Калина Василева - диригент и солист с флейта

Животът се завръща и в културния афиш. След отпадането на извънредните мерки, концертите на Симфониета – Шумен са на открито. Дистанцирани бяхме в парка до общината, но „Концерт в двора“ беше по-различно преживяване. В къщата-музей „Панчо Владигеров“ бяхме при композитора, който накара светът да засвири българска музика и да я съхрани в летописа на световната култура.

С маски или не, сетивата ни очакваха живите, а не виртуални вибрации на музиката. Стотина бяха зрителите, двойно повече от местата. Имаше и правостоящи. Други седнаха на оградата или направо на калдъръма, където някога са тичали близнаците Панчо и Любен. Мястото е знаково – тук е духът на композитора Владигеров. А концертът за шуменци е специален, защото дирижира маестра Калина Василева,  която се изяви и като солист с флейта. Така наричаха младата диригентка внуците Александър и Константин Владигерови, когато пристигнаха миналата година за честването на 120-годишнината от рождението на своя дядо, класика на българската музика.

За концертите на открито не получихме програми, диригентите представяха всяко произведение и неговия автор. Така беше някога на лекториите на симфониците в страната, които подготвеха учениците за  класическата музика. Хареса се и на зрителите, сред които имаше родители с деца. Защото нашата Симфониета се нуждае от млади инструменталисти, но и от млада публика! Малко ученици и студенти идват на филхармоничните четвъртъци, въпреки че в града има музикални школи, училище по изкуствата, специалности „Музикално възпитание“ и „Музикална естетика“ в Шуменския университет.

Правостоящи почитатели на музиката

Дъждовете спряха по поръчка този ден. Слънцето печеше здраво и по-предвидливите се спасяваха под чардаци, дървета или с шапки и чадъри.  Излезе ветрец, сякаш да открехне невидимата завеса за музикалния спектакъл. Партитурите бяха закрепени с щипки и музикантите бяха спокойни за своите ноти. С бурни аплодисменти посрещнахме Калина Василева, а няколко капчици дъжд заплашително дойдоха от небето. Тя приветства  публиката, напомняйки, че по тези улици витае възрожденския дух на Шумен, в който е бил създаден първият български оркестър преди 170 години. Пандемията провали планираните през зимата чествания на тази годишнина, но до края на годината има време.

Няма как първото произведение да не е на Панчо Владигеров. „Класическо и романтично“ беше най-подходящата му творба – класическо като жанр, романтично като място и сантимент от минали епохи. А относно сарабандата, която е тема от този цикъл, Калина Василева ни прочете откъс „Времеубежище“ –  новият роман на Георги Господинов, в който той говори за сарабандата: „овладяна тържественост, с удължено второ време, с тържествено начало“.

Следващото произведение също беше посветено на този старинен испански танц, но сарабанда от Хендел. Величествено и помпозно, както ще кажат критиците за немския композитор от 18 век.

Останахме в бароковата епоха с Бах, за да чуем неговата пиеса в си минор. Калина Василева взе своята флейта като солист, но даде знак с изящната си ръка на музикантите за начало. Това е последното произведение, написано от композитора. Беше в шестте части и пак имаше сарабанда. Солистката посвети изпълнението на своята майка Снежана, която в този ден се пенсионира. От нея е наследила любовта си към флейтата.

Чухме прелюд към увертюрата на операта „Травиата“ от Верди. Корцертино за флейта и оркестър от Доницети, ни напомни за родния му Бергамо, където епидемията на коронавируса взе много жертви. Диригентката ни пожела да гледаме по-оптимистично и с надежда за по-добро бъдеще.

На слънце и на сянка за музиката на Симфониета – Шумен

Истинска изненада беше следващото произведение от Елгар, английски композитор, създал произведението „Испанска сцена“, след като е разтрогнал годежа си с Хелън Уивър, когато е бил на 26 години. Младият Едуард трябва да е бил много щастлив от тоя факт, защото творбата звуча валсово и жизнерадостно, да не кажем празнично.

За следващото произведение Калина Василева покани Божидар Мазев – първата флейта на Симфониета-Шумен, за да изсвирят „Анданте“ и „Рондо“ от Франц Доплер, австро-унгарски композитор, диригент и флейтист от 19 век. Заедно с брат си са били известно дуо флейтисти в Европа. Франц Доплер е бил първият флейтист-диригент във Виенската придворна опера.

А ние ще уточним, че Калина Василева е първата жена-диригент в България, която е и флейтист. Тя за първи път направи концерт в двора на къщата-музей „Панчо Владигеров“ в Шумен. За бис  изпълни произведение от Бах.

Цветя получи и нейната майка Снежана Георгиева, която от 1967 г. свири на флейта. Родом е от Белослав. Завършила е музикалното училище във Варна и Държавната музикална академия в София.  След това четири години е била преподавател в музикалното училище в Стара Загора. От 1980 г. е в състава на шуменската филхармония. Съпругът й Васил Георгиев  свири на кларинет в оркестъра, родом е от Бургас. Реализират се в нашия град и възпитават едно изключително талантливо дете, което днес е диригент.

Калина Василева сподели след „Концерт в двора“, че е много развълнувана от събитието. Тя каза: „Знам, че оттук е започнал музикалният живот на България. За първи път дирижирам в двора на Владигерови. Чувството е специално. Мисля, че и публиката го усети. Щастлива съм“.

Калина Василева с родителите си. Снимки Валентина Минчева

За концерта на открито бяха пристигнали професионални музиканти от Русе, Варна, Враца. Колегите поздравиха Калина Василева за успешната изява. Това беше още един знак, че Симфониета-Шумен е интересна и за публиката отвън, когато концертите са организирани на интересно място с интересна програма – във възрожденската част на града, при паметните места на музикалната ни летопис.

Организаторите на събитието може и да са с подути глезени, но публиката си тръгна усмихната и ведра в очакване на следващия концерт в двора на Владигерови.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име