1999 г., пресконференция в Шумен. Д-р Кирил Петров, д-р Христо Таракчиев, кметът Веселин Златев, д-р Явор Смиленов и д-р Маргин Цанев обявяват старта на здравното осигуряване. Снимка архив Валентина Минчева

В пандемията ескалираха проблемите на българското здравеопазване. Системата се разпада при рекордно висок бюджет. Наливат се пари без реформи. Скандалното е, че резервът на здравната каса окончателно е стопен. Вече 30 години преминаваме от криза в криза. Какво се случи със здравеопазването в Шумен и областта? Време е за равносметка. В тази нова рубрика на нашето електронно издание ще покажем всички институции, съсловни организации, лечебни заведения, цитирайки цифри и факти, които никой не е опровергал, защото се позовават на документи след публично взети решения.

Като черно-бял кинопреглед на прехода ще публикуваме снимки от архивите. В дигиталния свят черно-белите фотографии са друга епоха, но в тях са хиляди животи – младостта и надеждата на хората в бяло, патосът от политическите обещания, мизерията на лечебните заведения и първите инвестиции за модерно медицинско оборудване. С него идват и цветните фотографии.

Един англичанин казва: „Пациентите и докторите са актьори в пиеса, написана от историята, направена от културата, продуцирана от политиците“. Ще търсим всеки от  сценаристите на прехода.

Първата публикация е за районната лекарска колегия, чийто архив изгоря заедно с офиса на 17 ноември 2020 г. Личният архив на един журналист може да възстанови агонията, в която живяха нашите лечители. Това не е реквием за техния труд, а признание за пътя, който извървяха, за да защитят професионалното си достойнство.

Българският лекар остана Дон Кихот в реформата

Лекарската колегия в Шумен е все още бездомна след пожара в офиса, не сме чули от прокуратурата да се произнесе за виновника – фирма, наела съседно помещение от МБАЛ-Шумен. Болницата предостави стая за нов офис, но с какви пари ще се ремонтира и обзавежда? Как се възобновява 30-годишен архив от протоколи, картотека, финансови документи? Само тези, които са изстрадали възстановяването на Българския лекарски съюз след 1990 г. в Шумен, преживяват болката от унищожената памет за съюза, създаден да отстоява лекарските права.

Сега ще върнем шуменци към началото, за да знаят младите медици за трънливия път на съсловието, което беше три десетилетия унижавано, мачкано, употребявано с политически цели от институциите в държавата. Управляващите го ползваха като наемна работна ръка, макар че то по интелект винаги ги е превъзхождало. Забравиха, че лекарската професия от древността до днес е от седемте свободни професии. В началното натрупване на капитала след 1990 г. лекари, стоматолози, фармацевти излязоха на здравния пазар. Инициативата се препъна в здравната каса – единственият финансов източник за тях, който и досега е парадокс на здравния пазар и опровергава принципите на конкуренция. Но да се върнем към началото…

Българският лекарски съюз е създаден през 1901 г. и е втората професионална организация на лекарите в света след английската. През 1947 г. БЛС е закрит от новата власт. През 1971 г. е премахната частната практика. В началото на 1990 г.  съюзът е възстановен. Проф. д-р Иван Киров е първият избран лидер. След него д-р Димитър Игнатов – хирург от  ИСУЛ /УМБАЛ „Царица Йоанна“/  беше начело на БЛС  цели 10 години (1992 – 2002 г.).  После стана почетен председател. Той често идваше в Шумен – родния си град. Баща му д-р Лазар Игнатов е бил председател на хирургическото дружество в града. В Шумен малко е работил и синът. Твърди се, че възстановяването на БЛС е шуменска идея.

През 1990 г. лекарите в Обединения районен болничен комплекс се активизираха за създаване на местни структури на БЛС.  Първият председател на дружеството на лекарите в болницата беше д-р Христо Таракчиев /началник на АГ-отделението/, а след него д-р Милко Атанасов /началник на отделението по вътрешни болести/. Тогава в Шуменска област имаше 900 лекари, а сега са 530!

