Музикална класика, обединена под заглавието „Летен пасторал“, звуча в двора на къщата-музей „Панчо Владигеров“. А тук преживяването с шуменските симфоници е винаги различно. Дори когато юлското слънце не иска да си тръгне до 20 ч., а вятърът обръща нотните листи и роши косите ни. Зеленината на двора ни подготвя за музикалните пиеси със селската идилия, пастирите, безкрайните природни пространства. Истински July morning класик, но не на морето, а под старите сенки на възрожденския Шумен.

За увертюра на концерта диригентката Калина Василева обяви произведение на Хендел – част от ораторията „Месия“, която се нарича „Пасторална симфония“. Акцент са овчарите, на които ангелите възвестяват явяването на Христос. Филхармонията ни представи няколко премиерни произведения за сезона. Първото беше „Летен пасторпал“ от Артур Онегер. Композиторът е бил вдъхновен за него от родните швейцарски Алпи по време на ваканция. А на партитурата стои епиграф от френския символист Артюр Рембо: „Целунах лятната зора“. Произведението е посветено на Алексис Роланд-Мануел – френски композитор, биограф на Равел, професор по естетика в Парижката консерватория.
Оркестърът изпълни пет танца от Моцарт, някои част от опери. Контраданс произлиза от английския селски танц, който става на мода през 17 век. Те носят типичното за този композитор веселие и жизнерадост.
Калина Василева ни пренесе в нашите ширини и обяви „Жетва“ и „Танц“ от Марин Големинов, част от произведението му „Пет скици“. Няма как да не преживеем тежката лятна мараня на полето, досущ като настоящия юли, но при жетварите. А „Танцът“ му е емблематично произведение, разпознаваемо по цял свят. Големинов е музикален гений, който се зарежда от чистия извор на фолклорното ни наследство. Отличен е с Хердерова награда и става Кавалер на Ордена за изкуство и култура във Франция през 1976 г.
Отново се върнахме към контраданса с 12 танца на Бетовен. Някои от тях са част от симфонията „Ероика“, написана през 1803 г. с първо заглавие „Бонапарт“. Това е най-великата симфония /Трета/ за всички времена. Анкетата е направена от „Би Би Си Мюзик Мегазин“ с участието на 151 диригенти, най-добрите в цял свят. Чухме и танц от балета „Прометей“, който Бетовен пише в края на живота си. С тези произведения – също премиера за Симфониета-Шумен, продължаваме да отбелязваме 250 години от рождението му.
В програмата бяха включени две песни с фолклорни мотиви от Густав Холст /1874-1934 г./ Английският композитор от немски произход също е бил изкушен от селския фолклор на Острова.
Атмосферата на възрожденския комплекс винаги се свързва с Панчо Владигеров. Но този път симфониците не изпълниха негово произведение, а творба на Веселин Стоянов – другият велик шуменец, роден в семейството на Анастас Стоянов. Оркестърът изпълни четвъртата част от голямата сюита „Бай Ганьо“, написана през 1941 г. След гротеската в първите три части, където героят пътува, гостува във Виена и е в банята, в четвъртата той се прекланя пред родната природа. Носталгията по живия български корен е в музикалните картини, пресъздадени с мащаб – поля, овчари, народен епос. Със сигурност Веселин Стоянов е бил вдъхновен от природата на Шуменския край и всеки от нас намери свой прочит на музикалната творба. Толкова е нашенска, толкова близка по ритмика и душевност! Калина Василева напомни, неговата Втора симфония се нарича „Велики Преслав“.

Много поздравления получи диригентката за програмата на концерта от шуменци и от гостите от други градове. Музикантите също си тръгнаха, възнаградени с аплодисменти. „Летният пасторал“ обаче беше специален за флейтиста Божидар Мазев, който за последно свири с колегите си и отпътува за родния Пловдив.
Той е дете на промяната. Роден е на 31 юли 1989 г. Завършва Средното музикално училище „Добрин Петков“ и Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ през 2012 г. Две години по-късно постъпва в колектива на шуменската филхармония. Съпругата му е от Плевен, но родителите й са в Шумен. Така връзката с нашия град не се губи. Цели шест години Божко, както го наричат симфониците, свири за шуменската публика. След неговото напускане оркестърът остава с една флейта в ръцете на младата Ина Иванова, като не броим Калина Василева – флейтист и диригент. Флейтистът засега прекъсва музикалната си кариера, но остава нейн почитател, както и семейството му.

На тръгване Божидар Мазев каза: „На мен ми е мъчно за колектива. Атмосферата е добра за работа, но житейски обстоятелства налагат да напусна и да се върна в Пловдив. Благодарен съм на Станислав Ушев, Калина Василева и всичките мои колеги затова, че ме приеха и ми дадоха шанс да бъда част от оркестъра. Няма да забравя Шумен и ще се връщам при удобен случай“.
Валентина МИНЧЕВА