Инфекциозното отделение в Шумен през 2020 г. Снимки архив Валентина Минчева

Пандемията напълни с пациенти първо инфекциозните отделения през 2020 г. В тази кризисна ситуация репортажи от цял свят показваха липсата на места за болни с коронавирус, а здравните министри анализираха възможностите на областните болници за прием на заразени. Защото в частните болници инфекциозни отделения няма! Там няма да намерите детски, белодробни и други видове отделения, за чиито клинични пътеки приходите са обидно малки, а олигарсите по принцип строят болници, от които да печелят. Докато правителството у нас мобилизира всичките си финансови и кадрови резерви за справяне с пандемията, шуменец, емигрирал преди 20 години в чужбина, попита: „Какво става с оня „цирей“ в двора на болницата – инфекциозното отделение?“ „Срамът на шуменското здравеопазване“ отдавна е съборен, но е повод да си припомним историята на инфекциозното отделение – история на повече от век.

След Освобождението държавната болница в Шумен е обявена за второстепенна. Сведенията сочат, че през 1910 г. леглата в нея са разпределени за мъже и жени, но не са профилирани по болести. Лекарите били специалисти по всичко. С настоящата криза за лекари може и в  XXI век историята да се повтори…

Поради липса на легла, инфекциозно болни почти не се приемали за лечение в шуменската болница, те се лекували в домовете си. През 1912 г. е преломният момент в развитието на държавната болница в Шумен, когато тя е преместена от старата сграда на турската военна болница в нов комплекс от пет павилиона. В един от тях  настанявали за изолация и лечение заразно болните.

ИНФЕКЦИОЗНИЯТ ПАВИЛИОН БИЛ СЕКТОР

към вътрешното отделение. Имало специален павилион за болни затворници и подсъдими т. нар. „арестантско отделение“.

През 1910 г. за директор на болницата е назначен д-р Стефан Смядовски, завършил медицина във Франция. По това време персоналът на болницата бил от 20 души: 2 лекари, 2 фелдшери, 2 милосърдни сестри, 1 помощник аптекар, 1 домакин-касиер, а останалите били болногледачки, служители и файтонджии, които транспортирали пациентите. В спомените си той отбелязва: „Всяко отделение беше снабдено с отделен клозет и баня… От острите заболявания преобладаваха тифът и маларията“.

През 1951 г. се разкрива самостоятелно инфекциозно отделение със завеждащ д-р Батан Батанов. През 1954 г. поради хеморагична треска персоналът се увеличава и в колектива работят 6 медицински сестри. По-късно началници на отделението са д-р Нено Симеонов, д-р Симеонка Борачева, д-р Иванка Иванова.

Ние помним като завеждащ Златко Бранкованов, когато към 2000 г. в  шуменската болница бяха

РЕГИСТРИРАНИ ЕКЗОТИЧНИ БОЛЕСТИ,

познати на инфекционистите само от учебниците по медицина: ку-треска, лаймска болест, марсилска треска и др., причинени от кърлежи, кримска-конго хеморагична треска и др. Бездомните кучета обикаляха на глутници села и градове. Освен кучешка тения разпространиха и кърлежи.

Всъщност, д-р Бракованов беше началникът, който отнасяше най-много благословии от пациентите, попаднали за лечение в инфекциозното отделение – бивша конюшня. „В него можеш да отглеждаш слонове, но не и хора! Такава гнила сграда има само в Третия свят!“ – беше се изразил един известен представител на художествено-творческата интелигенция на Шумен, настанен през 1996 г. там. Той имаше предвид височината на стаите. В тоя период регистрраха бум на хепатит „А“. Много интелигентни хора категорично отказваха да влизат за лечение в инфекциозното отделение, но практически избор нямаха. В яда си някои от тях направо нахлуваха в кабинета на шуменския кмет, при директора на болницата или при шефа на ХЕИ.

Пациентите на инфекциозното през зимата на 2002 г.

