Д-р Ивайло Балабанов с колеги на визитация през 1996 г. Снимки архив, Валентина Минчева

Казват, че специалността акушерство и гинекология е най-благодарната в медицината. Посрещаш живота, съобщаваш най-щастливата новина на татковци и баби, а първият плач на новороденото майките помнят до края на живота си. Акушерките – бабите орисници, от векове са до жените, които стават майки. Бабинден се чества официално от 1951 г.  На  8 януари по стар стил българинът почита „бабата“, за да засвидетелства уважение и обич към жените, които са изпълнявали ролята на акушерка. На 21  януари е професионалният празник на акушерките и лекарите акушер-гинеколози. Летописът на родилната помощ ще проследим в историята на Шумен.

През 1944 г. в Първостепенната болница на Шумен се назначават две акушерки. През 1948 г. в поликлиниката е създаден рентгенов кабинет със завеждащ д-р Светослав Таракчиев, който по-късно ще стане известен АГ-специалист за Шумен и региона.

70 години след Освобождението се създава Акушеро-гинекологичното отделение

в Шумен. През август 1942 г. дирекция „Народно здраве“ определя легла от хирургичното отделение да се пренасочат за новата структура. Назначават се акушер-гинеколозите д-р Петко Табаков и д-р Светослав Таракчиев, акушерката Мария Златева, санитарките Мара Стоянова и Райна Христова. Това е екипът, който трябва да осигури качествена родилна помощ.

Ръководството на дружеството на Червения кръст в Шумен ремонтира собствената си сграда и я предоставя на Околийския народен съвет, защото има нужда от родилен дом в града. През 1949 г. той е открит. Негов управител е д-р Таракчиев, акушерки са Мара Кърджиева и Тодорка Пенкова. През 1954 г. родилният дом се обединява с АГ-отделението на болницата и се премества в детското отделение с 50 легла. Гинекологичната помощ се оказва в хирургичното отделение. През 1960 г. е построена сградата на сегашния терапевтичен блок, в който на първия етаж се настанява АГ-отделението с 80 легла.

През 1976 г. в новия АГ-комплекс има 28 легла. Отделението по гинекология завежда д-р Елка Тарашева, патологична бременност – д-р Олга Бозова, родилното отделение д-р Иван Дончев, отделението за новородени д-р Венета Крайчева.

През 1950 г. се открива  Медицинското училище в Шумен за обучение на медицински сестри общ профил.  През 1954 г. се разкрива профил детска медицинска сестра, през 1976 г. – профил медицински фелдшер. През 1977 г.  училището е вече Полувисш медицински институт, а през 1994 г. обявяват за прием специалност акушерка, като до 2000 г. са обучени 88 акушерки. Една от преподавателките Пушкарова винаги призовавала колежките в родилната зала: „Не говорете,

Запазете тишина, тук се ражда новият живот!“

През 1957 г. започва строителството на АГ-блока. /През 2005 г. в сградата се настани онкодиспансерът след реконструкция по проект с финансиране на общината/. АГ-блокът е завършен през 1959 г. и в него се откриват пет отделения: гинекологично, родилно,  патологична бременност, отделение за новородени деца и поликлинично АГ-отделение. В тях се създават  т. нар. „интензивни стаи“, а към детското отделение в терапевтичния блок – интензивен сектор за новородени с тегло под 2500 грама с модерната за това време апаратура: кувьози, монитори, перфузори, апарат за обдишване, кислородна апаратура и др. Ръководител на целия АГ-комплекс е д-р Иван Дончев.

През 1961 г. с разрешение на Окръжния здравен отдел се разкрива отделение за недоносени и хипотрофични деца със завеждащ д-р Иван Кераковски. След като той напуска, отделението се поема от д-р Аврам Свинаров.

През 1964 г. е получен първият кувьоз

През 1968 г. отделението се ръководи от д-р Васил Карлов. Всяко от тези имена носи романтиката на онова ентусиазирано време на младите лекари, които правят своите революционни постижения в медицинската наука.

