Здравната карта на Шумен се промени тотално в години на прехода. От 2000 г. до 2015 г. в града бяха закрити пет лечебни заведения. Направихме антирекорд за цяла България! Защо някои от болниците останаха празни и безстопанствени, се питат днес шуменци.
Започваме със строителството и ликвидацията на Работническата болница. След като официално се открива завод „Мадара“, се създава медико-санитарна част под ръководството на д-р Диана Кръстева. Една част от медицинските кабинети се намират в бараки на механичния и леярския цех. През 1963-64 г. в малки стаички на отделите „Личен състав“ и в библиотеката се провеждат профилактичните прегледи. Тогава главен лекар на медико-санитарната част става д-р Пенчо Начев. По негово настояване и с подкрепата на общинското ръководство през юни 1964 г. на мястото на волейболното игрище до заводската баня започва строителството на масивна сграда с доброволния труд на работниците. След година двуетажната постройка е завършена и тя става заводска поликлиника за няколко завода. Разширява се и
ПРЕЗ 1966 Г. ПРЕРАСТВА В РАБОТНИЧЕСКА БОЛНИЦА
В нея има две отделения – хирургично и терапевтично, с общо 90 легла. През 1978 г. е разкрита и голяма аптека. Към Работническата болница има 7 лекарски и 1 фелдшерски пунктове в промишлените предприятия, които обслужват общо 15 600 работници. За мащабите на икономиката в Шумен всеки може да си направи изводите. По-късно болницата е 3-етажна с физиотерапия, зъболекарски кабинети и лаборатории.
Трябва да отдадем заслуженото на д-р Пенчо Начев, главен лекар на Работническата болница от 1962 до 1972 г.
След това той е шеф на отдел „Народно здраве“ в Градския народен съвет до 1988 г. През 1984 г. получава званието „Заслужил лекар“. Под негово ръководство през 1985 г. Шуменски окръг е определен за национален първенец по лечебно-профилактичната дейност, а през следващата година окръгът е „Национален комплексен първенец по здравеопазване“. В периода 1989-1992 г. д-р Начев е на работа в Либия. Връща се в Работническа болница като завеждащ отделението по образна диагностика и работи там до януари 1997 г. След това е в МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар. През 2010 г. е назначен в ДКЦ /поликлиниката/ и Белодробната болница поради липса на специалисти. Работи до 2015 г., когато е на 82 години. Получава „Златна значка на Шумен“ година преди това.
Главни лекари на Работническата болница след 1972 г. са били: д-р Васил Коцев /хирург, по-късно отива в болница „Пирогов“/, д-р Арменяк Азърджиян /рентгенолог, загива при злополука през 1977 г./, д-р Живко Бозов – гинеколог, а от 1988 г. до 2000 г. ръководител е д-р Живко Железов – гинеколог.
Преходът се отразява пагубно на дейността на Работническата болница, която обслужва колективите на 15 промишлени предприятия в Шумен. През 1990 г. в Шуменска област жителите са били 240 000, само в община Шумен – над 120 000, а в същата година от работа в заводите са освободени 2500 работници. През следващите години закриването на заводи продължава – намаляват пациентите на Работническата болница, която е строена с тази цел в промишлената зона на Шумен. Днес в общината живеят около 85 000 жители.
ПРЕЗ 1997 Г. РАБОТНИЧЕСКА БОЛНИЦА СТАВА ОБЩИНСКА
От 1995 до 2000 г. социалното напрежение в нея ескалира заради намерението да бъде закрита. Правиха се събрания, протести, подписки, за да бъде спасена.
През 1996 г. директор на Районния център по здравеопазване беше д-р Бисер Митев, днес хирург в МБАЛ. В периода 1997-99 г. този пост зае д-р Емилия Станчева, в момента директор на РУ на НОИ в Шумен. От 2000 до 2003 г. шеф на РЦЗ беше д-р Румен Ботев, сега анестезиолог в Онкоцентъра. Период на революционни времена за здравеопазването. Медицинският колектив и управителят д-р Живко Железов до последно се съпротивляваха на закриването на лечебното заведение в промишления район на Шумен.
С ПМС №16 от 15.02.2000 г. Общинската болница беше разделена на Общинска болница и Амбулаторно поликлинично здравно заведение 2 /АПЗЗ/ – приемник на бившето поликлинично отделение. Апаратурата, транспорта и цялото имущество бяха разделени в много кратък срок на две. След това АПЗЗ – 2 се преобразува в „Медицински център I“ ЕООД.
