Алиса с картината Пандемия. Снимки Валентина Минчева

На рождения си ден Алиса Торосян откри 44-тата си самостоятелна изложба в страната, от които 30 са в Шумен. В читалище „Напредък – 1869“ уважиха събитието представители на арменската общност от Шумен и Варна, художници от града, приятели и представители на Евангелската методистка епископална църква в Шумен, в която семейство Торосян членуват.

Преди откриването Алиса сподели: „В тази зала през 1988 г. за първи път изложих свои картини – акварел, създадени по музика на Ференц Лист. На изложбата свири пианистката от операта във Варна Лукреция Димова. Година по-рано направих изложба с творби по музика на Шопен. Беше пак вълнуващо, защото тогава на пианото беше Анелия Събева, също от Варна. Настоящата изложба е масло с акварелна техника. Успях да намеря място само за 43 картини, има още. Рисувах по време на пандемията тази зима. Под домашен арест, затворена в ателието си, преживявах всички събития и чувствата на хората чрез рисуване. Някои картини все още са даже без рамки. Поръчала съм рамки, моите картини са на фино немско платно“.

Художничката разказва за изложбите си в Пловдив, София, Варна, Бургас. Една от идеите й за 2020 г. пропада. Тя каза: „Мислех за изложба в Армения, но тази година страната е във война… Не мога дори да си мечтая. А като дойде и пандемията, край! Изложбата се нарича „Сезони“. Пейзажи от четирите сезони. Има и малко натюрморт“.

Специален гост беше Саркис Гостанян от арменската общност във Варна, роден в България, който пристигна с роднини и приятели в нашия град. Той сподели: „Прадядо ми Бохос Пулджян по майчина линия е бил адютант на Княз Батенберг. Това е голяма история!… Писмено съм разказал всичко и съм го предал на Симеон Сакскобургготски, когато беше министър-председател. Моите дъщери, едната е тук сега, и дъщерята на брат ми учиха музикална педагогика в Шуменския университет. Голямата записа магистратура, а малката свиреше във варненската филхармония. Те са в квартет „Гостанян“ още от ученички, когато бяха в класа на духовите инструменти. Пеят в градския хор, в църковния хор, в арменския хор на Варна. Но искам да подчертая връзката им с Шумен! Аз също пея в хорове и реших да помагам и на хора на арменците тук – хор „Гарун“. На арменски означава жерав“.

Алиса Торосян с композитора Саркис Гостанян

Саркис Гостанян пише стихове, които после превръща в песни – мелодии за веселие с приятели, както сам уточни. Беше решил да изпее за всеки сезон по една своя песен, илюстрирайки картините на Алиса Торосян. Проблем с апаратура провали творческата му идея.

Докато публиката се събираше в читалищната зала, Алиса сподели, че дъщеря й Анна Саркисян /фамилия по съпруг/ е артистка в Лондон, има две момчета на възраст 3 и 10 години, снима се във филми, но работи и друг бизнес. Синът й Харалан Стефанов е шуменски адвокат, от който до месец чака да й се роди третият внук.

Изложбата стана спонтанна среща на приятелите на арменците в Шумен. Хорът към руския клуб „Славяни“ и читалище „Напредък“    поздрави гостите с руски песни. Алиса Торосян каза: „Благодаря ви! Това са наши любими песни. Да живеят братушките!“

За експозицията на художничката говори Розалина Стефанова – читалищен секретар. Тя откри изложбата с думите: „В картини виждате сезоните на нашата обща приятелка Алиса Торосян. Щастливи сме, че тя за пореден път представи своите творби тук. Самата художничка каза, че това е нейното читалище. А денят е специален за нея, защото 6 октомври е нейният рожден ден. Позволете ми да й връча тези прекрасни червени рози, които пристигнаха от Великобритания, символично, защото са поръчани от там, а доставени тук. Те са дар от нейната скъпа дъщеря Ани и семейството й. Те са знак за обич. От името на настоятелството на читалище „Напредък“ пожелавам на Алиса да е здрава и вдъхновена, за да продължава да рисува“.

Изложба

Розалина Стефанова рецитира стихове на Андрей Германов за работата на твореца-художника през всичките му сезони. От името на читалището подари на Алиса четки и платно за рисуване. Саркис Гостанян рецитира своето стихотворение „Песен за есента“, а по-късно в тесен кръг пя с шуменските си приятели.

Джесика Иванова, българска снаха от 15 години, пастор на Евангелската методистка църква в Шумен, пристигнала от щата Арканзас, САЩ, беше сред гостите. С  дъщеря си Стела на ръце, тя излезе да поздрави Алиса и нейните приятели. Алиса каза на чист български език: „Мен ми е чудно как художниците творят, как въображението им става картина на платното. Като всички християни като вас ние вярваме, че бог е творецът на всичко видимо и невидимо. Той е дал нещо специално от божествено естество на всички, които творят като художници, композитори, поети, танцьори… Изкуството издига душата ни от бита. Аз сега съм в майчинство с това прекрасно творение, което виждате в ръцете ми. Ние се губим в ежедневието. Сега, когато съм тук с хората и с картините, разбирам, че нещо различно се чувства. Затова съм благодарна за тази изложба и специално за вниманието към сезоните в тази изложба. Защото ние сме различни във всеки сезон. Бог, който ни е сътворил, ни наблюдава как живеем през сезоните… Високо уважавам Алиса и нейният мъж Наско. Понякога той е заместник-проповедник в  църквата ни“.

Пастор Джесика Иванова с дъщеря си Стела

Алиса Торосян й благодари с думите: „Когато имах най-тежките си моменти в своя живот, Джесика беше до мен. Благодаря за разума и спокойствието, което ми е дала. Това ми помогна да оцелея…“. С почерпка, песни и прегръдки продължи изложбата – повод за човешки откровения и творчески надежди.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име