Инспекцията десетилетия наред правеше предписания и практически забраняваше пребиваването на пациенти в конюшнята, но това беше административна формалност. Поне веднъж годишно по-емоционалните пациенти алармираха обществеността за мизерията в инфекциозното отделение. Снимки, викове, търсене на репортери, които да отразят цялата екзотика на стационара. Формално проектът ново инфекциозно отделение влизаше в бюджета на общината или в капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването, но държавата беше в перманентна финансова криза и проблемът се предаваше по наследство на следващия  управленец.

Всяка люта зима като настоящия януарски студ

ПАЦИЕНТИТЕ ЛЕЖАХА С УШАНКИ И БАЛТОНИ,

метнали по 3-4 одеяла. Между тях имаше и деца. Липсваха термометри, но знаехме, че през деня температурите стигат максимум 15-17 градуса. През нощта болните трепереха, сякаш са в окопите на открито.

В лекарския кабинет условията също бяха полеви – минус 2 градуса. С кожухчета персоналът прибягваше вкочанен от манипулационната до кабинета, от кухнята до санитарните възли. Маратонът спасяваше крайниците от посиняване, а черният хумор повдигаше духа. Коридорите бяха задръстени от вехтошарска мебел.  Повечето от дрипавите легла бяха без спално бельо.

Най-голямата епидемия от хепатит „А“ в Шуменска област беше през 1996 г. Тогава фирма „Фикосота“ дари бойлери и радиатори. След пет години те вече бяха амортизирани.

През 2001 г. държавата намали субсидията на шуменската болница с 2 милиона лева! Студ и глад беше във всички отделения на току-що регистрираното търговско дружество „МБАЛ-Шумен“ АД при старта на здравното осигуряване. Тогава все още пациентите получаваха някаква храна, например супа от кисело зеле. Обидното беше ни показал болен в едно от отделенията през зимата. Общинската /Работническа болница/ и Военната болница бяха закрити. Въпреки че община Шумен се разтовари от ангажиментите си към тях с ликвидация на имуществото, мизерията в МБАЛ-Шумен беше гротеска. Инфекциозното отделение нямаше шанс да иска нормален бит. Кметският екип начело с Веселин Златев се вълнуваше от борда на дружеството, в който имаше само един представител на СДС – директора д-р Маргит Цанев. Общината нямаше пари за ремонти и нова апаратура. Хитът на шуменското здравеопазване беше ядрено-магнитният резонанс на стойност 2,5 млн. лв. – пари от общинския фонд „Приватизация“, официално открит в сградата на ДКЦ на 24 януари 2002 г.

На 30 септември 2002 г. смениха изпълнителният директор на болницата. Поста зае д-р Недко Тодоров, но в борда остана д-р Маргит Цанев. През декември  д-р Златко Бранкованов алармира: „Нуждаем се от електрически уреди. От десет години парно в сградата на инфекциозното отделение няма и се разчита на ел. инсталацията. Докато издържи!…“ Колективът призова фирми и организации да дарят 10 радиатора с мощност 1600-200 вата за спасяване на положението. Два калорифера с мощност 3000 вата можеха да стоплят пациентите през нощта. В най-големите стаи с високи тавани се настаняваха само пациенти по спешност.

ПРЪСТИТЕ НА МЕДИЦИТЕ ИЗМРЪЗВАХА,

докато включват системи с инфлузионни разтвори. Топлата вода беше лукс. За кухненски и санитарни нужди се ползваха старите чугунени чайници. Търсеха се спонсори за два броя уреди „Юнга“. За Коледа и Нова година пациентите с диагноза хепатит бяха стабилизирани и изписани, без да се изчака окончателното им излекуване. Лекарите казваха: „Няма да ги държим на студа заради десет хапчета лечение на ден…“

Ст. мс Лиляна Иванова показва банята в старото инфекциозно

Персоналът имаше само вътрешен телефон и молеше да се инсталира апарат за фонокарти или монетен телефонен апарат. През същата 2002 г. беше съобщено, че има проект за пребазирането на инфекциозното отделение на стойност 200 000 лв., но не се знае кога ще се реализира. На 1 април 2002 г. напусна старшата медицинска сестра Лиляна Иванова и стана главна медицинска сестра в белодробния диспансер. Днес старша медицинска сестра на инфекциозното отделение е Миглена Чобанова.

