Д-р Наталия Нешкова: Пациентите подценяват високото кръвно, а това има опасни последствия

Д-р Наталия Нешкова е специалист по вътрешни болести и кардиология, с повече от 30 години трудов стаж. В момента работи като доболничен кардиолог на индивидуална практика, през която преминават хиляди пациенти. Ежедневно следи новостите в областта на практичната кардиология и европейските препоръки. Един от най-уважаваните кардиолози в Шумен споделя своите наблюдения върху пациентите в сегашната трудна ситуация. 

Д-р Нешкова, вие сте един от участниците в националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“. Според Дружеството на кардиолозите в България Сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака, но е подценявана от пациентите и обществото. Какво показват Вашите наблюдения?

Не бих я класифицирала точно по този начин, но наистина пациентите неглижират заболяването или по-скоро факторите, които водят до него. Първо да обясним, че сърдечната недостатъчност е заболяване, крайна фаза на редица други заболявания. При нея сърцето вече не може да извършва своята обичайна дейност, да изпомпва добре кръвта и да доставя кислород за нуждите на тялото. Пациентите страдат от задух, умора, отоци, невъзможност да извършват ежедневните си дейности. Най-честата причина за сърдечна недостатъчност е хипертонията – високото кръвно налягане. Пациентите я подценяват. Те смятат, че като се подобрят, трябва да спрат медикаментите, което не бива да се прави. Трябва много говорене по темата, много информация, подобряване на здравната култура. Другото заболяване, което често води до СН е исхемичната болест на сърцето. Тя не се подценява, поне не дотолкова, защото пациентите попадат в интензивно кардиологично отделение и като видят, че нещата са сериозни, се притесняват и вземат мерки. Докато при хипертонията не могат да се преценят усложненията. В практиката си съм имала и пациенти, при които СН се е появила и поради други причини – щитовидна патология. 

По данни на НЗОК за миналата година, болниците в Шумен са отчели близо 1200 хоспитализации по повод Сърдечна недостатъчност, и близо 7000 които са диспансеризирани с тази диагноза. Малко или много е това? Увеличават ли се тези болни с годините?

Увеличават се. Причините са няколко – възрастта на населението, това е заболяване предимно на възрастните хора. В последните години много добре лекуваме исхемичната болест, успяваме да удължим живота на човека, но неминуемо сърдечната недостатъчност се появява като крайна фаза на заболяването. В нашата област има район, в който има голяма заболеваемост  – това е т.нар. Лудогорие. Причините са наследственост, условия на живот, ниска здравна култура. 

Как се чувстват и обгрижват болните със сърдечна недостатъчност в ситуацията на КОВИД-19? Получават ли лесен достъп до специалист-кардиолог?

В България имаме сигурно най-лесния и бърз достъп до специалист в сравнение с всички страни в Европа. Живеещите в чужбина българи много добре знаят това и разбират, какво искам да кажа. Това е много важно да се знае, защото не се оценява от населението. Лично аз не съм спирала да работя през целия период от обявяването на извънредното положение – от март месец досега. Не мога да кажа, че са идвали запуснати болни, само един пациент призна, че се е страхувал да дойде. Тези пациенти не бива да отлагат прегледите си и е важно да идват, ние взимаме всички предпазни мерки те да се чувстват сигурни. 

Кое е най-важното, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят, а не знаят? На какво имат право тези пациенти годишно – брой прегледи, изследвания?

Имаше промени в наредбите, според които тези пациенти вече се диспансеризират при личните лекари. Преди години те бяха диспансерни при кардиолог. Сега имат право на два прегледа годишно, на две изследвания, но считам, че при всяко влошаване или проблем те трябва да се изпращат на консултация при кардиолог.

Какво Вашите пациенти най-често пропускат?

Мисля, че като бяха диспансерни при кардиолозите – твърдя за себе си – пациентите бяха много добре обгрижвани и спазваха правилата. От време на време нарушават диетата, не мога  да им се сърдя чак толкова за това. 

Кои са новостите в лечението на това заболяване? Колко години може да преживее човек с такава диагноза? 

По принцип има една теория, че 5 години след поставянето на диагнозата, краят е ясен. Но вече има терапии, които я променят и те са достъпни за българските пациенти, включително и по Здравна каса. Имам много пациенти, които се лекуват с тях, всички се чувстват добре. За съжаление можем да ги изпишем само там, където се покриват критериите на Здравната каса, макар че тези критерии са доста по-различни от медицинските – по медицински показания пациентът може да отговаря, но по изискванията на Здравната каса не, което би следвало да се промени. 

Можем ли да се предпазим от сърдечна недостатъчност и как пациентите могат да си помогнат сами?

Това е така наречената първична профилактика. Могат – когато спазват препоръките на лекуващия си лекар. Лекуват си кръвното, лекуват ритъмните нарушения. Гена си не можем да променим, но можем да водим здравословен начин на живот – физическа активност и без наднормени килограми. 

Коментари

коментар