Д-р Веска Димитрова в лекарския си кабинет.

В навечерието на 19 октомври – Денят на българския лекар, медиците губят празничното си настроение.  Няма да има тържества и коктейли до края на годината. Болниците преливат от пациенти, заразени с коронавирус. Персоналът не стига. Изтощени до краен предел, медиците от вътрешните, инфекциозните, интензивните отделения призовават за помощ колегите си от страната. На здравния фронт жертви на COVID19 са лекари, медицински сестри, санитарки, шофьори на линейки наравно с починалите пациенти. Дали ще издържи имунната система на здравеопазването, което от 20 години чака адекватни реформи, а не само добри намерения от всяко ново правителство? Наливат се пари, но без икономическа ефективност. На здравния пазар всички лечебни заведения са търговци /ЕТ, ЕООД, ООД, АД/, а конкуренция не може да има с една здравна каса и планово разпределение на средствата от здравното министерство.

Големите заплати са в университетските и частните болници. С малки изключения. По официални данни на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконното придобито  имущество, през 2019 г. сегашният здравен министър проф. Константин Ангелов като шеф на „Александровска болница“ е получил от заплати общо 64 684 лв.; акад. Иван Миланов – директор на Националната психиатрична болница „Св. Наум“ – 49 233 лв., но общите приходи за годината са 790 000 лв.; д-р Димитър Тасков – собственик на частната очна болница в Търговище – 381 220 лв. Директорът на общинската болница във Варна е заработил през миналата година 173 000 лв., на болницата в Мадан – 175 000 лв., директорката на болницата в Кубрат – 131 000 лв. Впечатляващи са доходите на  управителя на общинската болница в Исперих д-р Абдулах Заргар, който има и втори трудов договор. За миналата година е получил общо 258 177 лв. Още през 2013 г. общинският съвет гласува на иранския ортопед, специализирал на Запад,  висока заплата срещу ангажимента да избави болницата от фалит. 

За какви пари работят лекарите в болниците на Шумен, сме писали, когато  шефовете им дават пресконференции със счетоводни отчети за дружествата си.  Данъкоплатците имат право на това, нали?  Добре заплатени са специалистите в доболничната помощ и затова всички медици  отиват  там.  Всички болнични лекари работят на две места. При джипитата приходите се определя от броя пациенти.  Само че те все повече застаряват, а новодипломираните лекари не постъпват на работа в селата. За тях, героите на селското здравеопазване, е публикацията ни.

У нас през 2019 г. с НЗОК договор имат 4184 джипита от всичките 30 000 лекари в страната.  На 100 000 българи се падат 64  семейни лекари. След България по осигуреност с общопрактикуващи медици са Гърция и Турция, но в Македония на 100 000 души се падат 100 джипита, в Португалия – 253, в Ирландия – 179, Австрия – 159, по данни на Евростат.

Какви са данните за нашия Североизток?  Семейните лекари в област Разград са 49, в област Търговище – 52,  в област Шумен – 98 от общо 513 членове на районната лекарска колегия. А преди 30 години бяха 900 медици в 10-те общини на Шуменска област!

Лекарската колегия направи три номинации за отличието „Лекар на 2020 г.“. Една от тях е за д-р Веска Димитрова – семеен лекар в Хитрино. Посетихме нейната практика, за да ви разкажем как 80-годишната лекарка обслужва пациенти от 12 села от общо 21 в община Хитрино. Тя е ветеранът на семейните лекари в областта.  През 2015 г. д-р Явор Младенов – общопрактикуващ лекар от село Бяла река, община Върбица, беше отличен с приза „Джипи ветеран“.  Навършил 82 години тогава, той беше обявен за най-възрастният семеен лекар в България.  Работи всеотдайно до миналата година.  На 17 септември ни напусна след тежко заболяване на 87 години. Едва ли някой медик ще повтори неговата професионална издържливост.

Д-р Веска Димитрова си обича професията и докато има сили, ще й служи с любов.  Дори в условията на пандемия! Тя е родена на 9 януари 1940 г. в село Кюлевча, община Каспичан. Шест години по-късно семейството й се преселва в Шумен.  Расте в будно семейство. Дядо й е бил емигрант в САЩ. И както се шегуват роднините, „някъде по Дивия Запад е строил жп линии“. Когато се завръща в родината, абонира двамата си сина за американски списания, за да научат английски език. Бащата на д-р Димитрова бил работник, но го усвоил и говорил свободно. Брат му Атанас по-късно станал преводач в Института „Пушкаров“ при Селскостопанската академия в София.  Веска завършва гимназия „Лиляна Димитрова“ в Шумен. Приемат я да учи стоматология в София, но след първата година се отказва.  Отново кандидатства и завършва Медицинския университет във Варна. Идва време за разпределение след дипломирането.