През 1965 г. д-р Венета Крайчева започва работа като ординатор в отделението за недоносени деца, а от 1969 г. е педиатър в родилното отделение. През 1970 г. Шуменски окръг става водещ в неонатологичната помощ и отделението е обявено за Център за хемолитичната болест на три окръга – Шумен, Търговище и Разград. Едновременно с това се подобрява реанимацията на новородените. През 1978 г. дирекция „Народно здраве“ и ръководството на Окръжната болница решават да се създаде отделение за новородени със завеждащ д-р Крайчева и старша акушерка Димитричка Котева. През 1981 и 1982 г. започват опити за съвременна дихателна реанимация на новородени с дихателна недостатъчност.

През 1984 г. щафетата поема д-р Катя Петкова. Създава се съвременно отделение за новородени деца с помощта на доц. Катерина Спасова, в което е устроен

първият в България сектор за интензивна терапия

на новороденото в болница. Завеждаща е д-р Русанка Петкова. Доставени са два апарата за изкуствена белодробна вентилация „Бебелок 1“. Първият е закупен още през 1976 г. и на него неонатолозите разчитаха до 2005 година! Тогава все още няма кислородна инсталация и захранването на апаратите става от кислородни бутилки. Формира се „Комсомолска бригада“, която осигурява денонощно по график екип от лекар и две акушерки.

1994 г. Акушерката Рабия Ахмедова с новородено

Тук е мястото на д-р Христо Таракчиев – потомствен  акушер-гинеколог. Той започва работа на 1 януари 1967 г. в  онкодиспансера, докато баща му е началник на АГ-отделението в болницата.  Малко след това д-р Станислав Таракчиев се пенсионира и до 1987 г. завеждащ АГ-отделението е д-р Олга Бозова. През това време д-р Христо Таракчиев  се явява на конкурс в „Майчин дом“ в София за клиничен ординатор, защитава специалност и се връща на работа в АГ-отделението на шуменската болница. През 1973 г. д-р Пенчо Начев – завеждащ „Народно здраве“ в Окръжния народен съвет, го назначава за началник на отдел „Майчино и детско здравеопазване“. През 1975 г. гинекологът два месеца специализира в Института за майката и детето в Париж. През 1987 г. д-р Таракчиев се връща в АГ-отделението на Окръжната болница и става завеждащ. В периода 1992-1997 г. беше председател на общинския съвет в Шумен. От 1997 до 2001 г. – депутат от СДС. Пенсионира се през 2003 г. в родилното отделение.

Д-р Таракчиев хвана златното време за бизнес и политика, когато започнаха демократичните промени. През 1994 г. той регистрира Първа частна АГ-клиника в Шумен, в която работеха д-р Марин Начев и д-р Иван Георгиев. Инвестицията направи Веско Василев – съпруг на акушерката Йорданка Василева, който има бизнес в свиневъдството. Частната клиника беше в къщата на д-р Георги Бояджиев, бащата на първата съпруга на д-р Таракчиев. Тя е строена от италиански архитект и е наричана „виенската къща“. След като се роди петото внуче на гинеколога, екипът освободи имота и през юни 2016 г. частната АГ-клиника се пребазира в сградата на бившите хали.

В годините на прехода АГ-отделението

в шуменската болница разчиташе на дарения. През ноември 2001 г. пристигна дарение на стойност 179 000 долара от агенция „Дайрек рилийф интернешънъл“ от Санта Барбара, Калифорния. Част  от него бяха детски кувьоз /втора употреба/ и ембрионален монитор. Неонатолозите се радваха, защото 20 години не беше купуван кувьоз. Имаха 40 броя от тази апаратура, 15 от които бяха негодни.

През октомври 2003 г.  отделението за новородени отбеляза 25-годишен юбилей като структура с модерна неонатология. След месец спонсори дариха 15 000 лв. за ремонт на интензивния сектор на недоносените бебета.

През 2004 г. колективът на АГ-комплекса поиска основен ремонт за отделенията, защото 16 години  не беше реновиран. Трябваха 30 000 лв. Апаратурата беше амортизирана. Работно облекло не беше купувано 4 години. Новодипломираните акушерки започваха работа със заплата 156 лв. За работа в интензивен сектор допълнителното възнаграждение беше паднало от 30 лв. на 15 лв.

