Центърът на с. Бъзън. Тротоарите в селото са първото нещо, което всеки шуменец забелязва

Чисто, благоустроено и видимо благоденстващо село. Асфалтирани улици, не само главните, а дори малките странични отсечки. Тротоари с прясно подменени плочки, на които шуменци могат да завиждат. Ремонтирано читалище с голяма сцена, база на 4 самодейни състава. Работеща библиотека и последните заглавия от книжния пазар. Ремонтирана детска градина. Ремонтиран пенсионерски клуб, където на смени празнуват и репетират две пенсионерски организации.  Добре поддържани паркове, градинки с цветя, зона за стрийт фитнес, детски площадки с нови люлки и пързалки.  Улични лампи с лед осветление в цялото село, до най-крайните къщи. Видеонаблюдение с 32 камери.    

1300 жители, много млади хора, къщи, показващи добър стандарт на живот. И само един официално регистриран безработен, нает от местното кметство по програма за временна заетост.

И не, това не е село в Германия. Това е едно средностатистическо българско село, на един час път от Шумен.  Но все едно е в друга държава, в сравнение с нашите разбити и мръсни села. Русенското село Бъзън, на 17 километра от Русе. Все по-привлекателно място за живот, най-евтините имоти тук са вече около 30 000 евро, има и по 100 000 евро. От началото на пандемията русенци са изкупили почти всички свободни къщи. На всеки час минават автобуси до Русе, така че транспортът не е проблем нито за учениците, нито за работещите.

Част от парка „Баба Деша“, обновен по проект

Но не винаги е било така. Допреди десетина години Бъзън е било типичен пример на западнало българско село и общо взето е изглеждало като нашите шуменски села – разбити улици, препълнени казани за смет, буренясали канавки, сгради с течащи покриви. Преди 10 години на местните хора им писнало и след референдум напуснали тогавашната си община Вятово и преминали към община Русе, защото там всички села разполагат със самостоятелни бюджети и могат сами да решават проблемите си. А кмет на Бъзън станала една образована, действена и амбициозна жена, бивша журналистка, която стъпка по стъпка променила облика на селото. Затова тази есен жителите на Бъзън без колебания преизбраха кметицата си Василена Цанкова за трети мандат.

Именно тези два фактора – финансова независимост и работещ кмет, са необходими на малките населени места, казват местните хора.

Как действа на практика тази финансова независимост, какви са правата на селското кметство, кои са преимуществата на собствения бюджет – това проверихме на място с кметовете на шуменските села Мадара и Царев брод Неделчо Неделчев и Стефан Живков, и с общинския съветник Добромир Драев.  По броя на населението Мадара и Царев брод са напълно съизмерими с Бъзън, еднакво е и разстоянието до областния център, кметовете ни са също толкова амбицирани да превърнат селата си в по-добро място за живот.  Тогава защо Бъзън е толкова благоустроено, а шуменските села отново пълнят социалните мрежи с преливащи казани с боклуци и разбити улици?  Обяснението е в собствения бюджет

Василена Цанкова – кмет на Бъзън, посреща своите колеги от Мадара и Царев брод Неделчо Неделчев и Стефан Живков

Формулата на успеха – собствен бюджет и собствен екип

Всички села в община Русе от години имат финансова независимост, както впрочем и в много други общини в страната. Според броя на жителите, всяко населено място получава целево финансиране от общинския бюджет. Тази година на село Бъзън са отпуснати 185 200 лв.  

Част от тази сума е за заплатите на работещите в кметството, защото освен свой бюджет, селата в Русенско имат и собствени екипи.  В кметството в Бъзън работят общо 10 човека – кмет, финансист, ГРАО-специалист, тракторист /защото селото си има собствен трактор/, хигиенист, общ работник, охрана /който по съвместителство боядисва огради и бие камбаната/.

Пресен асфалт по крайните улици, водещи до гробищния парк. В самия парк е изграден малък ритуален дом, монтира се и осветление

В годишния бюджет на селото са включени и средствата за сметопочистване.  Кметовете на русенските села сами избират коя фирма да събира и извозва битовите отпадъци.  С  51 000 лв., отпуснати тази година за дейността, Василена Цанкова е осигурила редовно почистване на контейнерите всяка седмица. Кметицата е ужасена, когато научава, че в шуменските села боклуците се събират през две седмици. „Ако тук кофите се оставят да миришат две седмици, хората ще ни изгонят всички!“, казва Цанкова.