На 13 март 2000 г. д-р Христо Таракчиев се срещна с ръководството и здравните синдикати в Общинската болница. Полуизлегнат във фотьойла си, синият депутат подигравателно им съобщи, че тя е зачеркната в здравната карта на община Шумен, „защото е с войнишки стаи и е на края на света“. Отчаяните лаборантки и медицински сестри той посъветва да правят инжекции и масажи по домовете. А в същото време невролози, кардиолози, ортопеди, терапевти настояваха бившата Работническа болница да се превърне в болница за долекуване, каквато и днес няма в града.
С ПМС №115 от 23 юни 2000 г. ОБЩИНСКАТА БОЛНИЦА БЕШЕ ЗАКРИТА
Управителят д-р Живко Железов стана директор на ХЕИ. На 1 юли 2000 г. „МЦ – I“ ЕООД сключи договор с Районната здравноосигурителна каса. Първият му управител д-р Диян Йовчев изпрати на 7 юли 2000 г. докладна до кмета Веселин Златев, с която го уведоми, че „поради недостиг на помещения не е разкрит очен кабинет и отделение с 10 легла за краткотрайно пребиваване“. По-голяма част от помещенията бяха останали в АПЗЗ 2 – поликлиниката. Отделението за образна диагностика получи амортизиран ехографски апарат „Сименс“. Д-р Йовчев искаше съвременния ехограф „Алока Хелиге“, който се е ползвал от Общинската болница. От него се нуждаеха трима специалисти – ендокринолог, акушер-гинеколог и терапевт.
На 24 юли 2001 г. д-р Йовчев адресира нова докладна до кмета: „Довеждам до знанието Ви, че неизползваемата част от бившата Работническа болница се руши, без да принася никому каквато и да е била полза. В същото време „Медицински център – I“ ЕООД, разположен на ограничена част от площта на сградовия фонд, е достигнал до границите на възможностите за развитие“. Управителят приложи справка за икономическото състояние на центъра и искаше ползване на помещения на втория етаж, източното крило, бившето вътрешно отделение. Идеята беше да се разкрият нови работни места за медицински специалисти. Ремонтът щеше бъде за сметка на лечебното заведение.
ЗДРАВНИТЕ СИНДИКАТИ И ОБЩИНАТА БЯХА В КОНФЛИКТ
по повод бившата Общинска болница, вече МЦ. В нея продължаваше да функционира Кръводарителният център, въпреки че се намираше на километри от областната болница, а се водеше в структурата на същата МБАЛ-Шумен. В сградата на центъра бяха още частният Медицински център „Елит“ ООД и кабинетите на 7 лекари – ЕТ.
През септември 2001 г. в „Медицински център I“ ЕООД работеха 9 лекари-специалисти, клинична лаборатория, сектор „Физиотерапия и рехабилитация“, рентгеново отделение. Колективът на общинското дружество недоволстваше, защото със собствени средства ремонтира сградата и апаратурата, плащаше за охрана. В същото време общината подкрепеше финансово „Диагностично-консултативния център“ ЕООД /поликлиниката/ и „Центъра за спортна медицина и рехабилитация“ ЕООД – общински дружества.
Д-р Атанас Тодоров, хирург от закритата по това време Военна болница, стана временно изпълняващ длъжността управител на „МЦ – I“ ЕООД, докато д-р Йовчев беше в чужбина. Той атакуваше неуморно с докладни кметския екип. Искаше да му се предоставят десетина от заключените стаи, за да се ремонтират с цел дейност и повече приходи, както и да не се руши сградата. След мълчанието на чиновниците
ХИРУРГЪТ БЕСЕН НАХЛУВАШЕ В ОБЩИНАТА
Д-р Емилия Станчева, заместник-кмет по здравеопазване, беше категорична: „Центърът е със затихващи функции“. Д-р Тодоров тогава прогнозира, че бившата общинска болница ще има съдбата на изоставения АГ-комплекс на МБАЛ-Шумен, който беше в пълна разруха от 10 години. Официалният отговор на д-р Станчева през същата 2001 г. гласеше: „В момента не е установена собствеността на „Медицински център I“ ЕООД т.е. какво има в капитала на дружеството при преобразуването му в АПЗЗ -2, а по-късно – в търговско дружество. Имам сигнали, че не всички помещения са описани като актив“.
В същото време се роди вариант онкологичният диспансер да се премести в бившата Общинска болница. Но шефът му д-р Сотир Караниколов подходи мениджърски и реализира проект с подкрепата на община Шумен и ремонтира старото АГ-отделение. С тържествен водосвет Варненският и Великопреславски митрополит Кирил даде старт на новия онкодиспансер на 22 декември 2003 г.