През есента на 2003 г. ХЕИ отчете повишена заболеваемост от хепатит „А“. Това беше повод отново

КОНЮШНЯТА ДА ВЛЕЗЕ В  ДНЕВНИЯ РЕД НА ШУМЕНСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Там се лекуваха хепатитноболните. По този повод на 26 ноември ръководството на МБАЛ-Шумен даде пресконференция. Д-р Недко Тодоров – изпълнителен директор, и неговите заместнички Труфка Димитрова и д-р Магдалена Ангелова съобщиха, че в раздел „Капитално строителство“ на бюджета за 2004 г. инфекциозното отделение ще присъства с няколко подобрения. Тъкмо тогава неговата сграда ще навърши 100 години. Идеята беше първата част да бъде съборена, а втората модернизирана, като се осигури топлоподаване. През зимата „в болничните стаи може да се отглеждат моржове“, призна ръководството. Но за да успокои шуменци, то съобщи, че шуменското инфекциозно отделение е като всички останали в страната. Дори по-добро от столичното! А за финал ни напомни думите на тогавашния здравен министър Божидар Финков: „Мийте си ръцете!“ Особено актуално в днешната пандемия…

През 2004 г. сградата на инфекциозното отделение навърши  век. В нея се премести детското ентероколитно отделение. Днес ДЕКО е празна паянтова къща, 100-годишна, в съседство на Медицинския колеж. На място преди 6 години трябваше да се изгради новият Център за спешна медицинска помощ по проект на МЗ със заем от Световната банка. Сега ЦСМП е на първия етаж в хирургически блок в съседство на спешното отделение на МБАЛ. Пребазирането на инфекциозното отделение беше несбъднат проект за много болнични шефове.

Стана ясно, че шуменската болница има 3,5 млн. лв. дългове и кризата се задълбочава. Още в началото на 2004 г.  се разрази люта битка при разпределянето на общинския бюджет. Общинските диспансери – кожен, пневмофтизиатричен, онкологичен, както общинските поликлиники и медицински центрове настояваха община Шумен да планира средства за закупуването на апаратура и ремонт на отделения. Като се прибавят и прошенията на МБАЛ-Шумен, излезе, че 2-3 милиона лева могат да решат проблемите на шуменското здравеопазване.

На 27 януари 2004 г. заседава постоянната комисия по здравеопазване на шуменския ОбС. Предварителният дневен ред беше от 10 точки. Освен съветниците присъстваха д-р Емилия Станчева – заместник-кмет по здравеопазване, управителите на лечебните заведения – общински дружества, д-р Недко Тодоров – изпълнителен директор на МБАЛ-Шумен, д-р Ивайло Петров от  ръководството на районната лекарска колегия. Д-р Атанас Атанасов – шеф на Районния център по здравеопазване беше в столицата. Три часа продължи работната среща. Тонът между  кметския екип и съветниците беше изключително дипломатичен – обноски направо от двора на английската кралица. Въпреки огромното напрежение, с което влязоха представителите на лекарското съсловие, словесните престрелки бяха укротени. В края на заседанието д-р Станчева доведе кмета Веселин Златев – разпоредител на хазната. Добре подготвен, той изнесе своята пледоария.

