Инж. Кирил Малеев. Снимки Валентина Минчева

Табло в хирургичното отделение на шуменската многопрофилна болница показва  дарителите от последните две години. На него са изписани следните имена и фирми: Стою Стоев, Красимир Костадинов, Георги Крумов, сдружение „Златен век“, Асен Багрянов, „Ешрефогру“ ООД, „Герман и синове“ ООД, „Телепол“ ЕООД, Татяна Маринов, Тунай Басри Юсуф, Милена Димитрова, „Теси“ ООД, Димитър Георгиев, „Джи пи груп“ АД, „Диавена“ ООД, „Илиев корект“ ЕООД, Дафинка Маркова, Чавдар Ангелов Георгиев, Емин Башаран, Кирил Малеев.

Последният дарител е инж. Кирил Малеев от Варна. Почти 25 години той подпомага със своите изобретения отделението по ортопедия и травматология, а от 7 години сътрудничи и на хирургичното отделение. За последните инструменти д-р Валентин Семков – началник на хирурзите, обясни: „Това са два комплекта за екартиране на коремната стена при извършване на коремни хирургични намеси. Разработени са на различен принцип, но крайната цел е една и съща – осигуряване на трайно устойчиво широко оперативно поле, което дава възможност на хирурга да работи пълноценно и да осигури ефективността на извършваната хирургична намеса. Двата комплекта не се използват ежедневно, а само при определени интервенции.  Не се използват при слабинна херния и средни оперативни намеси, единствено при големите коремни операции. Двата комплекта са различни модели конструкции, които целят създаване на хирургично поле в различен размер при различни заболявания. Конструкцията, която по форма е като рамка, се използва при оперативни намеси при горния коремен етаж. Другата има универсален характер за създаване на широко оперативно поле по проекция на целия корем. Двата комплекта са изработени от инж. Кирил Малеев във Варна, който има дългогодишна практика за изработване на такива хирургични, ортопедични, неврохирургични приспособления. Част от тях са по негови лични идеи, а други са взаимствани от оригинални конструкции, изработка на фирми, които продават на много високи цени продуктите си и на практика са недостъпни за повечето хирургични структури в България, включително за големите университетски болници. Една част от комплектите шуменската болница е закупила от инж. Малеев, но по-голяма част от тях  лично е дарил за нашето хирургично отделение. Затова името му е на таблото на нашите дарители. Последната конструкция за екартиране получихме през август, останалите – в предишни години“.

Таблото на дарителите за шуменската хирургия

Дареният преди месец екартьор е разширяващ инструмент. Екартьорите са с различни габарити, предназначени за различни типови операции. Ако един екартьор струва над 20 000 лева по цените на фирмите-производители, инж. Малеев го изработва за шуменските хирурзи на цена около 5000 лв., научихме от него. А комплектите за шуменските хирурзи са три досега.

Имахме удоволствието да разговаряме с изобретателя преди три дни, точно когато празнуваше 43 години брак със съпругата си Ваня. След това дойде рожденият ден на един от внуците му, а на 19 септември той ще навърши 68 години. Като всяка целенасочена и последователна Дева в хороскопа, изобретателят се определя така: „Аз съм инженер, човек на точните науки, конструктор, но от биографията ми ще разберете, че съм многовалентен“. Действително Кирил Малеев е многостранен и цветен, талантлив и изобретателен в много области на живота. И още нещо – широко отворен за медиите, които отразяват изобретенията му.

Произхожда от стар варненски род. Баба му и дядо му са били известните артисти Анастасия Велчева и Иван Георгиев /Шекер Иван/.  Баща му е бил инженер – корабен механик, майка му – строителен техник. Синовете му са IT-специалисти, работят само с мишка и клавиатура, както ни пояснява. Има двама внука, надява и на внучки.

Кирил Малеев завършва специалността „Автоматизация на производството, електрооборудване и електробезопастност“ във ВМЕИ-Варна, сега Технически университет. Още там с дипломната си работа получава „Златна значка“ за иновация, която намира приложение в много заводи. След това още два пъти е носител на това отличие за своите патенти. През 1987 г. става председател на Клуба за научно и техническо творчество на младежта във Варна. До 1992 г. е работил като главен енергетик в Домостроителния комбинат в града. Бил е заместник-директор на драматичния театър „Стоян Бъчваров“ в периода 1992-1996 г., когато директор е Рада Спасова. Около две години инж. Малеев е директор на Арт клуб “Сезам“ до закриването му. По този повод  каза: „Всички в рода ни са минали през театъра. Жалко, че не мога да пея като моите дядо и баба! Но дори когато работех в театъра, правех медицински инструменти!“ След това продължава с иновациите за медицината. Едновременно с рационализациите си, той е съдебен експерт и работи експертизи със съдействието на съпругата си.