Д-р Димитрова разказва: „Имах желание да работя в кожния диспансер. Но при разпределението през 1968 г. д-р Йордан Янков, завеждащ първо вътрешно отделение, където бях на стаж, заедно с д-р Стоян Николов – директор на Окръжната болница, бяха категорични, че оставам в първо вътрешно отделение. В колектива бях с д-р Сираков, д-р Дочев, д-р Попов, д-р Велинов… Те починаха. Пациентите бяха лекувани в 7 големи и 3 малки стаи в стария терапевтичен блок. Беше хубаво, спокойно. Д-р Янков ни даваше самостоятелност. Държеше на реда и дисциплината. Имахме един кардиограф и това е! Сега медицинското оборудване е модерно.  Д-р Димитричка Колева дойде по разпределение в детското отделение от Варна. Решихме двете с първата си заплата да си купим по едно златно пръстенче. То струваше 96 лева, а заплатата ми беше 94 лева. Та мама ми даде два лева и така…“

След една година д-р Веска Димитрова е изпратена да работи в поликлиниката на Шумен като участъков лекар /Днес Старата поликлиника/. През 1987 г. тя придобива специалност вътрешни болести. Почти 20 години работи там. От 1992 до 1997 г. е терапевт  в ТЕЛК на шуменската болница. Още преди да се пенсионира, д-р Димитрова получава нова оферта.  Д-р Емилия Станчева /директор на Районния център по здравеопазване в периода 1997-1999 г./ й съобщава, че й трябва лекар, който да стане завеждащ на поликлиниката в Хитрино и нарежда: „Отиваш утре“. А на следващия ден – 8 септември 1998 г., бил празникът Малка Богородица. Д-р Димитрова искала да отложи ходенето за понеделник, но не се получило. Попитала: „Ами как се пътува до Хитрино?“. Д-р Станчева отговорила: Ще отидеш на автогарата и ще разбереш.  Всъщност, този маршрут е много познат на д-р Станчева, защото по разпределение е била лекар в Хитрино след дипломирането си.  Днес тя е директор на НОИ в Шумен, но преди година се отбила в здравната служба и двете с д-р Димитрова си припомнили цялата история.

И ето как в петък сутринта на 8 септември 1998 г. д-р Димитрова се качва на шуменския автобус и вътре вижда д-р Пламен Ненкин заедно с медицинската сестра Жулиета Димова, които пътуват за Хитрино.  Същата медицинска сестра, която е работила някога с д-р Станчева.  В здравната служба идвал за консулти д-р Пламен Николов от КАРИЛ на болницата.

В масивната двуетажна сграда на поликлиниката на щат били назначени още зъболекар, четири медицински сестри, трима фелдшери, трима шофьори на линейки. Днес гаражът на поликлиниката е частен автосервиз. По-рано там имало родилно отделение. Към поликлиниката били здравните пунктове в селата на община Хитрино – всеки пункт с екип от фелдшер и медицинска сестра.

Д-р Димитрова с медицинската сестра през 2004 г

От тогава до днес всяка сутрин в 7 ч. през работната седмица д-р Веска Димитрова се качва на шуменския автобус, за да пристигне при пациентите си в Хитрино.  До обед ги приема в кабинета си, а следобед са домашните визити. Много време отделя за документацията за здравната каса. Рядко пътува с личния си автомобил, дори да е опитен шофьор.

