985 г. и такова в света вече не се произвеждат. Кой спечели от търга?…Още същата година семейните лекари заплашиха с протест заради наложените им глоби. Година по-рано НЗОК беше планирала за бюджета си 3 милиона лева от глоби.

През 2002 г. стартира GPS-системата в спешната помощ, финансирана от Световната банка. С нея се осигурява глобално следене на линейките. От 2011 г. БЛС настоява за Закон за спешната помощ, но резултат няма. Реформата в „Бърза помощ“ започна през 1994 г., спешните отделения бяха отделени от болниците. Възстановиха ги през 2008 г., като останаха извън Центъра за спешна медицинска помощ и неговите 7 филиала в Шуменска област.

Със старта на здравната каса

Започнаха протестите на фармацевтите

свързани с наредбите за дейността на аптеките. Оказа се, че те са най-глобяваният договорен партньор на здравната каса по данни от 2005 г. Фармацевтите алармираха, че не се спазват сроковете за изплащане на сумите по фактурите. Стигна се до фалити на аптеки. Шуменските фармацевти предупреждаваха: „Унищожава се съсловието, условията на здравната каса са нечовешки! Искаме си заработените пари. Губим средства и клиенти“. И тук електронното здравеопазване щеше да реши проблемите, но  лобистки кръгове нямат интерес от това, за да се работи на тъмно. Както е до дне.

През май 2005 г. в Шумен беше открита денонощна аптека „Даниела“ в старата поликлиника, която след през 2013 г. закри дейността си заради неизгодните условия и липсата на съдействие от общината. През 2014 г. аптека „Вита 1“ в квартал „Гривица“ стана денонощна аптека. Тогава в областта имаше 68 аптеки, от които 35 в Шумен.

Отношенията с НЗОК ставаха още по-трудни. Лекари се възмущаваха: „БЛС не ни защитава правата. Какъв договорен партньор сме на здравната каса, щом магнитният носител не е доказателство за отчет пред нея? Управляват ни с факсове и с документи без нормативна стойност! Има  противоречия в наредбите и е сринат кредита на доверие в управляващите здравеопазването!“

На 20 октомври 2003 г. по инициатива на д-р Петко Загорчев беше подписан

Обществен договор за здравето на шуменци

Направиха го 13 кандидат-кметове на община Шумен: Светлозар Петков /ВМРО/, Иван Капралов „Гергьовден“/, Теофан Димитров /БДС „Радикали“/ Сотир Сотиров /Партия на българските жени/, Веселин Златев /независим/, Красимир Генов /Блокът на Жорж Ганчев/, Даниела Русева /НДСВ/, Родин Русев /БСП/ и др. Това не промени шуменското здравеопазване. Документът беше много бързо забравен.

На 18 декемви 2003 г. беше извършена първата операция с ендоскопска апаратура в шуменската болница под ръководството на проф. Дамян Дамянов. Стойността на оборудването беше 60 000 лв.

На 16.06. 2004 г. здравният министър Славчо Богоев издаде заповед за задължителна квалификация на лекарите – 150 точки за 3 години. Медиците се мобилизираха, но какъв е ефектът от събраните точки? През тази година много лекари заведоха дела в съда за неполучени заработени средства от здравната каса, които продължиха с години. В същото време РЗОК установи, че стоматолози и джипита фалшифицират документи заради пари. По-късно седем лекари бяха с прекратени договори от здравната каса, която беше обвинена от тях за „своеволия и тормоз“.

През март 2005 г. беше извършена първата „безкръвна“ операция в урологичното отделение и безкръвна операция на катаракта в очното отделение. След безброй скандали беше закрит Медицинският център за рехабилитация и спортна медицина. Управител на бившия спортен диспансер беше д-р Йорданка Пенкова.

На 26 май 2005 г. д-р Загорчев, председател на шуменската лекарска колегия, инициира създаването на Обществен експертен съвет по здравеопазване. Не се получи поради нормативни противоречия.

