Интензивният сектор в Белодробната болница през 2010 г.

Общинският съвет в Шумен реши да се възстанови Белодробната болница. Това е повод да надникнем в архивите, където е началото на лечението на белодробните болести в нашия град и тъжният финал на новата специализирана болница след цял век ентусиазъм на медиците. Със снимки илюстрираме условията за лечение на пациентите в рухналите сгради и в модерното лечебно заведение, вече история…

На 24 юни 1879 г. в сградата на старата турска военна болница е открита Шуменската държавна болница. През 1877 г. на работа постъпва д-р Стефан Смядовски, завършил медицина в Лион, Франция. Две години по-късно става околийски лекар. Правителството на Радославов го уволнява и той е назначен за главен лекар в Айтос. Завръща се в Шумен и работи като главен лекар от 1901 до 1903 г., градски лекар е от 1904 до 1907 г., училищен лекар – от 1908 до 1909 г. От 1910 до 1935 г. е управител на шуменската болница.

През 1908 г. в Шумен е създадено

ДРУЖЕСТВО ЗА БОРБА С ТУБЕРКУЛОЗАТА

В подкрепа на дружеството през 1911 г. се провеждат двудневни тържества „Празници на розата“ по подобие във Франция и в цяла цяла България са продадени 180 000 рози. През 1914 г. шуменският комитет прави същата кампания с 1000 рози в Нови пазар.

Д-р Смядовски е първият лекар-организатор на борбата с туберкулозата в града. От 1924 до 1948 г. е председател на „Дружество за борба с туберкулозата“, един от основателите на Българския лекарски съюз и негов председател до 1940 г. Умира през 1962 г.

През 1925 г. във вътрешното отделение се лекуват болни от различни болести, където се отделя стая за гръдноболни. Д-р Смядовски решава да направи отделение за туберкулозноболни – „изолационни домове“.

През 1922 г. по негова инициатива се създава акционен комитет. Събират се средства чрез концерти, театрални представления, балове, продажба на рози на Празника на розите – 12 юни, обявен за Ден за борба с туберкулозата. През 1925 г. са дарени 110 000 лв. от такива инициативи и с тях започва строежа на

ПАВИЛИОН ЗА ТУБЕРКУЛОЗНОБОЛНИ

В него има 40 легла. На откриването му  на 7 април 1930 г. присъства Андрей Ляпчев, министър-председател и министър на вътрешните работи. Заедно с парите, отпуснати от дирекция „Народно здраве“ и Окръжния съвет, сградата възлиза на 700 000 лв. От изолатор павилионът  се превръща в място за квалифицирана лечебна помощ с прилагане на метода на изкуствен пневмоторакс.

С дарения се събират 500 000 лв. и през 1932 г. се излива железобетонна плоча на постройката за

ВТОРИ ПАВИЛИОН ЗА ТУБЕРКУЛОЗНОБОЛНИ

Работата спира, нужни са още 3 милиона лева. През 1934 г. шуменският народен представител Кънчо Миланов съдейства и вторият павилион с 60 легла се строи, дори с парно отопление. Завършен е през 1941 г. Завеждащи на това отделение са били от 1932 до 1942 г. д-р Христо Добрев, д-р Катерина Чолакова, д-р Иван Петков.

През 1934 г. във вътрешното отделение била създадена стая за пациенти до 14 години – начало на детското отделение с началник д-р Злати Дочев. Към него имало павилион за инфекциозноболни  деца.

През 1936 г. започва строежът на пневмофтизиатричния диспансер в двора на болницата, когато се закупува първият рентгенов апарат.

От 1944 г. до 1951 г. завеждащ е д-р Теодоси Смядовски. Той въвежда оперативното лечение на белодробната туберкулоза, внедрява нова методика за операцията таракокаустика, въвежда големи гръдни операции като  пневмолизата и др.

ТУБДИСПАНСЕРЪТ Е СЪЗДАДЕН

през 1949 г. за противотуберкулозно лечение. Настанен е в триетажната къща на ул. „В. Левски“ 17. През 1991  г. е гласуван Законът за реституцията, къщата е възстановена на собствениците, а през 2003 г. там беше открит хотел „Замъкът“.

Тубдиспансерът на ул. В Левски

През 1956 г. започва здравната просвета за откриване и комплексно лечение на костно-ставната туберкулоза и туберкулозния минингит, изследва се епидемиологията на грипа и др. Лекарствата се отпускат чрез БЧК. Със заповед на Министерството на народното здраве започва масово флуографиране на населението, продължително лечение на обезбациляване на болните и затваряне на каверната, саниране на тубогнищата.