Когато обаче стана въпрос за пребазиране  на ТЕЛК и инфекциозното отделение на МБАЛ-Шумен, кметът каза: „Говорим за здравеопазването като държавна политика в небогато общество, което на територията на община Шумен никога не е било приоритет на държавата. Ние искаме да знаем

КАКВО СТАВА В ШУМЕНСКАТА БОЛНИЦА

Получаваме информация веднъж годишно. Не чуваме самия управител! Не го приемайте като упрек, д-р Тодоров! Като акционер в МБАЛ общината е с 24 %, искаме да знаем какво е участието на държавата и останалите 9 общини в областта. Инвестиционните разходи се извършват според капитала, който е вложен. Държавата дезертира от ангажиментите си към болницата за ремонти и техника“. И за сравнение Веселин Златев напомни, че бюджетът на общината е 24 млн. лв., а на болницата – 9 млн. лв. и завърши с думите „Време е да вкусим от плодовете на здравната реформа“.

Заседание на здравната комисия през 2007 г.

Така поднесени „плодовете на здравната реформа“ първо загорчаха на д-р Валентин Семков – председател на здравната комисия в ОбС. Той напомни, че има по-елегантни начини за уреждане на информационния обмен между администрацията и болницата, както и това, че някога МБАЛ е получавала 52 % от общинския бюджет за издръжка. Да, но и тогава пари за пребазиране на инфекциозното отделение не са се намерили. Добре, че беше актрисата Рада Спасова – общински съветник от НДСВ и член на здравната комисия, която сложи оптимистичен финал на тъжните констатации за здравеопазването и избави от погребалното настроение присъстващите. Но това беше драматургия от друго политическо време, защото друго беше нивото на общинските избраници и администрацията. Днес община Шумен се управлява с натиск и без диалог.

На 17 август 2005 г. здравен министър стана проф. Радослав Гайдарски. Той обеща да спре източването на болниците от фирмите-доставчици, половината да превърне в хосписи и да увеличи парите на всяка клинична пътека. Почти нищо от това не се случи. В същия ден д-р Недко Тодоров съобщи, че шуменската болница има дългове в размер на 1 670 000 лв. основно за медикаменти и енергоносители. В терапевтичния блок се подготвяше пребазирането на микробиологичната лаборатория, вътрешното отделение и др. Проектът за инфекциозното отделение се отлагаше за 2006 г. „С него ще сложим край на 40-годишните усилия на шуменските управленци да решат най-стария проблем на  шуменското здравеопазване“ – обобщи д-р Тодоров. Първата идея на директора беше сградата на инфекциозното отделение да остане и да се превърне в музейна болницата.

През лятото на 2005 г. министър Гайдарски посети шуменската болница, но главната му цел беше да инспектира ремонта на детското отделение година преди официалното му откриване. Докато се движи от сградата на администрацията към детското отделение, ние го отклонихме да влезе в инфекциозното отделение. Ако има кураж! Домакините бяха притеснени от журналистическото ни предложение. Проф. Гайдарски смело тръгна по прогнилите подове на бившата конюшня и не остана очарован. Още повече, че в горещините от всички помещения се носеха „ароматите на живота“, освен мухъл и ронещи се мазилки. Здравният министър запази самообладание и призна, че такива болнични бордеи има и в други градове на страната. Направи си препоръките и обеща съдействие на директорския екип на МБАЛ. През същата година д-р Албена Костова стана началник на инфекциозното отделение.

На 1 септември 2005 г. д-р Валентин Семков – председател на постоянната здравна комисия в ОбС и представител на общината в Общото събрание на акционерите на МБАЛ, информира, че в дневния ред продължава да бъде учредяването на болнично настоятелство по предложение на кмета Веселин Златев от предходната година. Хирургът – съветник от БСП, беше „топлата връзка“ болница-община. Дипломатичен както винаги, но не пестелив на критики, той не се отказваше от идеята здравния министър Гайдарски да посети отново Шумен. Болнично настоятелство няма до днес.

През 2006 г. инфекциозното отделение остана „горещият картоф“ на МБАЛ-Шумен, както се изразяваше д-р Недко Тодоров. „Инфекциите“ в здравната политика продължаваха пропорционално на пациентите с инфекциозни болести. През лятото беше регистриран бум на болни от лаймска болест и марсилска треска заради ухапванията от кърлежи. Чакаше се финансовата инжекция на принципала на „МБАЛ-Шумен“ АД – държавата.

