Петър Дънов с последователи на Изгрева

Петър Дънов беше обявен за един от 100-те най-влиятелни личности в българската история. Той е на второ място след Васил Левски. Айнщайн казва за него: „Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Петър Дънов от България“.  Според много наши учени Учителят е най-известният българин в света. Неговият танц паневритмия се играе на открито от 22 март до 22 септември. Създал е упражнения за дишане, медитация и концентрация, които днес се изпълняват в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Танзания, Австралия и други страни. Оставил ни е 7500 беседи – 100 000 страници. Като цигулар и композитор е написал над 150 песни.

Петър Дънов се ражда на 11 юли 1864 г. в с. Хадърча (сега Николаевка) край Варна. Било е Петровден по стар стил. Той е трето дете в семейството на първия български духовник в погърчената Варна – свещеник Константин Дъновски и Добра Чорбаджиатанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария. До 6-годишна възраст е ням, има слабо телосложение, често боледува, обича да се усамотява и с часове се фиксира в една точка. Завършва основно образование във Варна и продължава да учи в американското протестантско училище в Свищов. След това работи като проповедник в Началното методистко училище  в русенското село Хотанца. Не служи в армията заради лошо здравословно състояние.  През август 1888 г. за добри резултати протестантската мисия у нас го изпраща да продължи образованието си в методистката семинария „Дрю“ в гр. Медисън на 50 км от Ню Йорк. Завършва я през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Защитава дипломна работа на тема: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет. В САЩ Дънов създава връзки с американски езотерични духовни общества.

По-късно се връща в България и през 1900 г. написва един от капиталните си трудове „Седемте разговора“, в които оформя своите специфични мистично-окултни идеи. Започва да обикаля страната и да изнася популярни сказки в областта на френологията и хиромантията. Измерва черепите на някои от присъстващите и въз основа на това гадае за тяхната личностна характеристика. През 1900 г. организира среща с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович във Варна. Тримата основават  „Духовна верига“ – кръг, който се ръководи от словото на Бога чрез Петър Дънов. Тя приема още последователи и от 1912 г. е вече „Бяло братство“. През следващите години съборите стават традиционни и се провеждат в различни градове на страната. Религиозно-философското учение дъновизъм е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.

Петър Дънов на 22 години

Учителят е живял в Нови пазар

от 1899 до 1901 г. Тук неговият баща поп Константин Дъновски (1830-1918) година е бил свещеник в периода 1898-1903 г.  За Нови пазар Петър Дънов казва: “Аз се завърнах у дома”. Студентът от Бостън се връща в родината. В този град стават важни събития за бъдещата му духовна мисия.

Поп Константин Дъновски е роден в село Устово, сега квартал на Смолян. Получава добро за времето си образование. През 1847 г. се преселва да живее и работи във Варна. През 1854 г. младият Константин Дъновски решава да се посвети на монашество. На път за Света гора претърпява корабокрушение и отива в Солун. На 10 април посещава старата църква, превърната в джамия, където се пазят мощите на Свети Димитър Солунски. Там му се явява старец, който му предава послание, че има мисия и трябва да се върне в земите, от където е дошъл и че Божият Промисъл определил това място да бъде „праг на чудни световни промени“. Тайнствения старец завършва с думите: „Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа. Ще се роди Прославленний Вожд“. Мистериозния старец му дава антиминс /парче плат за освещаване на мощи на светец/, един от 153-те осветени антиминси с печата на Светия дух. Старецът посочил цифрата 153 и годината 1747 и му казал, че сборът на тези две цифри ще му покаже годината, когато ще стане това божествено знамение. Тази година е 1900, а мястото е град Нови пазар. Завръщайки се във Варна, младият Константин Дъновски започва да работи за обединение на всички българи във Варненско и става водач в борба за самостоятелна българска църква и просвета. Той получава силна подкрепа от чорбаджи Атанас Георгиев /1805 -1865/, кмет на село Хадърджа, сегашното село Николаевка – Варненска област, който го прави учител, а по-късно свещеник. От 1809 г. Цариградската патриаршия забранява българският език за църковните служения, води политика за унищожение на българската книжнина и език. На 14 февруари 1865 година в църквата „Св. Архангел Михаил“ във Варна поп Константин изнася неделната празнична литургия на старобългарски език – първата старобългарски във Варна! От 1898 до 1903 г. поп Константин Дъновски служи в църквата „Света Петка“ в Нови пазар. Живее със съпругата си в къщата към храма, бившето килийно училище, днес къща-музей на ул. „Алеко Константинов“. Тук свещеникът става свидетел на солунското пророчество, очите му да видят прага на Новата култура.