През 1962 г. се обединяват тубдиспансерът с гръдното отделение на Окръжната болница „Васил Коларов“. Идеята е да се осигури безплатно лекуване на болните от туберкулоза в Шуменски окръг. Използват се рентгенови и флуорографски апарати. Болницата се финансира от Окръжния народен съвет.

През 1967 г. се изгражда третият етаж на гръдното отделение в болницата. Увеличават се леглата в стационара от 103 на 120 за сметка на туберкулозното отделение в Нови пазар. То беше в хубавата триетажна къща с двор до общежитието на професионалната гимназия по керамика, днес изоставено заведение с градина.

През 1970 г. се ликвидират стационарите за болни от туберкулоза в Нови пазар и Велики Преслав – общо 52 легла. Разкриват се две стационарни отделения за туберкулозноболни в бившото гръдно отделение на шуменската болница. В първото завеждащ е д-р Теодоси Смядовски, в което има диагностичен сектор и 20 легла. Завеждащ на второто е д-р Чанков.

Сградата на Белодробната болница преди ремонта, старото гръдно отделение

През 1973 г. МНЗ трансформира тубзаведенията като пневмофтизиатрични със специалност пневмология и фтизиатрия. През 1977 г. първо отделение става пневмологично, а второ отделение – фтизиатрично, всяко с по 60 легла. Доставя се нова рентгенова и електрокардиографска апаратура, подобрява се инхалационната терапия.

По това време диспансерното отделение функционира още в старата къща на ул. „В. Левски“ 17 в крайно мизерни условия. В него има операционни за резекция и пневмоторакс, рентгенов апарат, клинична лаборатория. След като реституцията възстановява сградата на собствениците, в къщата остана амбулаторната дейност /поликлиниката/, а стационарът на тубдиспансера се премести в сградата на гръдното отделение на шуменската болница, строена 1935 г. 

Още през 1971 г. има проект за нова база, но през 1975 г. той отпада от плана за финансиране на ОбНС в Шумен.

За сравнение, през 1963 г. са регистрирани 1448 болни с активна туберкулоза в окръга, а през 1977 г. – 465. За тези професионални успехи

ЛЕКАРИ ПОЛУЧАВАТ ОТЛИЧИЯ

Д-р Борис Недев е награден с  „Орден на труда“ – сребърен през 1969 г. Д-р Георги Бургов – главен лекар на диспансера от 1964 до 1977 г., е отличен със същия орден, а после с два златни медала по национални годишнини. Той продължава да ръководи диспансера до 1991 г.

д-р Георги Бургов

През 1978 г. пневмофтизиатричният диспансер е с 60 души персонал, разполага с рентгенова и клинична лаборатория. През следващите 15-20 години се провеждат колегиуми с лекарите-специалисти, колективът си сътрудничи с пневмофтизиатричните диспансери в Добрич, Варна, В. Търново, Смолян.

На 20 декември 1989 г. със заповед на МНЗ

ДИСПАНСЕРЪТ СТАВА ОТДЕЛЕНИЕ НА ОКРЪЖНАТА БОЛНИЦА

През 1992 г. д-р Кремен Калчев е назначен за завеждащ  диспансерното отделение в старата къща в центъра на града, д-р Илияна Кръстева е завеждащ фтизиатричното отделение в болницата, д-р Зорка Исаева – завеждащ пневмологичното отделение и главен отговорник на пневмофтизиатричното направление в Окръжната болница. В трите отделения има 120 легла, годишно се лекуват 12 000 жители от Шуменска област.

В периода 1995-2002 г. шуменската болница беше пререгистрирана в Обединен районен болничен комплекс /ОРБК/, а през 1999 г. стана „МБАЛ-Шумен“ АД.

С ПМС №115 от юни 2000 г. и заповед на здравния министър от 30 август 2000 г. диспансерът се раздели с областната болница и се регистрира като

САМОСТОЯТЕЛНО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ

„Областен диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар – Шумен“ ЕООД. От МБАЛ-Шумен излезе и онкодиспансерът. Д-р Венцислав Вълчанов беше назначен за управител на вече самостоятелното общинско дружество. В него имаше консултативно-диагностичен блок, стационарен блок с две отделения – всяко с 60 легла, административно-стопански блок.