През 2005 г. АГ-отделението беше вече ремонтирано с 52 000 лв., осигурени от община Шумен. От Регионалния център по здравеопазване /РЦЗ/ тогава съобщиха, че в Шуменска област  живородените деца са 1780,  от които в МБАЛ-Шумен – 1330. Останалите бяха в родилните отделения на общинските болници в Нови пазар и  Велики Преслав.  Регистрирани бяха скок на детската смъртност и скок на абортите.  В предходните две години имаше по една починала родилка. Акушерки емигрираха, обявени бяха 7 вакантни места. Започна инициативата „Ден на отворените врати“, когато веднъж в месеца бъдещите майки можеха да посетят родилното отделение и да се запознаят с условията в него.

На 21 януари 2006 г. по идея на Комплекса за социални услуги беше открито училище за бременни за подкрепа на бъдещите майки за раждането и отглеждането на бебетата.

През 2007 г. общината и спонсори осигуриха 55 000 лв. за ремонт на родилното отделение. Същата година беше закрит Медицинският колеж в Шумен – банката за медицински кадри.

През 2008 г. трите отделения – родилно, патология и патологична бременност, станаха сектори на АГ-отделението. Старшата акушерка Гинка Стоичкова се пенсионира и мястото и зае Веска Райчева, която от 1993 г. беше старша акушерка в сектор „Патологична бременност“. Колективът се състоеше от общо 79 лекари, акушерки и санитари. На 1 юли стойността на нощното дежурство беше се увеличило от 30 на 50 стотинки на час.

През юли 2008 г. фирма „Дъчмед“ дари на болницата  японски кувьоз за недоносените бебета на стойност 10 000 евро.

На 24 октомври 2008 г. с научна конференция в хотел „Шумен“ беше отбелязана 30-годишнината на неонатологичното отделение. Завеждащата д-р Севдалина Стойкова поздрави първата старша акушерка на отделението г-жа Котева.  Д-р Венета Крайчева – доайенът на неонатологията в Шумен, ученичка на д-р Аврам Свинаров, разказа, че продължава да сънува усмихнати бебета. Д-р Катя Петкова, бивш началник на отделението, днес джипи в село Климент, община Каолиново, тогава сподели в залата: „Заобичах неонатологията на преклонна възраст, но не съжалявам“.

През 2009 г. д-р Начев навърши 30 години като АГ-специалист и 15 години като началник. Той каза: „Отказал съм се да лобирам в РЦЗ колегите ми да получат право да работят в  доболничната помощ по договор със здравната каса. Грешка е липсата на екстрата избор на екип за раждане“.  Същите лекари-специалисти направиха подписка и я публикуваха в местния печат, с която искаха да  защитят правото си на частни АГ-кабинети в доболничната помощ. Години по-късно те отвоюваха правото си на работа в частни кабинети.

През 2009 г. дейността в трите родилни отделения в Шуменска  област се осъществяваше от 42 лекари със специалност и 120 акушерки. Новородените бебета с вродени аномалии бяха 23, бебетата, заченати ин витро 5. Рекордът за бебе-гигант беше момче с тегло 5,5 кг на родилка от село Енево, община Нови пазар. Със заповед на директора на болницата за родилките беше въведена

Нова екстра „Присъствие на баща по време на раждане“

То струваше 200 лв., но желаещи татковци нямаше.

Четирима нотариуси дариха 12 000 лв. за закупуване на две немски родилни  легла. Това бяха Ася Асенова, Валентин Вълков, Светлозар Стоилов и Кольо Митков.

По това време секторите гинекология и патологична бременност функционираха в мизерия –  старо обзавеждане, пропукани стени, липса на топла вода.  Стартираха частични ремонти и поставяне на PVC-дограма, пребоядисване на някои от помещения. Във фоайето на хирургическото отделение в МБАЛ-Шумен се изгради специално място за изписването на новородените бебета.