Библиотеката в Бъзън с най-новите заглавия на книжния пазар

„Да, в сравнение с вас сме привилигировани, че имаме бюджети, имаме и екипи“, оценява кметицата на Бъзън, но продължава да недоумява защо шуменските села нямат собствени средства. „А защо сте избираеми кметове, като не можете да направите нищо и трябва да се молите за всяка химикалка на общината?“, обръща се Цанкова към колегите си от Мадара и Царев брод.  Кметицата на Бъзън, която впрочем е от ГЕРБ, има коренно различно виждане за финансовата децентрализация и за стандарта на живот в селата в сравнение с областния координатор на ГЕРБ и кмет на Шумен Любомир Христов.       

В Бъзън например, земеделските производители не плащат такси за масите на пазара, нито пък барчетата плащат тротоарно право. „Не им вземам такса, защото хората ще спрат да работят“, казва Цанкова. А тя брани всяко работно място в селото.

Общинският съветник Добромир Драев разглежда ремонтирания пенсионерски клуб

И още пари от общинския бюджет, този път по проекти

Но целевото финансиране не е всичко, което русенските села получават от общинския бюджет. „Успяхме да убедим предишния кмет, че парите, които земеделците плащат за т.нар. бели петна и които влизат в общината, е редно да се върнат обратно на селата, за да се влагат в благоустрояване“, казва Цанкова.  Така че, извън големия си бюджет, вече 6 години селата получават и допълнителни средства за различни проекти.  

Нова беседка в селото, направена също по проект

Програмата се нарича „Малки населени места“, а парите се разпределят през март според броя на жителите.  Тази година село Бъзън е получило 26 000 лв. за проекти, така че общият му бюджет за 2020 г. надхвърля 210 000 лв.  

Досега по „малките проекти“ в селото са ремонтирани улици, правени са ремонти на сгради, изградени са детски площадки. „Първият ни проект беше за 5000 лв. и с тях направихме първата детска площадка пред читалището“, казва Василена Цанкова. На следващата година е ремонтиран паркът „Баба Деша“, дотогава изоставен и в трева до кръста. За 21 000 лв. по програмата и „с малко просия оттук-оттам“, както казва кметицата, паркът е обновен изцяло, като в него са изградени още две детски площадки и спортно игрище.  Третата година дошъл редът на детската градина.

Василена Цанкова показва парка на читалището, обновен по проект. Снимка Радиан.бг

„Ние правим цялата процедура по проектите тук, на място“, обяснява Василена Цанкова. Селското кметство си събира оферти, избира си фирмите, с които ще работи. „Общинският кмет само ни постави като условие да ангажираме местния бизнес, за да има работа за хората по селата“, обяснява Цанкова и дава пример: За детската градина си наехме строителни работници от селото, купихме си материалите от строителните магазини в селото, а така привлякохме и дарения във вид на материали и труд.  След ремонта, обновената детска градина успяла да събере и малчугани от съседно село, така че съществуването на детското заведение е гарантирано.  

Една от детските площадки в селото

А в Бъзън много се грижат за децата, за да запазят младите семейства в селото.  Пример за това е извоюваният безплатен превоз на учениците до Русе. „Фактът, че сме само на 17 километра от Русе и имаме редовни автобуси, още повече ни вдига цената, а нашите автобуси не спират никъде и стигаме по-бързо до центъра от някои квартали“, обяснява кметицата на Бъзън. Цената на билета обаче е 2,30 лв. в посока, затова ежедневното пътуване било скъпо за учениците. „С много борба и с много подписки издействахме от миналата година общината да плаща билетите на всички ученици, т.е. те вече пътуват безплатно до града“, казва кметицата на Бъзън.   

В следващата част ще ви разкажем още интересни неща за Бъзън. И как новото улично осветление там излиза в пъти по-евтино от Шумен   

Дияна Желязкова

Коментари

коментар

2 КОМЕНТАРИ

  1. То шуменския кмет първо кабинета си ремонтира за 50 000 лева, после шадравана за 500 000 лева, а града е дупки. Плочките зад поликлиниката вече танцуват, не са фугирани. Заляха тротоарите с асфалт, който от дъждовете се рони. Около пазара стълбите са срутени, трап до трап. Проекти за милиони отчитат, но всичко е тантел марка…

  2. Четвъртата власт ще ни оправи! С тия фатмаци в общината нищо добро не ни чака

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име