През 1993 г.  д-р Людмил Цонов,  завеждащ неврологичното отделение, стана председател и дружеството прерастна в градска структура, след време с филиали в Нови пазар и Велики Преслав. Активизираха се и медиците във Военната болница начело с д-р Живко  Петков и д-р Антоанета Теофилова в Работническата болница. Включиха се д-р Ивелина Ръцева от Нови пазар и д-р Валентин Йотов от Велики Преслав. По-късно член на  ръководството стана д-р Ивайло Петров. Всички невролози! За тази съсловна дейност, наистина, трябва нерв и упоритост.

Д-р Цонов връчва на д-р Свинаров през 1998 г. значка „Отличник на БЛС“. Валентина Минчева , архив

През есента на 1998 г. д-р Цонов беше единодушно преизбран за председател втори мандат на районната лекарска колегия в Шумен. По два мандата бяха следващите лидери: д-р Петко Загорчев /началник на ОАРИЛ/ и д-р Парашкева Вичева /началник на детското отделение/. От март 2015 г. стартира мандатът на д-р Валентина Манолова /невролог и ръководител на ТЕЛК/. От 2018 г. председател е д-р Красимир Симеонов  – специалист по уши, нос, гърло в доболничната помощ, дългогодишен активист на БЛС.

Делегатското събрание на лекарската колегия през 1998 г. се превърна в обществено събитие.  Материалите бяха изготвени от инициативен комитет с председател д-р Емилия Станчева – директор на Районния център по здравеопазване, и д-р Мима Папазова – заместник-директор на Обединената районна болница и ръководител на поликлиниката. Зала „Форум“ на хотел „Шумен“ беше препълнена с участието на гости от София, Шумен и областта. При своето преизбиране за председател д-р Людмил Цонов, тогава с 36 години стаж и десетки отличия, каза: „Да помогнем на българския лекар да заеме полагащото му се място в интелектуалния елит на страната, което той заслужава морално и материално. Както е в Европа и в света! Сплотени ние ще се борим не само за нашите пари, но и за нашите права и достойнство. Не трябва да се гледа на нашата организация като казионна, тоталитарна. Българският лекар е ценен и признат в чужбина, но тук, в България трябва да бъде неговият рай. По-добрият му статус е гаранция за модернизирането на здравеопазването и по-доброто обслужване на пациентите!“

През 2000 г. стартира здравното осигуряване в България. Д-р Явор Смиленов /за кратко управител на Работническата болница/ беше назначен за директор на Районната здравноосигурителна каса без конкурс. След като обявиха такъв за длъжността през 2003 г., той напусна и в горещото лято на 1 август поста зае отличничката на конкурсите д-р Йорданка Пенкова /психиатър/, която работи до 26 февруари 2018 г. След това с протекциите на заместник здравния министър Жени Начева стана подуправител на НЗОК в София. Но това е друга тема за друга публикация…

Доктори смениха медицината с частния бизнес

Днес зетят на Михаил Багрянов, д-р Явор Смиленов, е щастливо реализиран в животновъдното стопанство на фамилията. През 2006 г. д-р Ивелина Коцовска напусна джипи-практиката си в кооперация „Биошанс“ в ДКЦ и смело скочи в ледените води на частния бизнес. Дълго време поддържа паралелно медицинската си дейност и беше в управителния съвет на лекарската колегия. Сега е управител на една от водещите български фирми за изкупуване, преработка и износ на билки. Но пръв се раздели с лекарската колегия  д-р Атанас Атанасов – уролог в шуменската болница. През 1994 г. той започна млекопреработвателна дейност в селата Трем, Велино, Белокопитово, Панайот Волов; съосновател на „Старс Къмпани“, днес „МЕГГЛЕ“. Занимава се със застраховане и търговия, в момента строи Дом за споделени грижи /хоспис/ в село Мадара.