На 24 април 2004 г. в Шумен се проведе дебат за здравеопазването. Лекарите от областта заявиха: „Преходът започнахме в криза и останахме в криза. Постъпили са 20 нови лекари, напуснали са 64. Разделихме се със 155 медицински сестри“. Беше времето на голямата емиграция в чужбина.  През март 2008 г. шуменската колегия съобщи, че 200 лекари са напуснали областта, а две години по-рано са били регистрирани 820 в съсловната организация.

Един афоризъм на анестезиолозите гласи, че скъпото лечение е грешното лечение. Това е за болката в медицината – тема на медицински форуми в Шумен. Здравеопазването е социалната страна, но болка има, защото то е скъпо и все повече ни боли от неговата несбъдната реформа. На научна конференция през юни 2005 г. д-р Загорчев каза: „Малко говорим с пациентите. Болката е строго индивидуална“. А днес, докторе?

Месеци по-рано като лидер на районната лекарска колегия той коментира: „Новият рамков договор е

Гавра с бедността на пациентите!

Правят се тенденциозни промени в наредбите и приложенията. Ще работим по капризите на НЗОК – здравният монополист“.

През февруари 2006 г. джипитата проведоха събрание за новия НРД. Бунтуваха се срещу глобите, наложени за технически грешки. Те казаха: „Един профилактичен преглед продължава 40 минути. Само консумативите за него струват 15 лева за пациент, а касата ни плаща 4,15 лева. Това е срамота! Бръснарите вземат 4 лева. С тази цена здравната каса подценява лекарския труд. Нека някой от НЗОК да дойде да направи профилактичните прегледи, ние ще му платим…“ През септември те решиха колективно да прекратят договорите си със здравната каса, за да няма „вендета с всеки медик поотделно“. Малко по-рано д-р Загорчев –  лидерът на шуменските медици, заяви: „Забраниха ми медийни изяви от БЛС“. Председател на БЛС беше д-р Андрей Кехайов.

Системно имаше откази да се подпише Национален рамков договор, но служебно той се заверяваше от здравните министри като проф. Гайдарски, например. И точно по тази причина през октомври 2006 г. на събрание на шуменската Асоциация на общопрактикуващите лекари д-р Койчева въздъхна: „Болно време настана“. Председателят д-р Милен Чолаков продължи: „Комична ситуация. Ние сме лекари без лекарски права! От две години районната здравна каса в Шумен е монолог.  Искаме диалог с нас, нейните договорни партньори“. Д-р Ивелина Коцовска призна: „Ние сме страдалци! Упражняваме най-престижната лекарска професия, а сме най-глобяваните от касата. Здравната система рухна…“ Днес д-р Коцовска е проспериращ бизнесмен, напуснал отдавна тази система, заради униженията, макар вътрешно да тъгува за пациентите си.

На 20 юли 2006 г. районната лекарска колегия изпрати протестна декларация срещу натиска на здравната каса. Тогава в нея членуваха 710 лекари от областта. Те казаха: „Ще стигнем до физическа саморазправа, ако контрольорите на касата продължават да ни безпокоят по време на медицински преглед или изследване. Да идват извън работно време. Някои като д-р Букарев /шеф на касата/ от години не са преглеждали пациент“.

20 години НЗОК се възприема като работодател, а тя е финансова институция – банката на нашите здравни осигуровки. Касата разпределя нашите пари и е време да престане правителството да казва, че ни дава средства за здраве. Всички искат по-справедлив начин за тяхното разпределение. Ще цитираме Дечо Дечев – управител на НЗОК до март 2020 г., който каза: „Бюджетът на общинските и държавните болници е скочил с 67 процента, а на частните – с 803 процента. А според наредба на МЗ само общинските и държавни болници са длъжни да правят отчети пред здравната каса“.

Пресконференция в РЗОК през 2007 г. Румяна Кръстева, д-р Вяра Паскалева и д-р Йорданка Пенкова

Та нали д-р Йорданка Пенкова, шеф на РЗОК-Шумен, заяви през август 2007 г. на лекарите: „Аз съм само пощенски гълъб! Не определям условията на рамковия договор!“  Тази мисия тя осъществяваше като директор от 1 август 2003 до 25 февруари 2018 г. Сега е подуправител на НЗОК и други са „пощенските гълъби“, които изпълняват нейните указания.

