Първият български оркестър

Страната ни се тресе от протести, народът иска смяна на системата. Съвсем естествено на дневен ред идва темата за ценностната ни система. На какво да се опрем като нация, ако не на духовните си устои? Едва ли някой помни имената на най-богатите чорбаджии, чифликчии, търговци в Шумен преди Освобождението. Но от векове обществеността почита просветените родолюбци с принос към националната и световната култура. В  този преходен за историята момент, нашата Симфониета отбеляза с концерт 170 години от основаването на първия български оркестър. Сякаш за да разлисти книгата на едно друго бурно време на революционен кипеж и културно осъзнаване през Възраждането, когато от Шумен тръгва пътят на смелите и талантливите за цяла България. Защото истинският патриотизъм е пътят към държавността, който без саможертва остава само лозунг.

Летописът на оркестровото дело е  научният труд на диригентката Калина Василева. С дисертацията тя придоби научната степен „доктор“. Изследователската й книга беше издадена с финансовата подкрепа на община Шумен. Там е духовната искра – от първите „естествени песнопойци и музиканти“ на Възраждането /както пише Сава Доброплодни/ до композиторите от академичната школа, чиито творби и днес аплодират по света. Ученият човек е прогресивен и носи европейски мироглед. Ако не познаваш рапсодия „Вардар“, няма как да проектираш бъдещето на народа си – материално и духовно. Само с „Винету“ не става…

Колкото рехав беше последният протест по шуменските улици, толкова невпечатляваща беше и публиката на концерта „Музикалният Шумен“.  Настроихме се за среща със симфониците в къщата-музей „Панчо Владигеров“, но небето почерня и дъждът ни прогони към концертната зала на общината. Там с Калина Василева пътувахме по петолинието на най-старите партитури, за да се приземим в модерната класика.

Дирижира Калина Василева

Музикалните маршрути са всъщност пътеводител в културната ни история. Да си представим Шумен в средата на XIX век, когато населението е предимно турскоговорящо, а в него има 300 джамии, както пише изследователят Христо Герчев.  Под сенчести чинари и тополи на чаршията се разнасят каймаклии кафета и бяло сладко. Следи от тесните калдъръмени улички на стръмния град има и днес. Турски ханища, занаятчийски дюкяни, гарнизон с казарми за  хиляди войници и три турски военни музики от по 60-65 човека, които гражданите често слушали. В това тъмно битие на Османската империя времето върви лениво с темпото на Ориента…

Но тъкмо тук идва европейският полъх на новата култура с пристигането на полските и маджарските емигранти, прокудени от своята родина след въстанието през 1848 г. Днес България се променя с порива на младите българи от чужбина.  Европеизацията на кроткия християнски народ преди два века започва с 2000 чужденци в 20-хилядния Шумен. По изровените улици и край кирпичените дувари се появяват непознати граждани с европейски дрехи и с европейски обноски. Свободният дух движи историята и създава нови елити, от които толкова се нуждаем и днес. Ако патриотичният бунт на изгнаниците и техните български последователи е бил срещу консерватизма и робската психика, то сега битката е за пак за нов обществен ред и ново политическо възраждане.

Ето как музикалната лектория ни припомня примера на първите български обществени дейци, които правят Шумен люлка на театралното и музикално дело. Калина Василева разказа за първия български оркестър, основан през 1850 г. от унгарския емигрант Михай Шафран. Той композира пиесите: „Кавалерийски марш” и „Хусарен полка”, в които се усещат унгарски мотиви; „Надежда валс”, „Валс на цивилизования българин” и „Полка-мазурка” и др.

За публиката симфониците изпълниха „Шумла полка“ и „Валс“, написани от Добри Войников през 1862 г. , участник в музикалната формация от ентусиасти. По това време  не е имал познания  по хармония.

Войников е първият български диригент

Той ръководи оркестъра, след като Шафран заминава за Одрин. А става музикант едва на 17 години!

Снимката на първия български оркестър е направена от пътуващ чуждестранен фотограф и е първата българска фотография. На нея Д. Войников свири на флейта. Останалите са: Симеон Янчев – първа цигулка, Димитър Дюгмеджиев – втора цигулка, Никола Патоев и Жеко Шопов – трета цигулка, Спаси Попов и Злати Милев – съответно първа и втора флейта, Тодор Куцаров – контрабас. Самият Шафран, който дирижирал, свирел втора цигулка. Инструменталният състав се запазил през всички години на Възраждането, неизменен и от продължителите на делото на Шафран. Спаси Попов създава първата печатница в Шумен, втората в България.