От 2002 до 2005 г. управител на „Медицински център – I“ ЕООД беше д-р Димитър Костов, анестезиолог от закритата Военна болница. Той се зае да ремонтира помещения, за да се разкрият дейности за еднодневна хирургия, да се привлекат специалисти от Варна, Добрич и Търговище. И на него „здравният мениджмънт беше тръпка“, както каза в интервю, но нещата не се случиха в болницата на края на града… След целия ад от бумажнина и липса на финансиране д-р Костов беше споделил: „Опомних се на втория месец след постъпването ми, но беше късно…“ През юли 2005 г. д-р Костов стана управител на Медицинския център на МБАЛ-Шумен.
Истината е, че здравната каса нямаше клинични пътеки както за долекуване на пациенти, така и за дейностите в медицинските центрове /поликлиники/. „Медицински център – I“ ЕООД беше първият удавник на шуменското здравеопазване. След закриване на Работническата болница, управляващите смело удариха секирата на Военната болница, спортния, кожния и белодробния диспансер. Това беше стартът на здравната „риформа“ в Шумен. Управлението на „МЦ – I“ показа на останалите
КАКВА АГОНИЯ Е ЛИКВИДАЦИЯТА
на едно работещо лечебно заведение, в което 40 години са инвестирани не само милиони левове, но е професионалната съдба на стотици медици.
През март 2005 г. ОбС обеща втори банков заем от 20 000 лв. на медицинския център.
На 25 юли 2005 г. д-р Петинка Атанасова, поредният управител на „МЦ – I“, заяви на заседание на здравната комисия в общината: „Правим безмислени вътрешни ремонти. Имаме ежедневни аварии с парното през зимата. Очакваме газификация на сградата, ще разкриваме голяма операционна. Имаме 15 000 лв. стари задължения към „В и К“.
През януари 2006 г. центърът беше пълно фиаско. През февруари природни бедствия наводниха сградата. Това наложи да се прекратят договорните отношения със здравната каса, защото специалистите останаха без кабинети. Трябваха поне 30 000 лв. за нова апаратура, за да се възстанови дейността. При тая ситуация липсваше кандидат за управител на общинското дружество. Нямаше мераклии и за временно изпълняващ длъжността. Дори ортопедът-пенсионер д-р Росен Катранджиев, спряган за поста, се изсмя: „В тази фалирала здравна система няма да се тровя! Когато трябваше да се направи нещо за центъра, го изоставиха. Та сега ли?…“ Д-р Петинка Атанасова обяви, че предизвестието й изтича на 3 февруари 2006 г. Тя каза: „Нямам специалност здравен мениджмънт и не желая да бъда управител на този център!“ Беше четвъртият управител, който се умори да пише докладни до общината за финансиране, за да стане привлекателно лечебно заведение. Вече се говореше за приватизация на центъра, въпреки че към този момент нямаше Закон за приватизация на лечебните заведения в България.
Здравните специалисти на бившата Общинска болница коментираха: „Свидетели сме на
СЛОЖНИ КОМЕРСИАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПРИ КОСТОВОТО УПРАВЛЕНИЕ
Макар кандидатите да не бяха официално заявени. Но ако все пак приватизацията беше проведена, то болницата щеше да има съдбата на шуменското „Аптечно управление“. Сещате се, нали?…“
През месец май 2006 г. ОбС реши, че МЦ се прехвърля към ДКЦ, като лекарите и оборудването остават в сегашната си сграда. Управлението ще е в поликлиниката – ДКЦ.
Последният управител на „МЦ – I“ ЕООД беше д-р Даринка Георгиева, очен лекар. На 31 януари 2007 г. тя изпрати докладна до община Шумен, с която информира, че има пасив от задължения – 40 340,63 лв. неплатени фактури на бившата Общинска болница, а заради авария на главния водопровод, от който се захранва сградата, задълженията към ВиК растат с 20 000 лв. През 2001 г. дълговете бяха 55 000 лв., през 2002 и 2003 г. са преведени 50 000 лв. собствени средства за погасяването им. През 2007 г. дълговете към ВиК бяха 3184 лв. На тръбопровода, подаващ вода към „МЦ – I“, все още не беше поставен водомер и се начисляваха суми за вода, която практически лечебното заведение не е ползвало.
На 13 ноември 2007 г. „Медицински център – I“ ЕООД беше
ЗАЛИЧЕН ОТ РЕГИСТЪРА НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
в Шуменска област със заповед на директора на Регионалния център по здравеопазване. Дълговете бяха 27 000 лв. за ток, заплати и медицински консумативи. От продажбата на останалото имущество се очакваха 4000 лв. Банковият кредит на центъра беше погасен. Предстоеше спорът между общината и фирмата-машиностроител за сградата и земята на бившата Работническа болница.