Помним големия скандал за НРД 2007 година, в който беше записано, че от глоби здравната каса трябва да събере 22 милиона лева от болници, лекари, стоматолози, аптеки. „Йезуитски момент! Нараства демотивацията на лекарите да работят и възможностите за конструктивен диалог стават все по-малки“ – скочиха шефовете на болниците в Шумен. Още през януари 2007 г. съсловната организация поиска нова политика за селското здравеопазване. Нещо да се е променило досега?

На 7 март 2010 г. протестът на джипитата накара лидерите на ГЕРБ в Шумен да напуснат залата

На 13 февруари над 300 лекари, медицински сестри, пациентски организации и политически партии излязоха на

протестен митинг пред поликлиниката

– точно срещу Районната здравноосигурителна каса. Девизът беше: „Да спрем рекета и беззаконието в здравеопазването!“ Д-р Загорчев, лидер на колегията, направи уговорката, че протестът не е противопоставяне между РЗОК и лекарите. И продължи: „Диктатът на здравната каса противоречи на професионалния морал“. Д-р Чолаков каза: „Ако не протестираме, ще станем роби на здравната каса“. За абсурдите в здравеопазването говориха лекари от Нови пазар, Велики Преслав и други общини.

На 7 август 2008 г. министър Гайдарски дари на общинската болница във Велики Преслав линейка – втора употреба. Оказа се, че е пристигнала от Катманду /Непал/ и веднага аварира. Дни след това отново се заговори за приватизация на общинските болници. Във МБАЛ-В. Преслав работеха 138 души, а в МБАЛ-Нови пазар – 167. Започнаха протестни събрания, организирани от районната лекарска колегия. Д-р Таня Пешлеевска, началник на хирургичното отделение във В. Преслав, тогава призова: „Ако ни закрият, ще умират пациенти. Ние сме болница без дългове, закупили сме медицинско оборудване за милиони левове“. След месеци бяха закрити хирургичните и родилните отделения в двете лечебни заведения. Непопулярните мерки разбиха една добре работеща здравна система. Продължи емиграцията на медицински специалисти, нароиха частни болници, към които се насочи финансовия ресурс на здравната каса.

Д-р Пешлеевска призовава: Не закривайте хирургията в Преслав!

През 2008 г.  се случи историческо събитие за шуменската болница. Осигурени бяха 360 000 лв. за пребазирането на инфекциозното отделение, което се помещаваше в 100-годишна мизерна сграда, бивши конюшни. За пръв път през лятото на същата година община Шумен осигури средства за ремонт на десет здравни служби в селата. За качеството и цената на ремонтите имаше много спорове, които принудиха здравната комисия в общинския съвет да реагира.

В края на май 2008 г. ескалираха скандалите в Лекарския съюз и в самата шуменска  колегия, недоволна от преговорите на съсловната организация с НЗОК. Започна подготовка за протести. В полунощ на 18 септември при затворени врати шуменските лекари си избраха нов лидер – след четири часа дебати и разногласия! В 24 часа научихме, че председател става д-р Парашкева Вичева, която на другия ден заяви: „Няма да бъдем слепи изпълнители на централни указания от БЛС-София. Ще отстояваме интересите си!“ Тя беше два мандата председател, както и д-р Загорчев преди нея. През ноември от поста директор на Районния център по здравеопазване беше отстранен д-р Атанас Атанасов, защото е в централното ръководство на Лекарския съюз. Неговото място зае д-р Мима Папазова.  Областният управител Тодор Тодоров каза на пресконференция: „Смяната на следващите директори на РЦЗ зависи от здравните министри!“ Д-р Атанасов стана управител на МБАЛ „Д-р Добри Беров“ в Нови пазар след пенсионирането на д-р Димитър Чакъров, който 20 години ръководеше лечебното заведение.

