д-р Евгений Кара - джипи в Никола Козлево

Като новогодишна честитка от ГЕРБ дойде „Стратегия 2030“ за здравеопазването, писана от чиновници, които вероятно са лекари само по диплом. Този предизборен ход обиди тотално медицинското съсловие, което се раздвояваше между тестове и ваксиниране в пандемията на Ковид 19.  Системата скърца по целия фронт и не се разпада благодарение на стоицизма на медиците, много от които заплатиха с живота си, докато се борят с коварния вирус.

Авторите на стратегията с план за 10 години никога няма да научим, както не разбрахме кой сътвори проекта за нова Конституция. За извънболничната помощ те пишат: „В момента

СИСТЕМАТА НЕ РАБОТИ ЗАДОВОЛИТЕЛНО

Въпреки големия брой специалисти, те не са равномерно разпределени в регионите, а натискът върху болниците не спира“.  Властта щяла да се фокусира върху преодоляване на дисбаланса в достъпа до медици, в изграждането на интегрирани здравно-социални услуги – например патронажни грижи. Предлагат се повече пари за джипитата и специалистите в поликлиниките и внедряването на високотехнологична помощ.  „Ще бъдат създадени стимули за разкриване на специализирани центрове за прилагане на мултидисциплинарен подход при извършването на профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания…“ – обещава стратегията.

Дали Иван от Върбица и Хасан от Каолиново ще дочакат тая реформа? Сега селското здравеопазване е в разкрачено положение между два века – разчита на последните фелдшери на възраст 60-80 години, на медицинските сестри техен набор, джипита-пенсионери и новодипломираните лекари от чужбина. Много медици станаха депутати, но така и не написаха документ, който да осигури достъпно здравеопазване на хората в селата. Доболничната помощ е на колела.

Ще се приземим в реалността с историята на здравеопазването в община Никола Козлево. Тя е от най-малките и най-бедните в Шуменска област, с постоянен адрес са около 10 000 души, но само 6500 са постоянно живеещите в 11-те села на общината.

ЖИВАТА ИСТОРИЯ НА ПРЕХОДА

е Добрин Христов, днес на 77 години, работил 53 години като фелдшер в селата Красен дол и Пет могили до края на месец май 2020 г. Истински ветеран, който трябваше да бъде изпратен по достойнство от местната власт, защото се е сраснал с хората и земята на този край. Така ОбС щеше да покаже, че всеки здравен кадър е от значение за системата. А Добрин Христов не е всеки! Познава фамилиите от баба до внуче, няколко поколения жители, дори преселници от по-ново време.

Фелдшерът Добрин Христов

Той е завършил гимназията в родния си град Нови пазар, след това се дипломира като фелдшер във Велико Търново. През 1967 г. постъпва на работа по разпределение в село Красен дол, община Никола Козлево, тогава част от Новопазарска околия на Шуменски окръг. През 1979 г. Никола Козлево става център на община. Здравният пункт в село Красен дол се ръководи от завеждащ общинската здравна служба в община Никола Козлево. Първи заема длъжността д-р Славчо Мариянов от София, а след него – д-р Марко Марков от Нови пазар, който след три години става епидемиолог в ХЕИ-Шумен, сега пенсионер. За кратко в Никола Козлево пребивава лекарка от Варна, но след скандал, свързан с измислена научна степен си тръгва. В периода 1985-87 г. д-р Камен Граматиков завежда общинската здравна служба, докато практикува като лекар.  Днес хирургът е управител на Медицинския център в шуменската болница. След като и той напуска, в село Никола Козлево идва на работа от София семейство лекари, д-р Павлови. В същия период зъболекар е д-р Румен Тодоров от София.

След 2000 г. селските доктори станаха джипита и се регистрираха като ЕТ по Търговския закон. Тогава фелдшерът Добрин Христов остава без работа. Назначават го на щат в село Пет могили като медицинско лице в училището със 130 ученици, отговаря и за детските градини в селата Пет могили и Каравелово. Продължава да живее в здравната служба на село Красен дол. Спи там от понеделник до сряда, от четвъртък до петък. След това започва да пътува всеки ден без преспиване.