На 26 май 2009 г. с докладна Йоргаки Жеков, ликвидатор на медицинския център, информира здравната комисия на ОбС, че в периода на ликвидация от 3 юни 2008 до април 2009 г. в дружеството са постъпили приходи в размер на 45 690, 55 лв. Само от наемите са 21 034,27 лв., а от продажбата на материали има 24 656,28 лв. От приходите са разплатени за ток 7000 лв., на други доставчици – 317 лв., за заплати на освободения персонал – 11 311 лв., за текущи заплати – 6067,20 лв., социални осигуровки – 4632 лв., текущи разходи – 13 143 лв. Общо разходите са 42 470 лв. С остатъка ще бъдат изплатени обещетения за неползван отпуск и задължения към „Шумед“ ООД.
Защо обаче чак сега ликвидаторът уведомява, че МЦ дължи 46 000 лв. за ток? Съветниците бяха възмутени: „Куче влачи, диря няма! Докога?“. На заседанието на здравната комисия на 28 юли 2009 г. ликвидаторът Йоргаки Жеков не дойде. Председателят на общинския съвет Даниела Русева тогава каза: „Аз съм против толкова много пъти да се удължава ликвидацията на медицинското заведение. Безспорно това е в интерес на ликвидатора да си получава заплатата, но категорично не е в интерес на общината, защото от бюджета й вадим 60 000 лева и ги наливаме – задължения само за електричество! Нали преди месец бяха 26 850 лева? Какво става с барчето в капитала на дружеството?“.
Здравната комисия напомни, че пазарната цена на едноетажната сграда е 60 000 лв. – колкото е дългът за ток. В материалите липсваше балансът на „МЦ – I“. Решено беше окончателно ликвидацията да приключи през август 2009 г. Никой не обясни защо за ликвидатор на МЦ е назначен политофицер, пенсионер от Военното училище. Както не разбрахме защо ветеринарен лекар имаше ресор „Култура“ през 1991 г. в общината, а бивш полицай ръководеше социалните дейности през 2008 г. в община Шумен. Е, сега офицер от запаса ни е кмет, който едва ли е стъпвал в бившата Работническа болница. Политическите назначения съсипаха здравеопазването.
Вече 11 години общинското лечебно заведение е напълно забравено. Кой каквото можа, си взе от двора и сградата. Строителни материали, железа, дограма…
ПЪЛНО БЕЗХАБЕРИЕ НА ОБЩИНАТА!
Днес клошари и бездомни кучета обикалят в януарския студ. След 2015 г. редовно виждахме, че в задния двор на бившата Работническа болница се паркират частни превозни средства, а в някои от помещенията се складират материали на фирми. „Далаверата е пълна! А тази болница може да стане болница за долекуване и рехабилитация. Строиха я шуменци с доброволен труд и данъци“ – е коментарът на гражданите.
Всяко правителство пише нова здравна стратегия. Преди месец МЗ обяви „Здравна стратегия 2030 година“. Парадоксите в нея са много, защото е писана поръчково от некадърни чиновници. Там профилактиката и рехабилитацията са пълна мъгла. Адът за пациентите на неврологичните, кардиологичните, ортопедичните и др. отделения започва след изписването им. Докато са в болниците, рехабилитаторите минават в стаите и казват: „Движи петички, вдигни ръчички“ и… чао! Преди напускане на болницата ти връчват брошура какво да правиш у дома. Близките спират работа, наемат частни рехабилитатори и така до кончината на тежкоболния. Финансово фамилиите рухват и се питат: защо плащаме здравни осигуровки? Още повече, че вече няколко години физиотерапията в Медицинския център на болницата не работи, а по време на пандемията не функционира няколко месеца отделението за рехабилитация.
А ние питаме: защо имаме местен парламент, заместник-кмет по здравеопазване, Стратегия за развитие на община Шумен? Когато се построи новата Белодробна болница, мастити политици веднага й хвърлиха око за приватизация, а имаше празни лечебни заведения след ликвидация! Сега нямаме Белодробна болница, но имаме пандемия. При тая политика няма как в Шумен да останат млади хора, лишени от най-важните социални придобивки – качествените медицински услуги.
Валентина МИНЧЕВА
След публикацията, Ивелин Георгиев ни изпрати още снимки от сегашното състояние на Работническа болница, които нямат нужда от коментар
