Празничен водосвет за миряните ще има и тази година в Златарския манастир

На 29 юни, понеделник, е традиционният патронен празник на манастира „Свети апостоли Петър и Павел“ край село Златар, за който всяка година пристигат стотици християни от страната. В този ден родители кръщават децата си. Болни търсят изцеление в лековитата вода, която извира до манастира, но през последните години аязмото пресъхна – канализацията е задръстена. Сега християнската обител се снабдява с водоноска. Има изработени два проекта за водоснабдяване – от Шумен и от село Златар, но и двата предвиждат преминаване през частни ниви. Отдавна е проектирано трасе за водоснабдяване от село Суха река, което е през общински земи, но от това намерение е останала само картата с геоложките проучвания. 

За манастира алтернативата е водоснабдяването да дойде от селата Суха река или Златар. Местните хора уточняват, че от манастира до село Ивански разстоянието е 4 км, докато може път да се отвори до храма по отсечката Шумен-Смядово-Карнобат. Така и водопровод ще се прекара, защото в крайпътния комплекс „Райковец“ вода има.

Манастирът „Свети апостоли Петър и Павел“ е единственият женски манастир в Североизточна България. Преди 20 години с помощта на спонсори от частния бизнес започна изграждането на хотелският комплекс, който все още не е завършен. Един от инициаторите на това дело е Пламен Вълчев, родом от село Ивански, който от 15 години живее и работи в София. Неговата майка Недялка Вълчева, учител-пенсионер, е сред най-всеотдайните миряни за поддържане на манастирската обител.

Проигумен е отец Иван от църквата „Свети Три светители“ в Шумен, всяка седмица идва в храма. В манастира има две монахини в напреднала възраст – Ксения и Параскева, една послушница – сестра Стоянка, монах Илиян – певец от 20 години.

На 21 юни те са били посетени от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Поради ангажименти, той няма да присъства на Петровден при миряните. По традиция на храмовия празник свещеници от Шумен и Велики Преслав отслужват божествена света литургия, семейства правят кръщенета на децата си, раздава се курбан за здравето на миряните.

Иконостасът в църквата на манастира

Само преди седмица три православни семейства от Шуменска област са кръстили децата си в манастира. Често преди храмовия празник поклоници идват да преспят на святото място. Дано и тази година се спази традицията и представители на общините Шумен и Велики Преслав почетат Златарския манастир на неговия патронен празник заедно с жителите от региона. За богослужебната служба пристигат организирано православни от Русе, Варна, Провадия, а понякога и чужденци. Християните се надяват местната власт да проучи възможностите за европейско финансиране на манастира, за да бъде прокаран водопровод и да се укрепят част от сградите. Решаваща е ролята и на шуменските депутати, които могат да проявят инициатива, както и да намерят спонсори за финансиране на незавършените сгради. Напоследък премиерът направи много визити в църкви и манастири и обяви дарения от държавния бюджет за ремонтирането им.

Много млади хора, покръстени в православната вяра, търсят Божия помощ тук, когато нямат деца или се разболеят, но малцина знаят историята на манастира „Свети апостоли Петър и Павел“. Истини и легенди се преплитат в съдбата му. За него се разказват чудеса. Едва ли обаче щяха да бъдат положени основите на новата сграда, ако нямаше предани на Божието слово хора, които да съберат съмишленици и започнат святото дело.  Идеята за него е проблясвала като свещичка в душите им, но не е изтляла в атеистичното ни минало до идването на демократичните промени. С това огънче – вярата в Бога, от дете е расла Недялка Вълчева, пълномощник на манастира, вече на 76 години. Благодарение на родолюбци като нея знаем истината за манастирската обител, която събира православни от цялата страна.

Недялка Вълчева с една от монахините

Манастирът съществува от времето на

Първото българско царство

Т.е. от покръстването на българите, от времето на царете Борис и Симеон. Според последните сведения, в околността на село Златар е имало три манастира, един от които е „Свети апостоли Петър и Павел“. Първите два били разрушени веднага с идването на турските завоеватели през  XIV век. Третият е съществувал до късно и в него се е укривала Попмартиновата чета. По нареждане на пашата, третият манастир е бил опожарен. За това разказват турските анали, намерени в Томбул джамия, съхранявани в Националния исторически музей в София.

В началото на ХХ век местните хора наричали местността „Под манастирите“. Тук имал нива Рачо Рачев Калоянов. Когато я разоравал, намерил нещо, но какво – никой не знае. След тази случка умрели близначетата му, после починала и осиновената му дъщеря. „Знак, че това, което е намерил, не го е употребил за каквото трябва“, разказват хората. Бай Рачо започнал усилено да се интересува от нивата си. Жито сеел – клас нямало, царевица сеел – кочан нямало, боб сеел – шушулка нямало. Неверник бил, но вярващите в Бога селяни го накарали да пише до вестник „Утеха“, до пророчицата Бона Велинова, която по онова време е открила 140 църкви и манастири под земята.

