Румен Михайлов. Снимка Иван Иванов

В последната топла вечер на годината, когато щурците още не пускат лятото, а кестените ни напомнят за първия листопад, един художник събра приятели и колеги година след своята кончина. И не за панихида, а за творческо преживяване с изкуството му. Румен Михайлов е роден на 10 октомври 1956 г. в Шумен. Сбогувахме се с него на 7 октомври 2019 г. Два дни по-късно участниците в националния пленер „Шуменско плато“ посветиха експозицията си в галерия „Елена Карамихайлова“ на твореца. Много сме раними, когато ни напуска талантлив човек, артист от световно ниво в графиката, малката пластика, монументалната скулптура, живописта, рисунката, а в същото време беше толкова скромен в обществено пространство.

Новият облик на галерията в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ създаде модерна визия за шуменските творци. Там  директно се стига до интимния свят на художници, фотографи, скулптори. За почитателите на Румен Михайлов пространството се оказа тясно и много от колегите му останаха на пейките навън. Така художникът по-лесно ще ги познае от своите небесни покои, защото останалите сто шуменци от публиката бяхме с маски заради пандемията. Какво ли щеше да нарисува той в този объркан кризисен свят на 2020 година? А може би е щастливец, че съдбата го избави от лудостта на човечеството, което трудно приема превенция и карантина…

Изложбата в библиотеката

Румен Михайлов е възпитаник на Техникума по фина керамика и стъкло „Проф. Асен Златаров“ в Нови пазар, днес Професионална гимназия по химичен и технологичен дизайн.  През 1981 г. завършва специалност скулптура във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Десетки са самостоятелните му изложби в София, Варна, Бургас, Пловдив, Русе и Шумен. Творбите му са галериите на  Salon international de l’art в Марсилия,  „Папири“ и „Бервалд“ в Берлин, зала „Сорос” в Бишкек (Киргизия), Чикаго, Холандия, Бизнес клуб „CERCLE MUNSTER“ в Люксембург. Има участия в колективни изложби в Прага, Париж, Лондон, Братислава и Виена. Стотици негови творби са притежание на частни и държавни колекции в страната и чужбина, включително на папската колекция във Ватикана. Румен Михайлов е Почетен гражданин на Шумен и три пъти е носител на Наградата на Шумен за изобразително изкуство – през 1987 г., 1989 г., 2018 г. Негова изработка е плакетът „Свети Иван Рилски“ на община Шумен – учреденият през  2016 г. приз за заслуги в здравеопазването. Автор е и на наградата на Телевизия „Европа“. Изработеният от скулптора Паметник на признателността, открит в Шумен на 3 юни 2017 г., е пътуващ параклис, спрял във времето, както тогава го определи арменската общност в нашия град. Беше проливен дъжд, а такъв голям празник за потомците на арменците – бежанци от Османска Турция в началото на ХХ век.

Да не забравяме, че художникът беше всеотдаен преподавател по рисуване в Общинската школа по изкуствата „Анастас Стоянов“.

Организатори на изложбата под наслов „Спомен за приятеля Румен Михайлов” са „Ротари клуб“ – Шумен и библиотеката. Стилиян Стоянов, водещ на вечерта, каза: „Имах възможността през далечната 1984 година да се запозная с него. Освен взаимната симпатия, сприятели ни преклонението към един еликсир. Случайно ни попадна песен, която искам всички да чуете в памет на Румен Михайлов“.

И за разлика от тъжната музика, която ни посрещна във фоайето, сега чухме песен-изповед. В българския вариант пееше Георги Милчев – Годжи по стихове на Ваньо Вълчев, а всъщност, това е онази мъдра велика песен „Виноградная косточка“ /гроздова семка/, по текст и музика на покойния Булат Окуджава, която днес изпълнява Вахтанг Какабидзе.

Ето го текстът за есента на живота и за най-верните приятели: „Съберете се всички, седнете на моята маса, говорете ми често кой какво е видял… И когато потъна в нощта и във тъмното вино, нека всичко това, за което съм само мечтал, да повярвам, че някога някъде все още ще го видя. Ако не е така, защо бих живял“.

Румен Михайлов на 50-я юбилей на проф. гимназия в Нови пазар през 2014 г. с учителките Т. Михайлова, Ф. Наимова, К. Димитрова

Нотариус Ася Асенова каза: „Приятелството е като кръводаряването. Двама човека са съвместими или не. А Румен беше съвместим не само със своите приятели от „Ротари клуб“, с които беше повече от тридесет години, но и със своите колеги, с гражданите на града, с арменската общност, с която заедно съпреживяхме изграждането на паметника, който остана в градската среда на Шумен за поколенията. Това, което ще видите в изложбата, е от домовете и офисите на нашите приятели. Румен беше творец от световна величина. Тези творби трябва да бъдат събрани в каталог, както говорихме със семейството му, за да могат хората да видят в колко много области на изобразителното изкуство той беше ненадминат. Там беше неговата божия искра! Така бих го определила. Спонтанно се роди идеята между приятелите в „Ротари клуб“ – Шумен. През тази седмица ще поканим членове на клуба от други градове на изложбата. Радвам се, че между тези две дати – рождението и смъртта на художника през октомври, те ще могат да се докоснат до съвсем малка част от неговото творчество. Благодаря на всички организатори в регионалната библиотека за съпричастността, без които нямаше да можем да се справим в никакъв случай. Благодаря и на фотографа Иван Иванов, който е направил такъв прекрасен портрет на Румен, на който той е с най-топлите си очи и с най-прекрасната си усмивка, както всички го помнят“.

Художничката Алиса Торосян благодари за изложбата от името на арменската общност. Тя сподели: „С него бяхме колеги и добри приятели. Ние, арменците в Шумен, сме му безкрайно благодарни за паметника, който направи. Той ще остане за поколенията. За нас Румен е един велик творец! Вечна му памет“.

Почитателите на художника. Снимки Валентина Минчева

По-късно към публиката се присъедини Кристина, една от двете дъщери на Румен Михайлов. Сигурно и другата Ирена би се развълнувала от преклонението на шуменци пред техния баща-творец.

И нали сме в сезона на гроздобера и младото вино, нямаше как да не отпием по глътка от червения еликсир. Такава е традицията – да се почете покойника с вино и молитви за мир на душата му. „Виноградную косточку в теплую землю зарою; И лозу поцелую и спелые гроздья сорву…“

Дори и в тъгата може да бъде красиво. Като гроздовата костилка човекът е паднал в топлата пръст, но творбите му го надживяват, а признателните го спомнят с добро.  Един трогателен реквием за ваятеля, живял с длетото и палитрата повече от четири десетилетия. Той ни остави  динамична малка пластика и разпознаваем акварел,  деликатен синтез от  форми и багри, впечатляващ  експресионизъм в изразните средства. Неповторим като светоусещане, Румен Михайлов е сред най-ярките творци в художествения фонд на Шумен.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име