Д-р Вълчанов на строежа на болницата през 2009 г. Снимки личен архив

До 2010 г. консултативно-диагностичният блок беше на първия етаж в Старата поликлиника, чиито помещения по-късно бяха закупени от „Мултимед“ ООД. През 2009 г. щатът е от 71 души /16 лекари, 35 медицински сестри, рентгенови и клинични лаборанти, 21 души – счетоводител, статистик, кадровик, санитари, шофьор, охрана/. Повечето от лекарите са с две специалности – пневмология и фтизиатрия.

През 2005 г. беше даден старт на проекта за нова сграда. Диспансерът имаше добри приходи и 1,3 милиона лева спестени, за да се даде ход на идеята. Вместо да се увеличат заплатите на персонала, а по-късно пенсиите на заетите, колективът пестеше, за да работи при нормални условия, а пациентите да се лекуват по европейски стандарти.

На 4 март 2009 г. Министерският съвет даде съгласието си МЗ да придобие 51% от капитала на тубдиспанасера. На 14 януари 2011 г. дружеството се преобразува и от ЕООД стана ООД. Това беше условието лечебното заведение да получи 5 млн. лв. от държавата.

Всички бяха категорични, че това е прецедент в българското здравеопазване, защото от общо 36 общински диспансера по това време у нас /белодробни, онкологични и кожни/, шуменският белодробен единствен стана държавна собственост. Но само година по-късно представителят на държавата започна да прави „неприлични предложения“ за увеличаване на дяловете срещу инвестициите. Мераците на МЗ през 2010 г. бяха да се чувства пълен господар на модерната Белодробна болница.

През октомври 2009 г. се навършваха 60 години от създаването му. Ръководството реши да отложи юбилея, за да бъде окончателно завършен проектът и сградата да бъде в целия си блясък. Достойно събитие за десетия град.

В новата база Белодробният диспансер имаше вече своя микробиологична лаборатория, аптека, модерно газово отопление и беше първото лечебно заведение с охрана и видеонаблюдение в Шумен. Най-голямата екстра за специалистите беше рентгеновият апарат за специализирана белодробна диагностика, единственият в страната – „Siemens Axiom luminous Drf“ на стойност 1 милион лева, последно поколение на фирмата производител. Сега е в ДКЦ /поликлиниката/.

На 14 юни 2011 г. беше свикано Общото събрание на „Специализираната болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания“ ООД. МЗ – принципал с 51 %, предложи

СМЯНА НА УПРАВИТЕЛЯ

д-р Венцислав Вълчанов. Предложено беше мястото му да заеме д-р Иванка Матеева – началник на пневмологичното отделение, която трябваше да изпълни политическата поръчка. Счетоводителят Валентин Ганчев беше освободен, мястото му зае Ирфан Етел. Главната медицинска сестра Лиляна Иванова сама си подаде оставката.

Ирфан Етел – четоводител, и д-р Иванка Матеева – управител през 2012 г.

Когато си тръгна в края на 2011 г., д-р Вълчанов каза: „Напускам огорчен, фалираха болницата, за да я закрият. С новата методика белодробните болница бяха оставени без финансиране. В Кърджали, Смолян и Пловдив те преминаха към областните болници. От 2000 до 2007 г. нашият белодробен диспансер беше база за специализация на студенти и за лекари от Разград, Търговище и Добрич. Благодарен съм, че целият персонал работеше с пациенти, докато се строи новата сграда в периода 2008-2010 г…“

Кадровиците на шуменското здравеопазване бяха пропуснали важна подробност – д-р Вълчанов беше единственият бронхолог в областта. Тогава д-р Димитър Костов – шеф на Регионалната здравна инспекция, направи предложение д-р Вълчанов да се върне на работа в диспансера, където след напускането му започна съкращение на персонал. Бронхологът беше категоричен: „Аз имам достойнство и няма да приема, защото 30 години съм работил в Белодробната болница, а бях така освободен, че да не мога да получа полагащите ми се 6 работни заплати при пенсиониране. Кой на мое място би се върнал да работи при тия обстоятелства?…“

На 6 април 2012 г. с докладна д-р Матеева уведомява МЗ и общината, че Белодробната болница е в несъстоятелност и предстои ликвидация. Специализираната апаратура ще отиде в МБАЛ-Шумен. Д-р Матеева свика Общо събрание на 3 май, на което дяловото участие на държавата се увеличи с 5 милиона лева, както МЗ иска. При срещата си с представители на община Шумен здравният министър Десислава Атанасова не крие, че политиката на ГЕРБ е към закриване на диспансерите у нас.  На представителите на община Шумен тя казва: „Белодробната болница в Шумен не е стратегическа за региона!“