За първите 30 години от своята селска практика като фелдшер той си спомня: „Вдигали са ме посред нощ, най-често за болни деца – грип, шарка, пневмония…  Мило и драго дават родителите, само да спасиш децата им!

ВЗЕМАХА МЕ ОТ ЗДРАВНАТА СЛУЖБА С КАРУЦИ,

а по-късно и с коли. Автомобили до 1980 г. в селото нямаше – само два камиона в ТКЗС. До 1972 г. в Красен дол имаше родилен дом, работихме заедно с акушерката Димка Желязкова. Родилен дом функционираше и в село Пет могили с медицински екип и линейка. При тежки случаи транспортирахме родилките в болницата в Нови пазар…“

Добрин Христов 11 пъти е бил кръводарител, за което е награден със сребърен медал от БЧК. В този дол, село между два баира, е минал животът му с местните хора. Половин век с бяла престилка и 24 часа на разположение на пациентите.

През 80-те години на миналия век в здравната служба на село Хърсово работят д-р Дикран Минасян, отдавна невролог в Шумен, и д-р Жулиета Янева, стоматолог в Нови пазар.

Славно време, когато медиците стават активна част от местната интелигенция и животът кипи по всички направления в района. Има промишлени цехове, културен живот, млади хора, обществено признание.

През 1992 г. на работа в общината

ДОЙДОХА ДВАМА ЛЕКАРИ-СИРИЙЦИ

 – д-р Мунзер Салмех в Никола Козлево и д-р Мохамед Алобари със съпругата си Ася в село Вълнари. Д-р Салмех почти стана козлевски зет, но облаците се сгъстиха над него. Не се разбраха с Неджиб Курт – три мандата кмет на общината, макар заедно да ходеха на лов. Стигна се до революционна обстановка на два пъти, когато кметът искаше да го прогони, а жителите на село Никола Козлево излязоха на протест и направиха жива верига пред кметството в защита на своя лекар. През 1998 г. д-р Салмех замина за Англия и не се върна.

Здравната служба в село Пет могили

За д-р Алобари беше построена

ГОЛЯМА РЕЗИДЕНЦИЯ ВЪВ ВЪЛНАРИ

 – най-голямото село на общината, откъдето по традиция са кметовете и лидерите на ДПС в общината. Освен кабинети, манипулационна, чакалня и др., в здравния център имаше апартамент за семейството на младия доктор. След 2000 г. той си тръгна за Сирия, въпреки че бяха го назначили за ръководител на здравеопазването на цялата община.

От 2006 г. там е практиката на д-р Ставри Хлебаров, 75-годишен пенсионер от Варна, който обслужва 1000 души без медицинска сестра. Вече 4 години не идват лекари-специалисти в село Вълнари. В зъболекарския кабинет през седмицата работи д-р Ахмед от село Пет могили. От три месеца аптеката се обслужва от шуменски фармацевт.

Времето ли беше революционно или хората по-будни, но стартът на здравното осигуряване в Делиормана не мина без екшъни. В здравната служба в село Пет могили, например, трябваше да се намеси местната власт, след като на 17 март 2005 г. жителите на четири села /Пет могили, Красен дол, Каравелово и Векилски/ се вдигнаха на бунт срещу личния си лекар. Кметът на общината Феим Мехмед свика селските кметове за среща с директорите на Районната здравна каса и Регионалния център по здравеопазване, които пристигнаха от Шумен и разговаряха с жителите. Джипито беше постъпило две години по-рано, но конфликтите с пациентите зачестиха и те не го искаха, както си спомня и днес селският кмет Мехмед Мехмедали.

След него в здравната служба дойде като общопрактикуващ лекар д-р Анна Георгиева от Молдова. След време защити специалност и стана невролог в шуменската поликлиника.