След 2009 г. здравни министри бяха Божидар Нанев и Стефан Константинов – лидери на БЛС. Троянски кон за управлението на ГЕРБ. Управленски гафове ги принудиха да напуснат. Напрежението в лекарското съсловие продължи. Д-р Милен Чолаков – лидер на джипитата в областта, влезе в ръководството на БЛС-София. Лекарските събори преминаваха с  денонощни дебати и противоречия, които разцепиха съсловието. Парите на болниците продължаваха да се намаляват от здравната каса. Още следващата година д-р Чолаков ще обяви: „Даваме НЗОК на прокурор и готвим протест! Липсва излишък в бюджета на касата. Съсловната организация има документи, които доказват, че 455 милиона лева са в неизвестност. БЛС не приема делегираните бюджети, задължителната областна и национална здравна карта, намаляването на регулативните стандарти в доболничната помощ /джипита и специалисти/“.

На 18 септември 2009 г. д-р Чолаков влезе в новата история на здравеопазването с безпрецедентен акт. На националния събор на БЛС той

Хвърли празна бутилка по Владислав Горанов

тогава заместник-финансов министър. Изказването на представителя на правителството го обиди и предизвика, а д-р Чолаков призова за нова здравна политика и ново правителство. По-късно д-р Ивелина Коцовска – председател на комисията по професионална етика в шуменската колегия, заяви: „Подкрепям д-р Чолаков. Правим съд на честта!“

Февруари 2009 г. Лекарите Кр. Симеонов, М. Чолаков и П. Вичева коментират здравната реформа

На 18 декември 2009 г., въпреки поледицата и блокираните пътища, МБАЛ-Шумен отбеляза своята 130-годишнина. По този повод най-старата болница на България откри мемориал „Почит и благодарност“. В неврологичното отделение беше проведена първата тромболиза – успешно лечение на инсулт.

През март 2010 г. Асоциацията на семейните лекари в Шумен свика събрание с готовност за протест. Дойдоха джипита от десетте общини на областта. Те не издържаха на натиска на НЗОК. Присъстващите казаха: „Гаврата с лекарското съсловие продължава. Не получихме заработените пари за Коледа. Имаме кредити, плащаме наеми. Кое друго съсловие в България е така унижавано?“ Д-р Чолаков – председател на асоциацията, определи поведението на НЗОК като „противоконституционно“. На 8 март гневът на семейните лекари беше публично демонстриран на събрание в залата на ДКЦ, на което присъстваха представителите на ГЕРБ: Веселин Златев – областен координатор и премиерски съветник, депутатите Ивайло Тошев и Красимир Минчев, областният управител Димитър Александров и неговата заместничка д-р Емилия Станчева, д-р Йорданка Пенкова – шеф на РЗОК. Скандалният диалог с джипитата принуди политическите лица да напуснат. Съвсем неочаквано д-р Чолаков попита: „Кой прати ДАНС да проверява джипитата в Шуменска област?“

През юли 2010 г. на посещение в Шумен пристигна Анна-Мария Борисова, здравен министър, който проведе среща със здравните шефове при охрана и заключени врати в МБАЛ-Шумен, без да бъдат допуснати кметове и съветници от областта. Стана ясно, че общинските болници – многопрофилни и диспансери, ще бъдат закрити. От тази интересна личност запомнихме думите: „Правя преглед на бойните ни сили в Северна България! Искам да знам с каква бойна техника разполагаме“.  Беше взела на сериозно здравния фронт, но не беше подготвена за сражения.

През същата година болницата в Нови пазар заедно с жителите на четири общини организира два протеста срещу въведените лимити, които водят болниците до фалит. Жителите си искаха болницата, защото им осигурява достъп до качествени медицински услуги.

В шуменската ортопедия вече бяха започнали да поставят изкуствена тазобедрена става.

На 30 септември 2010 г. лекарското съсловие издигна лозунга: „Финансирането на здравната система е опасно за вашето здраве“. Д-р Вичева обяви: „Спираме преговорите с правителството, готвим се за протест през септември!“ Шуменските медици се включиха в националния протест през октомври 2010 г., когато беше поискана оставката на  лидера им д-р Цветан Райчинов заради нарушаване на устава. На 15 декември д-р Чолаков се завърна от София и обяви: „Напускам централното ръководство на съюза. Не желая да участвам в мръсни сделки! Изчезват документи и решения“.

От тогава до днес Лекарският съюз призовава за остойностяване на лекарския труд в името на българския пациент.