Д-р Игнатов на конференция в Шумен през 1999 г. Валентина Минчева, архив

20 години битка с монополиста Здравна каса

Ще припомним най-инфарктните моменти в цифри и факти. През 2000 г. д-р Таракчиев – първият председател на лекарската колегия, вече беше депутат от СДС и с регистрирана частна АГ-клиника. На 14 март в болницата беше организирано  събрание с лекарите, на което присъстваха здравните шефове на областта. От едната страна на депутата стоеше д-р Маргит Цанев – директор на областната болница, а от другата – д-р Емилия Станчева, заместник-кмет по здравеопазване. Почти до тях беше д-р Мима Папазова и представители на Районния център по здравеопазване. Народният представител беше дошъл да представи здравната доктрина на СДС и съвсем целево да  агитира лекари да напуснат отделенията и да регистрират семейни практики и специализирани кабинети в общините. Тогава всичко се измерваше не в евро, а в марки. И той обеща на всяко джипи 3500 марки месечно възнаграждение. Общините ще им осигурят кабинети, а местните жители ще отглеждат за докторите пиленца, патенца и т. н. След 10 години всеки от тях ще може да си купи яхта. След 20-30 години, когато се пенсионират, ще се приберат в замъка си на някой остров. И уточни: „Ще развиете частпром. Ако сте в отпуск, то ще е на Канарските острови!“ Към днешна дата много лекари обиколиха света и си направиха частни клиники, но до яхта и замък не я докараха… В залата единствен му опонира д-р Теодор Граматиков, но д-р Таракчиев надменно го репликира: „Много си малък! Не ми противоречи!“

Виртуалният свят на депутата-гинеколог беше далеч от реалността. Още през 2002 г. започна противопоставянето между медиците от болничната и доболничната помощ. В сравнение с медиците в болниците, специалистите с частни кабинети получаваха в пъти повече пари от НЗОК. Почти всички лекари от болниците си разкриха второ работно място в поликлиниките. Началниците на отделения работеха с пациентите предимно кеш в частните си кабинети.  С малки изключения и днес е така. През 2002 г. клиничните пътеки  за болниците бяха само 30. Проблем стана изписването на безплатни и частично платени медикаменти по здравна каса. Джипитата се конфронтираха с болните за направления. Социалното напрежение взриви системата.

Събрание на джипитата през 2001 г. Валентина Минчева, архив

Лекарите нямат право на стачки.  Събранията на шуменската колегия в ДКЦ продължаваха от 18 до 21 ч., свиквани бяха извънредни събори, съсловието се мобилизира за подписки срещу силовите методи на здравната каса, която игнорира Лекарския съюз при писането на Националния рамков договор /НРД/ за всяка година. Русенската колегия вдигна на крак медиците в страната. Първа я последва шуменската лекарска организация, която стана най-бойната и най-непокорната както за НЗОК, така и за ръководството на БЛС в София.

През 2002 г., когато технически секретар беше Татяна Кипрова, а офисът се помещаваше в хотел „Тича“, колегията получи дарение. Компютър с интернетвръзка на стойност 1000 долара дари фирма „Ro I Ni“, лазерен цветен принтер на стойност 300 долара осигуриха джипитата от кооперация „Биошанс“ в ДКЦ. След пожара нищо не остана от него…

Много интересна беше 2003 г., когато вече управляваше НДСВ, а предстояха  местни избори. От НЗОК и Министерството на здравеопазването денонощно повтаряха, че парите не стигат.  Лекарската колегия заплаши, че ще поиска оставката на д-р Андрей Кехайов – председател на БЛС, защото се чувства измамена при договарянето със здравната каса. Той знаеше, че с шуменци не се излиза на глава и през април пристигна за среща с тях.

Уморен от визити с началници в София, д-р Петко Загорчев – лидер на шуменската колегия, заяви на 20 май на събрание: „ Касата подклажда напрежение между лекарите и пациентите. Защо ни спират дейността чрез измислени стандарти? Не мога да разбера и медиите, които се учудват, че

Ние, лекарите, искаме да печелим

Парите порок ли са?  Е, аз съм порочна душа, ако порокът ми отива!“

С основание медиците искаха да бъдат средна класа, която е гръбнакът на всяка просперираща държава. Но както казва един шуменски лекар: „Случихме на професия, но не случихме на държава…“

На 20 октомври 2003 г. в концертната зала на община Шумен почти всички от 13-те кандидат-кметове подписаха „Обществен договор за здравето на шуменци“, създаден по инициатива на д-р Загорчев. Ето някои от кандидатите за кметския стол: Светлозар Петков /ВМРО/, Родин Русев /БСП/, Иван Капралов /Движение „Гергьовден“/, Теофан Димитров /БДС „Радикали“/, Сотир Сотиров /Партия на българските жени/,  Веселин Златев /независим/, арх. Красимир Генов / Блокът на Жорж Ганчев/, Даниела Русева /НДСВ/ и др. Здравните проблеми бяха решени едва след 10-15 години, за което ще публикуваме друг път материали.