Почти като детска радост дойде

НОВИНАТА НА 1 ЮНИ 2007 ГОДИНА

Здравното министерство осигурява 165 000 лв. от капиталовите си разходи за пребазиране на инфекциозното отделение. То трябваше да бъде преместено от 100-годишната конюшня на 4-я етаж в терапевтичния блок. Средствата на МЗ бяха целеви – за архитектурно преустройство. За финансиране на ел.съоръжения и ВиК-ремонтите болницата разчиташе на община Шумен. Инвестиционната програма беше ангажимент на МБАЛ.

На 12 октомври 2007 г. министър Гайдарски пристигна в двора на шуменската болница. Но първа спирка беше белодробният диспансер. Заедно с управителя д-р Венцислав Вълчанов той хвана кирката и направи първата копка – старт на проекта за реконструкция на диспансера. Какви инвестиции е обещал той за болницата, не разбрахме.

На 24 април 2008 г. д-р Евгений Желев стана здравен министър. На 20 юни 2008 г. той дойде на работно посещение в Шумен. Д-р Недко Тодоров заряза терапията си на Бургаските минерални бани и спешно пристигна в Шумен, за да му стисне лично ръката. В залата на шуменската болница министърът разговаря с лекарите от  всички общини.  Гостът обобщи: „Разбихме една система, дето работеше добре, само трябваше да вкараме малко пари за стабилизация. Няма време за чудеса до края на мандата!“

На 22 октомври д-р Тодоров каза: „Нов мениджърски договор подписах с министър Желев през август. Допълнително финансиране получаваме за спешната помощ и за хемодиализата“.

През юли 2008 г. изпълнителният директор съобщи, че пребазирането на инфекциозното отделение поетапно е започнало преди две години и ще приключи до Коледа заедно с модерното обзавеждане. Изграждаше се самостоятелна ВиК система с отделна вентилация и канализация.  Новото отделение вече е „глътнало“ първите 100 000 лв. от целевата субсидия. Според санитарните изисквания, инфекциозно отделение може да функционира на партерния или на последния етаж, или в отделна сграда.

ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА

беше приключила на 30 май 2008 г. „Теремикс ЕС“ ООД от Пазарджик извършваше реконструкцията с краен срок септември 2008 г. Болницата имаше неусвоени 55 000 лв. от общинската програма за капиталови разходи и 30 000 лв. за апаратура от бюджет 2007 на община Шумен. По този повод д-р Тодоров внесе докладна, от която стана ясно, че за ремонтните дейности не достигат 58 862 лв., а за пребазирането на отделението трябват 35 000 лв. за апаратура и обзавеждане. Изпълнителният директор  молеше ОбС при актуализацията на бюджет 2008 на общината да бъдат заложени 90 000 лв., от които 60 000 лв.  да са за ремонтни дейности, а 30 000 лв. – за оборудване, за да не се забави пребазирането. Всъщност, на четвъртия етаж в терапевтичния блок се настаняваха две отделения. – за възрастни и детското ентероколитно отделение /ДЕКО/. Планирано беше всяка стая да има собствен санитарен възел. Лекарските кабинети, манипулационните, разливочните и останалите помещения осигуряваха нормални условия за работа на персонала. Стаите за лечение на

ПАЦИЕНТИТЕ БЯХА РАЗДЕЛЕНИ НА СЕКТОРИ

 – за въздушно-капкови и чревни. Изграден беше самостоятелен вход за „инфекцията“ – на гърба на терапевтичния блок с изглед към градинката пред спешното отделение – недалеч от парокотелното на онкодиспансера.