В с. Пет могили сега живеят 1500 души, които се обслужват от д-р Гюлянт Акифов. От три години прехожда от Тервел, но през месец май спира работата си в Спешна помощ на съседната община и се отдава изцяло на семейната практика. В листата му има записани над 1000 пациенти.

д-р Гюлянт Акифов в село Пет могили

За работата си сподели: „Благодарен съм, че ми дадоха санитарка от общината. Всеки четвъртък обслужвам диспансеризираните, веднъж на три месеца осигурявам двама кардиолози и медицинска сестра, които идват от Шумен за болните. Шест пъти в годината идваше невролог – д-р Светослав Неделчев, управител на болницата във Провадия, който обаче почина неотдавна от Ковид 19 и много съжаляваме за него. При мен се записаха и пациенти от практиката на д-р Венцислав Димитров, джипи в Нови пазар, който също почина преди два месеца в пандемията. Аз се дипломирах през 2016 г. и сега изплащам студентски кредит. Запомнил съм от моя професор Искрен Коцев:

ЛАКОМИЯТ БЪРЗО УМИРА

Вече минах христовата възраст, но ми се работи. Важното е хората да са доволни и аз да съм спокоен и осигурен с добри условия…“

В здравната служба на Пет могили има два апартамента. Във втория живее д-р Ахмед Ахмед. През 1989 г. семейството му се изселва от село Вълнари в Турция. Той пристига сам в София и завършва стоматология. Започва работа преди две години и половина. Разказва, че всеки ден обслужва по десетина пациенти. Нощно време често го будят за спешни случаи. А дежурен нощен зъболекар няма дори в Шумен! Жителите на Пет могили са осигурени с джипи и стоматолог – ергени. Мечтаят си двамата медици да си намерят жени и трайно да останат в селото. Здравната служба е ремонтирана преди три години и гарантира отлични условия за медицинска дейност. Преди дни от частната кардиологична болница „Мадара“ в Шумен доставили бързи тестове за Ковид 19 на цена 20 лв., хвали се кметът.

В периода 2001-2006 г. в

ЗДРАВНАТА СЛУЖБА НА СЕЛО ХЪРСОВО

се настани д-р Росен Стоянов, днес джипи с голяма практика в село Браничево, община Каолиново. Той работеше с медицинската сестра Венка Драганова в двуетажната къща. Обслужваха практиката от общо четири села. Условията на здравните служби в района бяха в трагично състояние. На 10 март 2003 г. ХЕИ-Шумен закри три от тях. Първата беше в село Хърсово. Тя бе преустановила работа поради наводнения, срутване и опасност за живота на служителите.  Направена беше реконструкция и основен ремонт. Кметът на селото Нихат Мехмед тогава се зае да осигури линейка на доктора, който всеки месец изминаваше стотици километри с личната си кола от Шумен до селото, както и за визити в домовете. Не се случи…

На 8 декември 2004 г. с голямо тържество жителите отбелязаха две нови придобивки – клуб на пенсионера в читалище „Пробуда“ и нова здравна служба. Със средства от фонд „Бедствия, аварии и катастрофи“ строителна фирма от Варненско извърши ремонтно-възстановителните дейности в здравната служба, строена през 1932 г. Между първия и втория етаж беше излята бетонна плоча, поставени бяха укрепителни колони. На празника присъства Турхан Каракаш – председател на ОбС, който през 2007 г. стана кмет на общината и управлява два мандата.

В зъболекарския кабинет на село Хърсово всеки четвъртък от село Дибич идваше стоматологът д-р Недялко Недялков, но само през 2007 и 2008 година. През 2007 г.

ПРАКТИКАТА ЗАЕ ИНДИЕЦЪТ

Дудекула Каджа Моинуддин, завършил Медицинския университет в Плевен.

Д-р Дудекула в Хърсово през 2007 г.

След две години отиде в здравната служба на село Пет могили, където семеен лекар беше съпругата му д-р Анна Георгиева. Лекарят смени още две работни места и днес д-р Дудекула специализира за анестезиолог в ОАРИЛ на МБАЛ-Шумен.