През 2004 г. започна битката на медиците за следващия НРД. Тогава те установиха категорично: романтичният период на БЛС е отминал с надеждите за здравна реформа. Шуменската колегия остана „на амбразурата“. Страх от санкции на здравната каса скова лекарското съсловие. Десетки практики бяха глобени. Лекарите започнаха съдебни дела с РЗОК-Шумен.

На годишното събрание на колегията на 15 февруари 2004 г. д-р Загорчев каза в отчета си: „Със здравната каса водихме протоколни и неформални срещи. Ние сме уважаващи се партньори с възможност за медиен одит“. Месеци по-късно на заседание на здравната комисия в общината той заяви: „Половината от апаратурата в болницата е скапана. Не мога да кажа истината за здравеопазването в Шумен като председател на лекарската колегия. Ако направя това, здравната каса няма да ни плаща, а пациентите ни ще отидат да се лекуват във Варна. Защото от години е видно как се наливат пари в университетските клиники за сметка на нашите болници“.

На 2 февруари 2005 г. медицинските специалисти скочиха срещу абсурдните изисквания на здравната каса. Пример дадоха невролозите, които трябвало да имат в кабинетите си кардиограф и ножици за гипс. „Все едно на шивач да искаш мистрия!“ – гневиха се те. Другият парадокс: педиатри, гинеколози, ендокринолози нямаха право да ползват ехографи под нам, а само собствени. С промени в наредбите някой в НЗОК беше осигурил пазар за вносителите на медицинска техника. Българските лекари и болници първо изкупиха апаратурата втора употреба от Запад, която се сменя на всеки 10 години, а не на 20 години както у нас. Едва след това дойде ред на новото оборудване с бюджетни пари и средства от еврофондовете.

През месец май 2005 г. д-р Загорчев предложи да има здравен омбудсман в община Шумен. Не се прие от администрацията, както и от д-р Атанас Атанасов – директор на Районния център по здравеопазване. След месец той стана член на централното ръководство на БЛС. На 11 октомври 2005 г. хирургът от Нови пазар заяви:

Налагат политически контрол на Лекарския съюз!

БЛС бойкотира партийните назначения в здравеопазването. Започнаха конфликтите в арбитражната комисия на РЗОК-Шумен, в която участваха и представители на лекарската колегия, но с болшенство на касата. На събрание джипитата заявиха: „Ние сме пред революция! В световната практика няма такива договорни отношения както в българското здравеопазване! Ножът е опрял до кокала! От нас зависи здравната каса. Ако всички се откажат да подпишат договор с нея, тя ще спре натиска и своеволията“. Никой не посмя, защото нямаше кой да им храни семействата.

Д-р Атанасов на събрание през 1997 г. Валентина Минчева, архив

Заради тоталния административен натиск на всички нива в здравеопазването и заради поведението на управителния съвет на БЛС-София, прикрил подмяната на НРД през февруари 2006 г. , ръководството на шуменската колегия напуснаха д-р Ася Левакова, педиатър в болницата, и д-р Ивелина Коцовска /джипи/. „Здравеопазването е по-болно от своите пациенти. Извиват ни ръцете!“ – изплака д-р Коцовска.

Лекарите бяха масово обидени на Иван Букарев – шеф на НЗОК, който каза, че те мислят само за пари. По този повод д-р Валентин Семков, член на управителния съвет на районната колегия и председател на здравната комисия в ОбС в Шумен, каза: „Странно мислене от позицията на монополист“. По-късно на годишно отчетно-изборно събрание на колегията той обяви, че напуска  нейния управителен съвет.

Д-р Загорчев отново алармира: „Наредбите създават хаос“. В тоя момент д-р Кехайов – лидер на БЛС, го привиква и му заповядва да спре медийните си изяви. Това анестезиологът сподели на събрание.

По същото време стана практика пациентите без здравни осигуровки да се лекуват в шуменската болница, а да не плащат разходите, като бягат от отделенията преди изписване. В горещото лято на 2006 г. лекарите написаха протестна декларация срещу натиска на здравната каса и зачестилите глоби на джипита.