Нищо съществено не е направено

Лекарите не получиха независимост. Парите за здравеопазване се увеличават, но здравната реформа няма.  „Българският лекар е смазан психически и физически. Ние остаряваме, а младите бягат в чужбина. Административният натиск води до страх в съсловието“ – предупреждаваха нашите медици.

Шефовете на хирургичните отделения в страната алармираха, че поради криза за анестезиолози се отлагат операции. Десет години по-късно в условия на пандемия за коронавируса този проблем стана национален, защото те работят с респиратори. Апаратура ще се намери, но кой ще работи с нея?

През 2011 г. започнаха да режат от парите за онкоболните в Шумен, а нашата област беше сред петте с най-много раковоболни в страната. Дългите списъци на чакащите за лечение в онкодиспансера и недофинансирането бяха повод за нови протести на лекари и пациенти. Заседанията на здравната комисия в общинския съвет в Шумен се превърнаха в бурни дебати за защита на медицинските специалисти от кожния, белодробния и онкологичния диспансер, които бяха заплашени от закриване. Присъстваха д-р Димитър Костов – шеф на РЗИ, и д-р Йорданка Пенкова – директор на РЗОК, здравните синдикати. Д-р Загорчев поиска от д-р Костов да свика извънреден Областен съвет по здравеопазване. Беше жестоко време – загиваха болници и доказани специалисти!

По-късно ръководството но БЛС пристигна в Шумен. Обсъждаше се политиката на съюза. По този повод д-р Загорчев каза: „Нямаме нито парите на мафията, нито властта на прокуратурата, за да се защитим. Рушим фундамента на доверието лекар – пациент. Трябва ни здрав лекарски съюз“.

На 17 ноември 2011 г. районната лекарска колегия излезе с протестна декларация срещу оклеветяването на лекарската професия от членове на здравната комисия в парламента. Шуменските медици поискаха икономическа и юридическа защита на правата си.

Започнаха протести на съдебните лекари

заради неуредените нормативни проблеми и ниското заплащане. След четири години тяхното национално сдружение отново призова правителството да реши проблемите им, но и до днес Закон за експертизата няма. След тях протест обявиха фелдшерите в страната поради обидните възнаграждения в спешните центрове и болниците.

През ноември 2012 г. научихме за масови оставки в кръводарителните центрове на страната. Унизителните заплати на специалистите в тях задушаваха съсловието. Здравният министър Десислава Атанасова ги призова да преосмислят решението си. Д-р Иван Кокалов – председател на синдикатите в здравеопазването тогава, определи това като акт на отчаяние, защото държавата години наред ги рекетира. Днес продължава кризата за кръводарители. От 2016 г. няма кръводарителни акции в общините на Шуменска област и отдавна чакаме областният управител и кметовете на общините да ги възстановят. Е, не в условия на пандемия!

През 2012 г. започна ликвидацията на кожния диспансер и белодробната болница в Шумен. Напрежението в медицинското съсловие не получи очакваната обществена подкрепа, въпреки събраните подписи. Страхът смаза масово и най-смелите представители на публичните институции. Здравни специалисти напуснаха града и страната.

В края на март 2013 г.  започна работа частната кардиологична болница „Мадара“. Първият й ръководител беше д-р Сотир Марчев, който се притесняваше от лимитите в здравеопазването. По този повод каза: „Адвокатите ще оправят българското здравеопазване!“ Е, не го оправиха.

4 ноември 2013 г. Протест на шуменските медици срещу насилието над техни колеги

На 28 февруари 2013 г. за Лекарският съюз беше ден на протест. Тогава ръководството на шуменската колегия заяви: „Лимитите конфронтират лекари с пациенти. Трябва референдум за нов здравен модел. За 4 години 2,2 милиарда лева здравни осигуровки бяха отклонени към резерва на държавния бюджет. Грешки в системата водят до грешки в лечението.

Партийни и лобистки интереси влияят на реформата

Здравната система е пред разпад“. През месец май беше символичният протест пред Центъра за спешна медицинска помощ по повод насилието над медици.