През юли 2009 г. МБАЛ-Шумен стана носител на приза „Болница – приятели на бебетата“ по повод Световната седмица на кърменето. През октомври неонатологичният сектор получи модерен респираторен апарат „Неопуф“ на стойност 1000 долара, средствата за който бяха осигурени от кампанията „Шанс за живот, шанс за нови спомени“. Инициативата беше на проф. Емилия Христова – национален консултант по неонатология. МБАЛ-Шумен се нуждаеше от още един такъв апарат. По същото време пристигна нов кувьоз, закупен с пари на община Шумен на стойност 15 000 лв. Той беше производство на фирма „Ардо“ – Швейцария,  с 3-слойни защитни стъкла, които позволяват достъп на специалистите от всички страни. Кувьозът имаше поставка за рентгенови снимки, които могат да бъдат направени в самото оборудване. Сред екстрите бяха температурните и  кожните сензори, които измерват влагата и температурата на бебето. Няколко месеца по-рано пристигна втори кувьоз, дарение на фирма „Дъчмет. Така за 2008 и 2009 г. новите кувьози станаха общо пет. Тогава д-р Севдалина Стойкова съобщи, че към 7 април 2010 г. в неонатологичното отделение има 10 съвременни и 4 рециклирани кувьози. Най-големият проблем на сектора беше закупуването на нов транспортен кувьоз на стойност 24 000 лв. Старият транспортен кувьоз беше за музея, навършилна 35 години.

Веска Раойчева повече хорото на 21 януари 2020

На 1 януари 2010 г.

Закриха родилните отделения в Нови пазар и Велики Преслав

В АГ-отделението в МБАЛ-Шумен имаше 45 легла, от които в родилния сектор – 15. В него работеха 14 лекари, 33 акушерки, 24 санитарки. Основната заплата на акушерките беше 440 лв.

На 2 август 2010 г. в  холистичен център „Нова епоха“  в Шумен беше представена книгата „Азбука на кърменето“ на Гру Ноландер, която в Норвегия наричат „икона на кърменето“, защото е посветила 40 години на този важен момент от живота на новороденото и майката. През октомври сдружение „Подай ръка, Шумен“ дари два монитора на АГ-отделението.

На 1 декември д-р Стойкова стана председател на Областната комисия по детска смъртност, наследявайки на поста д-р Парашкева Вичева – началник на детското отделение. Тя отчете, че през 2010 г. са починали 22 деца, от които 13 са новородените, а останалите на възраст до 17 години. В предходната година бяха починали 34 деца. Детската смъртност беше 11,5 на 1000 деца при ръст 9 на 1000 деца в България. През 2009 г. в Дома за медико-социални грижи /Дом „Майка и дете“/ бяха дадени за отглеждане 25 новородени в родилните отделения на Шумен, Нови пазар и Велики Преслав. През 2010 г. там бяха настанени 35 бебета предимно от ромски произход.

През същата 2010 г. в шуменското родилно отделение бяха регистрирани 1 561 раждания – с  90 повече от предходната.

През 2011 г. в шуменското родилно отделение проплакаха 1 490 бебета. Лекарите акушер-гинеколози в областта бяха намалели от 43 на 36. В АГ-отделението на МБАЛ-Шумен останаха 11, след като д-р Светла Арнаудова напусна и отиде на работа в АГ-отделението на Онкоцентъра. Началната заплата на лекар без специалност беше  650 лв.  АГ-отделението получи отлична оценка и се утвърди като база за специализация. Тогава завеждащият д-р Марин Начев коментира, че отделението прави 100 000 лв. оборот на месец, над 1 милион лева за година, приходи изключително по клинични пътеки от здравната каса.

На 3 февруари 2012 г. д-р Марин Начев навърши 60 години. Тогава сподели: „За 33 години съм изродил около 7000 бебета. Посветих се на жените, които искат да станат майки. Акушерството и гинекологията е мъжка професия. Не мога да кажа, че колежките ми са по-малко професионалисти в родилната зала. Дежурствата са тежки, изискват силна психика. Емоционалността пречи на професията. При спешни случаи решаващи са хладнокръвието и бързата реакция. Не всеки лекар е за акушерство и гинекология. Колеги мъже са се отказвали от специалността, дори когато вече са я избрали.

Раждането е хирургия,

защото има разкъсвания, дори да не е цезарово. Отговорността е огромна. В отделението влиза един човек – пациентката, а трябва да излязат поне двама – тя и бебето“.

На 19 февруари 2012 г. фирма „Алкомет“ АД дари  на неонатологичното отделение лампа за синя светлина, с която се провежда лечение на жълтеница при новородените бебета, френско производство на стойност 20 000 лв. Същото медицинско оборудване отделението получи през 2000 г. от фондация „Силви Вартан“. От фототерапия се нуждаят 20 процента от новородените т. е. около 300 бебета годишно, коментираха тогава специалистите.