свещеник Константин Дъновски

През 1900 г. от Нови пазар чрез писма до своите ученици Петър Дънов организира първата среща и събор на Бялото Братство, които се провеждат във Варна. В града в присъствието на своя баща поп Константин са проведени неговите „Седем разговора с Духа Господен“. За тях Петър Дънов пише в писмо до своя ученик Пеньо Киров: „Господ почна да ми говори на 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли“. В неговото „Червено тефтерче“ е записано: „5 ноември 1900 година – този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия си Дух“. В читалище „Св. Димитър“ в Нови пазар Петър Дънов изнася своята първа публична сказка. Това става на 22 юли 1900 г. , а темата е: „Разговор седми. Заключение“. В нея се казва: “Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска“. На 14 октомври същата година говори пред група новопазарци по темата: „Трите неща. Разговор с Духа Господен“. Дънов проповядва: „Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре… “

На 27 ноември 1900 г. в писмо до Пеньо Киров Учителят пише: „Така се молете“ и дава „Добрата молитва“, като заявява, че тя е продиктувана от „Светия Дух“. „Добрата молитва“ става основна за последователите на Бялото братство. В Нови пазар Дънов създава местна група приятели. В писмо до Пеньо Киров от 8 ноември 1900 г. споделя: „Аз имам да ви съобщя една радостна вест. Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват от Господа… Господ сега ги въвожда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.“ Младият приятел е Крум Панайотов Кърджиев, роден през 1885 г., който по-късно става учител и писател.

От Нови пазар през пролетта на 1901 г. Дънов тръгва пеш на първата си обиколка из България. Това е началото на просветителската му мисия. Посещава Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Пловдив и други градове и спира в София. На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло братство“ в Русе, което е първата юридическа регистрация на последователи на Всемирното бяло братство.

Как е изглеждал Петър Дънов през 1900 г. Ето описание, дадено от неговия ученик Тодор Стоименов: “Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува“.

По покана на граждани в Нови пазар Учителят е посещавал техните домове. При тези срещи на духовно просвещение той им е дарявал книгата си „Наука и възпитание“. Гостува и в дома на Стоянка Илиева. През 1921 г. тя завършва педагогическото училище в Шумен, а през 1922 г. във Велико Търново се запознава с Дънов. От тогава Стоянка Илиева става негова ученичка. Установява се да живее в София в комунално селище на Бялото братство, наречено „Изгрева“/Изгрева на Новата човешка култура/. Стоянка работи като учителка, но духовно изучава  учението на Бялото братство.

Дъновистката Стоянка Илиева от Нови пазар

Тази година в края на юни представители на Бялото братство в Шумен , Варна и София организираха честване по повод 120 години от живота и делото на Учителя в Нови пазар. В тридневната програма бяха включени фотоизложба, концерти, беседи, разговори за живота и делото на Петър Дънов. В програмата беше и лекцията на историка Георги Гроздев от Нови пазар, който говори за пребиваването на Петър Дънов в града, гостувайки на своя баща-свещеник.

На 24 февруари 1922 г. Учителят открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Състои се от 2 класа ученици. Лекториите пред окултните класове продължават ежеседмично 22 години – до декември 1944 г.

През 1927 г. Дънов

Създава Изгрева – селище край София

(днес квартал “Изгрев“ в столицата), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в Изгрева, където проповядва в специално построен салон по проект на архитект Руси Николов. От 19 август 1927 г. (на годишния събор на Всемирното бяло братство) изнася беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика“. Това място е най-високата точка на софийската котловина. Някога гола поляна, днес е от най-скъпите жилищни квартали на София.

През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречени „Неделни утринни слова“, които продължават до април 1944 г. Работа върху паневритмията /в превод висш космически ритъм/ започва през  1934 г. Тя се състои от два цикъла от 28 упражнения с мелодия, текст и пластични движения. Това са: „Слънчеви лъчи“ /по двойки участниците представят 12-те лъча на живота/ и „Пентаграм“ /метафора на космическия човек в движение/.

Ето един от съветите на Дънов: „Питате какво трябва да правите, за да ви обичат хората. Правете това, което прави Слънцето – давайте! Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете кой ви обича и кой не ви обича. Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал. На хората всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Който се радва на малките придобивки, до него ще дойдат и големите“.

