Милчо Талев и Анри Кулев на среща с шуменци

На 25 юни Анри Кулев получи Наградата на София при откриването на „София Филм Фест“. Още едно признание за аниматора, режисьора, продуцента, сценографа. А само ден по-рано той гостува при откриването на изложбата си „Ориент SEXpress“ в шуменската регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. След София, Варна, Пловдив и Поморие, експозицията дойде и в родния му Шумен.

Нашият съгражданин е роден на 21 юли 1949 г. Още като ученик публикува първата си рисунка във в. „Средношколско знаме“. Години по-късно завършва специалността „Режисура на анимационния филм“ в Държавния институт по кинематография в Москва, след което дълго време работи като режисьор, художник и сценарист в Студио за анимационни филми „Бояна“. През 1992-ра създава студио „Кулев филм продукция”. От близо 30 години преподава анимационна режисура в Нов български университет. Директор е на Световния анимационен фестивал във Варна и журира международни фестивали, сред които са Световният фестивал на анимационния филм „Анси’87“ във Франция, Световният фестивал на анимационния филм „Варна’89“, двата фестивала през 2010 – Световният фестивал на анимационния филм „Хирошима” в Япония и фестивалът „Послание към човека” в Санкт Петербург. Последният филм на Анри Кулев е „Имало една война“, която той завършва за своя 70-ти юбилей миналата година. Тогава НБУ издаде голямата луксозна книга с над 300 от неговите еротични илюстрации.

Такава личност няма как да не предизвика интереса на културната ни общественост. На входа на библиотеката го посрещнаха приятели и бивши негови студенти. През ноември 2017 г. Анри Кулев гостува в Шумен, след като 40 години не беше идвал в родния си град. Тогава ни разказа за ония 3000 цветни еротични карикатури, публикувани в пресата. Беше категоричен: „Зад политиката винаги има секс. На електората му остава да уточни „кой кого“.

Червената шапчица, Анри Кулев

В шуменската експозиция бяха изложени 50 от неговите акварелни рисунки. И докато зрителите бяха с маски, картините на професора бяха дръзки в голотата на човешките страсти.  Създавани са преди карантината. Но нима коронавирусът е спрял секса в държавата!

За изложбата на Анри Кулев говори Милчо Талев – директор на галерията в Поморие.  Той каза: „С Анри Кулев сме добри приятели. В тези рисунки ще видите талантът на един голям рисувач. Това не са просто карикатури, а авторски изказ, пълен със самоирония към хората. Вгледайте се в детайлите. Има нещо много по-дълбоко от еротиката. Рисунките са в няколко цикъла. Аз, например, много харесвам цикъла с Пинокио. Радвам се да открия изложба в такава галерия, каквато е тази. Градската ви художествена галерия може само да завижда за едно такова добре направено, много добре осветено пространство в библиотеката“.