Любопитен факт е, че контрабасът е бил изработен от майстор-столар под ръководството на Шафран. Дълго после се търкалял в дома на Войников и майка му направила от дъските му курник. Истинско чудо е, че всички те – съвсем млади шивачи, обущари, печатари, учители, са се научили да свирят на класически инструменти за шест месеца. Започват вечеринките – новата мода в градския живот, които скандализират чорбаджиите. Това „леко“ европейско поведение става част от нормалните шуменски порядки. Местните занаятчии правели смели стъпки и в европейските танци.

И за продължи темата с „талантливите млади“, Калина Василева ни представи Ивайло Александров, който от 10-годишен композира. Симфониета – Шумен изпълни фрагмент от неговата втора симфония. Той е роден на 18 март 1992 г. в Пловдив в семейството на архитекти. Майка му е от Пазарджик. Баща му Иван Александров е шуменец, от 7 години е архитект в нашия град. Ивайло завършва втори и трети клас в Шумен, а след това семейството му заминава за Мадрид. Там той учи пиано, дипломира се по специалността филмово изкуство в университета, докато сестра му Поля наследява професията на родителите си. През 2014 г. младежът заминава за Южна Франция и се установява в село край Марсилия. Пише музика за кинопродукции – 15 късометражни филма и документален филм за студии в САЩ и Франция. От началото на март Ивайло Александров е в Шумен. Пандемията го е задържала след гостуването и той си възстановява родния език. Шуменският оркестър изпълни част от неговата „Симфония във фа“, а той благодари на публиката и лично поздрави Калина Василева.

Ивайло Александров.

Диригентката ни върна унгарската тема с творбата на Бела Барток „Румънски народни танци“. Сред композициите му има и пиеси с български ритми. Още един класик, който става популярен, разработвайки творбите си на фолклорна основа. Така Барток и Владигеров стават част от световния композиторски елит, който пише оригинални творби на етнооснова, правейки ги разпознаваеми като интонация и ритъм.

Военните оркестри в Шумен

се създават  към 7-ми пехотен Преславски полк и и 19-ти пехотен полк през периода 1883-1885 г.  С тях са свързани имената на капелмайстори – руснаци, чехи, българи, които композират и преподават музика. Традицията на военните оркестри пазим до днес.

Специално място в програмата имаше Добри Христов, завършил Държавното педагогическо училище в Шумен през 1896 г. – предвестник на Шуменския университет. По-късно той става преподавател на Панчо Владигеров по композиция в музикалното училище в София. За нас симфониците изпълниха „Балканска сюита 1“ от Добри Христов,  написана върху български народни мотиви през 1904 г. Партитурата е с посвещение на Негово царско височество Борис Трети, създадена докато е учител във Варна.

Не беше отминат огромният принос на Анастас Стоянов за оркестровото дело. След обучението си в Цариград през 1878 г. той се завръща в Шумен. По негова инициатива и с желанието на неговия съмишленик Рачо М. Рачев са отпечатани

Първите нотни учебни помагала

и нотни сборници в България. Това се счита за началото на нотното книгоиздаване у нас.  Пианото започва да става модерен инструмент. Анастас Стоянов е един от първите клавирни педагози и основоположници на клавирната школа в България. Той предава щафетата на своите деца – братята Андрей (1890- 1969) и Веселин (1902-1969) Стоянови. Анастас Стоянов първи записва с ноти неравноделните размери.

През 1896 г. под негово председателство е основано първото музикално дружество в  града на име „Гусла”, към което са създадени хор и оркестър.

Важен момент за културния и обществен живот на Шумен е построяването на новата сграда на читалище „Архангел Михаил”  /днес „Добри Войников“/. Тя е една от най-красивите и с най-хубавата концертна зала в града. Тържественото й откриване и освещаване е на 8 ноември 1898 г.

С произведение на Панчо Владигеров, написано през 1934 г., Симфониета-Шумен отдаде почит на патриарха на българската музика. Посветено на сина му Александър и създадено в критичен личен момент, то подсказа неговата носталгия по родния край.

Калина Василева разказа за тримата братя Коста, Пресиян и Велико Дюгмеджиеви, дипломирани в Германия. В Шумен ръководят ученически оркестри. Най-изявеният диригент е Велико, който през 1914 г. основава Шуменската оперетна дружба.  Първият концерт на обединеното дружество „Родни звуци“ е на 28 декември 1924 г.