На 8 септември 2016 г. в здравната служба на село Хърсово разкриха Център за почасово предоставяне на услуги за социално включване в общността или в домашна среда.

В общинския център село Никола Козлево от 2003 г. лекар е д-р Евгений Кара. Още след дипломирането си в Медицинския университет в Плевен

БЕСАРАБСКИЯТ БЪЛГАРИН ПРИСТИГНА

В листата му днес са записани около 2600 пациенти, някои от които от селата Ружица, Цани Гинчево, Хърсово. Около 800 са без здравни осигуровки. В началото д-р Кара направи групова практика „Аполо медикер“ заедно с д-р Анна Георгиева в село Пет могили, за да съвместяват ангажиментите.

Когато през 2006 г. за пръв път гостувахме в дома на д-р Кара, където е амбулаторията му, съпругата му беше медицинска сестра, но в отпуск по майчинство, беше им се родило момиче. Днес тя пак е по майчинство за второто дете – момче. Завършила е фармация и след време ще разкрие аптека в Никола Козлево.

На село джипито е всичко – спешна и неотложна помощ, лечител и психиатър, санитар и медицинска сестра, администратор и аптекар, шофьор и счетоводител, просветител и социален работник. За денонощие д-р Евгений Кара преглежда по 60 души. Още не си е събул обувките и вече го търси майка с болно дете. Телефонът звъни за младеж с главоболие, пациент с трудова травма, пенсионер с високо кръвно и сърдечна недостатъчност…

Преди д-р Кара споделяше, че хроничноболните търсят със закъснение медицинска помощ, ниска е здравната култура на населението – повечето застаряващо или неграмотно. Днес лекарят казва: „От октомври до декември миналата година бяхме изтощени. Много пациенти засегна пандемията. Бавно излизаме от апокалипсиса…“

Най-добрата новина за жителите на село Никола Козлево е, че са осигурени пари за

ОСНОВЕН РЕМОНТ НА ЗДРАВНАТА СЛУЖБА,

която от 20 години не е обитавана.  Средствата са от проект „Красива България“ – 93 000 лв. от фонда, 96 000 лв. от общинския бюджет. Напролет строителната фирма на общината започва работа и за три месеца сградата ще бъде реновирана. Тогава д-р Кара ще настани практиката си в новите кабинети.

Бившата здравна служба в с. Никола Козлево

От три години при него работи фелдшерът Стефан Димитров от Центъра за спешна медицинска помощ в Шумен. Всеки вторник той пристига в Никола Козлево. А това е сериозна подкрепа.

Децата в детските градини и училищата в 11-те села се обслужват от 4 медицински сестри – преходящи от градовете, и 3 медицински сестри, 70-годишни.

В РЪЦЕТЕ НА СЕЛСКИТЕ ДОКТОРИ УМИРАТ СТАРЦИ,

пищят от болка деца, търсят помощ хора с травми. Филиалът за спешна медицинска помощ е на 25 км в Каолиново. Д-р Евгений Кара поде инициатива през 2004 г. да се създаде такъв филиал и в Никола Козлево, но нищо не се получи…

Хипертоници, бременни, новородени… Поток от пациенти денонощно търсят своя личен лекар. Преди да заспят, изтощени джипитата сядат на компютъра, за да подготвят отчетите си за здравната каса. Тези, които пишат коефициентите за труда по рамковия договор в София, не са затваряли очите на самотен старец, не са израждали бебе в зимна буря, не са осъмвали с полужив пациент до идването на линейката на Спешна помощ. Това са великомъчениците на здравната ни реформа, които 20 години чакат остойностяване на лекарския труд, а не капитационно заплащане за всеки записан пациент. Вместо здравните министри да се разхождат с джипката на премиера, нека поне една нощ останат за 24 часа в амбулаторията на селския лекар, за да видят живата медицина на българския преход.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име