През 2012 г. обявиха новия медицински стандарт за новородено. За такова се счита всяко бебе с тегло 600 грама в 21 гестационна седмица. Преди въвеждането на този европейски стандарт бебетата, родени с тегло под 1500 грама, се регистрираха за аборти. Когато преживееха 7 дни, се обявяваха за живи раждания.

По брой раждания през 2012 г. Шумен беше на 4-то място след Варна, Русе и Плевен в Северна България. Това е годината с най-ниска раждаемост за последните 50 години, съобщиха от МЗ.

От всички раждания в Шумен 25 % бяха със секцио. Имаше 14 двойки близнаци и веднъж тризнаци. През 2012 г. няколко жени бяха пожелали избор на екип /380 лв./ и избор на лекар /250 лв./ по обявени цени от болницата. Имаше интерес и към ВИП-стаята в АГ-отделението, която струваше 30 лв. на ден. Две акушерки получиха електронен подпис за регистъра на ражданията в Министерството на здравеопазването – Веска Райчева, старша акушерка на отделението, и нейната заместничка Веска Хинева.

Празникът Бабинден през 2013 г. дойде с новината, че здравното министерство осигурява 100 000 лв. за ремонт на отделението и ново оборудване – два кардиографа. На самия 8 януари в родилното отделение пристигна нов италиански ехограф „Ecaote“ на стойност 44 000 лв., закупен със средства на МБАЛ-Шумен. През октомври д-р Севдалина Стойкова стана „Лекар на 2013 година“, отличие на Българския лекарски съюз.

Неонатологичното отделение стана база за специализация

То защити второ ниво за квалификация на лекарите.  През 2014 г. конкурса за началник на АГ-отделението спечели д-р Ивайло Балабанов /след кончината на д-р Марин Начев/. През същата година се бяха родили 1 397  бебета, но броят на недоносените се  беше увеличил. Най-лекото бебе тежеше 870 грама. Причините бяха, че родилките не посещават женска консултация, някои от тях бяха с инфекции – нелекувани с години. Имаше случаи на вродени аномалии на плода, както и родилки на възраст 14, 15 и 16 години. През същата 2014 г. година неонатологичното отделение получи нов транспортен кувьоз.

21 януари 2020 г. Д-р Балабанов ритуално измива ръцете си на празника

През 2015 г. се родиха 1 224 бебета, от които със секцио – 404. Според новия медицински стандарт по акушерство и гинекология секцио се прави само медицински показания, а не по желание на родилката. Мъртвородените бебета бяха 8 при 26 през 2013 г.

Най-младата родилка беше на 13 години,

а четири момичета станаха майки на 14 години.  Най-възрастната жена, родила бебе, беше на 44 години. Д-р Ивайло Балабанов – началник на АГ-отделението в шуменската болница, се похвали, че има нова електрохирургична платформа /електронож/, въпреки че като цяло инструментариумът беше остарял. За обновяването му се търсеха 20 000 лв. По това време фирма „Памперс“ беше дарила 20 креватчета за новородени и 20 стола за кърмене на родилките. В отделението работеха 12 лекари, 28 акушерки, 15 санитарки, всички обслужваха секторите: „Родилно“, „Гинекология“, „Патологична бременност“. Основната заплата на акушерките беше 640 лв.

В доболничната помощ през 2015 г. / поликлиники, медицински центрове/ работеха 40 акушерки и 35 лекари с АГ-специалност в Шуменска област.

През периода 2013-2015 г. имаше по 230 родилки без здравни осигуровки. Цената за избор на екип при раждане през 2015 г. струваше 600 лв.  Парадоксът беше, че цената на раждането съобразно Националния рамков договор беше се увеличила от 2000 г. до 2015 г. на 580 лева! Толкова беше оценила здравната каса труда на АГ-специалистите за 15 години. Цената беше същата, дори когато раждането ставаше по оперативен път със секцио, или когато екипът изражда близнаци. Най-скъпата клинична пътека беше в сектор „Гинекология“ – 1040 лв. АГ-отделението ползваше ендоскопската апаратура за безкръвни операции на първа хирургия в МБАЛ.