На 13 февруари 2007 г.  пред поликлиниката в Шумен беше организиран протест, в който участваха 300 лекари, медицински сестри, пациентски организации и представители на политически партии. Имаше медици и от В. Преслав. На него д-р Загорчев призова: „Да спрем рекета и беззаконието в здравеопазването!“ Д-р Милен Чолаков, председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари, каза: „Ако не протестираме, ще станем договорни роби на здравната каса! Не се страхувайте! Лекарската професия е свободна и не подлежи на администриране. Политиците идват и си отиват, но пациентите и лекарите остават“. Той смело се обърна към прозорците на РЗОК и добави: „Д-р Пенкова, знам, че ни гледате“.

На протеста д-р Георги Попов от В. Преслав говори за непосилните глоби на касата. За това алармираха обществеността д-р Стефан Стефанов – психиатър, и д-р Веселин Вълков – джипи. Всички подкрепиха с декларация несправедливо осъдените български медици в Либия с песента „Не сте сами“. На следващия ден 130 лекари от Шуменска област заминаха за националния протест на Лекарския съюз в София.

На 28 април ръководството на БЛС начело с д-р Кехайов пристигна в Шумен за среща с лекарите. С него беше Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз, и  Петя Ненкова от ръководството на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В залата бяха магистър-фармацевти и медицински сестри от  общините.

Още тогава беше съобщено, че

лекари и медицински сестри напускат Шумен

Над 30 % от персонала в болниците е в пенсионна възраст. Д-р Стефанка Маринова, съветник от ДПС и семеен лекар, се оплака: „Защо на джипитата се заплаща капитационно, за всеки записан пациент, а не за реално извършения труд?“

На 16 декември 2007 г. се проведе областен съвет по здравеопазване. Д-р Загорчев поиска спешни мерки от областната администрация, анализирайки кризата за медицински специалисти, неосигурените здравно пациенти, проблемите на болниците и Спешната помощ. Той съобщи: „Дефицитът на шуменската болница е 2 милиона лева за година! Но ако касата ни е санкционирала с 460 000 лева през 2006 г., с толкова ни е санкционирала и за 9-те месеца на тази година. Искаме контрол върху финансовите санкции, които налага касата. Тя е монополист и не се отчита на никого за това“.

На 18 септември 2008 г. при закрити врати лекарската гилдия си избра ново ръководство. Отчетно-изборното събрание продължи от 18 до 23 ч. Едва в полунощ научихме, че новият председател на шуменската колегия е д-р Парашкева Вичева, началник на детското отделение в МБАЛ-Шумен. Присъства д-р Кехайов – лидер на БЛС и престрелките в лекарското съсловие са били жестоки.

На 10 януари 2009 г. д-р Божидар Нанев от Варна стана лидер на БЛС. През май той дойде за среща с шуменската колегия, която се проведе в залата до старата радиология на Онкоцентъра. Там каза: „Не може здравната каса да изпълнява политическа функция!“ На 13 юли гостува отново на шуменските си колеги. Точно след две седмици стана първият здравен министър на ГЕРБ. Разделяй и владей, това беше политиката на Бойко Борисов.

На 7 април 2010 г. д-р Парашкева Вичева даде пресконференция с управителния съвет, който заяви: „Искаме честна игра и ясни правила! До момента болниците са изплатили януарските заплати на персонала и някои директори обмислят теглене на банков кредит за редовно изплащане на заплатите“. Всичките 560 лекари в областта стачкуваха символично с лентички на ревера: „Ден на здраве – ден на протест“. А само година по-рано регистрираните лекари бяха 800 в Шуменска област!

В навечерието на празника на здравето, на 6 април, медиците от МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар направиха протестно шествие в центъра на града. Гражданите се присъединиха към тях. Тогава имаше епидемия от свински грип и държавата закъсня с вноса на ваксини. Здравен министър беше Божидар Нанев, по-късно забъркан в скандали с вноса на антивирусни препарати. Емигрира във Франция, а след 9 години осъди държавата за неимуществени щети.

В безизходица, премиерът беше намерил нов здравен министър, докато пътува по магистралата. Щафетата пое Анна-Мария Борисова, „много странна птица“, както казваха лекарите. Приумиците на МЗ и НЗОК станаха още по-абсурдни. На 30 юни 2010 г. д-р Милен Чолаков, член на УС на БЛС, обяви: „Даваме здравната каса на прокурор и готвим протест!“ На 15 декември той  съобщи, че напуска централното ръководство: „Не желая да участвам в мръсни сделки! Изчезват документи и решения“. Тогава шуменската колегия поиска оставката на д-р Цветан Райчинов – лидер на съюза.