Шест години д-р Недко Тодоров води битки за финансиране на ново инфекциозно отделение. Беше се заканил, че когато проектът се реализира, демонстративно ще взриви 100-годишната конюшня, превърната в отделение. Дни преди окончателното преместване на инфекциозното отделение той каза: „Няма да я взривя, но когато дойдат фандромите да я събарят, ще извикам духомата музика!“. Не изпълни заканата си изпълнителният директор, но все пак необходимите 360 000 лв. за пребазирането на инфекциозното отделение бяха осигурени. Срамът на шуменското здравеопазване окончателно и безвъзвратно се зачеркна от областната здравна карта!

Старият терапевтичен блок на болницата, където е пребазирано Инфекциозното отделение

За д-р Златко Бранкованов, бившия началник, пребиваването в инфекциозното отделение беше цяла епопея – имаше 38 години трудов стаж в него. За новия началник д-р Албена Костова това беше направо „вятърът на промяната“, защото постъпва в „инфекцията“ през 1989 г.  Тогава идва на работа в инфекциозното отделение и д-р Пепа Калоянова, която през 1996 г. се премести в ХЕИ, а от 2013 г. е директор на Регионалната здравна инспекция. Тяхна колежка беше и д-р Светлозара Петкова, сега специалист в микробиологичната лаборатория.

През 2008 г. Коледа беше двоен празник за инфекционистите в Шумен – Рождество и ново отделение. Част от детските легла и леглата за възрастни бяха дарение от Специализираната болницата за лечение на деца с онкохематологични заболявания в София. Пристигнаха почти нови, употребявани 2-3 години. Жестът беше на проф. Драган Бобев, който беше осигурил за своето лечебно заведение обзавеждане от САЩ. За инфекциозното отделение в МБАЛ-Шумен имаше  нови мебели и ел. уреди – дарения от фирмите „Фикосота“, „Лифтком“, „Екомакс“ и др.

Преди Коледа целият персонал чистеше до припадък, защото влизаше в нова „къща“. За всеки член на колектива д-р Албена Костова беше определила квадратура за хигиенизиране. Очакваше се в началото на 2009 г. здравният министър Евгений Желев да пристигне в Шумен и официално да открие новото инфекциозно отделение. Лекарите предварително бяха заявили нуждите си от апаратура: 2 монитора по 2000 лв., вакуумен аспиратор за 800 лв., 2 перфузорни помпи по 2000 лв., климатик. Дарители се намираха и след настаняването на персонала. Д-р Недко Тодоров имаше желание да се постави паметна плоча в чест на строителите от XIX век, изградили бившата конюшня. Това не стана, но поне тя беше съборена преди пандемията през 2020 г.

Министър Евгений Желев пристигна в Шумен на 6 март 2009 г. С неговия подпис белодробният диспансер стана държавен срещу 5 млн. лв. за довършване на новата сграда. За шуменската болница той обеща 1 милион лева за ремонти на отделенията и закупуване на медицинско оборудване. Инфекциозното отделение беше вече пребазирано. И слава богу, защото след 10 години дойде нечуван вирус. Здравният фронт се оказа неподготвен кадрово.

Проведената анкета „Индекс на болниците“  през 2021 г. показа, че в инфекциозните отделения на областните болници работят максимум по 2 лекари със специалност. Някъде няма нито един! В университетските болници са повече лекарите инфекционисти и епидемиолози. Вирусолозите са рядко щастие в провинцията. Каква е ситуацията в Шуменска област към момента? В регистъра на РЗИ са

записани 5 епидемиолози

Това са пенсионираните в инспекцията д-р Марко Марков и д-р Юлия Кръстева. Трима са на щат: д-р Пепа Калоянова – директор на РЗИ, д-р Тереза Чолакова – началник на отделението за централно снабдяване със стерилни материали, и д-р Боряна Илчева в отделението на трансфузионна хематология в МБАЛ-Шумен.

Със специалност инфекциозни болести са: д-р Албена Костова и д-р Валя Стойчева в инфекциозното отделение, д-р Тереза Чолакова и д-р Пепа Калоянова /втора специалност/, д-р Светлозара Петкова в лабораторията по микробиология /втора специалност/, д-р Боряна Станиславова  – специализант в клиничната лаборатория на МБАЛ-Шумен, която ще защити специалността през месец май 2021 г.