Още тогава специалистите настояваха за електронно здравеопазване, защото писането на документи за здравната каса е огромно бреме. Отделението разчиташе на акушерки в пенсионна възраст, Медицинският колеж все още не беше възстановен.

През 2017 г. две от общо трите родилни маси бяха подменени с нови, наличните легла бяха на 12 години.  Дарението на „Алкомет” беше на стойност 70 000 лв.  Шуменската болница стана третата в страната с такива нови маси, коментираха гинеколозите.  Те са по-широки и удобни, напълно механизирани и поддържат родилката в удобна позиция през целия процес.

По данни на д-р Ивайло Балабанов – началник на АГ-отделението, през 2018 г. бяха родени 1 046 деца, а през 2017 г. – 1 105 бебета. Както винаги момичетата бяха повече. През последните години около 35 % от родилките раждат със секцио. Недоносените бебета бяха намалели от 101 на 82, пропорционално свързано с по-ниската раждаемост. Общият персонал на АГ-отделението в Шумен беше 58 души за трите сектора: 13 лекари, 25 акушерки, 10 санитарки. В колектива имаше трима млади лекари, бъдещи акушер-гинеколози. И тук регистрираха застаряване на кадрите – 70 % от лекарите с АГ-специалност бяха на възраст над 50 години, останалите – работещи пенсионери.

През 2017 г. д-р Лиляна Куздова стана началник на неонатологичното отделение /недоносените бебета/, а година по-рано влезе в борда на „МБАЛ-Шумен“ АД. За апаратурата тя коментира: „Ние сме добре оборудвани с медицинска техника. Разполагаме с най-съвременната апаратна вентилация, ЕКГ-апарат и др.  Периодично подновяваме отделение със спално бельо, което подлежи на специална стерилизация. В ход е купуването на комплекти – чаршафчета и пликове за одеала. Имаме нови теглилки. През последните години получихме дарения“.

Екипът, който спасява новородените в много тежко състояние, беше от 5 лекари, 14 медицински сестри, 1 акушерка. Всяка година фирми, частни лица, граждански сдружения правят дарения за АГ-отделението в Шумен. Община Смядово дари четири монитора за родилното отделение на стойност 6000 лева.

През 2017 г. акушерките в България са били 3 154, а през 2018 г. – 3 207, по данни на Националния статистически институт. От тях 80 % бяха в пенсионна възраст, като има акушерки на възраст над 70 години!  Поради ниските възнаграждения много акушерки работеха на 2-3 места.  Неслучайно вече се казва, че

професията акушерка е изчезващ вид

Според стандартите на СЗО са нужни 740 сестри и акушерки на 100 000 души население, а у нас те бяха 485 на 100 000 души през 2018 г. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи /БАПЗГ/, на българското здравеопазване в тоя момент му трябваха 4000 акушерки и 30 000 медицински сестри.

През 2018 г. неонатологичното отделение на МБАЛ-Шумен получи от „Българската коледа“ транскутанен апарат за неинвазивно измерване на кръвен билирубин при най-малките пациенти в неонатология.  Досега отделение нямаше такъв апарат.  Той е много полезен, защото работи с допир до кожата на бебето, няма убождане на малките ни пациенти и взимане на кръв от тях.   В болницата беше доставен и ехограф за диагностика в детската възраст и в областта на неонатологията, който използват специалистите в АГ-отделението, комплект електрокардиограф, който е 12-канален с ЕКГ холтер, холтер за кръвно налягане и една инфузионна помпа за детското отделение.

През същата 2018 г. Алиансът на акушерките в България съобщи, че заплатата на българската акушерка е 700 лв., а в Англия – 1500 лири. През месец март 2018 г- ръководството на БАПЗГ се срещна със здравния министър Кирил Ананиев и му даде 100 дни, за да се предприемат адекватни мерки за финансово стимулиране на сестрите и акушерките у нас. Подписан беше Колективен трудов договор за 2019 г. с възнаграждение 950 лв. за тях.