На 1 август беше „тайната визита“ на проф. Борисова в шуменската болница. Тя скандализира общинските власти с това си инкогнито и най-вече с „благата вест“, че започва съкращение на легла и закриване на отделения.

Още на 11 август БЛС  свика извънреден събор, за да обсъди поведението си спрямо монополиста НЗОК и правителството. Шуменската колегия заяви: „Здравната каса изпълнява политически поръчки. Нарушен е достъпът на пациенти до медицинска помощ. Плащанията й закъсняват“.

На 19 септември 2010 г. д-р Чолаков – непокорният лидер на шуменските джипита, възпроизведе скандал  на извънредния събор на БЛС. Делегатът

Хвърли бутилка по Владислав Горанов,

тогава заместник финансовия министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК. Чиновникът на Борисов, който по-късно пое финансите на държавата, беше безразличен към проблемите на лекарите. Бутилираната минерална вода не го уцели, но поне усети гнева да съсловието.  Недофинансираното здравеопазване и наложените на болниците лимити доведоха до трусове в цялата страна. След завръщането си д-р Чолаков беше категоричен: „Трябва да се смени това правителство!“

Делегат на събора, д-р Атанас Атанасов – член на управителния съвет на колегията и шеф на болницата в Нови пазар, каза: „Не осъждам колегата – ситуацията е ненормална!“ Д-р Ивелина Коцовска – председател на Комисията по професионална етика в колегията, заяви: „Подкрепям д-р Чолаков. Правим съд на честта!“

На 29 септември лекарската колегия проведе извънредно делегатско събрание и обяви регионален протест за 11 октомври 2010 г. Бяха поръчани 1000 черни лентички с надпис: „Финансирането на здравеопазването е опасно за вашето здраве“.

На 3 април 2011 г. шуменските лекари се събраха в община Шумен и поискаха да се свика Областен съвет по здравеопазване по повод кризата в лечебните заведения. Тежък беше този  разговор на  управителите на диспансери с д-р Димитър Костов – шеф на Регионалната здравна инспекция, д-р Йорданка Пенкова – директор на РЗОК, общински съветници, синдикати, Седат Кадир – заместник-кмет по здравеопазване. Те говориха за агонията на лечебните заведения, притиснати от лимити. Диспансерите целенасочено се водеха към фалит и закриване.

На 17 ноември лекарската колегия реши да наеме двама юриста, за да си защити правата. На 18 декември в Шумен дойде д-р Райчинов – лидер на БЛС, и д-р Ленков от ръководството. Шуменските медици поискаха адекватно поведение на съюза пред властта. Д-р Загорчев им каза: „Нямаме нито парите на мафията, нито властта на прокуратурата, за да се защитим“.

През 2012 г. д-р Стефан Константинов, заместник-председател на БЛС,  стана здравен министър, поканен от премиера Борисов. Това беше

Най-мрачният период на шуменското здравеопазване

Започна закриването на кожния диспансер и белодробната болница – ремонтирана, най-модерната в страната. Лекарският съюз показа криза в управлението. Д-р Коцовска заяви: „Хаосът в здравеопазването води до системни грешки на лекарите“. Д-р Красимир Симеонов  коментира: „Здравепазването се одържавява, а не се управлява! В Разград наемат лекари от Пакистан. Скоро може да са и при нас“.

На 26 февруари 2013 г. шуменската колегия предупреди: „Здравната система е пред разпад“. На пресконференцията за медиите д-р Ивайло Петров се обърна към управляващите: „Искаме референдум за нов здравен модел в България“.

В студения 4 март лекарите излязоха на протест в центъра на Шумен и поискаха уволнението на д-р Пламен Цеков – управител на НЗОК и смяна на методиката на заплащане в здравеопазването. Днес той е управител на болницата в Севлиево и се хвали, че лекари там не липсват.