От 30 години Кирил Малеев изработва медицински инструменти и апаратура, които дарява на български болници. Как обаче медицината влиза в живота му? Кое го провокира да подпомага лечебните заведения? На 8 ноември 1989 г. на път от Бургас за Варна той катастрофира и два месеца е на лечение в ортопедичното отделение на варненска болница „Света Ана“. Единственото тогава в морската ни столица. Сега с чувство на хумор си спомня: „Инцидентът стана два дни преди да падне Тодор Живков от власт. В болницата ме лекува проф. Камбуров. Докато лежа и се възстановявам, си мислех как да помогна на ортопедите, за да улесня работата им. Сътрудничеството ми продължи с проф. Камбуров и когато през 1992 г. той беше ректор на Медицинския университет. Подарих  на вуза оборудване на стойност 300 000 лева. За мен всяко изобретението е нестандартно решение на даден проблем и в основата е начинът на мислене. Успехът идва, когато изобретателят има разностранни знания и умения. Майка ми и баща ми бяха технократи и това имаше значение за развитието ми…“

Д-р Владислава Славчева, специализант, и м.с. Виолета Атанасова с комплектите за екартиране   

Инж. Малеев е изработвал комплексни екартьори за монтаж към операционни маси, които се използват при сложни, многочасови операции, включително и за присаждане на сърце. Той пояснява: „Екартьорът спестява хирургични ръце и улеснява хирурзите да работят в оперативното поле“. Екартьорите  му са оригинални прототипи и с тях работят детските хирургии и клиники във Военномедицинска академия, болница „Пирогов“, УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“, болниците в Бургас, Варна и Шумен. Инж. Малеев е подарил от  т.нар. външни фиксатори на ортопедичните отделения на много болници в страната. Неговите разработки са от 2 до 10 пъти по-евтини от  образците на това медицинско оборудване, без да отстъпват по качество и ефективност на западноевропейските. От 2016 г. той работи с института „Академик Балевски“ при БАН. От 2002 година досега направените от него дарения са на обща стойност над 200 000 лв.

Но ето още една шуменска връзка. Изобретателят  припомня: „Професор инженер Пантев, вече покойник, преди години ме заведе при професор Дамян Дамянов /почетен гражданин на Шумен от 2006 г.- б. р./ Като председател на Съюза на учените и ръководител на Българското хирургическо дружество той се заинтересува от моите изобретения в ортопедията. Представи ме в БАН и ме покани да работя за университетската болница „Царица Йоана“, където беше шеф на отделението за коремна хирургия. Там разработих екартьор за чернодробната хирургия“.

По повод даренията за хирургичното отделение в Шумен инж. Малеев каза: „Д-р Семков се обърна към мен, след като беше в професионални контакти с проф. Данаил Костов във Военноморската болница във Варна, най-добрият в чернодробната хирургия у нас. Съдействие съм оказал преди десет години на един ваш земляк. Беше пострадала жената на Иван Абаджиев – папата на щангите. Трябваше да й се оперира подбедрицата. По повод даренията ми, те не са случайни. Искам да помагам на медиците. Правя го от душа. Сега започвам да работя за детската клиника в болница „Пирогов“.

Изобретателят ни разказа още един случай от практиката си. При него дошъл немец, който му предложил да си партнират заедно, да създават ортопедични протези от готови фирмени елементи. Кирил Малеев отказал. Защо?  Отговорът му е: „Защото аз мога за изобретявам индивидуални протези с иновативен подход. Не съм привърженик на масовото производство, на готовите матрици на фирмите. Немецът беше много учуден и ме нарече „булгаришен идиотен“. Искам да уточня. Аз имам малка работилница у дома. Зад мен не стоят  институции, които да ме финансират.  Парите, които печеля от съдебните си експертизи,  влагам за реализирането на своите изобретения“.

И да се върнем към шуменската болница. Четвърт век инженерът е бил в контакти с началниците на нашите ортопеди – д-р Росен Катранджиев, д-р Милан Пеев, д-р Валентин Димитров. С изработените инструменти е подпомагал дейността на екипите им. А с последните му конструкции за екартиране е в помощ на работещите в хирургичното отделение на МБАЛ-Шумен. В него работят 18 хирурзи, от които трима са специализанти. Това са д-р Христо Димитров, д-р Невзат Узун, д-р Владислава Славчева. Медицинските сестри са 17. Отделението разполага с 60 болнични легла в два сектора на 8-я и 10-я етаж.

Хиляди са пациентите на българските болници, които са били оперирани с инструменти и апаратура, изобретена от Кирил Малеев. Те дори не знаят за това. Кои са обаче най-благодарните? Тук вече ще ви изненадаме. Инженерът има принос  и за ветеринарната медицина, но твърде малко се отдава на нея поради липса на време.  Когато отиде при кучетата, които се движат благодарение на неговите инвалидни колички, те с часове му целуват /ближат/ ръцете. За него това е нещо много лично и трогателно, защото тези същества са искрени и спонтанни.

Както се шегуваше на времето джазменът Вили Казасян, има мъже, които могат, но не знаят; други знаят и могат; трети не могат, въпреки че много знаят. Инж. Кирил Малеев е в най-златната си възраст, която много знае и много може, за да бъде полезен с иновациите си за българската медицина.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име