През същата година неонатологичното отделение в МБАЛ-Шумен получи ларингоскоп и шест теглилки на обща стойност около 1000 лв. Средствата бяха осигурени с парите от кампанията за събиране на пластмасови капачки, инициирана от фондация „Нашите недоносени деца“ с регионален координатор Емилия Чапкънова. Шуменци бяха предали 10 тона капачки за рециклиране. През 2016 г. организацията осигури стационарен инкубатор, през 2017 г. – пулсиксометър за проследяване жизнените показатели на новородените, който беше на стойност 2000 лв.

По повод дарението през 2018 г. д-р Куздова  поясни: „Ларингоскопът е съвременен, с фиброптика, използваме го при реанимация на недоносените бебета. Теглилките са различни, съвременен дизайн, олекотени. С тях няколко пъти на ден ще се следи теглото на бебета. Благодарим на нашите дарители. Отделението се нуждае от нов електрокардиограф на стойност 5000 лв. Старият отдавна сме го бракували“.

През 2018  г. на 17 ноември България за шести път отбеляза Световният ден на недоносените деца. На тържеството в ДКЦ  семейства с деца, родени недоносени, и неонатолози се срещнаха с ръководството на общината и болницата.

През 2019 г. се родиха 55 бебета по-малко в сравнение с предходната година. Близнаци имаха девет майки. Със секцио бяха родили 327 жени – с 40 по-малко.  Ражданията със цезарово сечение при спешните случаи бяха 199, а плановите – 128. При спешна ситуация през 2019 г. в МБАЛ-Шумен  беше изродено

бебе с тегло 700 грама!

Това е най-малкото проплакало същество в шуменската болница в регистъра на отделението по неонатология. Екипът под ръководството на д-р Лиляна Куздова – началник на отделението за недоносени бебета, беше направил реанимация, стабилизирал беше бебето, което е нямало дишане. С транспортен кувьоз беше транспортирано до Специализираната болница по акушерство и гинекология за активно лечение във Варна, която е с трето ниво на компетентност. Тя добави: „За мен това е голяма професионална гордост. Работя в отделението от 18 години. Досега сме имали бебета с тегло 1000 грама“.

Д-р Лиляна Куздова с един от пациентите си

Дойде и 21 януари 2020 г.! Кой да знае, че само след два месеца ще сме в пандемия за корона вируса. На празника в АГ-отделението старшата акушерка Веска Райчева съобщи: „СЗО обяви 2020 г. за Световна година на медицинската сестра и акушерка. Много искаме да популяризираме нашите професии чрез медиите, да привличаме млади хора в лечебните заведения. Ще разчитаме на журналистите за това. В регионалната колегия при БАПЗГ в Шумен има 800 души, от които акушерките са 48. Нека е честит празника на всички тях!“

От началото на 2021 г. са регистрирани три новородени бебета с ковид вируса. Две от майките са носители на вируса, а едната е била активно болна.

В навечерието на Деня на родилната помощ

в МБАЛ-Шумен отчитат 884 новородени през 2020 г.с 92 по-малко от предходната. Има 10 двойки близнаци, 74 недоносени бебета, мъртвородените са 5, а ин витро заченатите също толкова.

Основната заплата на акушерките е 800 лв., а цената на час нощен труд е вече 1 лев!

През 2015 г. Медицинският колеж на Шумен беше възстановен като Филиал на Медицинския университет във Варна. През 2019 г. от първия випуск се дипломираха 21 акушерки, през 2020 г. -20, а през 2021 г. ще завършат 23 акушерки. В момента 76 момичета учат от първи до четвърти курс по специалността акушерство.

В родилното отделение на болницата през 2019 г. бяха назначени две дипломирани акушерки, а през 2020 г. – една. Сега  студентките се обучават онлайн, колкото и да е странно за медицинските специалности. Всички се надяват пандемията да отмине и да си възстановят практиката в болницата.

Акушерките-пенсионерки споделят, че след 2000 г. здравеопазването се комерсиализира, не са същите отношенията лекар – пациент, няма го онзи дух на признателност, който са получавали от обществото.

За първи път от 70 години у нас няма да се спази традицията за ритуално измиване ръцете на акушерката, нито ще има празнично хоро в АГ-отделението. Нека всяко семейство по свой начин почете акушерката и лекаря, които са помогнали да проплаче бебе и съпрузите да станат родители.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име