Веселин Спиров – цигулков педагог и възпитаник на Виена, поставя основите на качественото музикално образование по европейски образец по това време.

Жулиета Михайлова, възпитаничка на Веселин Спиров. Снимки Валентина Минчева

През есента на 1950 г. в Шумен се

Създава симфоничен оркестър

при Градския народен съвет. Първият му концерт е в кино „Г. Димитров“. В състава му са 49 музиканти. На 4 май 1954 г. той е обявен за държавен. На 3 септември като солисти гостуват Панчо Владигеров и Георги Байнов, а в края на годината за главен диригент е назначен Иван Вульпе, току-що завършил консерваторията в София. Той остава три творчески сезона. След години се завръща отново.

През септември 1964 г. е взето решение част от симфоничните оркестри, между които и шуменският, да се закрият. Отново се сформира оркестър към ГНС-Шумен. През 1971 г. той е обявен за държавен.

През 1972 г. се създава Държавна филхармония Шумен. Главен диригент е Филип Ламбев.

В края на сезон 1983-84 г. се реализира идеята на Иван Вульпе за Младежки музикални дни „Мадарски конник“ в Голямата пещера на археологическия резерват.

Музикалните дни „Панчо Владигеров“ се провеждат за първи път на 26 февруари 1981 г. Пет години по-късно е Първият международен конкурс за пианисти в Шумен.

През 1989 г. шуменската филхармония се състои от  89 оркестранти. От май 1996 г. до сега главен диригент и директор е Станислав Ушев. Към филхармонията тогава има 56 щатни бройки. С постановление №152 от 28 юли 2010 г. на Министерския съвет държавните филхармонии в Шумен, Враца и Видин се преобразуват в Симфониети.

На 24.12.1974 г. Панчо Владигеров става Почетен гражданин на Шумен

За нашата симфониета

са определени 37 щатни бройки, според заповедта на министър Вежди Рашидов. През следващата година се въвеждат делегираните бюджети за културните институти и се дава възможност директорът сам да се разпореди със средствата.

През юни 2015 се провеждат за последен път Музикални дни „Мадарски конник” с голям успех и много публика. Поради риска от срутвания на скални късове в пещерата на Мадара там вече не се организират концерти. През 2017 г. оркестърът се състои от 41 щатни бройки, от които 34 оркестранти. Най-проблемна е липсата на медни инструменти, анализира Калина Василева. Тя уточнява:  „Това налага търсенето на определен брой попълнения с музиканти от съседни градове за почти всеки концерт на оркестъра. Липсата на музиканти напоследък се усеща из оркестрите в цялата страна. Оркестърът въпреки всичко все още е сравнително равномерно комплектуван. Малкият състав на оркестъра и малкият щрайх не позволяват изпълняването на по-мащабни произведения. По-голямата част от творчеството на българските композитори на практика е неизсвиряемо“.

Диригентката отделя

Специално място на публиката

в своята дисертация:  „Проблемът с липсата на публика се задълбочава. Основна причина за това е развиването на технологиите, новите предавания по радиото и телевизията, навлизането на модерни стилове в музиката“.

Съдържание на книгата „Оркестровото дело в Шумен“ е музикална енциклопедия, която може да бъде полезна за всеки преподавател и професионален музикант. Пандемията провали нейното представяне в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, но концертните програми на Симфониета винаги могат ни припомнят  ранните творби на нашите композитори.

Предговорът е от проф. Пламен Джуров. Той пише: „Появата на оркестър с класически музикални инструменти в Шумен в средата на 19 век е чудо, породено от необичайно стеклите се обстоятелства. Осем години след основаването на Виенската филхармония някъде на Балканите се ражда оркестър. Да, малък, все пак непълноценен, но роден в страна, където дотогава не са чували виола, виолончело, контрабас, където цигулките ги измерват на килограм, за да определят цената, а контрабасът е направен от „газени сандъци“. Тази парадоксална картина не може да остави читателят на текста безучастен. Текстът на Калина Василева е респектиращ и задължаващ“.

Концертът завърши с част от симфонията „Велики Преслав“ на Веселин Стоянов, която оркестърът скоро пак ни представи. Няма по-родно, по-шуменско от това произведение за вечерта. Оркестърът го изсвири на бис и ни пожела нови срещи.

Топлата юлска вечер почти беше заличила следите от дъжда, а ние си пожелахме звездно небе и лятна прохлада в двора на Владигеров за следващия концерт.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име