И въпреки, че шуменският парламент категорично отказваше да хариже новата Белодробна болница на държавата, на Общо събрание на акционерите на „МБАЛ-Шумен“ АД, проведено 5 май 2012 г., беше взето ново решение. С цел оптимизиране се обединяват пневмологичното и фтизиатричното отделение, които са под шапката на областната болница. Изпълнителен директор е д-р Виктор Минчев. По-късно стана ясно, че сметките на Белодробната болница са блокирани заради дългове и тя е във фалит, но преди това нейни дейности бяха предлагани като външни услуги на частна фирма.

По това време

ЗАПОЧНАХА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СКАНДАЛИ,

свързани с икономически интереси към модерната болница. В шуменските медии имаше заглавия: „Депутатска фирма влезе в Белодробната болница“; „Кой иска да се настани в Белодробната болница?“; „Частни интереси доведоха до фалит на Белодробната болница“. Апетитите към новата сграда бяха огромни и нескрити. След като цялата история скандализира медицинското съсловие и обществеността, започна другият сериал – кое отделение на МБАЛ-Шумен да се пребазира в нея. Още повече, че сградата е с пет входа и е удобна за разделяне потока от пациенти.  По-късно в нея бяха последователно настанени: кръводарителният център, отделението за физикална и рехабилитационна медицина, отделението по ревматология, което през 2018 г. премина към първо вътрешно отделение.

ТАЙНИЯТ ЗАМИСЪЛ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

беше разкрит. През юли 2012 г. д-р Матеева внесе предложение в Общото събрание на съдружниците на третия етаж да се настани клиника по инвазивна кардиология. То се провали, защото не дойде представител на МЗ. По-късно МБАЛ-Шумен даде друга сграда за частна кардиологична болница, но при изключително губещи условия за болницата, с които шуменската общественост и досега не е публично запозната.

През 2013 г. здравен министър беше Таня Андреева. На 7 май на вратата беше залепена обявата на частния съдебен изпълнител за разпродажба на имуществото: „Продава се рентгенов апарат „Сименс”, произведен през 2009 г., на цена 404 250 лв.“ А беше  закупен за 890 400 лв. с ДДС! На първия търг не се явиха кандидати.

В жегата на 13 август се проведе извънредно заседание на общинския съвет, на което дойде и областният управител Венцислав Венков. Решено беше сградата на Белодробната болница да се предостави на община Шумен. Безвъзмездно й се прехвърли рентгеновият апарат. Условието беше общината да погаси дълга от 300 000 лв. на закритото лечебно заведение, а медицинското оборудване да се апортира в „ДКЦ I- Шумен“ ЕООД. И още, общината да прехвърли безвъзмездно на държавата притежаваните дружествени дялове в капитала.

На 26 септември 2013 г. Общото събрание на акционерите одобри д-р Вълчанов за управител на „Специализираната болница за пневмофтизатрични заболявания“ ООД. Идеята беше да се възстанови дейността на Белодробната болница. Тогава бронхологът каза: „Управител съм на една сграда. Дружеството почти година нямаше дейност. Функциите ми са чисто административни. Не се определям като жертва! Но се жертвам, защото това дружество съм го създал, развил, оставил работещо. Някой си е позволил да го затвори, заграби… Трудно ще се възстанови дейността – лекарите-специалисти са в доболничната помощ с кабинети или на работа във Варна. Аз отново бих направил болницата, ако има воля. Община Девин как намери пари, за да си възстанови болницата…“

МЕДИЦИНСКИЯТ КОЛЕЖ ВЗЕ СГРАДАТА

На 24 март 2014 г. заместник-кметът Седат Кадир съобщи, че Белодробната болница окончателно става общинска и временно там ще бъде настанен Медицинският колеж, който подновява дейността си след 10-годишно прекъсване. През това време ще бъде ремонтирана сградата на бившия Дом „Майка и дете“, където учебното заведение ще бъде настанено за постоянно. Днес шуменският филиал на Медицинският университет-Варна е трайно настанен в сградата на бившата Белодробна болница. През 2019 г. се дипломира първият випуск медицински сестри и акушерки.