Основните теми на публичните му сказки са духовното разбиране за културата, мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, етика, психология, медицина, музика. На 27 декември 1920 г. по обед в Шумен гостува Учителят с беседата „Где е правият път?“ Отговорът му е: „В страданията. Те ни показват веднага правия път. В правия път са страданията. Някой трябва да мине през река, обикаля покрай брега, за да търси удобно място – брод, за да мине. С това се забавя. Но ако види зор, намери се пред опасност, веднага влиза в реката и намира правия път, без да гледа има ли брод, или няма, не мисли дали е плитко, или дълбоко“.

Предсказанията на Петър Дънов

го правят известен. Още през 1935 г. съобщава, че Европа ще се обедини политически и границите между държавите ще се обезсмислят. Предвижда природни бедствия и войни. Казва: „Великото преселение на народите ще омеша славянската кръв. В резултат на това старата Европа ще бъде разтърсена из основи. Европейските народи ще оголеят и ще оскотеят – ще загубят силата си. Тогава ще настъпи невиждан глад – кокошки, пуйки, агнета, прасета почти ще изчезнат. Ако народите не поумнеят и се отвори нова велика война, ще остане само една трета от човечеството. Тази трета расова война ще продължи 20 години“. Дънов предрича, че България ще се съхрани като единна държава и ще играе важна роля в един по-добър утрешен свят, който е белязан от промените с епохата на Водолея.

И още нещо. Той прогнозира, че ще дойде време, когато хората ще разберат функционирането на Вселената и ще осъзнаят Божествената намеса във всичко, което ни заобикаля. Новата ера е на Шестата раса, която ще живее по законите на Любовта. Ще се издигне нов континент в Тихия океан, населен от тия хора. Религиите ще бъдат пречистени и ще се подчиняват на Учението за Светлината.

Учителят предрича и собствената си съдба. Като млад той трябвало да се яви на военна служба. Отива в поделението, където имало и други хора, и казва: „Аз няма да служа“. Един от присъстващите военни го потупал по гърба и му рекъл: „Я, я… какъв топчия ще стане от тебе…“ По това време имало закон да се тегли жребий, с който се избирал един човек, който да бъде освободен от служба. Учителя влиза в залата и изтегля жребия. Така бил освободен от военна служба за целия си живот.

Душата на Учителя напуска физическото му тяло на 27 декември 1944 г. Близо една година по-рано той предупреждава учениците си за това. В спомените си Мария Тодорова (1898–1976 г.) пише: „Беше 1 януари 1944 г. Обърнах се към него: „Учителю, какво ще ни кажете за тази година?“. Той мълчи. Мълчанието му бе дълго. Накрая каза: „Тази година големият брат ще се ожени“…. Тогава ние не можахме да схванем какво каза Учителя.“

Известен факт е, че Дънов спасява от арест Георги Димитров. Двамата са живеели в къща-близнак на „Опълченска“ 66 до 1926 г. в София. Учителят е спасявал също командири и войници по бойните полета по време на четири войни. Съветвал е цар Борис III чрез Любомир Лулчев. След присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г. трима равини идват при Учителя с молба да съхранява епруветка с много ценни за тях диаманти, имащи ритуален характер. Доказано е, че Петър Дънов има принос за спасяването на българските евреи от концлагерите на Райха.

Беинса Дуно, както още е известен, изпълнява мисията си на  духовен учител: да предаде на българския народ Божественото учение на Бялото Братство, основано на христовата любов. Един от учениците му Боян Боев разговаря в Мюнхен през 1910 г. с Рудолф Щайнер, основателят на антропософията /отделено учение от теософията/, който му казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен посветен“.

През 1996 г. само за 24 часа в София пристигна френският дизайнер Пако Рабан. Мисията му беше да посети гроба на Петър Дънов и да се поклони на своя духовен учител. Символиката на неговите модели е вдъхновена от учението на Петър Дънов. Японецът Масару Емото, известен с теорията, че човешките мисли влияят на водата, също е сред поклонниците на Учителя. Казват, че и Мадона имала интерес към гроба на Дънов.

Сега, когато светът се разпада и отново редим пъзела на живота си, имаме нужда точно от колективната терапия – учението на Дънов. Защото то ни дава вътрешно равновесие и хармония. Ако наредим собствения си свят и собствената си държава, то и глобалното село на планетата ще е добро място за живот. Дънов учи: „Всички искате светът вън да се оправи. Първо светът вътре във вас трябва да се оправи“. Затова последователите му у нас и в чужбина казват, че Учителят е посланик на България.

И да не забравяме, че вече сме в света на квантите, а Беинса Дуно разгада тайната на Светлината. И на любовта…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име