Тя уточнява: „Тук районът е много особен, населението е застаряващо, болно. В общината има още две джипита – д-р Ненкина и д-р Красимир Колев. Аз с желание идвам, не съм принудена насила. Като кажа на пациентите, че медицинската сестра иска да напуска през декември или че и аз вече съм на години, те казват: „Е, хубава работа! Ами ние какво ще правим?“ Свикнала съм с пациентите си и те с мен. Знаем си с тях житието и битието. Като дойдат в кабинета ми, всичко си разказват.  Споделят тревогите си, разтоварват се, получават разбиране и сили. Не им се тръгва оттук. Най-важното е, че са много дисциплинирани сега в пандемията. Идват с маски, не чакат покана да ги сложат. Не си изключвам вечер телефона и често ми звънят, когато съм у дома в Шумен. Особено в събота и неделя. Аз имам договор с кабинетите за неотложна помощ в шуменската болница, които работят от 19 до 7 ч. сутрин.  За всяко здравноосигурено лице в листата си всеки месец плащам по 15 стотинки. Когато болни от община Хитрино отидат там, да бъдат обслужени през нощта. Наблизо до здравната служба живее Аляйдин Мехмедали – пенсиониран фелдшер, с когото съм сключила граждански договор.  Плащам му да прави инжекции, обработка на рани при извънредни ситуации, когато ме няма“.

За празниците пациентите не забравят джипито на Хитрино. Звънят по телефона да честитят. На байрама и с баклава са я черпили. Преди седмица пристигнала баба Златка с две круши – златни като името й. Д-р Димитрова й пожелала догодина пак да й донесе круши. Окуражила се пациентката – значи има живот в нея!

При старта на здравното осигуряване през 2000 г. в пациентската листа на д-р Димитрова били записани 2200 души, след това – 2500, сега са 1800, от които осигурените здравно са 1200 души. Има пациенти от почти всички села на община Хитрино. Основно практиката й обслужва пенсионери. Най-възрастният пациент на д-р Димитрова била баба Мюмюне на 99 години, но скоро починала.  До последно работела в градината и всички чакали нейната 100-годишнина. Сега най-старият пациент е 87-годишният Методи Дончев. Двама от пациентите й идват с поздрава: „Мараба, наборке!“. Малко от записаните в листата са ученици. Има млади – работещи и безработни, както и сезонни работници в чужбина. Преди три месеца се родило бебе в селото, най-малкият й пациент.

В центъра на Хитрино е аптеката, която се обслужва от шуменски фармацевт до обед.  Д-р Димитрова носи рецептурните книжки на хроничноболните в шуменски аптеки, позната практика за семейните лекари от години. Това е социална дейност, защото много от  пациентите са трудноподвижни или нямат пари за път до града.

Д-р Димитрова ще си остане единственият медик в рода. Дъщеря й Силвия е доцент, доктор на юридическите науки в Софийския университет, чете лекции и в шуменския вуз. Преподава административно право.

Д-р Димитрова с дъщеря си Силвия

Лекарката признава, че много нейни колеги, недоволни от здравната система, казват: „Десет деца да имаш, нито едно да не го направиш доктор!“  Куп бумащина и много контролни органи.  Пациентите са недоволни, че направленията за специалист са малко.   Трудно разбират, че джипитата дават направления, които здравната каса им определя по някакъв коефициент. Всичко е лимити. За 1800 души в листата си тя разполага с 80 направления на месец, които се свършват много бързо. До края на октомври са й останали 18, а често стават трудови и битови злополуки, трябва да насочи пострадалия за ортопед, хирург, невролог… Дневно през кабинета й преминават 30 души, от които новозаболелите са около 5, а на останалите изписва лекарства веднъж в месеца. Писане до безкрай… За електронното здравеопазване всички мечтаем. Вече 10 години за информационното обслужване на МЗ все има недоразумения и търговете се провалят.

Д-р Димитрова с носталгия си спомня за ранните години на професионална си кариера, когато е била в болницата и особено в ТЕЛК. Сега тя е ЕТ, като всички свои колеги в доболничната помощ. Казва: „Тук отговарям за всичко. От разпалките за печката до медицинските консумативи. Трябва да мисля за доставката на дърва, пренасянето им, кой ще ги нацепи. Това са 8 кубика на година. Купуват се медицински консумативи за кабинета. Има разходи и за документация. Благодарна съм на медицинската ми сестра Жулиета Димова, само за две минути запалва печката зиме. По-рано идваше д-р Стефчо Мирчев, педиатър.  Децата в селото са малко и ги изпращаме вече за преглед в града. Проследяваме по имунизационния календар  децата до 17 години. Моята сестра е много опитна и стриктна за ваксинирането“. Преди  години за прегледи на пациенти в Хитрино е идвал кардиологът  д-р Ненкин. Сега всеки искал сам да си избере кардиолог в Шумен.