В началото на 2014 г. БЛС алармира, че за 13 години 7000 лекари са напуснали страната и се задава срив в здравеопазването. За същата година РЗОК-Шумен беше изплатила 60 милиона лева на всички лечебни заведения в Шуменска област /болници, аптеки, лаборатории, джипита и др./ Липсата на реформа не ги направи по-ефективни. Бумащината и бюрокрацията измори и лекари, и пациенти.

На 15 май – Ден на протест на европейските лекари от държавните болници, пред МБАЛ-Шумен излязоха медици от всички отделения, преустановили работа от 12 до 13 часа. Тогава д-р Ивайло Петров, началник на неврологичното отделение, обяви: „Влакът на здравеопазването спря! Трябва да сменяме машиниста! Горивото свърши – болниците нямат финансов ресурс. В момента не стигат 500 милиона на здравеопазването. Млади лекари напускат и предпочитат друг влак в друга държава“. Д-р Загорчев беше още по-прям: „Политическата класа не съществува. Това е сбирщина във властта, която осъжда лекари и пациенти на мизерно съществуване“. В същия момент анестезиологът влезе в борда на шуменската болница. Той беше съветник от ГЕРБ, началник на ОАРИЛ в МБАЛ и председател на Комисията по професионална етика в БЛС-София.

През 2015 г. обявиха д-р Явор Младенов за „джипи-ветеран“. Беше на 82 години с практика в село Бяла река, община Върбица. Напусна работа през 2019 г.

Нетърпимата политическа ситуация предизвика следващия национален протест на 6 април 2016 г. Мотото беше: „Истинска реформа за истинска медицина“. В този петъчен ден лекарите от доболничната помощ затвориха кабинетите си. На предварителното събрание д-р Дончо Методиев заяви: „Това не е реформа, а дъвка. Не сме съгласни с новите наредби на министър Москов!“ Лекарите се обърнаха за подкрепа към европейските си партньори. Започнаха скандалите за националната здравна карта, която беше обявена като вътрешно служебен, а не нормативен акт. Договорното начало беше нарушено, но разговорите на Венцислав Грозев – лидер на БЛС, с правителството се провалиха.

В същия ден здравният министър благослови сливането на болниците в Шумен и Нови пазар в областната администрация. Пак през 2016 г.  стартира задължителната регистрация в болниците и уникалната идея на здравния министър Петър Москов за пръстовите отпечатъци, която не можа да просъществува и година, но бяха изхарчени милиони лева за въвеждането й от болниците. Слава богу, че ги отмениха. Кои фирми-доставчици спечелиха от това?

През 2017 г. оставка подаде здравният министър проф. Николай Петров и станахме свидетели на още безобразия в МЗ. През следващата година обявиха нов стандарт за държавните болници, който заплашваше закриване на отделения. Отново се заговори за ликвидация на общински болници.

След година дойде скандалната новина, че дължим милиони левове на здравни каси в ЕС. Пролича демагогията на НЗОК, която е укривала тази „подробност“ в бюджета си.

Последва докладът на ЕК за 2019 г. В него пише: „Близо 14% от цялото население на България не е обхванато от системата на здравното осигуряване, а регионалните диспропорции по отношение на медицинските кадри са толкова високи, че правят недостъпни здравните грижи за някои социални групи. Има свръх концентрация на здравни обекти и услуги в големите градове и дефицит в селските райони“.

Третият мандат на ГЕРБ не реализира здравната реформа. Всички са изморени – медици, пациенти, та даже и здравните чиновници по места. Медиците са изтощени от извънредни лекарски събори, подписки, протести. Битки, битки, битки…  Убито е едно от най-интелигентните съсловия на България. Най-борбените и непокорни лидери на районната лекарска колегия в Шумен са пенсионери или пред пенсия.

Това е хронологията на сизифовия труд на медиците в България, която сега има 30 000 лекари и 50 000 медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и фелдшери.

Оздравяването е въпрос на време и късмет според Хипократ. Българското здравеопазване загуби много ценно време, а пандемията не е късмет. Напротив, времето е „чумаво“, както каза вчера един депутат. А при толкова много корупционни схеми и източване на здравната каса ние продължаваме да спасяваме здравеопазването с SMS-и. До следващата епидемия…

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име