Трогнат от думите на своя колега и приятел, Анри Кулев се обърна към шуменци: „Благодаря ви, че сте тука. Благодаря на поканата на библиотеката. За мен е важно от време на време да се появявам в Шумен – моят детски спомен. Това е котвата, която ме държи там, някъде дълбоко в детството. Жалко, че не мога да видя родната си къща. Няма я. Спомените ми са от преди 60 години. Аз съм стар човек… Картинките са такива, каквито са! Всеки вижда нещо свое в тях. Един ги харесва, друг – не. Един вижда акварела, друг – социума. Всички те са печатани във вестник „24 часа“ след 1992 г. В Поморие рисунките бяха 80 в изложбата, във Варна – 300. На времето всичко почна много срамежливо. Такава тема трудно пробива по света, не само в България. Защото човек винаги подхожда много щекотливо към нея. От една страна българинът е външно разкрепостен, но вътрешно много затворен човек. За мен е много важно тия неща да се видят от младите хора. Сексуалното възпитание на децата в началното училище е много важно. Децата се подхилкват, родителите не говорят и се стига да една патология. Ако се говори нормално и чрез илюстрациите се обяснява, тогава по-спокойно младите могат да планират живота си.  Има някакви майчини съвети, но цялото сексуално възпитание пристига някъде от улицата. А темата е много човешка. Какво по-нормално от тялото човешко! Другото, което ме кара да вярвам, че си струват тия картинки, е дозата ирония, усмивката, която предизвикват. За мен е важно те да имат диалог с вас. Ако с нещо ви подсетят за преживяно, ако ви подхвърлят някаква мисъл –  за мен това е достатъчно! Всеки който каже, че това е аморално, е дълбоко лъжец в себе си. Тези неща са много простички и много усмихнати. Напоследък се хващам, че когато говоря за това, започвам да се оправдавам. Което е много кофти. От какъв зор? Ето я шуменската жилка. И онова „шуменки с бели гуменки“… Щом моята майка, баба Надя, вече на 93 години приема рисунките! Скоро ми каза: „Станал си малко небрежен. Преди ги изпипваше…“ Важното е и в тази възраст мозъкът да мърда и човек да се развива. Като си помисля за тия хиляди картинки, които съм създал, значи съм се докоснал до много хора. Ами киното? То ме е срещнало със стотици творци, с които сме били екип“.

Соната за две ръце и … Анри Кулев

Анри Кулев шеговито подхвърли, че ако на някой не му е ясно нещо от рисунките, може да го пита. С бурен смях публиката го аплодира. Стилиян Стоянов напомни, че в старата столица Преслав са открити първите еротични рисунки у нас. Сетихме се и за еротичните стенописи в Помпей от преди 2000 години. Анри Кулев възкликна: „Ами рисунките в пещерата Магурата! Първото нещо е, когато човек се е погледнал и е видял какво има у себе си, после и в околните“. Да, при това рисувани преди 5000 години…

След  откриването попитахме художника: до колко личният му опит му е помогнал за претворяване на еротичната тема в рисунки. Той отговори: „За тях иронията е важна, но опитът със сигурност е важен. Не мога да кажа, че съм паднал от небето. Но във всеки случай картините не са илюстрация на ежедневието ми. Артистичен е преюмбила на цялата работа, а не да ви разкажа сега какъв Дон Жуан съм бил. По-скоро обратното. Търсил съм измислицата, инвенцията за възможните ситуации по време на секс. Човек, който се занимава с тази тема в изкуството, никога не минава за Казанова, нали? Не мога да си представя Набоков, пишейки „Лолита“, какво му се е случило…“

Еротичните акварели на Анри Кулев кореспондират със „Селският еротикон“ в книгата „Записки от селската кръчма“. Авторът Николай Илчевски ни гостува през януари тази година. Много земно и човешки той е разказал за секса на опитните и на младите на село. Весели и мъдри истории за това какво чудо правят мъжът и жената, за да им е хубаво и на двамата…

Художник и писател илюстрират с четка и перо Ориент експрес на българския преход с непреходни страсти и желания. Тренът на скапаната ни железница още се влачи по старите релси на Европа, но той става „SEXpress“ само за този, който го може по балкански, по български, като в Ориента…

Еньовден, Анри Кулев

В условията на карантина или извънредна ситуация Анри Кулев се определя като „безсрамно работещ човек“ за разлика от други, които са принудени да не ходят на работа заради коронавируса. Той остава верен на езоповския си език в рисунките си, а за киното казва, че е по-живо от всякога. Последната езикова мода е определението „брутален“. Е, Анри Кулев е брутално талантлив и брутално искрен с публиката си. Смел е в идеите си и в изразните си средства. Изкушен е от много теми за анимация, които чакат финансиране. Категоричен е, че не политиката трябва да е лицето на нашата държава, а културата, защото тя е фундаментът на нацията. Дано са го разбрали и нашите управляващи, защото от спалните им надничат пачки и пистолети, а в рисунките на Анри Кулев върви сексмаратонът на живота с въображение и усмивка…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име