„Рачо, ти знаеш какво си намерил! – отговорила тя в писмо. – Това място е свято! Тук е имало три манастира. Ти си намерил следите от единия – „Свети апостоли Петър и Павел“. На теб ти се дава да продадеш имота си и да започнеш възстановяването на манастира, защото знаеш какво те чака. И то започна!…“

Труден човек бил Рачо – деликаллия. И все пак продал имота си и дошъл в местността, построил малка къщичка и започнал възстановяването на манастира. През есента на 1931 г.

Пристигнала ясновидката Бона Великова

С вярващите организирала служба със свещеник. След като пренощувала, на сутринта оградила земята, която не давала плод. „Това е мястото на олтара на манастирския храм. То върже на небето, Рачо, а не на земята!“ Забили селяните кръст и построили параклисче.

През 1937 г. населението събрало средства и съградило църква от кирпич. Намерените каменни основи с надписи положили в основата на църквата, за да не се губи Божията сила. И до днес Бог пази това място от природни бедствия и човешки злини, а посветените в негова служба дарява със здраве и благочестие.

Дали мястото е свято, хората съдят по лястовичките напролет. Досега те не пропускат да се населят под манастирската стряха. Както е казано в един от псалмите на Давид: „Птичка си намира гнездо, и лястовица къде да положи пилците си при твоите олтари, Господи!“

Първата монахиня Вяра

пристига през 1950 г. със светското име Радка. Била богата и много красива девойка от Нови пазар, душевно чиста, изискана, завършила френски колеж. По-късно дошла и монахиня София със светското име Василка от село Ивански, дипломирана математичка в Софийския университет, работила във вестник „Утеха“ и като секретар в общество „Добрият самарянин“. Манастирът бил посочен на двете по откровение на пророчицата Бона Велинова.

Когато Вяра пристигнала, бай Рачо не я приел. „Манастирът е мъжки!“ – отсякъл сурово той. Спяла в гората Вяра, сред чакалите. Селяните убедили Рачо да приеме монахинята. По-късно пристигнала и София. Трудни били времената за църквата. В селата не им продавали хляб, криели се от хората, че наблизо има манастир. С пост и труд,

С 15 часа молитви на ден

монахините дали пример за послушание. Живеели мизерно, но успели да убедят манастирската обител. През 1953 г. умряла Вяра, а дошла майка Макрина, игуменката, която почина преди години. София напуснала света през 1990 г. В околностите на манастира, на път за аязмото, са гробовете им. Дано днешните православни им се поклонят и сложат цвете за тяхната преданост и стоицизъм.

С 36 декара ниви, наследство от Рачо Калоянов, манастирът не би просъществувал. Хора отблизо и далеч даряват, защото не само имат страх от Бога, но и вяра в него. Дано спомоществуватели подадат ръка на инициативния комитет, който започна изграждането на манастирски комплекс, все още недовършен.

Водоноската пред незавършения хотел на манастира

Лековитият извор до Златарския манастир е известен от неговото второ възникване. Скован от ревматизъм старец си тръгнал от тук здрав. През 1953 г. майка Макрина излекувала екземата си на главата. Водата, която съдържа много магнезий, е полезна за страдащи от очни, кожни и други болести. За жалост аязмото пресъхна.

Това място има нужда от почистване, укрепване и грижи не само по време на храмовия празник на Златарския манастир. Ще припомним, че през 2007 г. беше изградена подпорна стена пред църквата на манастира на стойност 115 000 лв., а за асфалтирането на пътя между селата Ивански и Златар бяха осигурени 135 000 лв. Фирми са дарили над 500 000 лв. за хотелския комплекс за периода 1997-2007 г.

В негова подкрепа на манастира областният управител проф. Стефан Желев може да организира работна-среща разговор с кметовете на общините Шумен и Велики Преслав. Трябва да има вода! А и историята показва, че всяка помощ за християнски храм се възнаграждава от Бога…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

3 КОМЕНТАРИ

  1. Ха да видим войводите как ще помогнат. Нали са на власт.

  2. Любо Христов свещ няма ли да запали? Не сме го виждали в църква нито в манастир. Срамота втори мандат. И Найден Косев по религиите сме смотава. Другите кметове идваха в Ивански при хората.

  3. Тамплиерите от ГЕРБ няма ли да подкрепят финансово манастира? Бог е един и областният управител е един. Защо спи? Заплатаджии…

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име