През 2013 г. проф. Николай Петров беше назначен за  здравен министър в служебното правителство на Марин Райков. Тогава д-р Загорчев каза: „Новият министър може да намали напрежението в системата“. Той съобщи за абсурди в изискванията към анестезиолозите за лечебните процедури. На 16 май 2013 г. д-р Загорчев влезе в борда на МБАЛ-Шумен. За да бъдем справедливи, в борда на болницата са били и д-р Парашкева Вичева, и д-р Ивайло Петров. Зависи от къде духа „вятърът на промяната“…

На 14  април 2014 г. началникът на ОАРИЛ в МБАЛ-Шумен  призна в интервю: „Медицински грешки има и пациентите с основание недоволстват!“ На 15 май той беше на протеста на лекарите пред спешното отделение на МБАЛ-Шумен. Те спряха работа от 12 до 13 ч. Там д-р Ивайло Петров  се обърна към присъстващите: „Влакът на здравеопазването спря! Трябва да сменяме машиниста! Младите лекари напускат. Предпочитат друг влак в друга  държава“.

На 3 март 2015 г. председател на районната колегия стана д-р Валентина Манолова. Шуменци искаха нов устав на БЛС. На 13 май управителният съвет даде пресконференция. Той настоява държавата да се оттегли и да не регулира броя на болниците, за да останат най-конкурентните. Започна закриването на общински болници, за да има пари за частните и университетските болници. Пациентите се насочваха към тях. Докладът на Сметната палата за усвоените средства от МЗ по европроекти беше скандален. Загубени бяха 22 милиона европари за здраве.

На 10 май 2015 г. се проведе 63-ят отчетно-изборен събор на БЛС. За председател беше избран д-р Венцислав Грозев. След завръщането си  от форума д-р Атанас Атанасов обяви: „Изборът за лидер беше опорочен!“ Всъщност, нито един форум на Лекарския съюз не е минал  без скандали за политическо задкулисие и предателско поведение на председателите.

През целия месец май на 2015 г. на стълбите на Комплексния онкологичен център в невероятната жега всеки ден протестира колективът начело с управителя д-р Сотир Караниколов. Петият здравен министър  на ГЕРБ д-р Петър Москов искаше закриването на общинското лечебно заведение. Заключителният протест беше пред театъра. Участваха лекари от  Варна, Търговище, Русе, Нови пазар, В. Преслав, пациентски организации, синдикати.

В края на февруари 2016 г. министър Москов постави ултиматум: ако Българският лекарски съюз не подпише Националния рамков договор с новите правила в сектора през годината, МЗ ще използва всички законови механизми, за да въведе служебен договор. Дори се заговори за промени в Закона за съсловните организации с цел да се сложи край на БЛС в тогавашния му вид и да се превърне в камара, така че ръководните органи  на съсловието да се избират не от делегати на събора, а от представителите на медицинските научни дружества. Въпросът стигна до Върховния административен съд заради пряката намеса на държавата в медицината във вреда на пациентите и лекарите. Пред ВАС бяха оспорени и областните здравни карти. Всъщност, този маньовър на служебно подписан НРД помним от друг негов предшественик – министър Радослав Гайдарски /2007 и 2008 г./

На 6 април 2016 г. министър Москов пристигна в Шумен, за да обяви сливането на областната болница и общинската болница в Нови пазар. Събитието стана в областната администрация с благословията на ГЕРБ. Запомнихме този анестезиолог с безумните му идеи за пръстовите отпечатъци на пациентите в болниците, закриване на отделения и болници в новата Национална здравна карта,  за приватизация на лечебни заведения. Най-шумен беше скандалът с внос на ваксини от Турция. Той се конфронтира с лекарите и ги нарече „болнични шашкъни“, защото правят преразходи. Искаше листи за чакащи пациенти. Парите на здравната каса не стигаха, а до последния си работен ден регистрираше нови частни болници.

През 2017 г. се задълбочиха

Скандалите за националната здравна карта

Такава винаги е имало, но се актуализираше, когато трябва да се съкращават легла и отделения. В областната администрация в Шумен започнаха безкрайни сондажи, протести на болнични директори, разговори с общински кметове, за да се спасят изградени и работещи здравни структури. Здравен министър беше отново проф. Николай Петров, който безславно си отиде, защото беше уредил роднини с обществени  поръчки  за импланти.

Последната надежда за  здравен министър премиерът Борисов видя в Кирил Ананиев.  Бюджетарят  на държавата беше изключително послушен чиновник, безпомощен, променящ мнението си всеки месец. Просто да ти се приплаче от слугинаж…

Здравната система се взриви отвътре

И лекарите, и пациентите бяха в шок от случващото се.  Кризата за медици и апаратура показа цялата бутафория във ведомството. Министър Ананиев  продължи да се вози в джипката на премиера и да обещава електронна рецепта, нови линейки, по-високи заплати в болниците.