При старта на семейните лекари практиките им поетапно бяха оборудвани с апаратура, закупена със заем от Световната банка. Какво е останало от това време в здравната служба на Хитрино? Д-р Димитрова отговори, че има само един микроскоп, който е на втория етаж и никой не го ползва. Информационната си система поддържа с личния лаптоп.

Може да се каже, че съпругът й Димитър Димитров е мениджър на нейната джипи практика. След 32 години преподавателски стаж във Военното училище, днес той е професор в Шуменския университет, където преподава на студентите по специалностите национална сигурност; администрация и управление. От 2017 г. е лектор на хонорар. Много от времето си отделя в помощ на практиката в Хитрино. Помни данни, години, ситуации с астрономическа точност.  Д-р Димитрова признава, че той е основен двигател на медицинската й дейност, особено като технически експерт, който решава проблеми с компютъра.

Напускаме здравната служба в Хитрино в красив топъл есенен ден. Сградата е 70-годишна, според местни хора.  Не е ремонтирана от 30 години. Периодично се говорело за някакъв проект за основен ремонт.  След експлозията на гарата преди четири години е сменена дограмата на двата лекарски кабинета. За пораженията след взрива д-р Димитрова си спомня с болка. Здравната служба веднага била пребазирана в кметството в село Върбак. След пет месеца тя отново се върнала в лекарския си кабинет в Хитрино. На прозорците поставили балатум, за да може той да функционира. Стаите били пълни със счупени стъкла и сняг. По-късно монтирали PVC-дограма.

Здравната служба в Хитрино. Снимка Валентина Минчева

Ще има ли ремонт на сградата на днешната здравна служба в Хитрино? Кметът на общината Нуридин Исмаил казва, че ще мислят по проблема, когато видят кой ще наследи д-р Димитрова. „Най-вероятно д-р Димитрова след време ще се откаже от тази практика. След това ще мислим, зависи кой ще поеме нейната работа. Ако попаднем на добър лекар-джипи, на който наистина здравеопазването му е приоритет, ще ремонтираме сградата. Ние имаме проект за целта. Съжалявам, че не беше одобрен за финансиране от Програмата за развитие на селските райони от Държавен фонд „Земеделие“. Ако намерим читав човек, лекар с отговорност към нашето население, ще направим това, което зависи от общината за сградата. Тя има нужда от сериозен  ремонт, но досега бяхме много ангажирани с възстановяване на административната сграда, жилищата, пътищата след инцидента на гарата“.

Героизъм е на пенсионна възраст да поемеш ангажимент за здравето на хиляди жители в селата, да пътуваш ежедневно на километри извън Шумен.  Особено в условията на коронавирус, когато ежедневно рискуваш здравето си при контакт с хора от различни възрасти и занятия. За съжаление, у нас на третата възраст се крепи здравеопазването и образованието. За специалистите трябва да се наддава както при цената на футболистите, защото медиците са нашата национална сигурност и в мирно време.

Още преди десет години шуменските лекари алармираха, че кадровата криза се задълбочава, ще дойде време, когато старци ще лекуват старци в болниците и поликлиниките. Нашите депутати не са стъпвали в лекарските кабинети на селата, където пациенти са техните избиратели. Здравеопазването на България се съсредоточи в пет големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Дисбалансът в заплащането на лекарите в страната е фактор, който кара и сега младите медици да вземат специалност в България, а да работят в чужбина.

Няма как да задържиш жителите в  далечните общини, ако не им осигуриш здравна помощ.  Лекарите ще отидат там, когато се подобрят условията за джипи практиките, във филиалите за спешна помощ, в общинските лечебни заведения, на които още разчита най-бедното и застаряващо население на страната. Неотдавна семеен лекар направи своята равносметка: „Капитализмът в здравеопазването дойде, но не за всички. „Синдромът на изпепеляването“ ни удари жестоко. За 20 години по издържливост могат да ни конкурират само пожарникарите. Остаряхме, уморени сме от подписки, кръгли маси, протести. Държавата се подиграва с нас! …“

Пандемията показа цялата бутафория на здравната система. С постановления и предизборно наливане на пари без финансова стратегия за преструктурирането на здравеопазването ще останем най-болната нация на Европа. Загубихме много време и много живи хора по пътя на „реформата“.  Нова генерация в здравния мениджмънт на държавата може да промени принципите на управление и финансиране.  Иначе ще се броим от пандемия до пандемия – оцелели медици и пациенти по пътя на поредната клинична пътека…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име