Надежда Цанкова и Павлина Йосева

В деня, в който светът отбеляза празниците на музиката, поезията, архитектурата, в Шумен гостува Павлина Йосева с поетично-музикален спектакъл, за да ни разкаже „за хубавото на лошото“ и „кога тъмното свети“.  Тя е поет, художник, режисьор, актриса, редактор на книги. Обречена е на литературата и на изкуството, което оправдава рождената й дата 24 май. От няколко години не е била в родния Шумен, където я очакваха приятели, съученици, роднини в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Павлина Йосева е завършила художествена гимназия в София и специалността „Режисура и операторско майсторство“ в Нов български университет. Била е режисьор и оператор на няколко документални филма. Сега е актриса на свободна практика, автор на моноспектакъла „За живота от нещата” и на поетичните книги „Еротика по селски” – първата книга на североизточен диалект, „Трудна за сънуване”, „Още тишина”, „И тъмното почва да свети”. Двуезичната й книга „Отвъд тишината” е преведена на руски от Христо Граматиков и представена в Дома на писателя в Санкт Петербург.  Павлина Йосева е носител на три национални литературни награди, член е на Дружеството на писателите в Шумен и на Градския писателски съюз в Санкт Петербург. Четири години живее в Испания, където ръководи театралната секция на Международната асоциация за българско изкуство по света.  Има осем самостоятелни изложби у нас и в чужбина. На аудиторията е известна и от участието си в „България търси талант”.

В Каталуния Йосева се запознава с българският артист Светозар Кнезовски, който по онова време прави успешни куклени спектакли в заведенията и на улицата с куклата Роро! Именно Кнезовски, завърнал доста преди нея в родината, ѝ подава ръка и предлага на Павлина да създаде със свои стихотворения моноспектакли в бар-театъра на „The art fondation“ в София. На 4 юли 2019 г. е премиерата на нейният моноспектакъл “За живота от нещата”. Така Пинчето, нейният никнейм в интернет, след  нелекия си живот в странство отново се връща към творческата си същност и към живото изкуство.

След това идват новите й спектакли. В музикално-поетичното шоу в Шумен й партнира  Надежда Цанкова – автор на музиката, която свири на китара, кавал и тъпан, докато изпълнява  различни персонажи от сатиричните истории. Павлина Йосева я открива в Каталуния, където музикантката е живяла 20 години. Там спектакълът се създава съвсем случайно на 24 май 2014 г. Двете го композират за 24 часа с превод на испански, за да се ориентират хората за съдържанието. Успехът им дава кураж и от миналата година гостуват с него в малки и големи градове на страната.

Павлина Йосева получи много цветя от приятелите си в Шумен

Началото на срещата с шуменци бяха стиховете на Павлина Йосева:

„Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.

Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване…“

Много силна поезия, образна и драматична пише тази жена. Не можеш да останеш равнодушен към нейното изстрадано слово в личен и обществен план. От стиховете й ни боли толкова, колкото е ранена душата й. Всяко признание е дръзко и безкомпромисно. Като това:

„Толкова съм мъчна за преглъщане,

колкото съм трудна за обичане.

Неочаквана като завръщане

и неподходяща да надничаш“.

Пред шуменци вълнението на поетесата беше голямо. Тя каза: „Почти през целия си живот живях в София, бях и в чужбина, но няма по-красиво място от Шумен, което вълнува душата ми. Да се надявам един ден Господ да ми даде време да се върна и да довърша живота си тук…“

Като всички от зодия Близназнаци и тя носи двете крайности на живота. Така пише и така живее. За нашата публика започна с веселата част – сценки на шуменски диалект.

„За хубавите неща в тоя живот трябва да се чака. Обаче злото без да го чакаш идва“ – казва в ролята си на селска жена Павлина Йосева, а на китара Надежда Цанкова припява за „омърлушените мъжаги, които си бъркат в носа“ и пият третата си ракия. Кръчмата е била винаги българският парламент, където битовото и философското се пресичат в живота. За да илюстрира комичните скечове от селския бит, музикантката по-късно свири на кавал и тъпан. А героинята на Павлина Йосева обобщава, че „животят“ върви като кварталите в София: „Младост 1“, „Младост 2, „Младост 3“, „Дружба“, „Манастирски ливади“ и „Камбаните“  /бившият комплекс „Знаме намира“/. Асоциацията е за изпращането ни с църковната камбана.

Павлина Йосева рецитира стихове. Снимки Валентина Минчева

Посмяхме се, повеселихме се дори с темата за коронавируса, затова пък втората част  „Тъмното свети“ – рецитал на поетесата, ни разтърси, дори натъжи. Особено стихотворението, написано от името на България, която признава, че „синовете й дирят другаде родина, а тук ги връщат само погребения“. И още по-жестоката присъда за днешната ни действителност под заглавие „Като смърт“.

„Отиват си децата на България

със куфари по двайсет килограма.

Билетът – евтин като стек цигари.

А им е  скъпо…

                            да останат“.

На финалът Павлина Йосева  отговори защо остава в родината си:

„Аз не мога. Не! А и не искам

да съм никой – в лъскави сараи.

Връщам се, за да ми плащат ниско –

но за висотата на България!“

На раздяла имаше българска песен и стъпки на хоро – тръпката на неравноделния български характер. На тъпан акомпанираше Надежда Цанкова, която сподели, че вече е влюбена в Шумен и ще дойде отново за нашата публика. А Павлина Йосева е убедена, че след тъмното винаги идва светлото. Затова вторият й моноспектакъл се казва „Тъмното свети“. Сигурно там е надеждата за българите, които милеят за родината и се завръщат към корените си.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име