На 26 март 2021 г. шуменският парламент взе решение за

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЛОДРОБНАТА БОЛНИЦА

Какъв финансов ресурс и кадри трябват за целта? Поне 2 милиона лева за медицинско оборудване и обзавеждане, защото модерният рентгенов апарат струваше 1 млн. лв. По-смешното е, че когато д-р Вълчанов беше назначен за ликвидатор, медицинско оборудване за 3 млн. лв. на закритата болница беше разпределено за ДКЦ, Комплексния онкологичен център, МБАЛ-Шумен. Липсваше апаратура и обзавеждане, той нямаше какво да разпределя.

В бившата Белодробна болница имаше две отделения с по 60 легла. Тя беше проектирана по европейски стандарти с 5 входа, за да не се засичат потоците пациенти, болни от туберкулоза, астма и др. Разполагаше с интензивен сектор, клинична лаборатория, рентгеново отделение и др. Кислородната инсталация стигаше до всяко от 120-те легла на етажите.  Лаборатории в съседни болници могат да обслужват пациентите, ако се възстанови белодробната болница, но трябва рентгенов апарат, ехографи, кугел – подвижен рентгенов апарат и др., според  лекарите.

КАКВИ СПЕЦИАЛИСТИ СА НУЖНИ

за функционирането на специализираната болница?  Доверяваме се на доклада на д-р Матеева от 10 април 2012 г. В него четем, че щатът на лечебното заведение е 60 щатни бройки, но са заети 53. Лекарите са 11, от които 4 със специалност пневмология и фтизиатрия. Останалите са със специалност рентгенология, клинична лаборатория, анестезиология и реанимация, вътрешни болести, двама без специалност. Професионалистите по здравни грижи са 27, от които 24 медицински сестри, рентгенов лаборант, 2 клинични лаборантки. Друг персонал – 15, от които икономист с висше образование, 11 санитарки.

Днес отделението за туберкулозноболни е в бившата общинска болницата в Нови пазар, която беше обединена с шуменската болница през 2016 г. В първо вътрешно отделение, разположено на три етажа в хирургическия блок и първоначално с 51 легла, се лекуваха пациенти с диабет, белодробни, ревматологични и гастроентерологични заболявания. Сега всички пациенти там са с Ковид 19.

Всеки нов здравен министър и директор на болница оптимизираше дейността чрез закриване или сливане на отделения и болници. Реформа на реформата.  Ресурсът на всички закрити общински диспансери в Здравната каса се пренасочи за финансиране на частните болници – над 100 за последните 20 години! А ние сме редовни данъкоплатци, които се надяват на качествено лечение в специализирани болници.

Възстановяването на Белодробната болница е авантюра, твърдят управляващите в община Шумен. Авантюра ли беше проектът за 500 000 лв. за фонтаните пред съда? За какво има пари в нашия град? И ако е авантюра, кога започна тя? Това съвместно предприятие между МЗ и общината имаше всички шансове да стане частна болница, а шуменци да пият една студена вода.

А сега да си кажем истината. Дори да се намерят пари, кризата за медицински специалисти е фатална.  За тях ще трябва да се наддава така, както за елитните играчи във футбола, защото тази пандемия няма да ни напусне скоро, а се прогнозират нови вируси и кризи. И не на последно място е

ОБИДАТА НА МЕДИЦИНСКОТО СЪСЛОВИЕ

Когато управляващите в Шумен поздравяват медиците с професионалния им празник на 7 април, да се сетят за всички, които си тръгнаха обидени от системата. Днешният областен управител проф. Стефан Желев беше съветник от ГЕРБ и член на постоянната здравна комисия в най-мрачния за шуменското здравеопазване период 2011-2015 г. Всеки да си поеме отговорността.

Общинските лечебни заведения в България продължават да са в криза, защото такава е политиката към тях от 10 години. Целенасочено ги съсипаха с лимити и недофинансиране. Лекарите с две специалности избягаха в големите  градове и в чужбина. В битката с коронавируса останаха уморени, депресирани, в по-голямата си част пенсионирани лекари. Както е и в МБАЛ-Шумен.

В днешния местен парламент има много от бившите общински избраници, гласували решения за болниците в Шумен. Едните бяха от управляващата партия ГЕРБ, наложила унищожителната политика на специализираните общински болници /кожни и белодробни/, другите са от опозицията, която не намери сили да подкрепи протестите на медиците от закритите лечебни заведения – реално, а не за протокола.

Трябваше да дойде Ковид 19, за да правим отделения за белодробни болести. Другият вариант е полева болница, както прогнозираше миналата година здравният министър. Но какво са леглата без респиратор и специалист? Поредната авантюра…

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име