Единственият вирусолог в Шуменска област е д-р Иванка Джелепова, отдавна пенсионер, работила дълги години в ХЕИ и в МБАЛ „Д-р Добри Беров“ в Нови пазар.

По данни на здравния министър Костадин Ангелов, през 2019 г. в България има 97 структурни звена по инфекциозни болести, от които 42 отделения по инфекциозни болести в областните болници, 10 клиники и 45 консултативни кабинета. Те са разпределени неравномерно и не отговарят на нуждите на населените места. Половината от леглата /831/ имат възможност за кислородотерапия. От януари до септември 2020 г. има 626 легла за лечение на Ковид 19.

На 16 ноември 2020 г.

ШУМЕНСКАТА БОЛНИЦА БЕШЕ С НАЙ-МНОГО ХОСПИТАЛИЗИРАНИ

пациенти с коронавирус в България – 255 души. Наложи някои от новозаразените да се пренасочват към болници в други градове. В инфекциозното отделение на МБАЛ-Шумен леглата бяха увеличени от 15 на 30 на четвъртия етаж в терапевтичния блок, а по-късно бяха разкрити още 30 легла на третия етаж, където преди беше отделението за пневмофтизиатрични заболявания, преместено в Нови пазар. На третия етаж стаите също са със самостоятелен санитарен възел. Пациенти с Ковид 19 се лекуваха освен в първо вътрешно отделение, също в затвореното по това време урологично отделение и други структури. Лекари и медицински сестри от други отделения бяха пренасочени към хоспитализираните пациенти. Над сградата над спешното отделение на болницата беше изградена пасарелка за преминаване на заразените спешни пациенти към ОАИЛ.

Всичките 10 общини в Шуменска област помогнаха с пари и материали, за да бъдат изградени новите болнични стаи на третия етаж в терапевтичния блок, закупени бяха монитори, перфузори и предпазни средства. Дарения направиха много фирми.

Към 22 януари 2020 г. в МБАЛ-Шумен имаше 113 пациенти с Ковид 19, като 98 от тях бяха с доказани проби. Битката с новия вирус продължава денонощно за лекарските екипи. Те са доведени до пълно изтощение и професионалният им героизъм беше възнаграден от признанието на обществеността. Д-р Албена Костова стана „Лекар на годината“ за 2020-та. Тя има 30-годишна практика, а от 15 години е началник на инфекциозното отделение, което стана носител на отличието „Заслужил медицински колектив на община Шумен“.

Пандемията беше тест за здравните системи на всички държави. За България тя си е направо катастрофа, защото осъзнахме колко дефицитни са специалистите за инфекциозните болести. Изключително сериозни финансови стимули трябва да има, за да бъдат привлечени за работа млади медици в областните и общинските лечебни заведения. Приоритетно да се подходи към лекарите – инфекционисти, епидемиолози, виросолози. Сигурно е, че и тази година светът ще бъде в пандемия. Нови щамове на Ковид 19  дойдоха в Европа.

До 1990 г. имаше т. нар. разпределение за работа след дипломирането на лекарите. Много от тях се спасяваха от назначаване в селските здравни служби, избирайки да работят в инфекциозните отделения на страната. Причината е, че

СПЕЦИАЛНОСТТА Е РИСКОВА ЗА ПЕРСОНАЛА,

освен че тези здравни структури бяха настанени в бордеи при унизителни битови условия. Шумен имаше късмет, че се избави от 100-годишната сграда на инфекциозното отделение преди нашествието на Ковид 19.

От дистанцията на времето ще осъзнаем битките за модернизиране на лечебните заведения. Политическа, икономическа, социална – кризата е обхванала целия свят. Дано инфекционистите имат кураж да издържат до края на пандемията, когато и да свърши. Всеки от нас е потенциален техен пациент. В летописа на шуменската болница ще останат старите сгради от миналия век и животът с маски от новото столетие.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име