Пандемията измести творческия сезон на Симфониета-Шумен. От 8 март до 22 май оркестърът не беше на сцена, отпаднаха и прояви с гостуващи певци и инструменталисти. Дано ангажиментите им останат до края на високосната година, която е толкова шеметна и катастрофална, че още сме объркани от неочаквания й ход. Шуменската публика е ревностна към своите симфоници и беше нетърпелива за изявите им през лятото. Дъжд, бури, жега се редуваха през последните два месеца, но пък преживяванията в къщата на Владигеров бяха вълнуващи.
В последния горещ четвъртък на юли главният диригент Станислав Ушев и оркестърът ни подготвиха „Музика за приятели“ преди ваканцията. Дори в 19 ч. не се дишаше от топлина. Маестрото взе палката и посрещна публиката: „В тоя шантав сезон озаглавихме така концерта си, защото ние ви усещаме като приятели, които си имат доверие един към друг, готови са да помогнат и живеят с нашето дело. И с какво друго да започнем, ако не с музика на нашия домакин Панчо Владигеров. Ще изсвирим три части от неговото „Дивертименто“. В предишния концерт изпълнихме две и ни остава още една част, която ще чуете на следващия ни концерт. Излизаме в отпуск и ще започнем през септември. Дали творческите ни планове ще се реализират, зависи от тази объркана ситуация. Живот и здраве, винаги можем да реагираме според условията и обстановката“.
„Източен марш“, „Карнавално шествие“, „Негърски танц“ са заглавията на трите части на Панчовото дивертименто. В тях няма български мотиви, но като всяко дивертименто /забавление – в превод/, то ни развесели, особено когато разпознахме пътуващото влакче.
Нови творби в репертоара имаше за публиката. „Когато чуя първата кукувица през пролетта“ от Берлиоз беше едно от тях. Ролята на кукувицата изпълни кларинетистът Светослав Михайлов. Това беше единственият ни шанс да почувстваме хладина, но от партитурите…
„Унгарски танц №4“ от Брамс наистина повдигна емоциите, както ни обеща диригентът. Общо 21 са унгарските танци на композитора, някои от които Симфониета-Шумен е изпълнявала в други вечери. Фолклорните мотиви са типични за тези творби на гениалния немец, който е успял да ги направи класика подобно на Панчо Владигеров. Затова са разпознаваеми и вечни повече от век.
Станислав Ушев ни представи друг автор. Мак Донгъл, американски композитор, живял няколко години в Европа, увлечен от музиката на Вагнер, Лист и др. Пише две песни „Песента на Роналд“ и „Хубавата Алда“ – френски епос от XIX век.
В Европа се завърнахме с Дворжак. Чехът пребивавал три години в САЩ, вдъхновил се от местния фолклор и написал симфонията „Из Новия свят“, която му носи световна слава. През 1892 г. е начело на Американската национална музикална консерватория в Ню Йорк. Тогава пише и „Американска сюита“. Симфониета изсвири три части от нея, в които има от спиричуълите на „черните дяволи“ – религиозни песни на поробените африканци в Америка.
С прелюд от музиката на филма „49-я паралел“ оркестърът ни напомни, че свири музика за екрана. Кинотворбата е създадена по повод трагичен случай през 1941 г. Канадско торпедо атакува подводница с немски войници. Живи остават шест от нацистите, които се опитват да преминат 49-я паралел между Канада и САЩ, като се надяват, че ще бъдат спасени на американска земя. Английски филм с канадско участие. Продукцията е на Майкъл Паул, черно-бяла лента, много стар и много вълнуващ. Композиторът е Ралф Уилям. Прекрасна драматична музика, характерна за военните филми от миналия век, които поддържат патриотичния дух, но и разплакват зрителите, съпричастни към личната драма на всеки от героите. Нашите оркестранти изпълниха част от нея.
После чухме малка песен от Елгар, английски композитор, който шуменските симфоници често включват в репертоара си.
„Валпургиева нощ“ – балетната музика към операта „Фауст“ на Гуно обаче е нещо друго! В началото можем да валсираме, после идва ритмичен танц, а на финала бързо темпо – вещици и духове са в стихията си. И диригентът е във вихъра си, и оркестрантите са в устрем.
За да си отдъхнем, Станислав Ушев ни предлага нещо по-спокойно – „Антични танци 3“ от Респиги. Италианският композитор ги пише през 1917 г. и с тях става популярен. Както казват критиците за него, „съвременен прочит на творби за минали векове“.
На края отново сме с Дворжак – „Славянски танц 8“. Ритмично и тържествено като за финал. Симфониците са прави, а ние аплодираме за довиждане. Станислав Ушев закрива творческия сезон и ни пожелава: „Бъдете живи и здрави! Пазете се! И весело лято!“
В 20.15 ч. е все още светло и душно. Дамите разтварят ветрило, но като че ли никой не иска да си тръгва от родната стряха на Владигеров. Сенките на стария Шумен са прохлада и романтично място за приятелите на Симфониета. Всички имат планове за ваканцията. А Станислав Ушев е категоричен, че ще отдъхва активно: и на планина, и на море със семейството си, но в никакъв случай в Гърция. Дано симфониците си починат, защото очакваме афиша им през септември.
Валентина МИНЧЕВА