През 2018 г. на събор беше избран нов лидер на БЛС – д-р Иван Маджаров. Д-р Атанас Атанасов от шуменската колегия влезе в централното ръководство, а д-р Петко Загорчев остана член в централната Комисия по етика, след като два мандата беше нейн председател.

През 2019 г. лимитите съсипаха болниците. БЛС се обяви срещу здравния модел на Кирил Ананиев. Лечебни заведения осъдиха здравната каса за неизплатени дейности. Едва в края на 2020 г. се взе политическо решение – болниците започнаха да получават парите си на траншове, заработени, но неизплатени от  2016 г. досега.

Пандемията доказа, че

българското здравеопазване не гарантира националната ни сигурност. 

Проф. Костадин Ангелов беше назначен за здравен министър. За да спасява рухналите болници, правителството започна да раздава пари чрез външни заеми и окончателно опразни резерва на НЗОК.  Войната на здравния фронт продължава. Всеки ден губим доказани професионалисти, някои  от тях млади и в разцвета на живота. А как приоритетно паричните потоци вървят към определени клинични лаборатории за тестване на коронавируса, скоро разказа член на управителния съвет на БЛС. Дори и в пандемията са нарушени пазарните условия за договорните партньори на здравната каса.

Когато се върнаха от събора през 2019 г., нашите делегати признаха: „Частните болници овладяха съюза“. Но и лидерът Иван  Маджаров не издържа на здравната политика на ГЕРБ и на 4 декември 2020 г. изпрати до премиера Борисов отворено писмо от името на управителния съвет на БЛС, в което се казва: „Здравната каса се подиграва с българските медици!“

Политиците – продуцентите на българския преход, написаха най-мрачната  пиеса за своя народ. Нашето здравеопазване се управлява от олигарси, които инвестират в скъпи болници, аптечни вериги, внос на медицинско оборудване.  За целта си купуват депутати, министри и шефове на здравни институции. Внедряват в Лекарския съюз свои хора, за да употребят за интересите си редовите му членове.

След като стотици българи умряха в пандемията, а в болниците не стигат лекари, започнаха да предлагат по 3000 лв. заплата и общинско жилище за млад специалист. Къде бяха досега? Хиляди медици за тия пари щяха да останат в родината си.  Скоро пациентите ще бъдат обслужвани от лекари, пристигнали от Азия и Африка, с речник в ръка, защото не познават  нито нашата народопсихология, нито нашите традиции.

Българският лекар е обезверен

от политически лъжи, унижен като договорен партньор на здравната каса, физически съсипан от работа на две места, за да оцелява. Но тия неща не се виждат от джипката на Борисов, дори да е преболедувал ковид.  Поне да беше се качил в линейка на Спешна помощ и да обиколи здравните служби в Делиормана, вместо да  обикаля ловните стопанства.

И защото темата е шуменската лекарска колегия, сега е моментът новите 40 млади специализанти в болницата и Онкоцентъра в Шумен да бъдат привлечени за каузата на съсловието и да поемат щафетата от ветераните на БЛС. Битката за честта на съсловието продължава.

Драмата на българския лекар и българския пациент е по-жестока от времето на д-р Чехов. А както казва Антон Павлович, „Ако в първо действие на сцената виси пушка, в последното действие тя трябва да гръмне“. Ние сме в

Последното действие на здравната трагедия

Хазната е празна и Кирил Ананиев – вече финансов министър, говори за актуализация на бюджет 2021-ва! В това чумаво време трябва да се намери поне един управленец с политическо мъжество, който да спре корупционните схеми в здравната ни система.

Преди пет години в центъра на София имаше протест на лекарите, които пееха „Боят настана“. За последните 10 години имахме 12 здравни министри, от които трима в служебни правителства. Почти всички излязоха от редиците на Лекарския съюз, всички добре манипулирани, за да работят за частни интереси. Само нова политическа класа може да доведе до здравна стратегия с реални политики в държавата. А те без лекари не стават…

Валентина МИНЧЕВА

Материалите от авторската рубрика на В. Минчева очаквайте в края на седмицата

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име